Психология на съзнателното и безсъзнателното

ПСИХОЛОГИЯ НА СЪЗНАТЕЛНОТО И БЕЗСЪЗНАТЕЛНОТО

Проф. Александров
Изпит: на 23.01.2009г.

НАУЧНО ПОНЯТИЕ ЗА ПСИХИКА

Психиката е явление и понятие, категория, над която се строи цялата психологична наука. То е базовото понятие, основната категория и каквото и да се говори, психологията е наука за психиката. Някои автори твърдят, че психологията изучава поведението. Ако е така, тогава следва да се нарича бихевиорология.
Поведението представлява активност на живия организъм, опосредстван и осъществен чрез двигателния анализатор /анализаторът е свързан с пирамидалните клетки/. Не може да се говори за вътрешно поведение, поведението е винаги външно.
Разбирането на психиката се затруднява от редица проблеми, които има физиката, физиологията, неврологията, както и от определени характеристики на самото психично.
Отделните психични процеси, състояния, свойства са свързани помежду си по уникален начин.
Много трудно се правят обобщения в психологията. Нищо не означават статистическите резултати. Те показват някаква тенденция, но има хора, които не попадат в статистиката. Хората винаги са жертва само на една гледна точка, а съществуват много гледни точки:
От времето на Аристотел до наши дни психологията се дефинира като наука за психиката /за душата/. Какво е психика? Да се отговори на този въпрос не е толкова лесно. По- лесно е да се размишлява върху такъв въпрос, отколкото да се размишлява върху въпроса ЗАЩО? Науките не могат да отговорят на въпроса ЗАЩО. Например физиците знаят какво е магнит, но не знаят защо е магнит.
Къде има психика, кой е носителят на психиката? При отговор на този въпрос има много гледни точки.
ПАНПСИХИЗЪМ- според гледната точка на тези изследователи, всички процеси, явления и предмети обладават психика. Тази гледна точка не е научна и се опровергава от здравия разум (тебешира не може да фантазира, облаците не усещат болка). Тоест, има предмети, в които не можем да открием психика. Като хипотеза тази гледна точка е интересна, но като факт е недопустима.
БИОПСИХИЗЪМ- тук има голяма истина и малък проблем. Баща на биопсихизма е Аристотел. За биопсихистите всяка жива материя обладава психика. Коя е истината? На Земята не е открита психика вън от някаква жива материя. Проблемът е обладават ли психика растенията. Това е фундаментален въпрос. Отговорът на науката на този въпрос е НЕ. Растенията обладават еволюционното свойство дразнимост, тоест те реагират на фактори, които имат значение за живота им (биотични фактори). Тези растения се наричат ТРОПИЗМИ. Когато растението реагира на светлина, този процес се нарича ФОТОТРОПИЗЪМ, на температура- ТЕРМОТРОПИЗЪМ и т. н. На основата на тезата, че всичко е психично има различни хипотези. Аристотел в „За душата” формира гледната точка за биопсихизма. На земята не е открита психика вън от някаква жива материя. Аристотел казва, че растенията и животните също имат душа. Кортексът преработва външните влияния върху организма. Растенията реагират на топлина, студ, светлина, твърдост на почвата, тоест реагират на биотични фактори, имат свойството дразнимост /а не чувствителност/. Никой не е изследвал дали всички растения реагират по един и същ начин. Тропизми /таксиси/.
АНТРОПОПСИХИЗЪМ- единствено човекът обладава психика. Това също не е истина. Животните също обладават високо развита психика- мислят, усещат, преживяват удоволствие и неудоволствие. Единствено човекът обладава тази психика, наречена СЪЗНАНИЕ. Животните са психични, но несъзнателни същества. Съзнанието има пластове. Единствено психика има човекът- антропопсихизъм. Много хора са жертва на това разбиране. Животните са същества, които притежават високо развита психика. Те мислят, решават задачи /които са универсален модел на мислене, усещане/, имат емоции, но чувства не, нямат съзнание. По принцип няма обективно съзнание. Съзнание притежава единствено човекът, той мисли на равнище съзнание и по е преобразувана, променена психика по силата на културно- исторически закономерности. Това означава, че развитието и функционирането на психиката не е независимо от условията на живот, от външния свят. Има различно функциониране на психиката в зависимост от условията на живот.
ЗООПСИХИЗЪМ- учените от това направление считат, че само животните притежават психика. Това не е така. Хората също притежават психика.
НЕВРОПСИХИЗЪМ- научна гледна точка, според която материален носител на психиката, материя, която носи психика и без която няма психика, е нервната клетка, нервната система, всички мозъци, тоест нервно организираната материя.
За да има психика, са необходими две необходими ФУНДАМЕНТАЛНИ УСЛОВИЯ:
Нервна система
Външен свят- стимули, въздействие.

