Психологични състояния при здраве и болест:страх,фрустрация,депривация,психотрав

Курсова работа по медицинска психология

Тема: Психологични състояния при здраве и болест:страх,фрустрация,депривация,психотравма,депресии,агресия,стрес

07.12.2011.г
Страхът се явява рано възникнала в онтогенезата емоционална реакция спрямо заплаха.Той е комплекс от негативни чувства, емоции и характерни поведенчески реакции, при животните и човека, които се активират от обект, интерпретиращ се като заплашителен.
Страхът е заложен в инстинките на човек като начин за оцеляване, самосъхранение, запазване на собствения морал и престиж.Всеки от нас познава страха в една или друга степен.Страхът присъства навсякъде, под различни форми, в различни сфери на живота ни, и има индивидуален характер за всеки отделно.Той е свъързан със загубата на нещо значимо за индивида.Защитната реакция към страха има своите физиологични и психологични показатели.
При съществуваща опастност, отделни зани от мозъка- амигдала и хипоталамуса се активират, за да контролират физическия отговор на страха. Химически вещества като адреналин и стрес хормона – кортизол, се изливат в кръвоносната система, като това изливане предизвиква определени физически реакции.Други импулсивни реакции на организма, при сигнал за страх, могат да бъдат натръхване, учестяване на пулса, потреперване, дори и нервност.
Обикновено при сигнал за застрашеност първоначалната реакция е моторна вцепененост–сепване.Последвана е от вегетативна реакция, която зависи от дразнителя, реактивността на индивида, и степента на страховото преживяване.Чрез тази реакция организма се подготвя да отвърне на ситуацията.Физиологичноте промени, които могат да настъпят, са учестяване на сърдечнта дейност, покачване на циркулацията на кръвта, напрягане на мускулатурата.За разлика от животните, при човека се добавя и психологическа оценка на ситуацията.Всеки човек, по отделно и сам за себеси може да оцени страховата ситуация и да прецени как най-правилно да се справи с нея.Тук вече се наместват и качествата на самата личност.В зависимост от характера и психологическата нагласа, индивидът избира дали да застане срещу страха и да се пребори с него, или просто да избяга.Без да имат болестно състояние, някои хора са по-плахи, пасивни, несигурни и избират да избягат от страха.Това са качества на личността, които могат да бъдат вродени или придобити.Тези качества ще се проявят по време на боледуване и лекуващия персонал трябва да е наясно с възможните реакции на самия индивид.
Страхът имам много разновидности.Той може да се замаскирва и преобразува, но във всички случаи „спъва“ индивида, „оковава го на едно място“, моментно деформира характера и отношемоето му.Гневът, омразата често са замаскиран страх. Когато някой човек проявява агресия и напада, дълбоко в себе си се страхува, но не си дава сметка за това. Страхът също е и в основата и на повечето болести.
Фобиите са вид патологичени страхове.Те са силен и неовладим страх от определени обекти или ситуациции, които не са реална заплаха.Когто не се среща пряко с тях, пациента напълно осъзнава неоснователността на им.Но въпреки това при всяка среща с тези обекти или ситуации, възниква страховата ситуация, която е съпроводена и с бурна вегетативна реакция.Фобиите могат да имат последствия в социалната реализация на индивида.Фобиите могат да бъдат различни видове:
Фобофобия - страх от възникване на фобии
Танатофобия - болестен страх от смъртта
Ринофобия - болестен страх от носове
Базифобия - страх от ходене или падане
Батофобия - страх от височини или страх да бъдещ близко до високи стради
Богифобия - страх от злодеи, страшилища, призраци
Бронтофобия - страх от гръмотевици, светкавици и бури
Лигофобия - страх от тъмнината
Лилапсофобия - страх от урагани и торнадо
Левофобия- страх от всичко, което се намира от лявата страна
Фармакофобия - страх от взимане на лекарства
Фазмофобия - страх от духове, дяволи и призрачни същества
Ваксинофобия - страх от ваксинации
Рабдофобия - страх от наказание, биене с пръчка или остро критикуване
Радиофобия - страх от радиация, рентгенови снимки
Рубофобия - страх от мръсотия

