Психични съсотяния на учениците в учебно-възпитателния процес

Психични съсотяния на учениците в учебно-възпитателния процес

Работоспособност и умора в училище
Работоспособността се определя като потенциална възможност на личността да изпълнява целесъобразна дейност при дадено равнище на ефективност в продължение на определено време. На проблема за динамиката в работоспособността на учениците са посветени голям брой експериментални изследвания. Независимо от натрупаните данни и разнообразните теоретически концепции все още остават неизяснени някои важни въпроси. Може да се приеме, че равнището на работоспособността се отразява обективно в продуктивността на извършената дейност при изпълнение на поставените учебни задачи.
Изключително трудно е да се определи точно понятието умора. В една от класическите монографии, посветени на този въпрос се предлагат около сто определения за умората. При направения анализ в това голямо множество могат да се отделят няколко основни подхода. С най-широка популярност се ползва приложният аспект, за който специфичните изменения в работоспособността довеждат до развитие на състоянието умора. В този смисъл най-често се среща схващането за умората като временно понижаване на работоспособността под влияние на продължително умствено или физическо натоварване.
Проведените експериментални изследвания ни позволяват да отделим три близки, но нетъждествени състояния, които водят до спадане на работоспособността в учебната дейност – умора, монотония и психическо пресищане. Различията между тези състояния се появяват на различни равнища (физиологическо, психологическо). За монотониятa са характерни понижаването на двигателната активност, засилване на скуката, сънливостта и апатията към учебната дейност. Състоянието психическо пресищане е свързано с развитие на афективно-емоционален комплекс и опити за внасяне на разнообразие в привичния стереотип с изпълняваните учебни действия. Появата на умора се съпровожда с увеличаване на грешките, понижаване на точността и скоростта при решаване на учебните задачи, появява се разсеяност и симптоми, показващи изтощаване резервите на организма. За състоянието монотония е свойствено общото снижаване на активността при осигуряващите учебната дейност физиологични и психични процеси. Умората се характеризира с дисоциацията на тези процеси, което се проявява в нарастване на несъгласуваността между отделните показатели.
На физиологично равнище развитието на умората довежда до изтощаване на вътрешните енергетични резерви и преминаване на по-малко изгодни за организма способи при функциониране на различните системи. Поддържането на минутния обем в кръвния поток се осъществява за сметка на увеличената честота в сърдечните съкращения вместо увеличаване на ударния обем; двигателните реакции се осъществяват с голям брой на функционалните мускулни единици при намалена сила в свиването на отделни мускулни влакна и т.н. Всичко това намира отражение в нарушената устойчивост на вегетативните функции, понижената сила и скорост на мускулните съкращения, дискоординацията при регулирането на отделни условно-рефлекторни актове. Посочените изменения довеждат до забавяне темпа на учбната работа и нарушаване на точността, ритмичността и координацията на извършваните учебни действия.
При настъпване на умора в учебната дейност се наблюдават значителни промени в протичането на различни психични процеси. Увеличават се абсолютните и диференциални прагове на сензорната чувствителност и нараства яркостта и продължителността на последователните образи. Развитието на умората намалява бързо скоростта в реагирането, увеличава се латентното време при простата и сложната сензомоторна реакция. Понякога се забелязва парадоксално увеличаване в скоростта на отговорите, съпроводено винаги с голямо нарастване на допуснатите грешки.
Най-често изразените и съществени признаци за състоянието умора се отнасят до нарушаване на вниманието при учениците. Стеснява се неговия обем и се влошават функциите за превключване и разпределение на вниманието. При процесите, осигуряващи запомнянето и съхраняването на учебната информация умората довежда главно до значителни затруднения при актуализиране на информацията от дълготрайната памет. Понижаването на показателите, отразяващи кратковременното запомняне е свързано с влошеното съхранение на информацията в системата на краткотрайната памет и операциите за семантично кодиране.
Ефективността на мисловните процеси съществено намалява при настъпване на умора. Това става за сметка на преобладаващите в това състояние стереотипни способи при решаването на учебните задачи. Появяват се нарушения в целенасочеността на интелектуалната дейност при учебни ситуации, изискващи търсенето на нови настандартни начини за тяхното осъществяване. При увеличаване на умората се извършва ново структуриране в мотивацията на учебната дейност. В началните етапи се съхранява адекватната познавателна мотивация, която в последните стадии се заменя от негативни мотиви за прекратяване на учебните действия и формиране на отрицателни емоционални преживявания. На психологическо равнище умората може да се характеризира като личностно-когнитивен синдром. В неговото развитие се отделят различни стадии, които разкриват своето съдържание и адаптивни функции при анализа на общите закономерности в динамиката и работоспособността. По традиция в това направление се разглежда „кривата на работоспособността”, отразяваща зависимостта между ефективността на дейността и времето за нейното изпълнение. Независимо от първите опити да се характеризира работоспособността само въз основа на външните прояви от резултата на извършените действия, в съвременните изследвания се отделя специално място на адаптационните възможности на организма и личностно-мотивационните фактори.
