Психология на личността - Лекции

1.Теория за личността

1.Понятие за личност – Личността са характеристиките на човека, които отговарят за съгласуваността му в поведенческите прояви (чувства, мисли, действия).

2.Теория за личността като отговор на въпросите „Какво? , Как?, Защо?”:
-Теорията се опитва да разбере какво представлява индивида.
- Как той става такъв
- Защо се държи по определен начин
Въпросът „Какво?” се отнася до характеристиките на човека и до това как те са свързани. „Как? –се отнася до детерминантите на личността на човека , в каква степен и по какъв начин генетичните и средовите фактори си взаимодействат, за да се достигне до такъв резултат. „Защо?” – се отнася до причините за индивидуално поведение. Отговорът е свързан с мотивационните характеристики на индивида(Напр. защо той предприема определено действие)

3.Структурата на личността включва стабилни елементи, които могат да бъдат сравнени с частите на човешкото тяло.
- Структообразуващи ( понятия – черта, реакция, тип).
Понятието „черта” се отнася към съгласуваност и устойчивост в индивидуалните реакции в различните ситуации. „Тип” отразява сбора от много различни черти. То предполага по – голяма обобщеност и повторяемост на поведението.

4.Процесуалният аспект на личността – поведението, което той следва под влиянието на мотивите:
-хедонистични мотиви(на удоволствието)
- самоактуализиращи мотиви
- когнитивни мотиви

5. Развитие на личността – Решаващи са генетичните фактори и факторите на социалната среда.

2.Научно изследване на личността

1.Подходи на изледване
Изучаване на отделния случай и клинично изследване
Лабораторни изследвания и експерименти
Личностни въпросници и корелационни изследвания, но тук се мери декларирано поведение, а не реално поведение.
2.Данни:
L-Данни – биографични, от различни документи
О-Данни – при наблюдения, някаква информация, която изследователят получава
Т-Данни – от тестиране, от експериментите
S-Данни – данни от самоотчет или друга информация, която ни предоставя изследваното лице
3.Надежност – Системно наблюдение, което може да бъде възпроизведено
4.Валидността ни гарантира точност на изследването.

Клиничнити изследване се състои е интензивно изучаване на естественото поведение на индивида. То трябва да е широко и целенасочено. Емпиричното изследване предполага възможност за маниппулиране на избраните променливи и възможност за установяване на причинно следствени връзки (ако…то). Корелационното изследване – психологът не може да го контролира и се опитва да установи асоциативни или корелационни връзки между съществуващите феномени един с друг.

3,4.Фройд

1.Фройд и неговите виждания
Биографични данни
Вижданията му за човека
Възгледите за науката, теорията и емпиричните изследвания.
2.Психоанализата като теория за личността
Структира на личността
-понятието безсъзнателно
-равнища на осъзнаване
-съвременен статус на безсъзнателното
-То, Аз, Свръх Аз
Процесуален субект:
-Влечение към живота и смъртта
-Динамика на функционирането
-тревога и защитни механизми
3.Развитие
Развитие процесите на мислене
Развитие на инстинктите
Стадии на развитие
Значимост на ранния опит

Възглед за физиологическото функциониране – „Психология на обикновенния живот”
Три равнища:
-Съзнателното се отнася до явленията , които осъзнаваме постоянно
-Предсъзнателното се отнася до явленията, които можем да осъзнаем, ако им обърнем внимание.
-Безсъзнателно – явления, които не можем да осъзнаем, ако не се създадат специални условия за това. Рамката на безсъзнателното е най – очевидна в съновиденията.

