Психични състояния на учениците и фактори, които влияят на псих.работоспособност

Психични състояния на учениците (агресия, тревожност, фрустрация, депресия, дистрес, евстрес и др.) и фактори, които влияят на психичната им работоспособност и умора в учебния процес.
Изучаването на психическите състояния в ПП е продиктувано от факта, че в учебно-възпитателната работа както у учениците, така и у преподавателите като субекти на своята психична дейност могат да се появят различни състояния, които да възпрепятстват или да облагородят процеса на учене и възпитание. Психическите състояния са сравнително кратки емоционално натоварени периоди /траят от няколко минути до няколко седмици/, които са своеобразен фон на познавателната активност на субекта и неговата работоспособност. Те биват познавателни /любопитство, съмнение, колебание, увереност и др./, емоционални /умора, стрес, тревога, депресия и др./ и волеви / решителност, волевитост, напрегнатост и др./. Както се вижда, емоционалната им натовареност може да бъде благоприятна за работоспособността и психическото благополучие на индивида, ако са съпроводени с положителни емоции / например любопитството, решителността и др./, но и могат драстично да понижат качеството на познавателната дейност, ако емоционалната натовареност е силно натоверена, както е при негативните психически състояния като умора, дистрес, тревогата и депресията. Често именно негативните емоционални психически състояния са причина за проявата на различните видове агресия, тъй като са основа за фрустриране на личността, а ненавременното „вземане на мерки“с тревогата и тъгата може да доведе до хронифициране и проявата на тревожността и депресията. Задача на преподавателя е да наблюдава емоционалния свят на своите ученици, да обръща внимание на психичните им състояния, като: 1/създава условия за развитието на положителни психически състония в класната стая чрез създаване на позитивно отношение към учебния процес; 2/ при наличието на състояния като условия за проявата на дистрес, тревожност и депресивност да проведе различни консултации с родителите и детето за същността и причините за тяхната поява и ако е нужно да ги пренасочи към подходящ специалист – психолог, психиатър, лекар и др.
Проблемът за работоспособността и умората трябва да се изучава от много съображения: а/ те се свързват директно със здравето и нормалното физическо и разностранно развитие на учениците; б/ те имат пряко отношение към интелектуалната готовност на учащите се, към нейната динамика и закономерности на изменение и изява; в/ този проблем предевява много изисквания към учебно-възпитателната работа, нейните обективни условия и субективни страни – сграда, вътрешна уредба на училището, условия и начин на работа на учениците и т.н.; г/ свързани са със съвременните условия за учене и труд на учениците – по-сгъстена програма, по-интензифициран учебен процес, разнообразни задачи и ангажименти, повишени условия и изисквания към учениците.
Показатели на човешката работоспособност и респ. умора са много. Голямото им разнообразие се определя, от една страна, от разнообразни индивидуални характеристики на съответни способности, темперамент, възраст, пол и др. , а от друга – от редица обективни фактори – характер и съдържание на трудовия и учебния процес, условия на работа, конкретни влияния. И въпреки това има общи показатели, които изразяват наличност или променяща се работоспособност: степен на концентрираност и устойчивост на вниманието, ниво на аналитико-синтетичната дейност, емоционална и волева активност, обща работна издръжливост, видими „външни“ показатели като блуждаещ поглед, мускулна и обща отпуснатост на тялото, пребледняване, треперене, тикове и др.
Табл. 1. Фактори за работоспособност и умора

Динамика на работоспособността в един учебен ден:
Фаза на начално адаптиране с понижена активност на учащите се;
През първите три учебни часа учениците имат най-адекватни реакции и оптимална работоспособност, като най-високата точка е вторият учебен час за учениците от НУВ, а от средния курс – третия учебен час;
След 4-тия учебен час колебанията в работоспособността и състоянието на учениците се увеличават, а през 5-тия има ясно понижена активност, след 6-тия – несъответствие на реакциите;
Предиобедните занимания имат по-висок коефициент на работоспособност и интелектуална и обща продуктивност на учениците.

