Психични процеси и нервни процеси

Психични процеси и нервни процеси. Съзнание, подсъзнание, предсъзнание, безсъзнание и пълна липса на съзнание

Нервната система управлява процеса на приспособяване /оцеляване/ на индивида към околната среда.
Това тя осъществява като управлява дейността /функционирането/ на всички системи на индивида: двигателна, храносмилателна, сърдечно-съдова, отделителна и т.н.
За да има приспособителен ефект дейността на индивида, тя трябва да съответства в максимална степен на структурата на околната среда.
За да съответства дейността на индивида в максимална степен на структурата на околната среда, структурата на околната среда трябва да бъде отразена /нещо, съответстващо на нея, да бъде създадено в структурата на индивида/.
Материалната структура на индивида, отразяваща /съответстваща на/ структурата на околната среда, са биоелектрохимичните процеси, протичащи между компонентите на нервната система /нервните клетки/ и специфичната конфигурация /начин на свързване/ между нервните клетки.
Съответствието между нервните процеси, отразяващи определен обект от околната среда, и физическите качества на този обект, не е съответствие на подобие. Например когато възприемаме голям зелен триъгълник, нервните процеси съответстващи на този зелен триъгълник не са големи, с триъгълна форма и зелени на цвят.
За да съответстват управляващите действия на нервната система на структурата на околната среда, между тях и отразените обекти трябва да бъде осъществено съответствие на подобие.
Качеството /функцията/ на нервната система, с което тя създава съответствие на подобие между отразения обект и неговото отражение, е психиката.

Аналогия. По начина си на функциониране електронно-изчислителната машина в голяма степен възпроизвежда функционирането на нервната система и психиката на човека.
Например. Дизайнер трябва да коригира рисунка на цвете. Рисунката е записана на компютърна дискета. Магнитните потенциали, записани концентрично върху компютърната дискета, съответстват на образа на цветето, преобразуван върху основата на някакво правило. Това съответствие обаче не е съответствие на подобие. Магнитният запис на дискетата няма големината, формата и цветовете на растението.
Дизайнерът не би могъл да коригира рисунката, променяйки разположението на магнитния запис върху дискетата, дори и да разполага с необходимите технически средства за това. За да бъде променена рисунката, съответствието между магнитния запис и образа на цветето трябва да бъде преобразувано обратно върху основата на същшото правило, с което е било преобразувано първия път, в съответствие на подобие между тях.
Електронната машина има функцията да представя записаните в нея образи в два вида съответствие: от първия тип и от втория тип. Устройството, върху което записаните образи се представят във вид, подобен на техния образ, е мониторът /екранът на компютъра/. Записът на цветето се трансформира върху монитора във вид, подобен на неговия образ. Дизайнерът променя /коригира/ този вид, след което машината записва върху дискетата съответствието на новия образ във формата на магнитни потенциали, които не приличат по физически характеристики на реалния предмет.

Психиката е само едно от качествата /функциите/ на нервната система.

Компоненти на психиката са образите на обекти от околната среда, заобикаляща нервната система.
На всеки психичен образ съответстват нервни процеси, които са предизвикали появата му.
Не всеки нервен процес обаче предизвиква появата на психичен образ.

- Например обектите от околната среда с подпрагова за сетивата интензивност на въздействие не предизвикват в момента на тяхното възприемане психичен образ, въпреки че предизвикват нервни процеси, с които нервната система ги регистрира и съхранява;
- Нервната система може да регистрира обекти от околната среда и да управлява поведението на индивида без да им създава психични образи. Например ако пръстът на човек случайно се окаже над запалена свещ, той го отдръпва преди да е възприел температурата на тази част от пространството;
- Много от нервните процеси, с които нервната система управлява различни системи на тялото /храносмилателна, сърдечно-съдова, жлези с вътрешна секреция и т.н./ нямат психичен образ;
- Много от нервните процеси, с които нервната система обработва психичните образи /мисловни процеси, процеси на паметта/, нямат психичен образ;
- Психичните образи се съхраняват в паметта като нервни процеси. В един конкретен момент в психиката не се намират всички съхранени в паметта психични образи /всички прочетени книги, гледани филми, научени стихотворения, проведени разговори/. Те могат да бъдат преобразувани от нервни процеси в психични образи /да “влязат” в психиката/ в друг момент и да оказват въздействие върху поведението в съответствие с механизмите, с които нервната система управлява дейността на физиологичните системи на индивида. Във всеки конкретен момент в психиката могат да се намират едновременно ограничено количество образи, броят на които е експериментално установен: 7 2 /т.е. между 5 и 9/ психични образа, като това количество зависи от конкретния индивид и от конкретното състояние, в което се намират неговата нервна система и психика в този момент. Това число е обемът на т.нар. “работна памет”. Това е съдържанието на психиката във всеки отделен момент.

Всеки психичен образ съответства в някаква степен на обекта, чието отражение представлява. Различните образи съответстват в различна степен на отразените обекти: някои в по-голяма степен, други – в по-малка. Например тактилният и звуковият образ на даден обект често са по-малко адекватни от неговия зрителен образ. От този факт не следва, че по-адекватните образи са по-осъзнати, а по-малко адекватните – по-малко осъзнати, или в някаква степен “неосъзнати”, “подсъзнателни”. Например образът на обект, който сме възприели със зрението си преди някакво време, е по-малко адекватен от образа на същия обект, възприеман със зрението в момента. Това не означава, че образите на паметта са в по-голяма степен “подсъзнателни” от образите на възприятието.
Един психичен образ или съществува, или не съществува, или го има, или го няма в психиката /въпреки че неговата съответстваща нервна структура съществува в нервната система дори когато психичният образ го няма в психиката/.