Психиката е резултат от взаимодействието между нервноорганизираната материя и външното въздействие. Тези физиологични промени, които стават в нервната клетка, са запис на езика на нервната система на външното въздействие. Това се нарича КОД. Физиологичната дейност не е психика, макар че не може да има психика без физиологична дейност. Психиката е преработен нервен запис /код/ в ново качество, в образ, в процес, състояние или свойство.
Вунд казва „психиката идва от психичното, физичното- от физичното. Имаме в психиката неща, които идват от вън.” /”Рефлекси на главния мозък”- Сеченов.
Идва се до голямото разбиране в съвременната наука и гледната точка за невъзможността да открием психика на Земята вън от наличието на нервна клетка, нервна система, нервноорганизирана материя. След възникването на живота няма правдоподобна дефиниция за живот. Възникването на живота и нервната система са базови условия за възникване на психиката.
Хаурд Гарднър твърди, че няма обща интелигентност.
Определени промени в нервно- мозъчния апарат водят до промени в психиката. /пример с мозъка на шизофрениците- умират по 300 хиляди клетки, не може да се реже със скалпел, реже се като гъба/.
Външните въздействия, регистрирани от нервните рецептори предизвикват сложни физични, химични, биологични, електрични, биологоелектрични, сложни процеси. Крайният резултат е синтез и разпад на белтъци, молекули, белтъчни вещества. Процесите в нервната система не са изучени добре. Никой не може да каже как мотивационните процеси у едни хора не водят до промени у други. Има случаи, когато у религиозни хора се възстановяват имунните клетки само чрез молитви, у други- чрез воля и т.н.
Нервната система записва на своя език външните въздействия и този запис бива обратим и необратим. Необратимите записи /промени/ в РНК са свързани с дълготрайната памет. Обратимите записи изчезват. Без тези процеси в нервната система няма психика. Предметите нямат образ. Образ имаме ние. По отношение на външния свят образът е идеален. На идеалния образ съответства реален. Образ има и на чувство /ако химикалът е подарен от любим човек например/. Има образи, които не са от външния свят /например чувства/, а реално съществуват.
В психологията няма завършено и успешно дефиниране /определение/ на явлението психика. Няма онтологично решение на въпроса сама по себе си като нещо, което съществува какво е психиката. Приета е дефиницията, че психиката е фундаментално свойство на нервно организираната материя да отразява, да преобразува отразеното в специфични процеси, състояния и свойства, които всъщност наричаме психика.
На съвременния етап онтологично психиката се описва с ФУНКЦИИТЕ, които изпълнява:
КОГНИТИВНА функция- да познава, да учи, да се адаптира /познавателно- адаптивна/.
РЕГУЛИРАЩА- прониква и регулира поведението, прави го целесъобразно;
КРЕАТИВНА /в широкия смисъл на думата чрез психиката организмите променят както своето поведение, така и средата. Когато се каже, че животните са хитри, това значи, че са креативни;
РАЗВИТИЙНА- психиката участва в индивидуалното развитиев самосътворяването на индивида;
РЕФЛЕКСИВНА- съзнанието само познава себе си.

Психичното е сетивно ненаблюдаемо. Не може да се пипне, да се помирише, да се вкуси. Няма форма, цвят, температура, няма физични белези. То е „трагично невидимо”. Не може да се измери. Измерваме поведението- реакции, действия, отношения. Няма мерна единица за мислене или чувства, за мъка. Чрез задача измерваме някакво постижение.
ПСИХИКАТА У ЧОВЕКА ФУНКЦИОНИРА КАТО СЪЗНАНИЕ.

