Просвещение

Просвещението и развитието на историческата наука
Няколко ключови теми залягат в основата на Просвещението.На първо място е преклонението пред човешкия разум , вярата в прогреса на човечеството , стремежът да се намери най-подходящата форма на общественото пространство.Тези основи на Просвещението намират и отражение в историческата наука.От една страна това са заниманията на най-изтъкнатите философи на времето като Волтен , Руса с историческите изследвания , а от друга страна това е постоянно превръщане на историята в самостоятелна наука.Със свои методи на изследване.Важна функция на историческата наука през периода е да служи на общественото развитие с подходящи примери и затова някои я характеризират като философско обучение чрез примери.Интересът към историята е най-вече социален – да се извлече поука , да се видят основните исторически личности и техните дела и как най-добре може да бъде уредена държавата.Тези теми намират място в творчеството на Волтер и Едуард Гивън.Социалната функция на историята се обосновава от постепенния упадък на религията върху обществото.Немският философ Кант по най-добър начин систематизира Просвещението в своето есе „Какво е Просвещението”.Според него Просвещението е отърсването на човек от наложеното му опекунство.Призивът на Кант е хората да имат куража да използват собствения си разум.Есето на Кант отразява намаляването на църковното влияние и засилената роля на човешкия разум.Историка се обяснява вече не с божията воля , а с делата на хората и решенията , които взимат.Обяснението за света се променя не от гледна точка на християнството , а от гледна точка на отделните личности.Тук Кант повдига друг фундаментален въпрос – кой определя правилата , кой определя нещо дали е красиво или грозно.Отговорът е , че вече тези правила не се определят от църквата , а от твореца и затова редица философи обръщат своето внимание към историята.В историята могат да бъдат намерени подходящи примери за добрите и за лошите владетели , за пагубното влияние на религията и за многообразието на човечеството.Философът през епохата отхвърля религията , но не отхвърля монархията.На монарсите все още се гледа като на важно условие.Опирайки се на разума е направена и следващата важна стъпка в развитието на историчееската наука , а това е критическият анализ на изворите.Тук основен принос има Гьотингенската школа , която поставя следните изисквания при работа с историческите изследвания.На първо място историкът трябва да определи дали един исторически извор е истински.След това историческият извор трябва да бъде поставен в някакъв контекст и да бъде съпоставен с други извори и накрая използващият го историк трябва да посочи откъде е взел информацията.На базата на такива исторически извори са например едни от важните изследвания на епохата.
Волтер е роден през 1694 г. и умира през 1778 г.На първо място той се противопоставя на църковното влияние в обществото и изтъква ролята на монарсите.Той пише „История на шведския крал Шарл XII” , в която история той противопоставя реформените стремежи на Петър Велики и войствените амбиции на Шарл XII.Проучвайки ги той стига до извода , че добрия владетел се отличава от лошия по своя стремеж да реформира и да модернизира страната си като мисли за просперитета на хората.Докато от другата страна стои Шарл , който има амбиции да изпъкне с военните си походи.Подобен пример за добро управление и просперитет Волтер намира в друга книга – „Управлението на Луи XIV”.В политическо отношение Волтер намира , че кралят далеч не е безупречен , но от друга страна , благодарение на него изкуството и литературата са в разцвет.Друга история , която пише Волтер е есе върху универсалната история и нравите на народите.В тази история Волтер е от първите , които правят съпоставка между отделните народи живеещи в Европа и разкрива не само политическите истории на отделните държави , но се спира и на бита и културата , търсейки сходства и разлики.
В наши дни Волтер е критикивуан от немците заради лековатото му отношение към историческите извори и съответно Волтер е смятан за еродиран автор , но не твърде достоверен.
През същата епоха твори друг автор – Едуард Гибън.Той пише съчинение за упадъка на римската империя.Гибън е едновременно еродиран и достоверен изпълнител в работата си.Той има критично отношение към изворите.При него на първо място е ролята на религията като важен фактор водещ до краха на римската империя.На второ място е моралния упадък на Рим.На следващото място противопоставя варвари – цивилизация.
Като цяло Просвещението е важен етап в развитието на историята.Този етап обхваща науката както като тематичен обхват , така и като методи , които историците трябва да проучват.Става дума за анализа , които разкрива не само техните посочвания , но и тяхното осмисляне като съответно историкът носи отговорност за своята работа , посочвайки какви източници ползва.