Психиката се състои от Нещо. Компонентите на психиката са психични обекти. Разумно е да допуснем, че всеки психичен обект има психичен образ. Търсенето на психичен обект, който няма психичен образ, противоречи на здравия смисъл. Търсенето в психиката на нещо, което го няма в нея, е безсмислено, и би приличало на търсенето на черна котка в тъмна стая когато котката я няма в стаята.
Нещата /компонентите на психиката/, които се намират в пред-съзнанието, в под-съзнанието или са не-осъзнати, нямат психичен образ, т.е. те са не-психични реалности.

Ако допуснем, че подсъзнанието е част от психиката, то тогава психиката на котката, жабата, рибата се състои изцяло от подсъзнателни компоненти /тъй като тези животни нямат съзнание/.
Ако допуснем, че подсъзнателните компоненти на психиката нямат психични образи, оттук логично би следвало, че в психиката на котката, жабата, рибата, няма психични образи.

Следователно, ако наистина съществува подсъзнание или предсъзнание, то това е материална структура, състояща се от нервни клетки, между които протичат физиологични процеси. Това фактически е определението за нервната система. Т.е. подсъзнанието е една поетична алегория на процесите в нервната система. По-разумно би било една и съща реалност да означаваме с една, а не с четири-пет различни поетични комбинации от думи.

Тази гледна точка за структурата на психиката не е общоприета в психологията.

Психиката е качество /функция/ на нервната система. Това означава, че промените в начина на функциониране на психиката по време на индивидуалния живот се причиняват от промени в нервната система.

Нервната система е една от първите структури на тялото, които се появяват по време на индивидуалния живот. Тя изпреварва в развитието си другите системи на тялото. Днес се смята, че към момента на раждането всички нервни клетки вече съществуват, след раждането нови нервни клетки не се появяват, след 25-годишна възраст броят на нервните клетки започва да намалява с няколко десетки хиляди клетки ежедневно, а след 45-годишна възраст този процес става особено интензивен. По време на бременността нервните клетки се увеличават всяка минута с около 250 000. Мозъкът на индивида продължава да расте и след раждането по обем и маса. Причината за този растеж обаче не е в появата на нови нервни клетки, а в увеличаването на връзките между вече съществуващите нервни клетки и в промяната на тези връзки - тяхната “миелинизация”, покриването им с провеждащ нервните импулси слой.
На 6-месечна възраст теглото на мозъка достига половината от теглото на мозъка на възрастен човек. В същото време теглото на тялото на детето достига половината от теглото на тялото на възрастния човек едва към десетгодишна възраст, т.е. нервната система се развива с предимство.

В своето развитие нервната система преминава през различни етапи /относително продължителни периоди от време на относително неголеми промени, разделени от относително кратки периоди на относително големи промени/.
Много от етапите в развитието на нервната система съвпадат с етапи в развитието на психиката, поради което днес е общоприето мнението, че динамиката в развитието на психиката съответства на динамиката в развитието на нервната система.

Илюстрация 1. Зависимостта между развитието на нервната система и развитието на психиката се илюстрира със следното наблюдение.
Сравнява се психичното развитие на три групи деца: недоносени, нормално износени и “преносени” /родени по-късно от нормалния срок/ на една и съща възраст от началото на бременността.
Оказва се, че психиката на недоносените деца не се развива по-бързо поради това, че детето по-рано от другите е започнало да усеща върху себе си разнообразно въздействие от околната среда.
Също така психиката на преносените деца не се развива по-бавно поради това, че детето по-късно е започнало да усеща върху себе си въздействието на околната среда.
Например всички деца, независимо от това дали са се родили по-рано или по-късно от средния биологичен срок, започват да се усмихват на една и съща възраст от началото на бременността: 46 седмици /към края на втория месец след раждането за родените в срок деца/.
Т.е. в психиката и на трите типа деца се появяват едни и същи качества на една и съща възраст от началото на бременността.

Нервната система на човека съдържа около 100 милиарда нервни клетки. Всяка нервна клетка е свързана с няколко хиляди връзки с други нервни клетки. По връзките между нервните клетки протичат нервни импулси. Това многообразие от нервни клетки, връзки между тях и нервни импулси най-вероятно е материалното съответствие на многообразието от психични образи, които се изграждат и натрупват по време на индивидуалния живот.

Към момента на раждането връзките между нервните клетки не са много. Те се увеличават по време на индивидуалния живот, като увеличаването на тяхното количество съответства и съвпада с увеличаването на възможностите на психиката да възприема обекти от околната среда и да ги променя.

Някои животни се раждат с голям брой връзки между нервните клетки, които са изградени преди индивидът да започне да придобива индивидуален опит, т.е. структурата на тези връзки явно е съществувала в генетичната програма. Такива животни например са морските свинчета.
Други животни се раждат с малък брой връзки между нервните клетки, който става голям по време на индивидуалния живот /т.е. в съответствие с конкретната околна среда и индивидуалния опит/. Такива животни например са плъховете.
Психиката на плъховете се различава от психиката на морските свинчета по това, че поведението на плъховете съответства в много по-голяма степен на промените в конкретната околна среда, отколкото поведението на морските свинчета.
Човешко