СЪЗНАНИЕТО- според медицината- бодрото състояние на мозъка.
В продължение на много години след Рене Декарт психиката е равна на съзнание и много автори говорят за съзнание у животните. Това е груба грешка.
РЕДУКЦИОННИЯ ВЪЗГЛЕД- съзнанието е равно на внимание /насоченост към обект/. Не се разбира, че става дума за нещо далеч по- различно. Юрий Агафонов- „Человек как смисловьiй модел мира”.
Съществува писан и неписан очевиден еволюционен закон, който гласи: в колкото по- сложни условия на живот съществува една жива система, толкова по- адекватни и развити форми на психика придобива. Човекът е единствената жива система, в която са валидни 2 типа среда.
ПРИРОДА- животни и човек.
КУЛТУРА /общество/- само човек.

Психиката на животните е адекватна само на природната среда.
Релевантна, адекватната среда на човека е ОБЩЕСТВОТО и после природата.
Бронислав Малиновски: „Култура е тази среда, която човекът създава- всички ценности- духовни и материални. Това е култура, другото е натура”.
Няма животни, които да създават производство на средства за производство. По този закон, по необходимост човешката психика е зависима и адекватна не само на природата, но и на културата /въобще не му трябва на един кон да бъде депутат, той живее в друга среда/.
Човек не може да оцелее вън от обществото, вън от връзките с другите хора, вън от някаква култура. ЧОВЕК Е НЕВЪЗМОЖЕН БЕЗ ДРУГИТЕ. Принуден е да живее с тях и да си взаимодейства, защото сам не може да ПРОИЗВЕДЕ тези вещи, които гарантират неговия живот. ЧОВЕКЪТ Е ОСЪДЕН да бъде с другите.
Без да се консумират някои ценности, живот няма. Ако хората са принудени да живеят съвместно, а очевидно са принудени, те трябва да общуват помежду си, да постигат съгласие, да съгласуват действията си. Хората изпълняват определени роли и затова следва да си помагат по някакъв начин. Езикът на животните е продължение на инстинкта им. Виготски пише, че животинския език не е понятиен.
При човека обаче необходимостта от съвместна дейност поражда един революционен инструмент, едно оръдие, средство, което прави от психиката съзнание. Виготски говори за знаците:

Оръдие----------хората

Думата мозък

Знаците -----------------
психиката
Значенията

Въвеждането на думи и значи в психиката на човека води до преобразуването им в съзнание. Бебето има психика, но няма съзнание. Кучето също- то разбира, но не съзнава. Кардиналната разлика между човека и животните е, че хората са знакови същества, а животните не са. Знакова е културата. Съзнанието е затворена и реализирана психика посредством думите и знаците.
СЪЗНАВАНЕТО е психична активност, основана на думите и на понятията, на опита на човечеството за достигане до идентификация, до знание на нещата такива, каквито са. Думите и знаците ни позволяват да различаваме /дискриминираме/ и да идентифицираме предметния свят на основата на маркирането на неговата същност. Това се постига благодарение на СИГНИФИКАТИВНАТА функция на думата. Всяка дума означава нещо. Тя има значение. Значението на думата е понятието. Същественото, общото за всички /например маркери/. С понятието за маркер можем да идентифицираме абсолютно всеки маркер. Думите имат понятийна тежест. Съзнанието е понятийна психика, животните не боравят с понятия. Очовечаването започва с учене на думи.

Сигнификация----------ратификация

Радой Ралин- „Академик- коса сива, глава дива” тоест социално див.
Това, което е научил човек може да го използва в много и различни ситуации после. Човек е най- слаб в способността си да поддържа добри отношения. Ако човек знае и ДУМИТЕ, и МОДЕЛИТЕ НА ПОВЕДЕНИЕ, той може да общува, да съгласува действията си, да комуникира.
Думите и знаците имат значения и значенията имат СИГНИФИКАТИВНА, РАТИФИЦИРАЩИ и КОМУНИКАТИВНА ФУНКЦИЯ.

Знаците и думите ни дават шанс да се откъснем от реалността, да я пренесем във вътрешното пространство