Психологически основи на управлението (Лекции)

УВОД В ПСИХОЛОГИЯТА НА УПРАВЛЕНИЕТО. ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АНАЛИЗ НА УПРАВЛЕНСКАТА ДЕЙНОСТ. ОБЩУВАНЕТО В МЕНИДЖМЪНТА. МЕНИДЖЪРЪТ И ГРУПАТА. СТИЛЪТ НА МЕНИДЖЪРА.
I
ПРЕДМЕТ НА ПСИХОЛОГИЯТА НА УПРАВЛЕНИЕТО
Всяка наука може да бъде самостоятелна, ако съдържа следните условия: трябва да има своя собствена област на проучване; трябва да има свои собствени научни и изследователски методи; трябва да има свои собствени задължения.
Самата дума психология е съставена от две думи: психика – дух и логос – наука. Това означава, че психологията е наука за душата.
С развитието на науката Психология и на науките въобще, душата започва да се отхвърля и все повече започват да се проучват съзнателните явления и по кон-кретно – съзнанието.
Обобщено казано предмет на психологията са: душата, съзнанието и негови-те елементи, структурата на тези елементи и тяхното съчетаване.
Но по-конкретно предмет на психологията на управлението са: управлен-ския труд; психологическите проблеми, възникващи в управленската практика.

ИСТОРИЯ НА ПРИЛОЖНАТА ПСИХОЛОГИЯТА
Историята на психологията като самостоятелна и фундаментална наука да-тира още от средата на 19 век, когато психологията се разделя от философията.
За основател на психологията се счита Вилхелм Вунт (1832 – 1920), като го-ляма заслуга за развитието й се отдава на неговия ученик Едуард Титченър (1867 – 1927).
Вилхелм Вунт е германски философ и психолог. Бил е професор по пси-хология в Хайделберг, професор по философия в Цюрих и Лайпциг. В биографията на Вунт от особено значение е 1879 година, когато в Лайпциг е основал първата психологичес-ка експериментална лаборатория. Вунт има голям принос за физи-ологията и психологията, както и в експерименталната и приложна психология.
Началото си приложната психология бележи в САЩ от началото на XX век, като първите американски психолози са били именно учиници на Вунт. Появата й е предизвикана от нуждата от психологически знания в сферите на образованието, отбраната, производството, търговията, услугите. Бързото й развитие е подсигуре-но от психологическите факултети на американските университети, които подгот-вят много специалисти-психолози. Всички те са били призвани да затвърдят пси-хологията като наука в американското общество, като докажат и затвърдят прило-жимостта й в практиката чрез приноса й в живота и бизнеса на хората и помощта за успешното решаване на разнообразните им проблеми.
Някои от основоположниците на приложната психология в САЩ са: Грен-вил Стенли Хол (1844 – 1924) – специалист по педагогическа и детска психология, той прилага психологическите знания в сферата на образованието. Създател е на теорията за рекапитулацията, а също така и на Американската психологическа асо-циация, на която е и пръв президент; Джеймс МакКин Кетъл (1860 – 1944) – отго-ворен за превръщането на изследването на психологическите индивидуални разли-чия между хората в широко използван подход в психологията; Лайтнер Уитмър (1867 – 1956) – създател на първата в света психологическа клиника за диагностика и коригиране на отклонения в умственото развитие на деца; Уолтър Дил Скот (1869 – 1955) – активно прилагагал психологическите методи в бизнеса и рекламата; Хюго Мюнстерберг (1863 – 1916) – германец, преселил се в САЩ, популяризира и прилага психологическите знания в съдебната практика, търговията и рекламата, психологическия подбор, ефективността на труда.
Интересен е историческия факт, че като академична наука психологията се заражда в Германия, а приложната психология възниква в САЩ.
Този феномен се дължи не само на факта, че гореизброените основополож-ници на приложната психологоя в САЩ са ученици на Вунт, но и на тяхната прагматичност и практично ориентирана изследователска нагласа, за което говорят и техните приложни системи, методи, теории. Заслуга има и свободомислещото и демократично настроено американско общество, готово да приеме всяка новост, да-ваща възможност за по-практичен, по-полезен, по-различен начин на живот.
В Европа приложната психология се заражда и развива по-бавно. Начало на приложните психологически изследвания поставя Франсис Галтон (1882 – 1911) с експерименталното изучаване на индивидуалните различия на хората.
Ако трябва да се рзграничат приложните психологически знания от чисто теоритичните, то трябва да черпим информация не само от теорията и практиката на психологията, но и от историята и развитието на психологията още от самото й зараждане.
И така, от гледна точка на историята на психологията, приложни са тези знания, които не само са получили приложение в практиката и живота на хората, но също така са получили широка обществена подкрепа, както и призвание за значи-мостта им в индивидуалната и обществената практика, в ежедневния живот на хо-рата и като цяло за развитието във всички сфери на човешкото битие.
От гледна точка на приложната психология неби следвало да се прави раз-граничение между психологическите знания предназначени да се прилагат в инди-видуалната практика и тези предназначени да се прилагат в обществената практи-ка, но от научна гледна точка такова разграничение е необходимо.

