Психология на развитието III част - Лекции

ПСИХОЛОГИЯ НА РАЗВИТИЕТО
3-та част
изпит 28 април 13:00 ч. (събота)

Културно-историческа теория на Л.С. Виготский

Виготски развива идеята за кризите в развитието, които са призвани да преведат индивида от един период в друг. Периодизацията и границите между етапите, са нещо обективно и можем да разграничим периодите, в които са децата. Смяната на един период с друг според Виготский става чрез кризите в развитието. Няколко деситилетия преди него специалистите работещи с деца, започват да откриват, че при много деца на една и съща възраст започват определени промени, които се изразяват като кризи. В началото си мислят, че това се дължи на педагогически грешки и се опитват да открият, как да избегнат тези грешки. Революционното в идеята на Виготски е, че той обобщава всички дотогавашни сведения и открива, че не става въпрос за грешки, а за необходими етапи от развитието. Виготский издига хипотезата, че преходът между всеки два стабилни периода се извършва чрез криза. Например:
криза на новороденото – младенческа възраст
криза на първата година – ранно детство
криза на третата година – предучилищна възраст
криза на пубертета – пубертет
криза на юношеството – юношество
криза на младежката възраст – зрялост
криза на зрялата възраст – късна зрялост
криза на старостта(третата възраст) - старост
криза на умирането
Според него по време на стабилните периоди развитието не спира. През тези периоди еволюционно и бавно и стабилно се развиват новопридобитите през кризисните периоди образувания, структурни промени.
Бързите промени в кризата на развитието винаги имат негативна страна. Идеята е, че новообразуванието не може да възникне веднага. Тъй като процесът е буен и несъвършен, той винаги е съпроводен с негативни емоции. Негативният оттенък се изразява в това, че при своето възникване, новото е по-силно и по-сурово, от това което се развива и това предизвиква негативи по време на кризата. Например кризата на третата година е периодът, в който възниква Аз-ът. При възникването си той е твърде силен и довежда до негативизъм – аз мога, аз знам, и т.н. Затова и тази криза се нарича от някои и криза на негативизма. Кризата се забелязва от страничния наблюдател, по това че детето става трудно възпитуемо спрямо самото себе си. След преминаването на кризата негативите изчезват и остават само позитивите, освен ако поради грешка във възпитанието не бъдат затвърдени негативните страни на новообразуванието. Тоест кризата е необходима и полезна, но ако не се реагира правилно негативите от кризата може да се закрепят трайно към личността, като черти на характера. От тази гледна точка кризите създават условия за много педагогически грешки, които трябва да се избягват.

Социална ситуация на развитието(ССР) – взаимодействието между вътрешните психологически способности и външните ситуации в живота, което е характерно за възрастовия период и е специфична само и единствено за него. Смяната на ССР е характерно за всяка криза на развитието, което става наред с възникването на новообразуванието.
ССР има три аспекта – вътрешни, външен и взаимодействието между тях. При успешно излизане от кризата, заедно с промяната на вътрешните условия, се променят и външните обстоятелства, тоест хората, които се занимават с детето, трябва да се променят във всеки период от развитието.
Главни и второстепенни линии на развитието. Освен, че има кризи и новообразувания, характерни за следващия стабилен период, Виготски също смята, че развитието става при постоянна смяна на главни и второстепенни линии. Във всеки възрастов период обикновено има една или две основни линии, със смяната на ССР и възникване на новообразувание, се сменят водещите линии на развитието и останалите се подчиняват на тях. Според него, в периодите на детството може да наблюдаваме, как се случва това с когнитивните процеси. Например в предучилищна въраст водеща линия е въображението, а в ученическата възраст водещо става мисленето.

