Психология на самообучението

Психология на самообучението

Проблемът за формирането на умения за самостоятелно овладяване на знания, на стратегия за усвояване на опит и за тяхното прилагане при решаване на различни задачи, възниква особено остро в последно време, когато все по-бързо става моралното остаряване на знанието. Бързото нарастване на научната информация прави невъзможно, а наличието на запаметяващите електронни средства - ненужно нейното пълно усвояване от учениците. Ето защо през последните десетилетия целите на образователния процес включват не само овладяването на знания, а едновременно с това и формирането на стратегия, чрез която личността може самостоятелно да овладява нови знания. Всъщност това е и единствената алтернатива: учебният процес на всички равнища на образованието да се ориентира не само към непосредствено усвояване на знания, а и към формиране на способност за самостоятелно усвояване на нови достижения на науката и техниката.

Похватите за самообучение - условие за ефективност на учебната дейност на учениците
Дълго време усилията на теоретици и практици като правило се насочваха към въпроса какво да се даде на учениците, с какви методи учителят да доведе това до тяхното съзнание, но твърде малко - към въпроса как ученикът трябва да се учи, как да усвоява учебния материал, как да овладява умения и навици, които да станат негов инструмент, с който той самостоятелно да овладява нови знания и опит. Проблемът се изостря особено сега, когато нараства несъответствието между сумата от знания, предназначени за усвояване и ограничените възможности на субекта. Както отбелязва по този повод А. И. Гебос, „Това може да се преодолее главно по пътя на развитие на умствените способности на учащите се, на активизиране на тяхната познавателна дейност и развитие на способностите им сами да регулират процеса на усвояване на нови знания.” Назрява необходимостта от цялостна програма, която да осигурява стратегия на ученето, включително и на самостоятелното учене, като единствен изход от противоречието между лавинообразно нарастващата информация и невъзможността тя да се усвои от учащите се.
Стратегията на самообучението е съвкупност от умения /похвати/ за самостоятелна познавателна дейност, за решаване на умствени и практически задачи. Тя е интегрално психично и личностно образувание, чрез което субектът избира рационални начини за ориентация и решение на проблемните ситуации, за усвояване на знания. С този термин се означава системата от общоучебни умения, които личността използва за учебна дейност в обучението и извън него.
Съществени насоки за решаване на този проблем очертава М. Андреев. В рационалните похвати за учебна работа той включва: смислова групировка на материала; смислови опорни пунктове в материала; разглеждане на предметите и явленията от различни гледни точки; прийоми на разчленяващата абстракция, прийоми за работа с книгата. В препоръките на ЮНЕСКО са включени следните общи умения и навици: активно участие; самостоятелна мотивация; способност за събиране и използване на информация; създаване и използване на схеми; класификация на информация; приложение на старо знание в нова ситуация; интерпретация на информация; доказателство и аргументация; селективно общуване; способност за синтез.
Тр. Трифонов предлага следните „способности в интелектуалната сфера”: способност по нов начин да се обобщават елементите; способност критически да се проверяват получените изводи; способност за конструиране на решения; способност за реконструиране на информация; способност за кратковременно и оперативно запомняне; способност за пренасяне на образи от една към друга модалност; способност за разкриване на причинно-следствени връзки; способност за планиране и прогнозиране; способност за решаване на оперативни задачи при проблемни ситуации; способност за разкриване на закономерности; способност за адаптация.
В кръга на тези общоучебни умения и навици Ю. Бабански включва: навици за планиране на учебната дейност, работа с учебна и справочна литература, бързо четене и писане, похвати на самоконтрол при усвояване на учебния материал, правилно четене и възпроизвеждане на текст, умение да се съотнесе прочетеното с непосредствените наблюдения, похвати за разпознаване на предметите, отделянето на същественото от несъщественото, ориентиране в множеството предмети и явления, умение да се класифицира по устойчиви признаци.
Обстоятелството, че стратегията на ученето се формира в резултат на взаимодействието на всички учебни дисциплини, не подлежи на съмнение. В този смисъл тя като съвкупност от учебни умения и навици е не само резултат от интердисциплинарно взаимодействие, но и метод, чрез който личността придобива по самостоятелен път интердисциплинарни знания. От казаното логически следва, че прилагането на интегрален подход в тази област има мултипликативен ефект не само върху развитието на личността в периода на училищната възраст, но и за развитието й по-нататък.