Тревожността е психологично понятие, характеризиращо се с чувство на несиурност и общо безпокойство.При нея заплахата не е конкретна и непосредствена и за разлика от страха, няма обективна обвързаност.
Тревожността е още едно състояние на дисбаланс, което повлиява нормалния ход на индивидуалното развитие.Тя е свързана с и в хода на еволюцията е била част от инстинкта за самосъхранение. Нормално, тя е присъща на всяко човешко същество и се проявява в най-различни форми: опасения, несигурност, безпокойство. Преживяването на тревожност включва всички степени на усещането за несигурност: нервна напрегнатост, угриженост без видими причини, чувство на безпомощност, стегнатост, неопределено усещане за неблагоприятен изход, трудности при доверяването. Всички те са свързани с прекалената привързаност на индивида към определен набор от готови оценъчни модели.Тези преживявания много често са съпроводени от различни физиологични реакции като ускорен сърдечен ритъм, изпотяване, пребледняване, потрепване или треперене, гловоболие, пресъхване на устата интрудно преглъщане, свиване в стомаха, често ходене по малка нужда, замаяност, безсъние или прблеми със съня, бърза умора, лесна раздразнителност и избухливост, намалена концентрация , сексуални смущения.Когато проявите на тревожност станат много интензивни или много чести, се наблюдава разстройване на психичното равновесие.Това се съпътства от чувство за невъзможност да се контролират усещанията.Тогава се появяват компенсаторна симулативна зависимост (понякога съпътствана от употреба на алкохол или наркотици), много чести безпокойства за най-различни неща като здравето, финансите, взаимоотношенията с околните.
Съществува и така наречената нормална тревожност.Тя често е в основата на една силна мотивация, водеща ни към осъществяване на творчески актове.Това е адапивна тревожност, понася се леко, не присъства затормозяващо в ежедневието ни и вегетативните и признаци не са много.
Има два вида тревожност - внезапна и хронична.
Внезапната тревожност е свързана най-вече с трептене в коремната област, сърцебиене и изпотяване.Може да настъпи без видима причина и да отмине.Тя се поддържа от неспособността да се толерира различието и неумението да се отговори на високите изисквания на средата.
Хроничната тревожност е свързана със соматични прояви, най-вече в областта на гърдите. Хроничната често е доминираща и сериозно влошава качеството на живот на индивида. Зад нея стоят преди всичко прикривани желания. Развива се предимно в среда, в която желанията на индивида не получават достатъчно основание да бъдат изявени без да навредят на неговия .Наличието на хронична тревожност лежи в основата на социалната фобия, посттравматичното стресово разстройство, генерализираната тревожност, обсесивно компулсивното разстройство, а на внезапната - в основата на паническите атаки, острото стресово разстройство.
Фрустрация е термин от , който обозначава емоционално състояние на човек, излъган в своите очаквания или лишен от възможността да постигне силно желана цел.Фрустрацията може да се дължи както на липсата на обекта на желанието, така и на срещане на препятствие по пътя към неговото задоволяване.Препятствията или трудностите са външни и вътрешни.Външните произлизат от средата – пр детето не може да извади играчката, защото шкафът е заключен, а вътрешни зависят от индивида - от неговите вътрешни ценности, морал.Примери за фрустрация са лишение от любов, ласка, грижа, топлина, храна, вода и др.
Лечението на тревожността и тревожните разстройства е възможно и ефективно.Когато тя е твърде висока и влияе крайно негативно на живота на човек, може да се приложи и медикаментозно лечение.Психоалалитичният подход на лечение я разглежда като израз на вътрешни противоречия и трудно поносими преживявания.Търси се това, което стои зад симптомите – страхове, изживявания.Разбирането и осъзнаването на тези страхове от самият индивид води до промяна.
