Психичните заболявания в третата възраст

Теми По Психология

Стареенето е генетично програмиран процес , оформил се в еволюцията на живота, който включва сложни възрастови изменения на различни нива : молекулярно, клетъчно, органно, тъканно и др.

Стареенето е едновременно процес на деструкция и процес на развитие, включително сложно взаимодействащи си явления на упадък и придобивки. При човека стареенето е социално детерминирано.

В стареещия организъм процесите на катаболизъм (разрушаване), започват отчетливо да преобладават над процесите анаболизъм (натрупване), енергийният баланс се възстановява все по- трудно, жизнените ресурси стават все по-малки.

Естествено – възрастовите изменения на регресия и атрофия в цялостния организъм, се съпровождат от компенсаторно приспособителни изменения и от усъвършенстване на поведението върху основата на натрупания опит.

Психичните заболявания в третата възраст условно се делят на органични и функционални. Органичните заболявания са предизвикани от органични деструктивни мозъчни процеси, които довеждат до развитието на различни форми на деменция. К ъм тях се отнасят сенилно – атрофичните и мозъчно съдовите заболявания. Заболявания, в чиято основа лежи атрофия на главния мозък са болест на Алцхаймер, болест на Пик, сенилна и други деменции. За тях е характерно бавно незабележимо и постепенно начало, прогредиентно протичане, необратимост на болестния процес, неблагоприятна прогноза. Докато за заболявания, в чиято основа лежат нарушение на мозъчните кръвоносни съдове (т.нар. мозъчна атеросклероза) е хатрактерен полиморфизъм на психопатологичните разстройства – от неврозо и психопатоподобни състояния до развитие на съдова деменция.

Функ ционалните заболявания нямат органична основа, лечими са и не водят до слабоумие. К ъм тях се отнасят депресиите, психогенните разстройства и неврозите, параноидните налудности.

Депресиите имат различни клинични картини в зависимост от възрастта. В напреднала възраст (50-
60 години) се проявяват предимно с тревожност, страх и вътрешно безпокойство, докато в старостта ( над 75 год.), преобладават апатия, вялост, раздразнителност. Изобилстват телесните оплаквания, страхът от болести и натрапливи мисли за несигурност и обедняване.

Психогенните реак ции и неврози имат разнообразна клинична картина. Значително е участието на вегетативните явления. Пациента има хипохондрични преживявания, астения, тревожност, депресивна оцветеност, склонност към самовглъбяване.

За параноидните налудности ( преследване, ощетяване, ревност и др.) е характерен малък размах, насоченост към конкретни лица от близкото обкръжение; тематиката да се върти около всекидневните обичайни житейски отношения, насочени най-често към миналото.

Деменцията е синдром, дължащ се на болест на мозъка, обикновенно от хронично и прогресиращо естество, при който се увреждат множество висши корови функции, включващи памет, мислене, ориентация, разбиране, смятане, възможности за заучаване, език и съждение. Съзнанието не е помрачено. К огнитивните увреди понякога се предшестват и обикновенно се придружават от отслабване на контрола върху емоциите и деградация на социалното поведение или мотивацията. Този синдром се среща при болестта на Алцхаймер, при мозъчно – съдова болест, при болест на Паркинсон, болест на Пик и при други заболявания, засягащи първично или вторично мозъка. Деменцията предизвиква дефинитивно снижение на интелектуалните функции и обикновенно нарушава изпълнението на ежедневните дейности. Проявите на този упадък, зависят и от социално – културното обкръжение.

Смятана някога за почти неизбежен белег на нормалното стареене, днес сенилната деменция се признава за коварен болестен процес, засягащ най-вече способността за себеобгрижване. Нормалното

стареене не води задължително до сенилност. За хора над 65 години и по-възрастни е изчислено, че около 5 – 10 % от популацията ще показват необратимите смптоми на това първично дегенеративно заболяване на мозъка.