КРИЗАТА В СЪВРЕМЕННАТА ПСИХОЛОГИЯ И РОЛЯТА НА КОМПАРАТИВ-НИТЕ ПРИЛОЖНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ
В началото на XX век Европа е обхваната от духовна криза, която бива последвана и от криза в психологическата наука. Тази криза, наречена “криза в психологията” от германския психолог Карл Бюлер (1879 – 1963), означава възникването на много и различни психологически школи: структурната, функционалната, бихейвиорист-ката, необихейвиористката, психоаналитичната, марксистката, генетическата, ког-нитивната, хуманистичната. Различните школи започват да спорят и да си противо-речат една на друга, като по този начин разединяват иначе единната психологичес-ка наука. Това разединение се дължало най-вече на факта, че всяка школа разрабо-тила своя терминология, което правило идеите и знанията им взаимно неразбирае-ми, а и това много затруднявало психолозите-практици, които трудно прилагали несъгласуваните теоритични знания и методики.
Карл Бюлер предлага решение на проблема чрез обединяване на най-ценни-те идеи от всички разклонения, но не дава принципна система за осъществяване на това начинание.
Лев Виготски (1896 – 1934) – руски психолог – предлага свое решение: вси-чки школи да отстъпят мястото си на една – научната. Но решението, което той предлага, несъмнено е повлияно и продиктувано от обстановката и окръжаващата среда, в която той живее.
Решаваща роля за обединението на различните школи има възникналата в последствие компаративна психология. Нейни основни задачи са сближаване и обе-диняване на най-ценните и допълващи се теоритични идеи и знания от различните школи, посредством водене на толерантен диалог между тях. Изпълнението на тези задачи предполага да се съгласуват и интегрират разнородните психологически те-ории и знания чрез допълнителни компаративни изследвания, които да доведат до създаването на нови общи, обединяващи, допълващи се междинни теории. Слож-ността на този процес е довела до конкретизирането на пет принципа, характеризи-ращи стъпките за провеждането на съпоставителния анализ.

МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ В ПСИХОЛОГИЯТА
За осъществяване на своята работа на психолозите е нужна информация. Важна предпоставка за събирането на достоверна и точна информация е избора на метод за изследване.
Има различни методи за изследване, прилагани от психолозите, даващи им необходимите данни за следизследователската им работа.
Често използван метод е наблюдението. Чрез него с целенасочено наблюде-ние се регистрират и описват явления, процеси и събития, коит опротичат без наме-сата на наблюдаващия. Възможно е наблюдателя да бъде реален или подставен уч-астник в изследваната група и тогава метода се нарича включено наблюдение.
Експерименталният е най-скъпия метод, тъй като за експеримента трябва да се създадат определени условия или да се имитира цяла ситуация, при която да въз-никнат интересуващите го явления. За да стане това на изследователя често се на-лага да контролира факторите, характеризиращи експеримента, като ги изменя це-ленасочено. Това прави експеримента един мощен и ефективен метод в психологи-ята.
Други прилагани методи за набиране на необходимата информация са анке-тата, беседата, тестовете.

