Психически познавателни процеси

Психическите познавателни процеси са усещане, възприятие, внимание, представа, памет, мислене и въображение.
Най-елементарният познавателен психичен процес на образно отразяване на отделни свойства на предмети и явления от вътрешното състояние на организма и външната материална среда при непосредственото им въздействие върху анализаторите е усещането. Усещанията имат винаги за причина материален дразнител, т.е. те са тези, които свързват човека Най-елементарният познавателен психичен процес на образно отразяване на отделни свойства на предмети и явления от вътрешното състояние на организма и външната материална среда при непосредственото им въздействие върху анализаторите е усещането. Усещанията имат винаги за причина материален дразнител, т.е. те са тези, които свързват човека със средата, в която живее. Усещането е първична форма на отражение на действителността и същевременно основа и предпоставка за по-сложни психични процеси, при които човешкото познание излиза извън границите на отделните свойства на предметите и се доближава до тяхната същност.
В психологията усещанията се класифицират по различни критерии, като по принцип за основен се смята посоката на съответния анализатор или положението на рецептора. В този смисъл усещанията се подразделят на три основни групи:
Екстероцептивни - това са усещания, при които анализаторите са насочени навън, а рецепторите им са на повърхността на тялото или в близост до нея. По вида на анализатора екстероцептивните усещания се делят на зрителни, слухови, вкусови, обонятелни и тактилни (кожни). Изброените усещания също се подразделят на групи според свойството, което е отразявано от усещането или според качествата на това свойство, като например усещането за различни нюанси на цветовете.
Интероцептивни - това са усещания, при които анализаторите са насочени към човека, а рецепторите се намират вътре в организма. Всъщност това са усещанията, които ни дават информация за нашето състояние и потребности, те са критерий и за нашето самосъзнание и самочувствие.
При кинестически усещания анализаторите са насочени също към организма, но имат много елементарна структура (краища на нервните влакна), разположени са в мускулите, ставите и сухожилията и ни дават информация за движението на собственото ни тяло и разположението му в пространството.
Основни свойства на усещането са преди всичко праговете на усещане (абсолютни и относителни). Абсолютните прагове на усещането са:
-минимален (долен) праг на усетливост - минималната сила на дразнителя, при който човек започва да го усеща. Колкото по-нисък е долният праг, толкова човек е по-чувствителен към усещане.
максимален (горен) праг на усетливост - максималната сила на дразнителя, след което се прекратява усещането за нейното нарастване.
диапазон на усетливост - работната зона между минималния и максималния праг. Относителните прагове на усещането са: праг на различието - най-малката разлиВ психологията усещанията се класифицират по различни критерии, като по принцип за основен се смята посоката на съответния анализатор или положението на рецептора. В този смисъл усещанията се подразделят на три основни групи:
Екстероцептивни - това са усещания, при които анализаторите са насочени навън, а рецепторите им са на повърхността на тялото или в близост до нея. По вида на анализатора екстероцептивните усещания се делят на зрителни, слухови, вкусови, обонятелни и тактилни (кожни). Изброените усещания също се подразделят на групи според свойството, което е отразявано от усещането или според качествата на това свойство, като например усещането за различни нюанси на цветовете.
Интероцептивни - това са усещания, при които анализаторите са насочени към човека, а рецепторите се намират вътре в организма. Всъщност това са усещанията, които ни дават информация за нашето състояние и потребЕкстероцептивни - това са усещания, при които анализаторите са насочени навън, а рецепторите им са на повърхността на тялото или в близост до нея. По вида на анализатора екстероцептивните усещания се делят на зрителни, слухови, вкусови, обонятелни и тактилни (кожни). Изброените усещания също се подразделят на групи според свойството, което е отразявано от усещането или според качествата на това свойство, като например усещането за различни нюанси на цветовете.
Интероцептивни - това са усещания, при които анализаторите са насочени към човека, а рецепторите се намират вътре в организма. Всъщност това са усещанията, които ни дават информация за нашето състояние и потребности, те са критерий и за нашето самосъзнание и самочувствие.
При кинестически усещания анализаторите са насочени също към организма, но имат много елементарна структура (краища на нервните влакна), разположени са в мускулите, ставите и сухожилията и ни дават информация за движението на собственото ни тяло и разположението му в пространството.
Основни свойства на усещането са преди всичко праговете на усещане (абсолютни и относителни). Абсолютните прагове на усещането са:
-минимален (долен) праг на усетливост - минималната сила на дразнителя, при който човек започва да го усеща. Колкото по-нисък е долният праг, толкова човек е по-чувствителен към усещане.
максимален (горен) праг на усетливост - максималната сила на дразнителя, след което се прекратява усещането за нейното нарастване.
диапазон на усетливост - работната зона между минималния и максималния праг. Относителните прагове на усещането са: праг на различието - най-малката разлика между действието на два еднородни дразнители, която можем да усетим; праг на промените - най-слабата промяна на силата на дразнителя, която можем да усетим.
Закономерната промяна на чувствителността на анализатора в зависимост Интероцептивни - това са усещания, при които анализаторите са насочени към човека, а рецепторите се намират вътре в организма. Всъщност това са усещанията, които ни дават информация за нашето състояние и потребности, те са критерий и за нашето самосъзнание и самочувствие.