С деменцията са свързани много етиологични фактори. Най-често това са инфекции на ЦНС, мозъчни травми, различни неврологични болести, мозъчно – съдова болест и токсично метаболитни разстройсва. Въпреки че са най-често срещани сред възрастното население, симптомите могат да се наблюдават и у деца, страдащи от неврологични заболявания, свързани с деменцията, като например болестта на Хънтингтън.

Двете най – често срещани форми на деменция са свързани с болестта на Алцхаймер и мозъчносъдовата болест. Деменцията свързана с мозъчно – съдовата болест, понякога се нарича мултиинфарктна деменция. И двата болестни процеса засягат мозъчната кора. Други дементни заболявания могат да са свързани с дегенерацията на различни подкорови структури. К линично пациентът с деменция може първоначално да демонстрира забележими поведенчески изменения, които продължават в по – нататъшни изяви на паметова и интелектуална детериоризация.

Една от първите сфери, в която се докладват проблеми, е паметта за скорошни събития или бъдещи ангажименти. Депресията може също да усложнява проблемите с паметта; ориентацията също може да пострада бързо.

Обикновенно болестта протича от 3 до 8 години, като засяга основно интелектуалната сфера. Незасегнати могат да останат дори и при напреднал болестен процес автоматизираното поведение - ходене, хранене, тютюнопушене и др. В последните фази на болеста пациентът може да е ням, неспособен да се грижи за себе си, да рзпознава близките си и да е много разсеян. Обикновенно болестта настъпва от развиващи се успоредно заболявания.

Мултиинфарктната деменция се разглежда като различен тип деменция, защото се дължи на мозъчно – съдови инфаркти. Прогресирането на фокалните симптоми не е бавно, както при деменцията от Алцхаймеров тип, а се проявява на тласъци. Началото на болестта може да е внезапно с очевидни фокални неврологични прояви. Има и мозъчно – съдова болест. Моделът на невропсихологическите дефицити е уникален при всеки човек, защото симптомите на деменция се явяват само в резултат на всеки отграничен инфаркт. Протичането на мултиинфарктната деменция е непостоянно и зависи от мозъчно – съдовата патология.

Морфологично увреждането на коровите структури при деменция, се характеризира с разширение на мозъчните стомахчета, както се вижда от к омпютърната ак сиална томография (CAT). Изявената корова атрофия е най – забележима в областта на темпоралната и фронталната кора. В мозъка се наблюдават сенилни плаки и неврофибриларни възли.

Деменцията често е трудна за диагностициране, поради незабележимото си начало и сравнително дългото протичане. Мултиинфарктната деменция е малко по–лесна за разпознаване, благодарение на уникалната си клинична и мозъчно – съдова патология.

Най – често срещаното и точно средство за поставяне на клинична диагноза, си остават данните от неврологичното и невропсихологичното изследване. Тъй като свързаните с агнозия, афазия и апраксия симптоми стават видими едва в по – късните стадии на болестта, е важно да се изследват тези функции, за да се формира базата, въз основа на която ще се измерва бъдещото изпълнение.

Болест на Алцхаймер ( БА )

Болестта на Алцхаймер е едно от най – мъчителните и трагични заболявания в напреднала и старческа възраст. Болестта на Алцхаймер е дементно разстройство, което се среща в средна възраст ( от 45 до 60 - 65 години) и се характеризира с относително постоянни клетъчни изменения в остаряващия мозък. Понякога се нарича пресенилна деменция, за да се разграничи от сенилността

или сенилната деменция (над 65 години). Много невролози са на мнение, че пресенилната и сенилната деменции са идентични по отношение на патологичните и клиничните промени. Поради това възрастовото разграничение между болестта на Алцхаймер и сенилната деменция от Алцхаймеров тип, твърде вероятно е изкуствено. Болестта е наречена на името на немския невролог Алоис Алцхаймер, който я описва през 1907 година.