Депривацията е състояние на лишеност от определено благо.Тя е различна и специфична форма на фрустрация.Получава в резултат на липса на естествената обич,опора,сигурност и грижа поради ранна загуба на единия или двамата родители,чието пълноценно заместване изобщо е невъзможно.
Сензорна депривация е лишаването от сън, от сънища или от сензорни стимулации.При човека сензорната изолация в специално обзаведено за целта място в продължение на период от три до тридесет и шест часа предизвиква различни разстройства: сънливост ,загуба на чувство за реалност,раздразнителност или тревожност.Това може да доведе до паника,зрителни,слухови или кинестезични халюцинаторни явления.Съннатадепривация или депривацията от сънуване,предизвикват прояви от същия тип.
Депресията е едно от най-честите проявления на психично разтройство в съвременното общество.В най-общия случай е чувство на ,, , и унилост, което може да трае от няколко часа до няколко дни. Ако това чувство трае повече от няколко седмици или се появява периодично, може да става въпрос за известно като .Депресивните симптоми са потиснатост,намален интерес към развлечения,загуба на апетит,безсъние или свръхсънливост,липса на енергия,умора,лоша концентрация,а дори и мисли за смърт.Съществува и така неречената маскирана депресия,която се проявява със соматични симптоми.
Агресията е понятие в и , с което се означава регистър от , насочен към нанасяне на вреда на другия или на себе си.Тя е осъзната волево, насочвана, отключване или потискана в зависимост от ситуацията.Появяват се чувства на гняв, обида, желание за власт и надмощие.Агресивната енергия може да бъде насочена и към самия себе си –самнараняване или самоубииство.Съществува пасивна агресия – пр. при наказание от родителите, децата реагират с упорство, инат; и „идентификация с агрресора“ – пр. деца, които са били обект на агресия, по-късно проявяват агресия към по-слабите.
Психотравма е общо название на отрицателните жизнени явления, които поради своята „абсолютна сила“ или поради неспособността на личността да ги възприеме и преработи се оказват болестотворни и предизвикват различни психични и соматични разстройства.Могат да бъдат остри и хронични.Психотравмата е винаги конкретно взаимоотношение междусъбитието и личността.При остри психотравми основна роля играят силата и внезапността- пр. природни бедствия,смърт,заплаха за живота.При хроничните-постепенно и продължително натрупване на привидно незначителни неблагоприятни влияния- пр. незадоволеност в семейството и професията,неосъществени желания.
Стрес в ежедневната реч обозначава състояние на силно нервно напрежение, предизвикано от отрицателно физическо или емоционално въздействие. В областта на , обаче, стресът е по-широко понятие, при което е без значение дали въздействието над човека се възприема от него като приятно (положително) или неприятно (отрицателно). Стресът се определя като неспецифична реакция на тялото на всяко поставено пред него изискване за преустройство или приспособяване, осъществяваща се по стереотипен начин на базата на идентични промени.Стресът може да бъде физиологичен и психологичен.
Стресът може да бъде разгледан в няколко фази:
1-ва фаза- шокова реакция
2-ра фаза- на отричането- отричайки реалността, човек защитава своя АЗ.
3-та фаза- на страданието- осмисляне на събитието, предизвикало стреса
4-та фаза- на психологическата преработка на събитието довело да стреса
5-та фаза- на дистанцирането- истинското справяне на стреса.

Стресово събитие- поставя индивида пред ситуация,изискваща бърза реакция на целия личностов потенциал–интелектуално-мисловен,емоционален и фактически,за дабъде насочен към преодоляване на ситуацията и постигане на нова адаптация.
Реагиращаличност- говорисе за индивидуална стресоустойчивост. Има събития, пред които всеки е безсилен - природни бедствия, тероризъм. Но и при тези ситуации индивидите реагират различно, а при неблагоприятен изход трайните нарушения са различни.
Факторита за стресоустойчивост са вродени качества на волята, сила на емоционалното реагира