При кинестически усещания анализаторите са насочени също към организма, но имат много елементарна структура (краища на нервните влакна), разположени са в мускулите, ставите и сухожилията и ни дават информация за движението на собственото ни тяло и разположението му в пространството.
Основни свойства на усещането са преди всичко праговете на усещане (абсолютни и относителни). Абсолютните прагове на усещането са:
-минимален (долен) праг на усетливост - минималната сила на дразнителя, при който човек започва да го усеща. Колкото по-нисък е долният праг, толкова човек е по-чувствителен към усещане.
максимален (горен) праг на усетливост - максималната сила на дразнителя, след което се прекратява усещането за нейното нарастване.
диапазон на усетливост - работната зона между минималния и максималния праг. О При кинестически усещания анализаторите са насочени също към организма, но имат много елементарна структура (краища на нервните влакна), разположени са в мускулите, ставите и сухожилията и ни дават информация за движението на собственото ни тяло и разположението му в пространството.
Основни свойства на усещането са преди всичко праговете на усещане (абсолютни и относителни). Абсолютните прагове на усещането са:
-минимален (долен) праг
на усетливост - минималната сила на дразнителя, при който човек започва да го усеща. Колкото по-нисък е долният праг, толкова човек е по-чувствителен към усещане.
максимален (горен) праг на усетливост - максималната сила на дразнителя, след което се прекратява усещането за нейното нарастване.
диапазон на усетливост - работната зона между минималния и максималния праг. Относителните прагове на усещането са: праг на различието - най-малката разлика между действието на два еднородни дразнители, която можем да усетим; праг на промените - най-слабата промяна на силата на дразнителя, която можем да усетим.
Закономерната промяна на чувствителността на анализатора в зависимост от силата на усОсновни свой
ства на усещането са преди всичко праговете на усещане (абсолютни и относителни). Абсолютните прагове на усещането са:
-минимален (долен) праг на усетливост - минималната сила на дразнителя, при който човек започва да го усеща. Колкото по-нисък е долният праг, толкова човек е по-чувствителен към усещане.
максимален (горен) праг на усетливост - максималната сила на дразнителя, след което се прекратява усещането за нейното нарастване.
диапазон на усетливост - работната зона между минималния и максималния праг. Относит-минимален (долен) праг на усетливост - минималната сила на дразнителя, при който човек започва да го усеща. Колкото по-нисък е долният праг, толкова човек е по-чувствителен към усещане.
максимален (горен) праг на усетливост - максималната сила на дразнителя, след което се прекратява усещането за нейното нарастване.
диапазон на усетливост - работната зона между минималния и максималния праг. Относителните прагове на усещането са: праг на различието - най-малката разлика между действието на два еднородни дразнители, която можем да усетим; праг на промените - най-слабата промяна на силата на дразнителя, която можем да усетим.
Закономерната промяна на чувствителността на анализатора в зависимост от силата на усещането е адаптация; взаимодмаксимален (горен) праг на усетливост - максималната сила на дразнителя, след което се прекратява усещането за нейното нарастване.
диапазон на усетливост - работната зона между минималния и максималния праг. Относителните прагове на усещането са: праг на различието - най-малката разлика между действието на два еднородни дразнители, която можем да усетим; праг на промените - най-слабата промяна на силата на дразнителя, която можем да усетим.
Закономерната промяна на чувствителността на анализатора в зависимост от сил диапазон на усетливост - работната зона между минималния и максималния праг. Относителните прагове на усещането са: праг на различието - най-малката разлика между действието на два еднородни дразнители, която можем да усетим; праг на промените - най-слабата промяна на силата на дразнителя, която можем да усетим.
Закономерната промяна на чувствителността на анализатора в зависимост от силата на усещането е адаптация; взаимодействие между разнородни усещания - сходна с адаптацията закономерност, но при нея точно определено свойство на едно усещане въздейства върху точно определено свойство на друго усещане; компенсаторни функции - закономерност, проявяваща се тогава, когато по една или друга причина човекът е лишен от един или друг анализатор или от негови функции (слепота, глухота и др.), при което друг анали
з
атор поема увредените функции и до известна степен компенсира тяхната липса.
Процеът на цялостно отразяване в съзнанието на човека на предметите и явленията, непосредствено въздействащи върху сетивните му органи е възприятието. Основа на възприятието е усещането, но то не е сума от усещания, защото в него участват и мисловни операции (анализ, синтез).
При възприятията също има различни критерии за тяхната класификация. В някои отноЗакономерната промяна на чувствителността на анализатора в зависимост от силата на усещането е адаптация; взаимодействие между разнородни усещания - сходна с адаптацията закономерност, но при нея точно определено свойство на едно усещане въздейства върху точно определено свойство на друго усещане; компенсаторни функции - закономерност, проявяваща се тогава, когато по една или друга причина човекът е лишен от един или друг анализатор или от негови функции (слепота, глухота и др.), при което друг анализатор поема увредените функции и до известна степен компенсира тяхната липса.
Процеът на цялостно отразяване в съзнанието на човека на предметите и явленията, непосредствено въздействащи върху сетивните му органи е възприятието. Основа на възприятието е усещането, но то не е сума от усещания, защото в него участват и мисловни операции (анализ, синтез).
При възприятията също има различни критерии за тяхната класификация. В някои отношения те си приличат с класификацията на усещанията, тъй като тук също имаме екстероц