К линичните симптоми се характеризират с прогресиращо влошаване на умствените функции, като обикновенно започва с разстройства на паметта за скорошни събития. Наблюдава се невъзможност за запаметяване на настоящи събития, въпреки че миналото може да е доста добре запазено. С прогресирането на болестта се наблюдава загуба на паметта за отдалечени събития и западане на способността за разсъждаване. В по-късните стадии може да присъства и номинална (на
назоваването) афазия.

Депресията е често срещана в ранните стадии на болестта, макар че понякога се наблюдава и еуфория. Много е важно да се направи разлика между депресия без деменция и депресия с Алцхаймеров тип деменция, защото прогнозата и перспективите за лечение са много по-добри, ако няма органично мозъчно увреждане. В случаите, при които не може да се направи диференциална диагноза, пациентът трябва да бъде лекуван за депресия.

Личностовите промени често изглеждат като засилване на преморбидните тенденции. Така леко подозрителен човек може да стане параноик. В някои случаи обаче се среща обръщане на предболестните тенденции.

Хипотези за възникването на Болестта на Алцхаймер са:

Генни дефекти – специфичен ген (аполипопротеин – Е)

Токсини – най – вече алуминий. Инжектирането му в мозъка на податливи животински видове, причинява образуването на неврофибриларни възли. В мозъка на пациенти, починали от БА, е намерено повишено равнище на алуминий и разположението му съответства на разпределението на неврофибриларните възли, но не и на сенилните плаки.

Вируси – херпес симплекс вирус

Мозъчни травми

Нарушение в обмяната на веществата в мозъчните клетки – мутации в митохондриите на невроните

Нарушение в дейността на имунната система

Свръхпроизводство на кортизол, предизвикано от хроничен стрес

Предшестващи епизоди на депресия

Неврофизиологично болестта на Алцхаймер се характеризира със забележима корова атрофия с разширение на вентрикулите. Болестта на Алцхаймер всъщност не е дифузно мозъчно заболяване, а изглежда съществува избирателна уязвимост на определени зони, включително асоциативните зони на париеталната, темпоралната и фронталната кора, докато първичната моторна и сетивна корови зони, са относително добре запазени. От подкоровите структури особено уязвими са хипокампусът и бадемовидното ядро.

Три уникални патологични промени в мозъчната тъкан са характерни за болестта на Алцхаймер при микроскопско изследване : неврофибриларни възли, сенилни плаки и грануловакуоларна дегенерация.

Неврофибриларните възли са съставени от снопчета двойни спираловидни филаменти, които се различават по размер и състав от нечифтните филаменти, намиращи се в нормалните неврони.
У становена е корелация между броя на неврофибриларните възли и степента на умствена деградация.

Сенилните плак и са клъстъри от абнормни невронни процеси. Степента на формиране на плаката корелира и със степента на интелектуално влошаване.

Г рануловак уоларната дегенерация е форма на невронна дегенеративна промяна, наблюдавана често само в хипокампуса. Всичките три промени в мозъчната тъкан могат да се открият и при възрастни хора без деменция, но техният брой и степен на увреждане са много по-големи у пациенти с деменция.

Болест на П ик

Болестта на Пик е сравнително рядка форма на атрофия на мозъчната кора, която обикновенно е ограничена във фронталната и/или темпоралната зона. Тя, както и болестта на Алцхаймер, се развива обикновенно между 50 - те и 60 – те години и се класифицира като пресенилна или идиопатична деменция. поВеденческите синдроми на болестта на Пик и болестта на Алцхаймер са доста сходни и единственият начин за категоричното им разграничаване е чрез микроскопско изследване на заболялата тъкан. Характерна за болестта на Пик е фокалната атрофия, която може да се открие с аксиална компютърна томография (CAT). Фокалната атрофия е ограничение на подвижността на става поради сраствания и повреди в нея или мускулите, кожата и нервите около нея; скъсяване на меката телесна част (кожа); неправилно положение и действие на става поради такова скъсяване.

Ранните стадии на болестта, се характеризират с неадекватност в социалното поведение, загуба на