Психологически условия за сензорно познание в учебно-възпитателния процес

Психологически условия за сензорно познание в учебно-възпитателния процес

Колосални са материалните и духовни ценности, които човечеството е натрупало в своята хилядолетна история! Всичко това е продукт на изучаването, опознаването на природните и обществени закони, на приноса на всяко поколение в съкровищницата на човешката култура. Хилядолетия хората изучават природата, обществото и себе си, за да издигнат на по-високо равнище своята материална и духовна култура. Тъкмо изучаването, опознаването на природата, обществото и себе си психологията обозначава с термина познание.
Всяко ново човешко поколение, за да продължи процеса на натрупването на научно и художествено познание, за да умножи материалните и духовните блага на обществото, трябва да усвои създаденото преди него, т.е. - обществено-историческия опит на човечеството. Но как за дванадесет училищни години да се усвои този колосален обществено-исторически опит на предходните поколения? Как науката, културата, изкуството и практическата дейност на предходните поколения се усвоява от новото поколение? Начинът на това усвояване е известен вече от стотици години - намерена е специална дейност /обучението/, чрез която новото поколение по съкратен път изучава обществено-историческия опит на предходните поколения. По този начин то развива и себе си, готви се да направи следващата крачка в обществено-историческото развитие, в научно-техническия прогрес.
Тук не е мястото да описваме обстоятелствено същността на обучението като специфична дейност на децата и младежта. Ще кажем само, че тя е преди всичко познавателна дейност и по същината си не се различава от дейността, чрез която човечеството развива науката, културата и производството. Наистина, познавателната дейност на човечеството води до ново познание, докато познавателната дейност в обучението води до ново познание само за ученика. По структура и механизми на протичане обаче те не се различават една от друга. Като изучава не науки, а учебни предмети, ученикът в средното училище се подготвя за съвременна професионална дейност или задълбочено изучаване на определена научна област във висшето училище.

Сензорното познание в обучението
Научното и учебното познание като познавателни процеси условно се разделят на две - сетивно и логическо познание. Но именно условно, защото познавателният процес, чрез който учениците придобиват знания за природната и обществената действителност, се осъществява чрез непрекъснато взаимодейстеие между сетивното и логическото познание. Погрешно е да се смята, че сетивното познание /познанието чрез сетивата/ става без участието на логическото познание и обратно, че логическото /мисловното познание/ става без опора и връщане към сетивното познание. Разделянето има смисъл само за по-задълбочено изучаване, да се съблюдават закономерностите на едното и другото познание в учебно-възпитателния процес. Нека да повторим: познавателният процес е единен, но с едно уточнение - в едната част преобладава сетивното познание, а в другата част преобладава логическото познание. Нека да вземем един пример. Когато ученикът наблюдава ролята на поливането с вода за израстването на цветята, той получава сетивно познание, но същевременно мисли /ползва логическо познание/ за ролята на водата за израстване на растенията по принцип. Когато с учениците се води обобщаваща беседа за връзката между водата и растежа на цветята се осъществява логическо познание, но същевременно се ползват нагледните резултати от експеримента, т.е. участва и сетивното познание. Последното подпомага по-пълното осмисляне на причинната връзка.
Както се вижда от приведения пример, в първия случай доминира сетивното познание, а във втория случай - логическото познание. Но и в двата случая, с второстепенна роля участва и другата част на познанието. Реалният учебно-възпитателен процес не е нито само движение от сетивно към логическо, нито от логическо към сетивно, а е диалектически процес на двупосочното взаимодействие между двата вида познание. Разбира се, това взаимодействие не става в една и съща степен в различните класове на средното училище. С израстването на учениците все повече преобладава логическото познание, като обучението се осъществява на все по-високо абстрактно и теоретическо равнище.
Сензорно /сетивно/ познание ученикът получава чрез усещане, възприемане и представа. Прието е да се нарича непосредствено познание, за разлика от логическото, което се нарича опосредствано познание за действителността. Сензорно познание за определени качества на природата и на обществените явления, за състоянието на своя организъм, ученикът получава чрез усещанията - усещане за цвят, вкус, мирис,звук, топлина, форма, положение и състояние на своето тяло. Чрез усещанията той получава информация за всички качества на предметите и явленията, с изключение на тяхната дълбока същност, до която прониква чрез логическото познание. За всеки вид от тези качества у човека се специализира отделен анализаторски апарат, състоящ се от сетиво, нервни проводници и мозъчен център.
Макар усещанията да лежат в основата на възприятието и представите и на цялата познавателна дейност на ученика, те не му въздействат поотделно, а участвуват в изграждането на цялостен образ на предмета - в такова съчетание, каквото то реално съществува в самия предмет. Например: цветът, вкусът и ароматът предизвикват едновременно комплекс от усещания, като изграждат цялостния образ на плода - възприятието. Всъщност, изолирани усещания човек получава само за някои състояния на собствения организъм - за жажда, за болка, за глад. Комплексното въздействие на качествата на предметите изграждането на цялостния образ на този предмет обаче не бива да се опростява. След неговото първоначално изграждане, достатъчно е въздействието само на едно от качествата, за да се актуализира цялостният образ, без въздействието на останалите качества. Например: достатъчно е да се види цвета, да се помирише или вкуси плода, за да появи в съзнанието цялостния образ на този плод. Както е известно, върху тази особеност е построена цялостна система от дидактически игри в детската градина и началното училище, известни под името „познай по цвета”, „познай по вкуса” и т.н.
Значението на усещанията в обучението е много голямо, защото те са основата на сетивното /сензорното/ познание. Ето защо, обогатяването на впечатленията и развитието на чувствителността на зрението, слуха, обонянието, вкуса, кожата, на органните, двигателните и равновесните усещания, е важна задача на обучението, защото е най-важното условие за успеха на учебно-възпитателния процес. От само си се разбира, че опазването на анализаторите следва да бъде постоянна грижа на учителя и на семейството.
Както беше отбелязано, всеки предмет и явление въздействат върху човека едновременно с всичките свои качества. Но образът, който се получава в съзнанието за тези предмети и явления, не е сума от съответните усещания, а цялостен образ, възприятие за предмета или явлението. Възприемането е познавателен процес за опознаване, обследване на свойствата на предметите и явленията и изграждането на цялостен образ за тях. Ето защо, как ще се осъществи опознаването, как ще се осъществи наблюдението на предметите и явленията, за да се получи цялостен образ на предмета, това е сериозен педагогически и психологически проблем. В психологията е прието, че възприемането се осъществява чрез съпоставка с вече формираните еталони у ученика - сензорни и мисловни.
От общата психология е известно, че възприемането е процес на изграждане на цялостен психичен образ за предметите и явленията, в т.ч. за разнообразни проблемни ситуации . Възприемането е сложно умствено действие, насочено към опознаване, обследване свойствата на предметите и явленията. Според някои автори то се осъществява чрез външни и вътрешни перцептивни действия. При външните перцептивни действия, ученикът съпоставя признаците на възприемания обект или явление главно със сензорни еталони, създадени от човечеството в неговата обществено-историческа практика - система от цветове, геометрични фигури и т.н. При вътрешните перцептивни действия ученикът съпоставя признаците на възприемания обект или явление с „идеални” еталони – категории, чрез които извършва класификация, съотнасяне на наблюдаваните към вече усвоените категории. Всеки перцептивен акт, това е крайният продукт от процеса на съотнасяне с еталони - категоризация с идентификация на това, което ученикът възприема. Според Дж. Брунер възприемането е активен процес, чрез който ученикът подбира и съотнася възприеманите предмети към определени категории, като по този начин им осигурява задълбочено и всестранно изучаване.
Формирането на възприятни образи в процеса на обучението е сложен процес, който включва в себе си система от външни и вътрешни перцептивни действия. В. П. Зинченко групира тези действия по следния начин: действие, насочено към откриване на обекта; действие за отделяне от обекта на ново информационно съдържание, което е необходимо за решаване на задачата; действие за опознаване на отделното съдържание.
Когато ученикът възприема едно явление или предмет, той съпоставя неговите качества и свойства с познатите си еталони. Например, когато възприема един предмет, ученикът съпоставя по следния начин: червено като мак, крехко като кристал, ароматично като круша и т.н. Когато предметът или явлението е по-сложно, той извършва съпоставка с „идеални” еталони: красиво, грозно, хуманно, внушително, натуралистично и т.н.