II
СЪЩНОСТ НА УПРАВЛЕНИЕТО В ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ
От психологическа гледна точка е необходимо човекът да се разглежда не само като активно и разумно същество, но и като същество, имащо свободна воля, която го прави относително независим от вншните условия и въздействия. Това е продиктувано от факта, че човек е силно автономна натура, стрмяща се към пости-гане на високи лични постижения, които да охарактеризират неговата идентичност и значимост. Всичко това означава, че управлението на човешкото поведение от-вън, чрез преки въздействия, нямя да бъде достатъчно ефективно. А, за да бъде то ефективно е необходимо човек така да бъде убеден и мотивиран, че да счита пости-гането на зададената цел не само за значима за организацията и за обществото, а и за самия него.
Да мотивира хората вече е задача на мениджъра. Това означава да се зъзда-дат условия, които да отговарят на влеченията и потребностите на дадена личност и така да породят мотиви да се действа за задоволяване както на нуждите на тази личност, така и на интересите на организацията. Това налага мениджъра да бъде не само добър управленец, но и добър психолог.
Ако трябва да разграничим термините управление и ръководство, то за управлението може да се каже, че е контролирано насочване на процесите в една система с цел достигането на определено състояние, докато ръководенето е умело дирижиране на единиците в една система с цел постигане на предварително поставени задачи. Но определено двата термина до голяма степен се припокриват и даже в зависимост от гледната точка може да се каже, че са синоними.

ПСИХОЛОГИЯ И ТЕХНОЛОГИЯ НА УПРАВЛЕНСКОТО РЕШЕНИЕ
Важна дейност на един мениджър е вземането на решения, от която зависи посоката на развитие на една организация.
Самия акт на вземане на решението е предхождан от възникването на няка-къв проблем, който мениджъра трябва да си изясни и определи. Следва разработва-нето на алтернативи за решението на проблема, които се оценяват и след това се избира една от тези алтернативи. От вида и значимостта на решението зависи колко дълга ще бъде процедурата за вземането му. Например в екстремни ситуации вре-мето за вземане на решение може да бъде няколко минути, дори секунди, докато решения, които дават последици след години и от тях зависят важни фирмени въп-роси, трябва да бъдат добре обмислени. Също така от времето за вземане на реше-ние зависи и неговото качество.
За вземането на отговорни решения обикновено се избягва индивидуалния подход. Използват се групови или колективни методи като например: “Мозъчна атака” – за генериране на повече идеи; “Делфи”; “Хара-гей”; “Ринги”.
Вземането на точно решение е много важно, защото последиците от едно погрешно взето решение са необратими и в зависимост от равнището, на което се взимат решенията, е трудно тези последици да бъдат компенсирани.
Тук е мястото да се спомене, че управлението като функция и дейност на мениджъра не е само процес на вземане на решения. То включва още планиране, организиране, ръководене, оценка и контрол.
Ако трябва да уточним в кой етап от управлението мениджъра има най-голя-ма нужда от психологически познания, то това са дейностите организиране и ръко-водене, защото именно тогава е досега и реалната работа с хора, тогава е необходи-мо мениджъра да се прояви като добър управленец и психолог и да мотивира хора-та си.

МИСЛЕНЕТО И ИНТЕЛЕКТА НА МЕНИДЖЪРА
От чисто научна гледна точка мисленето е процес на преработване и преоб-разуване на наличната информация и сравняването й с придобити по-рано знания, впечатления, дори чувства, правят се изводи, умозаключения, оценки, разиграват се ситуации, преценяват се възможни решения, докато накрав се конкретизира възмо-жен отговор или резултат.
За доброто изпълнение на функциите и задълженията си е важе