Кризи в доучилищната възраст

Криза на новороденото - човешкия живот започва с криза, в тази криза се осъществява прехода между пренатално и следнатално развитие. Тук се наблюдава акселерация – в момента продължава до 30 дни, а по времето на Виготски е продължавала до 40 дни. Тази криза се явява психо-физиологична, тоест от една страна е свързна физиологичното оцеляване, а от друга с психичното развитие. Краят на този период бележи социалното раждане на човешкото същество – детето започва да се вписва в социумът и да се опитва да управлява околната среда . Според Анри Валон основната черта на човешкото същество е че то е активно, човекът не е реактивен и още от началото на своя живот той се старае активно да управлява света около себе си. Първоначално детето реагира с плач и поради това, че възрастните реагират на този плач, детето се научава да диференцира своя плач, така че да предизвика необходимата реакция. Но раждането на социалното същество и краят на тази криза бележи момента в който детето започва да се усмихва и се научава да управлява възрастните чрез тези инструменти. Оттук ясно се вижда, че детето управлява възрастните чрез социалните инструменти. Кризата крие в себе си опасността от различни заболявание, към които детето е по-податливо, които са важни тъй като могат да нанесат поражения на ВНС на детето. През този период детето не трява да се възпитава на режим и т.н., а трябва родителите да опознаят детето. През този период могат да възникнат, така наречените травма на раждането и рана
Криза на първата година – детето, което до този момент е било безпомощно, се превръща в едно относително самостоятелно дете. Това става с прохождането и проговарянето. Интересът му се прехвърля от света на хората към света на материалните неща – на предметите. Тази криза не е ясно забележима при всички деца. Тогава всичко, което се случва касае преди всичко вътрешната динамика на мозъка, поради тази причина не е ясно забележима външно. Във връзка с прохождането голяма част мозъка е ангажирана с усъвършенстването на моторните функции, също така и с координирането на функциите на вниманието и анализаторите. Тези процеси създават голяма степен на работно напрежение в мозъка на детето. А в същото време детето се учи и да говори, развива се и емоционално, и затова е нужно много малко за да излезе системата от равновение и да се срине. Това се изразява с изпадането на детето в афект. В това състояние мозъкът е излязъл от стабилно работно състояние и когато това се случи, възрастния не може да направи почти нищо. Единствения начин за адекватна реакция е намаляване на стимулите, тоест или детето да бъде изнесено по-далеч от стимулите или самият възрастен да излезе от стаята, ако това е възможно. Много е важно родителят да знае, че това поведение не се дължи на негова грешка и детето не е капризно или разлигавено, а е нормално и ще отмине от само себе си със свалянето на напрежнеието от мозъка, чрез автоматизиране на определените процеси, които детето овладява. Възможно е мозъкът, за да се стабилизира да се откаже временно от единия процес, докато развие другия и се стабилизира. Например да спре да говори, докато се научи да ходи и т.н. В този период е възможно детето да се успокоява, когато родителите го оставят само и да се афектира в присъствието им. Това се дължи на факта, че самите родители са много силен стимул, който въздейства на детето.
Кризата на третата година - тази криза е свързана основно с възникването на Аз-ът и волята, като основна негова страна. Това са явленията, които движат развитието през цялята предучилищна възрастт. Тази криза е забележима и трае до 3-4 месеца. Изисква сериозна промяна в социалната ситуация, трябва да се промени детето и отношението на възрастния към него. От управляемо от възрастния, то става самоуправляващо се и започва да взаимодейства чрез своя Аз с останалите. Тогава детето обикновено се изразява с Аз – аз мога, аз искам, аз не искам и т.н. В процесът на утвърждаването на Аз-ът детето минава границите на своята самостоятелност и възможности. Често пъти детето реално не може да извърши само това, за което настоява. В тази криза се поражда явлението негативизъм. Изразява се в постоянен отказ дори и на неща, които то в действителност иска. След тази криза тези явления обикновено започват да се вписват в тези граници и детето е готово отново да си сътрудничи с възрастните и се отказва от настойчивостта на своето искам и постоянното не. От гледна точка на възрастния в този период детето е станало инатливо, негативно и тази внезапна промяна го плаши. Но този процес е съвсем естествен и необходим, за да се оформят и утвърдят Аз-ът и волята на детето. Често пъти нововъзникналите образувания в психиката са много по-силни с цел утвърждаването им. Родителите обикновено прилагат два похода – дисциплиниращия (да подчиняват детето) и остъпващия (да отстъпват постоянно на детето). Ако в тази война за власт възрастния победи, тоест успее да подчини детето във всички аспекти може да се получи така че волевото развитие на детето да бъде зеатруднено или дори увредено, такова дете след това може да стане склонно на постоянно подчинение или пък ако детето победи чрез своите детски методи – инат, затвърждаване на упорството да казва винаги не, дори и тогава когато самото то знае, че за него е по-добре да се подчини, то може да затвърди тези модели на поведение. Детето може и да открие различни варианти на невротична победа, поведение чрез което детето умишлено наранява възрастния. Например, когато детето се чувства силно притиснато около 4-5 годишна възраст, което макар и овладяло своята дефекация, детето започва да се изпуска в дрехите, с цел да манипулира поведението на възрастния, да го накаже.
Криза на седмата година - през този период детето се превръща в ученик, като то извършва съществени промени в своята психика, за да може да изпълнява определена трудова дейност в определена среда. Това са нов тип взаимоотношения, които не са обгрижващи. В новата социална среда към детето се отнасят определени изисквания и детето което е готово да бъде ученик, приема с гордост своята нова роля. Този кризисен период е по-слабо проявен външно, не винаги се забелязва. При някои деца процесите на кризата се извършват преди всичко във вътрешен план. В този период изчезва непосредствеността в поведението на детето. При предучилищната възраст вътрешните и външните прояви са слети. В училищната възраст децата осъзнават своите афекти. Тогава се формира преднамереното поведение и произволното внимание. Тоест детето, чрез намерението управлява своите когнитивни процеси. Кризата често пъти е незабелижима, но възниква проблемът, че макар и всички деца да тръгват на училище по едно и също време, всяко дете има индивидуално развитие и по времето по което то трябва да тръгне на училище, то може още да не е преминало през тази криза. Това води до проблеми в началото на обучението и за учителя, и за родителя, и за детето. Може да се появи поведение, което е неприемливо за определените условия. В такива случаи обикновено се прилагат различни подходи, които да позволят на децата, които още не са преминали през тази криза, да я преминат и да излязат от нея. Поведението в клас на дете, което не е минало през тази криза ще бъде много подобно на недисциплинираност, бунт към авторитети, погрешен начин на привличане на вниманието на възрастните. Важно е да се разпознае поведението, тъй като ако това е криза на седмата година, познавателните процеси ще съзреят от само себе си, но ако това е някакъв друг тип поведение, то трябва да се работи с него. През втория стадии от 1-2 год. възраст се открива поведение, при което привлеченото внимание на възрастния е равносилно на израз на любов за детето, независимо от емоционалната окраска на поведението. За детето тогава вниманието е равно на обич. Ако през този период родителят обръща внимание на детето само тогава, когато има лошо поведение, то детето затвърждава този стил на лошо поведение, за да привлича вниманието на възрастния, и в детската градина и още по-силно в училището. Това е така, тъй