Целеобразуване на похватите за самообучение
Стратегията на ученето под различни названия е позната задача на образователната практика. Но проблемът за нейното формиране не е решен. И сега не са малко учителите, които по собствена инициатива интегрират възможностите на своите учебни дисциплини в името на тази важна задача на образователния процес. Без съмнение обаче, целенасоченото и съзнателното обединяване на тези усилия, ще доведе до по-пълно решаване на подобна задача.
Овладяването на стратегия на ученето обхваща целия период на формирането и развитието на личността до нейната относителна интелектуална и социална зрялост в края на средното образование. Задачата сега е да се осъществи такова развитие и усъвършенстване на учебните умения и навици, че във всеки клас те да се синтезират в определено равнище на стратегия и с всяка година, да се приближават до онова равнище, което е потребно на съвременната развита личност. В това отношение началният период на средното училище има изключително важна роля. За да се оползотвори този период обаче, е необходима програма, която да насочва учителите към взаимодействие и осмисляне на пътищата за формиране на такава стратегия.
В съществуващата сега система на учебно-възпитателна работа задачите са включени в отделните учебни програми. Опитът по внедряването на всяка такава система показа, че този начин на представяне в програмите не носи необходимия интегрален ефект върху формирането на умение учениците как сами да се учат. Изводът от внедряването е в полза на обособяването на самостоятелна програма за формиране на стратегия на ученето, защото тя създава ясна и пълна картина за всеки учител към какво той трябва да се стреми. Тази програма трябва да се ползва от всички учители като единен източник за образователно-възпитателни задачи от този тип, които намират своето място в годишните разпределения на учителите. Ето кои са най-съществените психологически изисквания за систматизирането на общоучебните умения в програма:
Цялостно и пълно да се обхванат всички възможни похвати за усвояване, осмисляне и прилагане на знания, умения и навици, които са необходими за обучението в училище, за самообучението в къщи и след неговото завършване;
Да бъдат структурирани на спираловидния принцип, като задачите за формиране на похвати за самообучение постепенно се усложняват;
Програмата да позволява естествен преход от организация към самоорганизация, тъй като в последна сметка стратегията на ученето е необходима на личността не само в училище, а и след неговото завършване;
Учебните предмети и дейности да използват възможностите си за едновременно формиране на всички елементи на стратегията на ученето;
За да се осъществи най-пълно интегративната функция на тази програма, е необходимо нейните структурни единици да бъдат включени в учебните програми по отделните дисциплини и като задачи на всеки урок.
Системният анализ на съдържанието на стратегията на ученето, който различните автори предлагат, показва, че то може да се допълни със съществени общоучебни умения и навици: разчленяване на учебна задача; съставяне на таблица, схема, резюме; умения за диалог с различните източници на информация; конструиране на образ по схема; реализиране на идея в продукт; кодиране и декодиране; извеждане и формулиране на правила; класификация по признаци, защита на тези, психическо съсредоточаване, мобилизация и др.
Да предположим, че програма за системно изграждане на общоучебни умения има, макар че от призивите на ЮНЕСКО минаха десетилетия. Това обаче би била само едната част на целеобразуването - външното за ученика, педагогическо по характер. Тази част ще придобие смисъл, само ако се усвои от него, т.е. ако се осъществи психологическото /вътрешното/ целеобразуване. Както е известно, не всички ученици приемат съдържателните цели и задачи на урока. Същото се случва и с похватите /начините/ за учене. Каквито са грижите на учителя за мотивиране и най-пълно /вътрешно/ „авторизиране” на образователните и възпитателни цели на урока, такива те трябва да бъдат и за „авторизиране” на похватите за учене, като необходима част от тези цели. Освен това обаче, учителят трябва да познава и прилага специфична педагогическа технология за ннтериоризация на тези похвати, за приемането им от всеки ученик. Заедно с това учителят трябва да умее да интегрира похватите по своя учебен предмет /частно-учебни умения/ към общоучебните умения, към изграждане на съответната за възрастта „стратегия на ученето”.
Важно значение за изпълнението на тази нова цел на образованието има включването и в системата на педагогическия контрол. Необходима е прецизна система за педагогическа диагностика, както на целия клас, така и на всеки ученик поотделно, включително и отражението на равнището на тези похвати в общата оценка на съответния учебен предмет.
А сега да предположим, че такава програма няма, каквато е самата истина. В дългото чакане на такава програма, има ли смисъл от това психологическо познание, което да даде възможност на учителите да подготвят по-добре учениците за самообучение вкъщи и за самообучение след завършване на училището? Има смисъл при следните разсъждения. Обучението в клас и самообучението вкъщи се осъществява чрез едни и същи умствени действия. Чрез тях учениците усвояват знания, разбират закономерности и решават учебни задачи. Тези умствени /учебни задачи/ и операции се усвояват чрез методическия апарат от учителите и се прилагат всеки ден по всеки учебен предмет. Днес всеки преподавател в своя час прави анализ и сравнение на фактическия материал по своя учебен предмет. От арсенала на учебните операции /виж таблицата!/ всеки преподавател взема 2-3 и си създава такава конфигурация, която отговаря на конкретните цели на урока.

Следователно, учениците, колкото повече израстват, толкова повече се повлияват от начина на използване на тези операции. Всичко това дава отражение върху начина на учене вкъщи, вър