Психология

ТЕМА : 1 Психологията като наука . Място на психологията в системата на науките . Обект предмет и задачи на психологията . Връзка на психологията с естествознанието , философията и социалните науки.

Психологията възниква като самостоятелна дисциплина и наука в края на 19 век и носи старогръцко название – от „психе” /душа , дух / и „ логос” /слово , учение , знание/. Още от самота название на психологията /„учение за душата”/ подсказва , че съдържанието на нейния предмет на познание е вътрешният , психичен свят на човека . Изучаването на психичния живот на хората е необходимо не само за тяхното по – дълбоко опознаване , но и за развитие на обществото .
При изучаване на психологията съществуват няколко проблема , като първият е свързан с усвояването на психичн
Психологията възниква като самостоятелна дисциплина и наука в края на 19 век и носи старогръцко название – от „психе” /душа , дух / и „ логос” /слово , учение , знание/. Още от самота название на психологията /„учение за душата”/ подсказва , че съдържанието на нейния предмет на познание е вътрешният , психичен свят на човека . Изучаването на психичния живот на хората е необходимо не само за тяхното по – дълбоко опознаване , но и за развитие на обществото .
При изучаване на психологията съществуват няколко проблема , като първият е свързан с усвояването на психични знания . Психологията е структура на философското познание до края на 19 век . В резултат на бурното развитие и напредък , психологията се отделя от философията . Отделяйки се от философията , психологията обособява свои характерни черти , а те са : запазва категориалния характер на философията ; използва философията като най – общ метод на познанието . Някои философски концепции , служат като основа на психологията , например „Хуманистична психология” , „ Битие”, „ съзнание”, „ причина” , „ следствие” са философски категорий . Философска методология има в почти всяка психологическа школа , това е философски инструмент за опознаване на човешката психика .
Вторият проблем е връзката на психологията с ежедневното съзнание , като това е речник на психологията и философията или уеднаквяване на понятията . Има връзка между психологията и естествознанието , например : физиология , генетика и др. Познанието е ядрото на човешката психика . По принцип в ежедневието се влага едно понятие , а в психологията друго . В психичния процес , усещането , интуицията не се влага достатъчно съдържание . Психичните познания се формират от раждането .
Третият проблем е индивидуалното психологическо личностно ниво на всеки човек . Началните знания , формирани още от раждането са ст При изучаване на психологията съществуват няколко проблема , като първият е свързан с усвояването на психични знания . Психологията е структура на философското познание до края на 19 век . В резултат на бурното развитие и напредък , психологията се отделя от философията . Отделяйки се от философията , психологията обособява свои характерни черти , а те са : запазва категориалния характер на философията ; използва философията като най – общ метод на познанието . Някои философски концепции , служат като основа на психологията , например „Хуманистична психология” , „ Битие”, „ съзнание”, „ причина” , „ следствие” са философски категорий . Философска методология има в почти всяка психологическа школа , това е философски инструмент за опознаване на човешката психика .
Вторият проблем е връзката на психологията с ежедневното съзнание , като това е речник на психологията и философията или уеднаквяване на понятията . Има връзка между психологията и естествознанието , например : физиология , генетика и др. Познанието е ядрото на човешката психика . По принцип в ежедневието се влага едно понятие , а в психологията друго . В психичния процес , усещането , интуицията не се влага достатъчно съдържание . Психичните познания се формират от раждането .
Третият проблем е индивидуалното психологическо личностно ниво на всеки човек . Началните знания , формирани още от раждането са стари , те формират разума . Думите са хипотеза , важен е експеримента . Новите знания могат да влязат в противоречие със старите „ Съмнявай се” ! – Маркс . Съмнението значи проверка на фактите , синтез , анализ на новите знания .
Четвъртият проблем е степента на познание на природата . Същността на хипотезата е , че степента на развитие на естествознанието е пряко пропорционално със степента на развитие на психологията . Не бихме познавали себе си , ако не познаваме развитието на естествознанието , за да не попаднем в капана на парапсихологията . Човек е продукт на две реалности – природа и общество . „ Който е навсякъде , той е никъде” – Сенека . Истинският критерий е самият конкретен живот . Личностната мотивация е от голямо значение за всяка една дейност . Индикатор за това е степента на удоволствие от дадена работа . Парадокс на познанието – когато човек се ражда е в пълна тъмнина . Първите прояви на живот е виждането , разширява се светлината , формира се кръга от интелект . Парадоксът е , че колкото по – голямо става знанието , кръга на незнанието се увеличава . Интересът към психологията е заради заобикалящата среда , заради собственото „Аз”.
Петият проблем е нивата на психологеческо знание , като първото ниво е философско – знание получено чрез сетивата , знание свързано със съзнанието . То води началото си от Рене Декар . В психологията се прави анализ между емпиричното и сетивното познание . Второто ниво е теоретично – при него се търсят хипотези . Третото ниво е експериментално – отделни факти и феномени , психоаналеза в самото начало .
Общите категорий се нари Вторият проблем е връзката на психологията с ежедневното съзнание , като това е речник на психологията и философията или уеднаквяване на понятията . Има връзка между психологията и естествознанието , например : физиология , генетика и др. Познанието е ядрото на човешката психика . По принцип в ежедневието се влага едно понятие , а в психологията друго . В психичния процес , усещането , интуицията не се влага достатъчно съдържание . Психичните познания се формират от раждането .