Психологически условия за оптимално възприемане в обучението
И така, възприемането е процес на опознаване на предметите и явленията чрез съпоставяне на техните качества със сензорни и мисловни еталони. Този процес на възприемане или както в психологията наричат перцептивна дейност, оказва сериозно отражение върху качеството и ефективността на обучението само при известни условия. Кои са тези условия?
1. Наблюдението върху предмета или явлението следва да се осъществява чрез подходящо ориентиране. Ако предметът е непознат, ориентирането бива пълно, т.е. описва се обстоятелствено целта, съответните моменти, на които трябва да се обърне внимание, сравненията, които следва да се осъществят и т.н. Ако предметът е малко познат, тогава ориентирането е частично, т.е. описва се само целта на наблюдението, гледната точка и някои еталони за съпоставка. Ако предметът е напълно познат, описва се само целта на наблюдението. Всякакво отклонение от подходящия тип ориентиране за наблюдение, води до намаляване на резултатите, до грешки в изграждането на възприятието, които ще се отразят и като грешки на представата. Ориентирането трябва да изключи всякакъв сигнал за намаляване на усилията в резултат на „познатост на задачата”. Това би намалило ефекта от конкретното наблюдение, а следователно - и за развитието на личността.
2. Наблюдението върху предмети или явления ще бъде по-резултатно, ако добре се мотивира предварително и се поддържа мотивацията до неговото завършване. Най-силно се мотивира наблюдението, когато се свърже то с интересите на учениците. По този начин се осигурява избирателност на възприемането, която осигурява съсредоточаване на вниманието на учениците, следователно - и по-висок резултат от наблюдението. Ефектът от активизирането и ориентирането на наблюдението обаче зависи от степента на езиковото и речевото развитие на учениците. Важно е следователно, не само какво казва и разказва учителят за предстоящото наблюдение, но и какво класът и отделните ученици разбират от речта на учителя.
3. Резултатите от наблюдението и от възприемането на предметите и явленията зависят, до голяма степен и от специалните умения и навици на учениците за наблюдение: умение за анализ, сравнение и синтез, умения за изолиране на страничните дразнители и съсредоточаване на вниманието и т.н. Става дума за специалните общоучебни умения, за онази част от тях, които са самостоятелна цел на учебно-възпитателния процес през дванадесетте години на средното образование.

Представите в обучението
Ученикът възприема в едно и също време