Психология на развитието I част - Лекции

ПСИХОЛОГИЯ НА РАЗВИТИЕТО

02.03.2011 год.

Проф. Стаматов

Развитието приключва, като такова още в юношеската възраст, но въпреки това то е целта на всяка една терапия, всеки етап от него трябва да има свое собствено съдържание, цел, преминава през качествени трансформации. Идеята за качествената трансформация е революционна и принадлежи на Пиаже. Преди него дефиницията за развитието е била, като за количествено изменение, тоест смятало се е че децата са просто по-дребни възрастни.
Развитието на съвременния човек е такова на „кандитат-човек“. Винаги се готви за нещо и когато стигне там за където се готви, той отново е кандидат за нещо друго.
За да се определи степента на развитие на детето се използват задачи от типа - определи кое е излишното, като се използват критериите за оценяване на степента на развитие на съответната възраст, ако това условие не се изпълни, то резултатът от изследването не е точен.
Развитието има определени стадии, като всеки стадий има свои собствени особености, всеки стадий има свое място, има последователност, той неизменно е предхождан от един и следван от друг, но не всеки стадии е задължителен, някои хора остават на много нисък стадий. Може да съществува различие между календарна и психична възраст изследванията за интелегентност изучават точно тази разлика.
Развитието е разномащабно, тоест 70-80% от развитието е до 6-7 година и след това мащабът на развитието става все по-малък. Пиковата възраст е юношеската. Според Пиаже иинтелекта завършва развитието си тогава, като той има предвид, че тогава мисленето достига до рефлексията. Емоционалното развите завършва до 6-тата година, тоест до тогава ссе развиват всички основни емоции. Разликата в емоциите между детето и възрастния се изразява в това, че възрастния насочва емоциите и чувствата си към повече неща. Например и детето изпитва вина, когато е направило погрешно дадено нещо, но възрастния е истинска „машина за вини“ и винаги намира нещо, за което да се чувства виновен. Ако детето е виновно само, когато знае, че е направило нещо лошо, то възрастния връщайки се назад винаги намира по-добро решение и се чувства виновен, че го е пропуснал. Емоциите зависят от това, какъв смисъл придаваме на фактите от външната и вътрешната реалност, която ни изпълва и заобикаля.
Илюзията за непрекъснато развитие се поражда от възможността на човека да променя смисловото си отношение към промените във всеки един етап от промените в живота си.
„Времето изяжда възможностите!“
Живота не може да бъде спрян, но стадиите могат да бъдат удължени и осмислени. В преходите има кризи, които имат положителен ефект - на знаци за необходимост от промяна. Кризите на развитието са нормативни кризи, тоест определени, бележат промените и преходите между етапите на развитието на човека. Ранните стадии са сензитивни, в по-ниските стадии има по-големи възможности за развитие.
Механизмите на развитие, факторите влияещи на развитието всъщност не са особено функционални. Развитието се определя не от конкретен фактор, а от натрупването на такива. Един отделен фактор получава своята тежест само в съчетание с други. Скучпването на фактори променя съдържанието на всеки един от тях - придава му различна тежест.
Нещо което се е развило в ранна възраст е резистентно на промяна, нещо развито в по-късна възраст е по-податливо на промяна. Това е така, защото когато нещо е дълбоко залегнало в поведението, то пречи на появата на алтернативно поведение. Човешкото съществуване е основано на общуването с другите. Развитието е тясно свързано с него, защото ние не избираме дали да общуваме - това е наша изначална необходимост. Затова развитието зависи от характера на общуването, а от това следва, че всички деформации в общуването са и деформации в развитието на отделния човек. Ако искаме да съдим за пълнотата на живота на дедения човек трябва да разгледаме връзката му с другите хора. Ако връзката Аз-Другия не е пълноценна, то непременно има проблем в развитието.

03.02.2011

Смисълът е човешката реалност, между реалните събития и нас стои именно смисълът, който приписваме на всичко което се случва около нас. Ние хората можем да приписваме различен смисъл на една и съща ситуация, това е благословия и проклятие, но е единствения начин за човека да се чувства да бъде щастлив. Ако не се промени смисловата рамка, промяната на жизнената среда е безмислена. Както в историята с белите и черните камъни, начинът за промяна е в промяната на гледната точка, на смисловата рамка, а не на условията. Ако променим условията ставаме зависими от гледната точка на другия, тъй като и той трябва да приеме променените условия. Всяка една промяна изисква промяна на смисловата рамка. Никой отвън не може да промени тази рамка и никой не може отвън да осмисли живота на човек.
Обикновено човек намира смисъла в три основни области – в работата(ако човек не е удовлетворен от работата си, то тя е просто повинност), в любовта(най-развитата и най-интимна форма на живота с другия) и в страданието(човек трябва да се научи да го приема и осмисля).

ИЗПИТ:
Реферат по една от теориите за психическо развитие обем от 6-8 печатни страници.
Учебен материал – Детска психология Р. Стаматов

Учебници и книги за четене:
Виктор Франкъл - „Търсенето на смисъла“
Чарлз Бренър - „Психоанализата : основен курс“
Никола Атанасов - „Психоаналитични теории за развитието“
Арн Бек - „Само любов не стига“
Стивън Кови - „Седемте навика на високоефективните хора“
Елиът Арънсън - „Човекът е социално животно“(най-атрактивен учебник по социална психология)
Кенрик и Сиймън - „Обща психология“ (учебника)
Родригес - „Организационна психология“
„Педагогическа психология“ - учебник превод от америкаски автор
Дийн Шулц - „Психология на растежа“
Гилбърт - „Как да преодолеем деппресията“
Пиаже
Роджърс
Франкъл
Пол Екман - „Психология на лъжата“ - на руски и на английски

0898/363512 – ет. 1 в ляво, Консултативен център, проф. Стаматов

Забележка: Не съм сигурна за сайта на руски, а също така и за имената на някои автори, търся повече информация, но ако някой междувременно намери нещо, моля да го напише някъде си!
www.phsy.ru????