Широко известни са следните най-общи и типични стадии в динамиката на работоспособността: период на вработване, фаза на оптимална работоспособност, умора и краен подем. Тяхната продължителност, редуване и степен на изява се определят от множество фактори, под въздействието на които се наблюдават разнообразни вариации, стигащи дори до отпадане на отделни периоди.
Интерес представлява експерименталното изследване, посветено на проблема за психологическите фактори, определящи динамиката в работоспособността на учениците. Анализира се ролята на отношението към работата, степента на проявена активност, емоционалните състояния, стил на работа и особеностите на висшата нервна дейност, като фактори, определящи работоспособността в учебната и трудовата дейност. Разглеждат се такива важни въпроси като мотивация и работоспособност, характеристика на състоянието умора при повишено напрежение, особености на работоспособността в зависимост от интересите и мотивите за дейност, от участието на учениците в учебната работа и тяхната комплексна реактивност. Във възрастов аспект се разкриват редица закономерности на психологическите фактори за работоспособност при учебна и трудова дейност в цялата сложност и разнопосочност на настъпващите изменения в психиатричните процеси и състояния при изпълнението на различни трудови и учебни задачи.
Работоспособността и умората на учениците се изучават във възрастов аспект с цел да се подобри организацията на учебно-възпитателния процес при различно учебно натоварване, във връзка с въвеждане на нови учебни програми, съчетани с правилен режим на труд и почивка. У нас редица автори изучават влиянието на режима и учебната натовареност върху работоспособността на учениците (Б. Янев, З. Иванова, Р. Дудулова, Д. Илиев). Използва се комплексен подход за изследване на поставените въпроси едновременно от психологически, физиологически и педагогически позиции. Проучени са спецефичните особености в динамиката на работоспособността на учениците от начална, средна и горна учлилищна възраст и са установени някои важни закономерности в изменението на показателите, отразяващи познавателните психични процеси.
Преумората и нейната отрицателна роля в съвременното училище представляват един от важните проблеми на учлищната хигиена. В своето изследване, посветено на проблема за умствената преумора, Д. Батоева разлгежда значението на дневния режим, дневната и седмична динамика в работоспособността на учениците, техните индивидуално-психични особености и различното натоварване с учебна информация. Посочени са някои психолого-педагогически условия и се установява ролята на тези фактори в учлище, които довеждат до преумора на учениците. В резултат на получените данни се обуславя извода, че „границата между умора и преумора понякога трудно може да се долови и тази граница лесно се преминава, защото системната умора води до намаляване на съпротивителните сили срещу въздействията на средата и натоварването, тя изчерпва неговите запаси и нарушава равновесието и функционалната стабилност на всички процеси”.
Характерни промени на включените в учебната дейност психо-физиологически системи позволяват да се установят много по-прецизно стадиите в динамиката на работоспособността. Например в периода на вработвае се отделят фазите на мобилизация, първична реакция и хиперкомпенсация. Оптималното изпълнение на учебната дейност се характеризира с фазата на компенсация, докато за състоянието умора са свойствени фазите субкомпенсация, декомпенсация и срив.
Симптомите на умората свидетелствуват за недостига на използваните компенсационни средства при подържане ефективността на учебната дейност на оптимално равнище. Възстановяването на работоспособността изисква прекратяване на учебните действия за определен период от време, който може да включва елементи, както на пасивен, така и на активен отдих. В тези случаи когато времето за почивка е недостатъчно се получава натрупване на умората или преумора.
Провежданите изследвания върху различните форми и степени на хроничната умора при учениците решават редица приложни задачи. Особената актуалност на този проблем се свързва с необходимостта от анализ на изходното равнище или фона, на който се формира функционалното състояние на умора. Не по-малко важен е въпроса за предотвратяване развитието на преумората като недопустимо състояние.
Първите симптоми на хроничната умора са разнообразни субективни усещания – повишена уморяемост, сънливост и т.н. Поставя се задачата за обективна диагностика на хроничната умора, особено в началните стадии на нейното развитие. Необходимо е да се установят надеждни показатели за първите етапи от възникването й, което е особено важно за предотвратяване на преумората в учебната дейност. Заедно със субективната симптоматика, особено информативен се оказва анализът на съотношенията в продължителността на отделните стадии в динамиката на работоспособността, главно стадиите на вработване и оптимална работоспособност.
Развитието на състоянието умора трябва да се смята за естествена ре