То, Свръх Аз и Аз:
-То – източник на цялата подбудителна енергия. Същностната част на То са сексуалните и агресивни влечения, инстинкта за живот и смърт. То се стреми да намали възбудата, напрежението и енергията. Тази подсистема действа в съответствие с принципа на удоволствието. То е изискващо, импулсивно, ирационално, асоциално, егоистично, обожава удоволствието. То иска това, което иска тогава, когато го иска. Не понася фрустрацията, свободно от всякакви забрани ,не обръща никакво внимание на реалността, може да намери удоволствие както в реалността, така и във фантазията. Въображаемото удоволствие не е по – лошо от реалното.
-Свръх Аз – противоположното на То; моралната същност, идеалите за които се борим; Наказания, които отчитаме, когато сме нарушили своите етични норми. Този структурен елемент функционира, за да регулира поведението в съответствие с правилата от от обществото. Предлага награди, чувство на гордост; наказания като чувство на вина за лошо поведение
-Аз – стреми се към реалността. Функцията на Аз-ът е междинна – опитва се да удовлетвори желанията на То, съгласувайки ги с реалността. Аз-ът може да отложи исканията на То до подходящ момент. Аз разграничава реалното от фантазното; огранияение и компромис;може да се промени с времето.

Според психоаналитичната теория източникът на цялата психична енергия са състоянията на телесна възбуда, които търсят ………….. Те се наричат инстинкти и ………. Тези състояния са постоянно действащи сили. Фройд говори за инстинкт за живот, сексуален инстинкт, инстинкт за смърт, либидо – инстинкт за живот.
Инстинкта за смъртта е най-противоречив. Повечето психоаналитици говорят за инстинкт към агресия. Хората могат по различни начини да удовлетворяват инстинктите за разлика от животните. В момента, в който удовлетворят инстинктите,те могат да бъдат затормозени и модификацирани. Те могат да бъдат блокирани, изразени в изменен вид,, или изразени без изменение. Обектът на удовлетворяване на определен инстинкт може да бъде изменен. Всеки процес в психоаналитичната теория може да бъде описан като разход на енергия или в термините на сили, затормозяващи разхода на енергия, т.е. препядствия за удовлетворението на инстинкта. Представата за взаимодействие между изразяването на инстинкта и неговото затормозяване, образува основата на психодинамичния раздел на теорията. Ключово понятие е тревогата – болезнено състояние, което си изработва механизми за избягване на тревогата:
-Проекция – всичко, което не ни харесва , го приписваме на другите
-Отрицание
-Изолацияна подбудата – мислите и действията се допускат до съзнанието, но се включва емоционално…
-Формиране на противоположна реакция – Индивидът се защитава от неприемливото съдържание, от което следва промяна (Майка с 2 деца обича повече първото, но се държи по – добре с другото.)
-Рационализация – Поведението се интерпретира така, че да е рационално, разумно и приемливо (Майката бие детето си, защото прилича много на бившия и съпруг.)
-Потискане и изтласкване- това, което незнаем и не помним – то не наранява.
-Сублимация – изходната форма на изразяване на инстинкта се замества с по-високо значима културна ценност. Инстинкта се преобразува и се насочва към нови неща.

Как се формира личността според Фройд?
1.Индивидът минава през определени стадии на развитие
2.Детството е важно за по- нататъшния живот на индивида,особено първите 5 години.
3.С развитието на Аз-а индивидът се разграничава от целия свят.
4.Развитието на инстинктите се свързват с телесното напрежение. Фокусирано е върху определени участъци по тялото – ерогенни зони. Мястото им се променя през първите 5 години от развитието (уста -> анус -> гениталии):
-Орален стадий:Орално удоволствие по време на кърмене, смучене на палец. Детето е пасивно и възприемчиво.
-Анален стадий – на 2-3 годишна възраст. При него възбудата е в ануса. Освобождаването на дебелото черво носи на дететоудовлетворяване. Социалната среда иска от детето или да бъде приучено, или наказано.
-Фалически (генитален) стадий – на 4-5 годишна възраст; Възбудимостта се локализира в гениталиите. Биологичното развитие между половете води до психологическа диференциация.

