Психологическо консултиране в детска, юношеска и напреднала възраст

Консултиране в детска възраст

Общи характеристики на консултирането на деца
Трябва да се имат предвид два аспекта, свързани с развитието на детето. Единият се отнася до обстоятелството, че детето е индивид с все още недоизградена психична система, което го прави по-уязвимо. Другият се отнася до потенциала на детето, който трябва да бъде разгърнат във физически и личностен план. Тези тенденции трябва да бъдат стимулирани. Наред с терапевтичното, се осъществява и възпитателно въздействие.
Друга особеност на детето е зависимостта от семейството и в частност от майката. Семейството често е източник на фрустрация и напрежение. Това се проявява в амбивалентност към родителите, чувство за непълноценност и емоционално отхвърленост. Постепенно детето става автономно. Следователно консултацията трябва да бъде насочена и към детето, и към семейството, тя трябва да установи дали проблемът не принадлежи на учебната среда. Друг аспект в консултативната дейност с деца е свързан с равнището на социална зрялост и психични особености в предучилищна и начална възраст, когато детето има все още ограничени когнитивни способности.
Консултиране в ранно детство (2-5 г.)
Директни консултативни интервенции не се прилагат. Работи се с трета страна – родители, учители. Те се обучават в определени умения, с които да създадат позитивна среда за детето. Равнища на консултацията:
индивидуална консултация: определен брой индивиди, които влияят на детето
групова консултация: група индивиди, които са в пряка връзка с контингент от множество клиенти; най-често става въпрос за обучение на учители.
Институционална консултация: консултират се директори на институции
Етапи на консултативния процес:
подготвителен етап: изясняват се ценностите, потребностите, целите по отношение на “значимите възрастни” в институциите, които са свързани с деца. Дефинира се консултацията като дейност.
Осъществяване на връзка: на този етап се създава консултативно взаимоотношение, излага се проблемът
Събиране на информация: изясняване на проблема
Дефиниране на проблема: информация за оценка на ситуацията с цел определяне на целите за тази промяна
Определяне на възможностите за разрешаване на проблема – анализ и синтез на информацията с цел решение на проблема
Изпълняване на плана от страна на клиента
Оценка: а) процеса (текущата дейност, или както казва Т. Стоева – “мониторинг”), б) оценка на резултатите: отчитане на крайния ефект; ако проблемът не е решен се връщаме на неговото дефиниране
Консултиране в средния период на детството (5-9 г.)
Трудности в 4 области:
училище – учебния материал
семейство – емоционално пренебрегнато
интерперсонални отношения – страх да се говори с хора
Аз – чувство за лична неадекватност
Играта като основен метод на консултиране в средния период на детството: Това основна дейност за детето. Функции: 1) детето “влиза” в интерперсонални отношения с други деца или възрастни, което оказва влияние върху психо-социалното му развитие, 2) отреагиране на чувствата, 3) себеизразяване, 4) проекция на несъзнавани чувства, 5) справяне с вътрешни конфликти със символи, които детето дори не разбира, 6) използване на предмети като символ на нещо друго, детето се самоизследва. Консултантът използва играта, за да разбере детето, наблюдава го как прави в играта неща, които в животът му са забрани. Дейността и вербализацията са алтернативни начини за комуникация между двамата.
Цели на игровата консултация: При подходът, центриран върху детето, фокусът е по-скоро върху личността на детето, а не толкова неговият проблем. Целта е то да стане по-адекватно като личност. Подходът е насочен към това то:
да развие положителна аз-концепция
да стане по-отговорно
по-самоуверено
да изработи способност за самоприемане
способност за самоконтрол
вътрешен източник на оценка
да развие сензитивност към процеса на преодоляване на трудностите
да развие вяра в себе си.
Консултиране на деца в предюношеска възраст (9-12 г.)
Връстниците тък стават много важни, а основна тема стават интерперсоналните отношения. Децата започват да експериментират със способността да мислят по-концептуално. Според Гумар, в консултацията може да се използва изкуството, защото:
има когнитивна функция
способ за осмисляне на действителността от детето, доколкото мисленето на детето е по-конкретно
съответства на тенденцията за самоизцеление на детската психика, дава му възможност да регресира, или да се открие.
Диагностична функция – проекция на чувства
Самопознание
Средство за самоизразяване при липса на вербални средства
Подкрепя Аза
Носи удовлетворение
Служи за създаване на работни взаимоотношения при силно резистентни и невербални деца
Катарзис на враждебни чувства

