Психоаналитичен подход относно психичното развитие

РЕФЕРАТ
по
Възрастова психология
На тема:
“Психоаналитичен подход относно психичното развитие.“

Психоанализа:
Основоположник на психоанализата е Зигмунд Фройд. Психоанализата е психологична теория, терапия и анализ, която е била развита от Зигмунд Фройд. Той е създал всички теории и методи на психоанализата през последните десетилетия на XIX век (1856-1939). Психоанализата е метод от психотерапията, който става по – известен прези ХХ век. Чрез психоанализата се обозначават теории и методи използвани за връзки, които определят човешкото поведение и функции. Отначало основна задача на психоанализата е било откриването на травматични спомени, по- късно на търсенето на част от тези спомени, който не са истински, а просто фантазия. Психоанализата на Фройд е специфичен тип терапия, при която пациентът казва на глас своите мисли, фантазии и сънища. След като психоаналитикът води записки, той формулира конфликтите, който предизвикват проблемите на пациента. Фройд успява да помогне на пациента и да намери решение на тези проблеми.
Според Мур (1968г) психоанализата има три основни приложения:
Метод на изследване на ума.
Систематизиран набор от теории за човешкото поведение.
Метод за лечение на психологически или емоционални заболявания.

В „Траур и меланхолия” от 1917 година Фройд предполага, че депресиите са причинени от гняв, който е в резултат на вина към себе си.
В „Детето е бито” от 1919 година Фройд обръща внимание на проблемите за саморазрушителното поведение (морален мазохизъм) и сексуалният мазохизъм. Постепенно Фройд изпитва недоволство от това, че разглежда само оралните и сексуалните мотивации на поведението и той се обръща към силата на идентификацията. Тогава Фройд предлага нагонната си теория за сексуалността и агресията в „Отвъд принципа на удоволствието”, за да обясни човешката разрушителност.
Между 1900 и 1923 година психоаналитичното движение се развива и укрепва теоретично и клинично. В “Тълкуване на сънищата” Фройд разглежда склоността на сънищата да „образуват нови цялости” от отделните елементи или някой елемент който няма последствия в съня „изглежда най-ясен”. Така се превръща в най – важната характеристика на съня или това Фройд нарича „изместване”.
В своята психопатология Карл Юнг въвежда комлекс като връзка между афекта и мисълта. В следващите 7 години, Юнг става политически лидер на движението и наследник на Фройд. През 1912година става поврат между Фройд и Юнг, поради неразбирателство за религията, мистицизма и митологията. Фройд смята, че пренебрегва психоанализата за сметка на разсъжденията върху „архетипите” и „колективното несъзнавано”. Юнг обаче смята, че има колективна психика с колективно несъзнавано. Той приема, че в колективното несъзнавано се съдържа опитът на предците ни и на човечеството и компоненти са архетипите, които са генетично заложени в мозъка ( анимата и анимуса).
Четвъртата фаза е към средата на 1930 година, като е загатнато схващането на Фройд за относителната автономия на егото от инстинктите и за функцията му се формулира по – ясно. През 1936 година Ана Фройд, дъщерята на Зигмунд Фройд публикува книга „Егото и защитните механизми”. В нея тя посочва по които умът да затвори натъжаващите за него неща вън от съзнанието. До 1936 година Робърт Уелдър изяснпва „Принципът на многообразната функция“ . През 1939 г. Хайнц Хартман публикува есето „Его-психологията и проблемът на адаптацията“, в което обръща внимание на процесите и работните методи на психичния апарат, които водят до постижения. Около 1936 г. основните теоретични въпроси са публикувани в американската психиатрия от Хари Стек Съливан. Съливан, следвайки Шандор Ференци, заявява, че големият принос на Фройд е „постулатът за безсъзнателното“, прибавяйки през 1937 г., че „има въпиеща нужда от наблюдатели, които са се научили да наблюдават наблюденията си“.

Психология на развитието според Фройд:
Той приема, че всички хора се раждат с общ набор от нагони за самосъхранение и възпроизводство.Тези инстинкти са в конфликт с обществото. Различията в хората зависят от това как родителите са се справили с критичните конфликти като формирането на хигиенни навици.
Орален етап (стадий) – Това е първата година (0-18 месеца) от живота, когато бебето се кърми и отбива. Основната ерогенна зона е устата. Чрез дейности, свързани с устата - сучене, поглъщане, хапане, бебета преживяват първия си постоянен източник на удоволствия и по този начин областта на устата става фокусът на психосексуално удовлетворяване. Фиксацията в орално-агресивната фаза (включително зъбите), белязана от хапане и дъвчене, може да доведе до хапливо свадлива и враждебна личност на възрастния.
Последствия от фиксацията са:
„Орално-садистичен” - Знаците включват дъвчене на дъвка или край на химикал, молив.
„Орално-рецептивен” - Знаците включват, пушене/ядене/целуване/фелацио.Фиксацията в този стадий може да доведе до пасивност, наивност, незрялост и манипулативна личност

Анален етап(стадий) – Това е втората година(18 – 36 месеца). През нея се формират хигиенните навици. Ерогенна зона е анусът. Децата на този етап се смятат като извличащи значително удоволствие от временното задържане на изпражненията или изхвърляне на фекалиите. С началото на контролираното от родителите приучване към използване на тоалетната обаче удоволствията на детето в това отношение се натъкват на здравото противопоставяне от страна на социалните задръжки и могат да се появят различни фиксации.
Последствия от фиксацията са:
„Анално задържащ”- Вманичен по организацията или с прекалена подреденост
„Анално изхвърлящ”:Безразсъдство, немарливост, непокорство, неорганизираност, копрофилен.