Третият проблем е индивидуалното психологическо личностно ниво на всеки човек . Началните знания , формирани още от раждането са стари , те формират разума . Думите са хипотеза , важен е експеримента . Новите знания могат да влязат в противоречие със старите „ Съмнявай се” ! – Маркс . Съмнението значи проверка на фактите , синтез , анализ на новите знания .
Четвъртият проблем е степента на познание на природата . Същността на хипотезата е , че степента на развитие на естествознанието е пряко пропорционално със степента на развитие на психологията . Не бихме познавали себе си , ако не познаваме развитието на естествознанието , за да не попаднем в капана на парапсихологията . Човек е продукт на две реалности – природа и общество . „ Който е навсякъде , той е никъде” – Сенека . Истинският критерий е самият конкретен живот . Личностната мотивация е от голямо значение за всяка една дейност . Индикатор за това е степента на удоволствие от дадена работа . Парадокс на познанието – когато човек се ражда е в пълна тъмнина . Първите прояви на живот е виждането , разширява се светлината , формира се кръга от интелект . Парадоксът е , че колкото по – голямо става знанието , кръга на незнанието се увеличава . Интересът към психологията е заради заобикалящата среда , заради собственото „Аз”.
Петият проблем е нивата на психологеческо знание , като първото ниво е философско – знание получено чрез сетивата , знание свързано със съзнанието . Т Третият проблем е индивидуалното психологическо личностно ниво на всеки човек . Началните знания , формирани още от раждането са стари , те формират разума . Думите са хипотеза , важен е експеримента . Новите знания могат да влязат в противоречие със старите „ Съмнявай се” ! – Маркс . Съмнението значи проверка на фактите , синтез , анализ на новите знания .
Четвъртият проблем е степента на познание на природата . Същността на хипотезата е , че степента на развитие на естествознанието е пряко пропорционално със степента на развитие на психологията . Не бихме познавали себе си , ако не познаваме развитието на естествознанието , за да не попаднем в капана на парапсихологията . Човек е продукт на две реалности – природа и общество . „ Който е навсякъде , той е никъде” – Сенека . Истинският критерий е самият конкретен живот . Личностната мотивация е от голямо значение за всяка една дейност . Индикатор за това е степента на удоволствие от дадена работа . Парадокс на познанието – когато човек се ражда е в пълна тъмнина . Първите прояви на живот е виждането , разширява се светлината , формира се кръга от интелект . Парадоксът е , че колкото по – голямо става знанието , кръга на незнанието се увеличава . Интересът към психологията е заради заобикалящата среда , заради собственото „Аз”.
Петият проблем е нивата на психологеческо знание , като първото ниво е философско – знание получено чрез сетивата , знание свързано със съзнанието . То в Четвъртият проблем е степента на познание на природата . Същността на хипотезата е , че степента на развитие на естествознанието е пряко пропорционално със степента на развитие на психологията . Не бихме познавали себе си , ако не познаваме развитието на естествознанието , за да не попаднем в капана на парапсихологията . Човек е продукт на две реалности – природа и общество . „ Който е навсякъде , той е никъде” – Сенека . Истинският критерий е самият конкретен живот . Личностната мотивация е от голямо значение за всяка една дейност . Индикатор за това е степента на удоволствие от дадена работа . Парадокс на познанието – когато човек се ражда е в пълна тъмнина . Първите прояви на живот е виждането , разширява се светлината , формира се кръга от интелект . Парадоксът е , че колкото по – голямо става знанието , кръга на незнанието се увеличава . Интересът към психологията е заради заобикалящата среда , заради собственото „Аз”.
Петият проблем е нивата на психологеческо знание , като първото ниво е философско – знание получено чрез сетивата , знание свързано със съзнанието . То води началото си от Рене Декар . В психологията се прави анализ между емпиричното и сетивното познание . Второто ниво е теоретично – при него се търсят хипотези . Третото ниво е експериментално – отделни факти и феномени , психоаналеза в самото начало .
Общите категорий се наричат още философски . Социалните психични качества са свързани с изучаването на психологията . Обектът и предметът се сливат в едно . Спрямо психологията се формират и много отрицателни нагласи . Компетентността в психологията се нарича самосъзнание . Въпреки всичко интересът на хората към техния душевен вътрешен живот , към света на собствените им мисли , чувства и желания е толкова стар , колкото и човечеството . От първоначалните смътни и наивни представи на древните хора , до подробните и задълбочени знания , с които днес разполага съвременната наука , познанието на човешката душевност е извървяла дълъг и сложен път . За пръв път термина „ психология” се поевява през Възраждането . През тази епоха , родила кулка към неповторимата човешка личност , създала културата на хуманизма , обяснимо нараства интересът към съкровения душевен свят на човека , засилва се нуждата от самостоятелна наука , която да изследва този вътрешен свят . Названието „ Наука за душата” се използва от края на 16 век , но науката „Психология”, която целенасочено изучава психичните явления , тяхната същност и роля в цялостния живот на човека , възниква още по – късно - през втората половина на 19 век . Появата на научната психология се свързва с 1878 година когато Вилхелм Вундт открива първата лаборатория по експериментална психология . Терминът психология , както и съставляващият го термин психика лежат в основата на цялата общо психологическа терминология . За разлика от наименованията на много други науки и учебни дисциплини , терминът психология не е първият психологически термин с който хората се срещат в п