Синхрония и Диахрония. Синтагматика и парадигматика.

Синхрония и Диахрония. Синтагматика и парадигматика.Аспекти и равнища на изследване на речта
Синхрония – изследване на езиковите явления в отделен етап от развоя на езика. Проследяване на съотношенията между елементите на езиковата система в тяхното едновременно наличие.
Диахрония – изследване на езиковите явления в техния развой. Проследяване на съотношенията между един езиков елемент и неговите предишни форми, появили се последователно във времето.
Синхронна лингвистика (от гр. Synchronous – „едновременен“) – изследва езика като система от взаимосвързани и взаимнобослувени елементи в даден момент.
Диахронна лингвистика (от гр. Dia – „през“ и chronos – „време“) – изследва езика във времето, в процеса на развитието му. Тя изучава отношенията между последователни елементи, които се заменят едни с други във времето.
Синтагматичните отношения – са отношенията между речевите единици непосредствено в линейната верига на речта. Синтагматика - съвкупността от синтагматичните отношения, т.е правилата и закономерностите за свързване на речевите единици. Синтагмата се разбира като съединение (сливане, съчетание) на два или повече езикови елемента в линейна последователност на потока на речта с цел образуване на съчетание от по-високо йерархично равнище. Видове синтагми:
Фонетична синтагма – последователност от тактове, обединени акцентно и интонационно във фонетично единство, разграничено чрез паузи.
Синтактична синтагма – свързване на словоформи, при образуването на изречение.
Парадигматични отношения- свързват единиците на езика по отношение на сходство по форма, по смисъл, или двете в едно. С термина парадигма се определя системата от слаби форми, които образува една лексема. Парадигмата това е образеца, схемата на словоизмението.
Особености на синтагматичните и парадигматичните отношения:
Синтагматичните отношения реализират комуникативната функция на езика. Въз основа на тях се образува речта като текст. Езикът като средство за общуване функционира чрез синтагматичните отношения.
Синтагматичните отношения предхождат парадигматичните. Въз основа на синтагматичните се създават парадигматичните.
Парадигматичните отношения са свързани с характеристиката на езика като средство за общуване, а синтагматичните с речта като текст.