Фалически етап(стадий) – от 3 до 5 години, като детето много се занимава с гениталиите си. Гениталиите стават основната ерогенна зона по време на фалическия етап от психосексуалното развитие, който е в 4-тата и 5-тата година от живота. През този етап може да се наблюдава как децата изследват своите полови органи, мастурбират и показват интерес към въпроси, свързани с раждането и секса. Най – важното е, че този период от живота служи като етап, в който се разиграва Едиповият комплекс.
Последствия от фиксацията са:
Едипов комплекс (при момчетата според Фройд)
Комплекс на Електра (само при момичета, по-късно развит от Карл Юнг)
Латентен етап(стадий) – Това е 6-тата година от живота на детето.Сексуалните нагони до голяма степен са подтиснати, докато детето не навлезе в пубертета. Ерогенната зона е „спящи сексуални чувства”
Последствия от фиксацията са:
Хората не се фиксират на този стадий, но ако стане, при тях се появява изключителна сексуална непълноценност.
Генитален етап(стадий) – Той е след пубертета. Началото му се сигнализира от силните сексуални нагони, свъзани с пубертета, като юношата започва да търси сексуален партньор. Ерогенните зони са - зрели сексуални интереси. С началото на пубертета гениталната сексуалност се събужда и започва гениталният етап от психосексуалното развитие, който е от пубертета до смъртта. По време на този етап стремежите се сливат и до голяма степен в търсене на хетеросексуални взаимоотношения, включващи взаимно удовлетворение.Така гениталнията личностен тип на възрастния - успешният краен продукт на психосексуалното развитие в психоаналитичната теория, се характеризира от способността за зряла хетеросексуална любов, отговорност и грижи към другите и продуктивен живот в обществото.
Последствия от фиксацията са:
Фригидност
импотентност
незадоволителни взаимоотношения

Според Зигмунд Фройд зрялата личност има определени синдроми, който са свързани с проблеми през първите три етапа. Основен мотив на несъзнаваната психика, който се появява често в сънищата е „Едиповия комплекс”. Това са душевните конфликти на малкото момче, което иска сексуално да притежава майката и да отстрани баща си като съперник. При момичетата по – късно се формира аналогично изграден „Комплекс на Електра”. При него момичетата исакт да играят пред бащите си ролята на майка си. Фройд лансира теорията за сексуалните нагони и сексуалността на детската възраст. Според нея детето започва развитието си с полиморфно – перверзна фаза на либидото. Това се състо и в търсене и намиране на удоволствие с цялото си тяло, с неговата кожа. През първата и втората година център на удоволствието е устата, свързана с функцията за приемане на храна. След втората и третата година се развиват навиците за чистоплътност. Така детето изпитва чувство за удоволствие както при задържането, така и при изхождането. Това е аналната фаза. От третата до петата година момчето се гордее със своя пенис и открива, че той липсва при момичетата. Така детето развива мъжките качества на експанзията. Като момичето преживява лишеността от пенис, като недъг и завижда на момчетата. От петата до шестата година стига до Египовата фаза. Когато детето преодолее тази даза вече е постигнало душевно здраве. Тогава е залезът на Едиповия комплекс. Появява се конфликт и съперничество спрямо бащата и претенциите на майката, изходът от конфликт е идентифицирато с родителя, който е съперник в либидинозната игра. Така се формира Свръх Аза или Супер Егото. Чрез него се формира и възможността за ефективно подтискане на сексуалния нагон. Невротиците са фиксирани в тази фаза от своето развитие, затова те не могат да пораснат и да съзреят. Нормалната сексуалност обаче е развитие е развитие при което накрая трябва да се стигне до гениталната фаза – сексуална нагласа, оединение на партньори от различен пол.
Според Фройд динамиката на психическите конфликти се базира върху противопоставянето на импулсите на човешкия индивид и обществените норми , закони и ценности. Веднага след раздането си, за разлика от животните детето е подлагано на тренинг, през който се научава чрез родителите (външна принуда), а после и чрез Супер егото ( вътрешна принуда) да контролира своите импулси за : дефекация, уриниране, пускане на газове, оригване, пипане на своето тяло, сила и тембър на звуци издавани с уста, спане, позиции които тялото заема при почивка, хранене, близост с родителите и другите деца.

Откритията на Зигмунд Фройд са:
Несъзнаването – Съставено е от нагони и инстинкти, който са недостъпни за съзнаването. Те са вродени.
Въвежда понятието „Либидо”, което е цялостната жизнена енергия на човека, инстинктът му за оцеляване. Фройд ги нарича също и „Ерос” и „Диструдо”.
Има 3 части в съзнанието на човека – съзнаване, несъзнаване (сексуалност и агресия) и предсъзнаване (травми)
Според Фройд „либидо” и „диструдо” са вродени. За Фройд основен принцип е принципът на удоволствието, чрез първичен процес. Той се изгражда към втората година от живота. Има вторичен въпрос при който желанията стават по желание на обществото. Тогава действа принцияът на реалността. Вече около петата година се формира „Супер его” или „Супер Аз”. Това са забраните, морала, съвестта. Основен принцип