Психология на аномалното развитие - Лекции

ПСИХОЛОГИЯ НА АНОМАЛНОТО РАЗВИТИЕ

Проблемни области
ПАР – обозначава отклоненията от нормата и ги изучава.
ПАР - специална психология.
1994-95 – Дефектология се обособява в Специална педагогика. Налага се поради социалните модели на хората с увреждания. Промяна на наименованието се изисква, за да се избегне "етикета" и дискриминацията.
Международна класификация на болестите - болести, увреждания, разстройства - 10 rivisia МКБ - 10R
DSM - 4R - разстройства. (Американски модел)
ICIHD -2R
ПАР - наука, която се занимава с изучаването на психичните особености на лицата с увреждания. Обект на ПАР са психичните процеси и висшите психични функции.
Предмети на ПАР са методите и средствата за изучаване на психологическите особености. ПАР се занимава с лицата с умствени изостаналости, лица със зрителни увреждания, лица с комуникативни нарушения, лица с двигателни увреждания, лица с генерализирани разстройства на развитието (аутизъм), лица с хиперактивност, лица с обучителни трудности (лицата не могат да възприемат, интерпретират, прекодират нова информация; имат грешна представа за достоверна и недостоверна информация), лица с множествени увреди (комбинирани – слепоглухота, умствена изостаналост и слепота ). Налага се екипна работа за работа с такива деца.
Социалната психология, клиничната психология, психопатологията имат спорни точки. При психопатологията има леки прояви на психологически отклонения. Клиничната психология се заема с диагностика, терапия на лица с психични разстойства. Клиничната и ПсП са обслужващи дисциплинипо отношение на психиатрията. Специалната психология издава точни терапевтични методи.
.
.Основни задачи на ПАР
1. Терминологично изясняване на проблемната област и на различните видове увреждания. Изясняване на терминологията на ниво практическа необходимост.
2. Изясняване на вида и характера на всяко увреждане.
3. Усъвършенстване на диагностичните методи за изследване на лицата с увреждане (да не се взимат методи за лица в норма и да се прилагат при лица с увреждане).
4. Да се разработват терапевтични програми, свързани с психичното благополучие на лица с увреждане.
Тричков: ПАР – клон от науката психология, която се занимава с отклоненията от нормалното физиологическо и психическо развитие на индивида.
Виготски – норма е противоположното на патология
Първичен недостатък - ядрен дефект
Вторично отклонение – следствие от ядрения дефект
Основно понятие – аномалия (неравност, неизправност, съпътстват от трудности). Отклонението от нормалното развитие на индивида е аномалия. Не е заболяване, но може да доведе до заболяване. Това зависи от нормата. Изключително трудно е да се определи нормата. Няма точна дефиниция за това какво е норма. Лицата с аномалии са обект на интеграция. Субективизма на нормата е най-важен в медицината и психологията. За да се избегне субективизма се въвежда – МКБ -10 (медици, биолози, педагози, психолози).
СОП – Специални образователни потребности. Това е обобщаващо понятие за различни деца, нуждаещи се от специална подкрепа по време на целия или част от образователния процес. Специално образование представлява специален дизайн на обучение, създаден за посрещане уникалните потребности на децата със СОП.
Основната характеристика на нормата е нейната абсурдност – стигма (нараняване). Специална педагогика е близка до ПАР наука. Етиология – причините на заболяването. Анамнеза – история на заболяването( Причината се търси във времето). Патогенеза – произхода на заболяването.
Наблюдават се : Корекция (поправям, препвявам), Компенсация (замествам, заменям), Рехабилитация (възстановявам).
Отклонение – качествено изменение във висшите психични функции и процеси, които могат да бъдат породени от най-различни негативни фактори.
Увреждане – форма на отклонение, която се изразява в невъзможности да се извършват основни функции и основни висши психични процеси.
Недостатъчност – увреждане, свързано с неспособност да функционира даден орган или система.
Нарушение – Дисфункция – форма на отклонение, свързана с проблеми с някои психични процеси и някои сфери на дейности (двигателна, поведенческа, емоционална).

Норма уврежданията
Норма - нормално физическо развитие.
Тясна норма??? Нормата търпи вариации. Развитието на нормата винаги се взима под внимание.
Прогресивна матрица
В специалната и клиничната психология се взима под мнимание по-добрият резултат;
Сентенция на психическата и социална работа да се работи в тренинг.
Нормата е флуидно поле не може да бъде извадена в едно определение, но за всяко общество има определени граници. Нормите могат да бъдат изведени в различни класификации.
Общи - отнасят се за всички.
Специфични - свързани са със съответната социална среда, ситуация, общност.
ОН - приема се от всички
Интеграция на децата с умствена изостаналост в училищата: с умствена изостаналост, аутизъм.
Всяко увреждане има т.нар ядро на увреждане, първичен недостатък (слепота например) и вторични отлконения. Обикновенно психологическата работа е по отношение на производните отлконения. Първичният недостатък и вторичните отлонения могат да бъдат в чисто функционален план.
Болестта не е увреждане. Тя е обикновенно причина за увреждането. Увреждането е само симптом.
Когато работим с пациент. Трябва да установим:
- етиология на увреждането;
- давност на увреждането - събира се пълна анамнеза, при по-голяма давност родителите скриват някои от симптомите.
- време на възникване на увреждането - колкото по-рано възниква във възрастов план, толкова по-тежко е то.
- локализация на увреждането - периферно или централно. Колкото по към периферията е разположено, толкова повече ни помага за диагностициране и лечение.