Консултиране в юношеска възраст

Правила за консултиране в юношеска възраст
Принцип на косвеното въздействие: Директните забрани се приемат трудно. На младежите се подсказват решения, които те приемат по начин, който им позволява да получат усещането, че сами са взели решението.
Принцип на толерантността: Избягване на авторитарността. За установяванен равноправни отношение е необходимо: а) да се избягва медицинската атмосфера, свързана с акцент върху проблема, б) продоляване на модела на отношение лекар-болен, в) преодоляване на психичната бариера, свързана с възрастта.
Принцип на компенсацията: а) дейност, насочена към ликвидиране на неадаптивни форми на поведение, трябва да се придружи от дейност, насочена към изграждане на по-адаптивни поведения. б) оценяване на успехите на юношата.
Принцип на приятелското общуване: Диференцирано отношение към всеки младеж. Цели се: а) създаване на положителна нагласа към консултанта, която да стимулира юношата, б) повишаване на чувството на отговорност в юношата чрез стимулиране на стремежа да се хареса, за да отговори на проявеното доверие, в) да се повиши самочувсвието на юношата и доверието му в самия него. Понкога е необходима дистанция.
Значими за юношеството психологически и социални сфери
Афективна сфера – интензивна
емпатия – периодът е особено важен в развитието на емпатията
насоки на консултацията с родители – проява на обич
еманципация – а) емоционална, б) нормативна, в) поведенческа.
Насоки на консултацията с родителя: Родителите трябва да се разграничат от проявата на всяка форма на неразбиране – повишаване на тона, наказания.
Емоционални разстройства, афект на неадекватност – несъответствие между високото равнище на претенции и реалните възможности
Насоки за консултативна работа с юношата – подпомагане на ученика или понижаване на прентециите му
Мотивационна сфера
криза на идентичността – специфична за Ю, трябва да се формира самотъждественост
насоки за консултативна работа – а) приемане на своята външност, б) формиране на нови по-зрели отношения с връсниците, в) приемане на съответната за пола роля, г) достигане на емоционалната зрялост, д) достигане на емоционална независимост от родителите, е) подготовка за трудова дейност, ж) за встъпване в брак, и) чувство на социална отговорност, к) формиране на собствени ценности
Ериксън, задачи на развитието за достигане на идентичност: a) развитие на увереност в себе си, б) приемане на съответната на своя пол роля, в) експериментиране с различни социални роли, г) избор на професия, д) формиране на личностна система от ценности, е) търсене и изграждане на своя собствена идеология.
Аз-концепция
повишава се влиянието на връстниците, за сметка на родителското – те влияят на самооценката
стил на общуване в семейството – има значение за формиране на самооценката
насоки за консултация работа с родителя: а) симетреичният стил – формира собствени критерии за самооценка, б) асиметричен стил – ограничено участие на юношата във взимане на решения, неблагоприятна самооценка
психологически защити на юношата: а) проекция, 2) отрицание, 3) рационалзиация
Училище
учебна сфера: трудностите са свързани с – а) особености на познавателните процеси, б) мотивация за учене, в) качества на самоорганизация на ученика
особеност на мотивацията за учене: 1) несъответствия между желания и усилия, 2) несинхронно развитие на външни (пари, похвали) и вътрешни мотиви, 3) несъответствие между осъзнати и реално действащи мотиви при явно доминиране на последните, 4) слаба мотивация за учене, следствие от отношението на родителите към учебния процес; насоки на консултацията с учителя: мотивацията за учене може да се повдигне чрез упражнения за усъвършенстващи отделните компоненти на мотивационната сфера, организация, стимулация на активността
качества на самоорганизацията на ученика: отразява развитието на операционалната сфера; насоки на консултацията с учителя: правилни приоми за учебна работа и самоконтрол
Особености на познавателния процес: обусловени от природни, генетични фактори; учителят: да се съобразява, най-малкото, баси
Сфера на общуване:
Затруднения в общуването с връстниците в училище: липса на умения; насоки за консултиране на юношата: себепознаване, подпомагане, представа за собствена ценност, осъзнаване на мотивите за общуване, разрешаване на собствени проблеми,
Семейство
Насоки на консултацията с родителя: при авторитарни, при демократични:, при либералния, при хаотичния
Фактори на възпитание: 1) равнище на протекция: хиперпротекцията води до високи претенции и недостатъчна опора в себе си + чувство на емоционална отхвърленост, 2) степен на удовлетвореност на потребностите на юношата: избягване на крайностите,
Психо-сексуално развитие
насоки за работа с Ю: да му се помогне да вербализира чувствата си
4.Групово консултиране на юноши
Предпочитан метод. Ю се чувстват сигурни тук, развиват по-добро разбиране за себе си.

Консултиране в напреднала възраст

Кризата на навлизане в третата възраст е свързана с: понижаване във функционалното отношение на някои психологически и физиологически способности, и второ: с прехода от трудова към пенсионна позиция.
Социални “митове” за старостта
Оптимистичен и песимистичен подход... интелектуален упадък – някои ментални функции могат да се влошат, но речевият фонд нараства. А може и да продължат да “израстват”. Модел на отговор – отговарят по-бавно, но могат да решават по-добре комплексни задачи. Сексуалният живот – културни влияния са по-силни от биологичните. Приемаме по-хуманистична позиция – готовност за физическа и психична жизненост.
Характерни особености на индивидите в напреднала възраст
Физически промени: а) упадък в сърдечно-съдовата, дихателната, слуховата, зрителната система. Б) ограничения на подвижността и самостоятелния начин на живот, влияещи върху самочувствието
Психични – а) упадък на интелекта – възприятие и памет
- Времеви хоризонт – планирането е важно за запазване на висшите личностни структури
- Аз-концепция: центриране върху себе