Първото и най-важно условие за създаването на благоприятен психичен климат в класната стая и позитивно отношение към ученето е намаляването на стреса и тревогата в учебно-възпитателния процес. Стресът може да се определи като физиологична заплаха на възприета от средата заплаха /стресор/. Трябва да се отбележи, че хората възприемат едно и също потенциално заплащващо ги събитие по различен начин в зависимост от когнитивната му интерпретация. Понятието „стрес“е обобщаващо за определен вид действие на външни и вътрешни стресори върху организма. Той може да се раздели на : а/дистрес–увреждащото влияние на различни стресогенни ситуации върху индивида. Като най-стресогенни се възприемат онези ситуации, които са нови, неочаквани за индивида и не могат да се контролират от него; б/евстрес /еустрес/ - липсата на всякакви стресогенни фактори, което също се възприема като неприсъщо и обременяващо за индивида /например, скуката по време на лятната ваканция, когато всичките ви приятели ги няма в града/. Дистресът може да доведе не само до психически, но и до физически проблеми. Има доказателства, че стресът може да предизвика редица заболявания – от настинка до рак, като нарушава функционирането на имунната система. Ето защо, учителят трябва да намалява стресогенните ситуации в учебния процес, особено по време на оценката на знанията, и във взаимоотношенията между учениците в класа.
В протичането на стресогенната ситуация се наблюдава едно и също развитие при всички хора и животни, което Ханс Селие нарича общ адаптативен синдром. Селие открива, че този синдром преминава през три отделни етапа: а/ тревога – при първата среща със стресора, е налице високо равнище на симпатиковата нервна система и отделяне на катехоламини /невротрансмитери и хормони като адреналина/. Симпатиковата нервна система контролира реакцията „бягство-борба“, а адреналинът съществено допринася за възбудата по време на защита. Като резултат от тази остра реакция спрямо стресора организмът може да изпадне в състояние на шок. Ако заплахата продължи, организмът преминава във втория етап: б/съпротива – тук тялото черпи активно от своите резерви и човек изглежда устойчив на продължаващия стрес. Но ако стресът продължи много дълго, резервите на тялото започват да се изчерпват и високото равнище на симпатиковата нервна възбуда започва да уврежда органи като бъбреците, сърцето и стомаха. На етапа на в/ изтощението – парасимпатиковата система започва да доминира и човек изпада в колапс. В този момент резервите на тялото са изчерпани и организмът е особено податлив на атака от всяка нова болест.
Влияние върху това, как изпадаме в дистрес, имат ресурсите на организма за справяне с проблема, как интерпретираме стресора – като заплашващ или не, и подкрепата на външната среда срещу заплашващата ситуация. По принцип е доказано, че за да изпаднем в дистрес, са необходими две основни събития в живота ни: а/ основни жизнени промени – развод на родителите или на самите нас, смърт в семейството или на близък приятел, затвор, болест, уволнение, сватба и др.; б/второстепенни всекидневни проблеми – караници вкъщи или на училище, твърде много неща за правене, загриженост за теглото и др. Доказано е, че при прекомерно натрупване второстепенните всекидневни проблеми, особено караниците, могат да бъдат дори по-увреждащи здравето от жизнените промени. Ситуацията се усложнява, ако събитията са нови, неочаквани или не могат да се контролират от субекта.
Съществуват различия между хората по отношение на това, дали са по-устойчиви или неустойчиви на стрес и фрустрация. Тук основно могат да се отделят две групи хора, които в класната стая лесно проличават: а/ тип А –този тип хора се характеризират най-общо със стремеж към съревнование и чувство за дефицит на време. Те са амбициозни, работохолици, забързани, постоянно си поставят срокове и не умеят да си почиват в свободното време. Например, ако пътуват надалеч, те могат да си вземат работа от училище по време на почивката и т.н. В резултат у тях се натрупва умора, някои изпадат в етапа на изтощението /или бърнаут/, поради което често влизат в пререкания с другите. Доказано е, че въпреки високия академичен и социален статус, този тип деца имат по-нисък фрустрационен праг, по-малко контакти с връстниците си, поради което изпадат лесно в дистрес, а дори някои имат соматични проблеми като слаба имунна система, което води до чести заболявания, тревожност, депресия, проблеми с вътрешните органи; б/ тип Б –те имат по-малко съревнователен светоглед и поведение, не си поставят високи цели, поради което не осъществяват висок статус в живота, но и са по- стресоустойчиви от тип А.
Как се справяме със стреса? Обикновено трактовката ни за стресора зависи от това, как го възприемаме и какво когнитивно обяснение му даваме. Ричард Лазаръс и колеги предлагат разграничение между различните механизми за справяне със стреса. Те посочват два вида стратегии: а/ насочени към проблема стратегии – те предполагат да се направи нещо, за да се промени ситуацията, която се възприема като стресова – например, преговори, инструментална подкрепа /чрез пари/ или директно избягване от стресора / махане от училището и др./; б/ стратегии, насочени към емоциите –те се ползват повече в ситуациите, когато липсва потенциал за промяна, а целта им да се регулират нашите емоционални състояния при дистрес. Те са обусловени като т.нар. социална подкрепа. Момчетата и мъжете по-рядко използват социалната подкрепа в сравнение с момичетата и жените, поради което по-често са склонни да изпадат в дистрес и да достигат на етапа на изтощението.
Видове социална подкрепа: 1/ емоционална – например, симпатия, изразена чрез прегръдка; 2/ оценъчна – даване на примери със сходни ситуации, вашия възглед за ситуацията и др.; 3/ информационна – даване на съвет, инструкции, знания, препоръки; 4/ инструментална – пари, преместване в друго училище и т.н.
Стресът, породен от натрупани проблеми в ежедневието на класа, в отношенията с учителите и родителите или поради сериозни житейски промени, при различните деца може да се изрази по различен начин: а/ интернализирано поведение /Acting In/ - тези хора обикновено преживяват проблемите си вътрешно, прекалено осмислят информацията около проблема и болезнено приемат промените, натрупания стрес. В резултат тези деца са по-склонни да развиват страхови разстройства и емоционални проблеми като депресия и тревожност; б/екстернализирано поведение /Асting Out/ - при тези деца, особено ако са в по-ниска възраст, проблемът директно се изразява в тяхното поведение, без достатъчно осмисляне или задържане във вътрешния им свят. В резултат тяхното поведение е импулсивно и агресивно, често води до проблеми във взаимоотношенията с връстниците и възрастните.
Между страх, тревога и тревожност има разлика. Страхът е емоционален процес, при който усещаме реална заплаха от външната среда. Целта му е да предприем адекватни действия и да се предпазим от заплашващия стимул. Тревогата е емоционално състояние, съпровождащо по-дългото действие на застрашаващия стимул. Тя се свързва с някаква антиципация или очакване на евентуален негативен развой на бъдещо събитие, което реално може да се осъществи. Тревожността е емоционално свойство, типологична характеристика на личността, която може да трае цял живот и зависи от много фактори – тип темперамент /меланхолик или холерик/, прекалени негативни изживявания относно успеха в миналото и др. Тя се характеризира с постоянно очакване, съпроводено със страх или паника, относно бъдещи реално или нереално съществуващи заплахи. В детско-юношеската възраст най-често са разпространени сепарационната тревожност /тревожност, свързана с отделяне от родителите и особено майката/, училищната тревожност /страх