Фиксации – когато индивидът не получи достатъчно удовлетворения или получи прекомерно много през някой стадиите. Ако детето не е било удовлетворено в някой от стадиите се опитва да се удовлетвори на по – късен етап:
-Орална личност – егоистична, нарцистична, агресивна
-Анална личност – Триада от черти – подреденост, чистоплътност, грижовност, скъперничество, упорство, инат. Стреми се да има контрол на вещите и хората.
-Фалическа личност – Различна при мъжете и жените. Мъжете- аз съм мъж; опитва се да се докаже като носител на всички мъжки качества. Жените – истериоидна личност – идентифицира се с майката, показва клко е женствена – кокетка, романтичка, опитва се да предизвика интереса на мъжа.

Орален тип – изискващ, нетърпелив, ревнив, алчен, подтиснат, опустошен, недоверчив, песимистичен, отмъстителен
Анален – стремящ се към власт и контрол, загрижен към удоволствие, раздвоен – дали да се подчини или да се бунтува.
Фаличен- М – демонстративни, конкурентнии, стремящи се към успех; Ж – наивни, съблазнителни, демонстративни, обичащи да флиртуват.

Теория на Ериксън
Разделя 8 стадия в развитието на индивида:

1. Целта на ранното детство е да се развие базисно доверие към света и Ериксън определя базисното доверие като обща доверчивост към другите и като основно чувство на доверие, както и фундаментално чувство за заслужено доверие. Това показва двойствената природа на тази криза. Децата удовлетворяват не само собствената си потребност. Те също помагат да бъде посрещната потребността на майката. Тя е първата важна личност в света на детето. Тя трябва да удовлетворява потребностите от към храна и грижа. Ако тя не е внимателна и последователна в грижите си, тя става източник на фрустрация, а не на удоволствие. Поведението и в този случай създава у детето чувство на недоверие към околния свят, което може да остане трайно през детството и дори в зряла възраст.
2. До две години децата се научават да ходят, говорят, така че могат по – свободно да общуват с другите. Децата вече не желаят да зависят изцяло от другите. Те се стремят към автономия. Желанието на детето за власт и независимост често се сблъсква с това на родителя. Ериксън вярва, че децата на тази възраст изпитват двойствено желание – да се държат за родителя или да се пуснат. Родителите, които са достатъчно гъвкави и разрешават на децата свободно да изучават нещата и да действат самостоятелно като същевременно постоянно окуражават и направляват децата в изграждането за чувство на автономност. Родителите, които са строги, създават чувство за безпомощност и некомпетентност при децата. Това може да доведе до чувство на срам и съмнение в собствените възможности.
3. Продължават да се развиват двигателните и езиковите способности на децата, което им дава възможност активно и бързо да опознаят своята социална и физическа среда. Третата година е свързана с нарастващото чувство за инициатива. Тя може да бъде насърчавана от родителите, като позволяват на детето да тича, ската и т.н. След като детето е убедено, че е самостоятелен човек, то опитва да разбере какъв човек може да стане в бъдеще. Родителите, които сурово наказват децата за инициативността на децата, ще ги накарат да изпитват вина за своите естествени подбуди както сега, така и по – късно в живота.
4. Тръгването на училище носи в себе си огромно разширяване в социалния свят на детето. Учителите и връстниците придобиват все по – голямо значение за него, а влиянието намалява. Децата искат да правят много неща. Успехът носи със себе си чувство за трудолюбие, добро самочувствие и усещане за способност. От друга страна неуспехът създава отрицателен Аз-образ, чувство за неадекватност, което може да затрудни по – нататъшния напредък в ученето. Неуспехът може да не е реален, а да се изразява в неспособност за постигане на собствените стандарти или стандартите, които са зададени от учителите, родителите, братята и сестрите. Ако родителите задават на детето прекалено високи стандарт и могат да предизвикат по – нататък чувство за малоценност.
5. През юношеството въпросът ”Кой съм аз?” става особено важен. За да си отговорят на него, младите хора все повече се отдалечават от родителите и се насочват към групата на връстниците. Ериксън смята, че през юношеството бързо променящата се физиология, заедно със социалния натиск за вземане на решения за бъдещето