Комуникативни нарушения
Говорим за увреждане, когато има телково решение, в противен случай е нарушение.
Процес на комуникация - непрекъснат процес на интеракции, на конвенция и на обучение.
а – липсва (алалия, афазия) ; дис – нарушение (дисфазия) ; пара - замества се (парасигматизъм).
Друг план за разглеждане на комуникацията: разглеждаме езика като знакова система. В този план се уточнява какво е езиковото съдържание. Търси се езикова форма. Гледа се и езиковата прагматика (уточнява ефективния модел на лингвистичната структура)
Двата основни критерия за комуникативни нарушения са: невербална комуникация и вербална комуникация.

Умствена изостаналост
- Умствена изостаналост - МКБ - 10 - R има два основни критерия: интелектуален коефициент; показател адаптивно поведение.
- хромозомни нарушения: 21 хромозома - синдром на Даун; 23 -
1. Причини по време на раждания.
В периода до третата година: натравяне с лекарства; черепно-мозъчни травми; тежка двустранна плевмония; туберколоза.
2. Особености в психологичната сфера.
Неврофизиологична - възбуждане и задържане, характеризират се с патологична инертност. Може да има рязка смяна на задържане и възбуждане или тяхното редуване.
- без реакция и задържане на погледа;
- безкрайно дълго време се извършват едни и същи процеси;
Дълго се запазват безусловните рефлекси, а условните се появяват по-късно. Условните връзки трудно се формират, а вече изградените са слаби и нетрайни. Трудно се създават диференцировъчни, особено словесни условни връзки, а това се отразява неблагоприятно на абстрахирането, обобщението и формирането на понятия.
- Психомоториката - при деца с умствена изостаналост няма органични увреди на анализаторите, но се наблюдават неумения да се използват пълноценно. Отбелязва се слабост или изоставане на статически и локомоторни функции. Нарушени са координацията, точността и прецизността на общата, и на фината моторика. Не са достатъчно синхронизирани двигателните и вербалните реакции, затруднени са произволните движения.
- Некординирани, неточни движения преобладава непохватността, много често имат отблъскващо поведение.
- По отношение на усещания и възприятия: трудно се различават стимули и се извеждат съществени признаци (гледат, но сякаш не виждат).
- по отношение на мисленето: не различаване на съществени от несъществени признаци. Нервни процеси. Липса на внимание. Непоследователен характер на мисленето.
- по отношение на памет: не схващат цялостен смисъл на приказка. Наблюдава се затруднение във всички аспекти на паметта - запомняне, съхранение, възпроизвеждане, не е логическа, а силно проявена механическа.

С умствена изостаналост се определя състоянието на задържано или непълно развитие на интелекта. Това състояние се характеризира основно с нарушение на уменията, които възникват в процеса на на развитие и дават своя дял във формирането на общото ниво на инетелигентност, т.е. когнитивните, речевите, двигателните и социалните умения.Умствената изостаналост може да бъде съчетана с други психични или телесни разстройства. В сравнение с общата популация рискът от други психични разстройства при умствено изостаналите индивиди е поне 3-4 пъти по-висок.Разглеждат се следните степени на умствена изостаналост по МКБ10:F70
ЛЕКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ
Ако се използват подходящи стандартизирани IQ тестове, диапазонът от 50 до 69 е показателен за лека изостаналост. Лицата с лека умствена изостаналост усвояват речта със закъснение, но повечето достигат нивото на ежедневната реч, могат да водят разговори и да участват в клиничното интервю. Повечето от тях постигат също пълна независимост в самообслужването (хранене, миене, обличане, тоалет) и в практическите и домакинските умения, дори когато темпът на развитие е значително по-бавен от нормалния. Основните затруднения се наблюдават в училище, като много от лицата имат особени проблеми с четенето и писането. Обучението, насочено специално към развиване на уменията и компенсация на ограниченията на лица с лека степен на умствена изостаналост, се оказва много полезна. При нарастваща част от тези лица се открива органична етиология, но все още не при мнозинството.
F71 УМЕРЕНА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ Обикновено IQ е в границите от 35 до 49. При лицата от тази категория разбирането и използването на речта се развиват бавно и евентуалните им постижения в тзи област са ограничени. Усвояването на навици за самообслужване и двигателни умения също изостават, като при някои лица необходимостта от наглеждане остава постоянна. Успехите в училище са ограничени, но едан малка част от тях усвояват основните умения, необходими за четене, писане и смятане. Рядко се постига напълно независимо съществуване в зряла възраст. Като правило обаче тези лица са напълно подвижни и физически активни и повечето от тях показват данни за социално развитие чрез възможностите си да установяват контакти, да общуват с другите и да се включват в прости социални дейности.

F72 ТЕЖКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ IQ се движи в границите от 20 до 34. В общи линии тази категория е подобна на умерената умствена изостаналост по клиничната си картина, наличието на о