Развитие на психиката в предучилищна възраст

ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Развитие на психиката от четвъртата година до постъпване в училище. Предучилищна възраст.

Възрастта от началото на четвъртата година до постъпване в училище /което може да стане на 6 или 7-годишна възраст/ традиционно се означава в България с понятието “предучилищна възраст”.

Височината на детето всяка година се увеличава с 5-6 см, теглото - с 2-3 кг. Пропорциите на тялото се променят. То загубва пухкавия си закръглен вид, типичен за ранната възраст, и става слабичко. Дължината на краката се увеличава, тялото като цяло се издължава, подкожната тъкан намалява.

Физическото развитие като цяло наподобява физическото развитие през периода на половото съзряване. /Докато физическото развитие през ранна възраст наподобява като цяло развитието в начална училищна възраст/. Тези аналогии дават основание да се предположи, че началната училищна възраст и юношеската възраст са се появили по-късно в историческото развитие на човека, а в неговите по-ранни исторически /филогенетични/ етапи развитието, което днес протича в начална училищна и юношеска възраст, се е осъществявало съответно в ранна възраст и в предучилищна възраст, така както е това при най-близките до човека биологични видове - човекоподобните маймуни /шимпанзе, горила, орангутан/.

Големите мускули, отговорни за придвижването на тялото в пространството /"макродвиженията"/ се развиват по-бързо, отколкото малките мускули, извършващи фините малки движения /движенията с инструменти и други оръдия/.
Ето защо предучилищната възраст е “възрастта на детската площадка”, и децата наистина много обичат да си играят с пързалки и катерушки.

Сърцето расте много интензивно и за предучилищния период се увеличава два пъти. Отнесено към теглото на тялото сърцето на детето е много по-мощно от това на възрастен човек. Пулсът е бърз и постепенно намалява с възрастта.

Физиологичните процеси в организма /т.нар. "обмяна на веществата"/ са много интензивни. Детето е много по-подвижно от възрастния и изразходва много повече енергия от него. Ако възрастен човек се опита да възпроизведе всички движения, които за един ден извършва едно дете, ще се убеди, че това не е осъществимо. Ето защо за килограм тегло детето трябва да получава два пъти повече храна /калории/, отколкото възрастен човек.
Смята се, че необходимостта от сън за предучилищна възраст е към 11 часа, т.е. детето трябва да спи и на обед.

Към 6-7-годишна възраст качествата на зрението достигат своя максимум за целия живот на човека.

Обща характеристика на предучилищната възраст

С началото на четвъртата година поведението на децата се променя. Ако за ранната възраст най-типичното поведение е манипулирането с материалните предмети и усвояването на тяхното социално предназначение /функции/, то за предучилищната възраст най-типично става възпроизвеждането в своето поведение на поведението, типично за отношенията между хората /социалното поведение, т.е. съревнование чрез сътрудничество/ върху основата на усвоеното в предходния период манипулиране с материалните предмети в съответствие с тяхната функция.

Към 4-годишна възраст силно намалява страхът и предпазливостта от непознати възрастни хора.

Възпроизвеждането на социалното поведение на възрастните хора очевидно не може да стане в съответствие с неговите реални показатели /големини/, поради което децата го възпроизвеждат, знаейки /те вече имат съзнание/ че тяхното поведение не е самото социално поведение, а негов модел /образ, копие/. Т.е. възпроизвеждането на социалното поведение става чрез игра. Затова играта с други деца се смята за най-типичното поведение в предучилищна възраст. В процеса на играта децата наблюдават и си изграждат образи за структурни и функционални качества на материалните предмети, които са неизвестни за тях.

Появата на новото психично качество “съзнание” към началото на четвъртата година дава възможност поведението на детето да не се изгражда единствено от наличието или отсъствието на определени обекти от околната среда, а и от наличието или отсъствието на тези предмети в миналото, и то с увеличаващи се с възрастта интервали от време. Това означава, че детето вече може да управлява поведението си върху основата на психичните образи, съществуващи в неговата психика, т.е. може да управлява поведението си само.
Това ново качество първоначално е необичайно за детето, и то се стреми да го изследва и експериментира с него. Това се изразява с емоцията /претенцията/ “Аз сам!”, която е насочена към самостоятелно изграждане на поведението, а не към осъществяване на поведение, предложено от други хора.
Този факт дава основание на много психолози да определят края на ранната възраст и началото на предучилищната възраст като краткотраен период на “криза”, когато детето става по-затворено в себе си и по-малко възприемчиво към сътрудничество с околните хора.

В поведението на детето появата на съзнанието предизвиква някои сходни моменти, които се означават с понятието “негативизъм”, т.е. противодействие на възрастния. Негативизмът се описва със следните “черти” на поведението.

1. “Своенравност /своеволие/”. Същността на своенравността е демонстрация пред другите хора на наличие на съзнание чрез демонстрация на самостоятелно изградено поведение. Своенравността е насочена срещу зависимостта на детето от други хора. Изразява се с изречението “Аз сам!” /т.е. детето предпочита самостоятелно да си изгради определени компоненти на поведението/.

2. “Опърничавост”. Това е поведение, насочено срещу предложенията на възрастните. Детето отказва да направи нещо /даже и това нещо да му е приятно/ единствено поради факта, че възрастен човек му е предложил да го направи. Т.е. негативизмът е социална емоция, причиняваща поведение, насочено срещу сътрудничество с възрастния.

3. “Инат". Инатът се изразява в това, че детето настоява да направи нещо не защото силно го желае, а защото поради една или друга причина е поискало самостоятелно това нещо в определен момент. Същността на ината е в това, че детето желае околните да го приемат като самостоятелна личност /която има право на самостоятелни решения, т.е. има съзнание/.

4. “Стремеж към деспотизъм”. Това е социална емоция /образ на познавателния интерес/, изразяваща се в желание на детето да оказва въздействие върху /да ръководи/ поведението на околните хора. То експериментира с възможността околните хора да правят това, което то иска. Например, “мама няма да излиза никъде, а ще стои тук”.

Промените в психиката са доста мащабни и детето на 3-годишна възраст силно се различава от детето на 6-годишна възраст по обема и равнището на знанията и поведението, които усвоява. Затова педагозите са възприели практиката колективното обучение и възпитание на децата от предучилищна възраст да става като групите се съставят от деца на една и съща възраст.

Предучилищната възраст обаче е доста дълъг период от време - тя продължава 3-4 години. Тя е близо два пъти по-продължителна от ранната възраст, и близо 4 пъти по-продължителна от младенческата възраст.

Поради тази причина обикновено предучилищната възраст се разделя на три подпериода:

1. 4-годишна възраст;
2. 5-годишна възраст;
3. 6-7-годишна възраст.

Децата от тези възрастови подпериоди се обучават и възпитават в отделни групи в детската градина.

Развитие на мисленето.

В продължение на предучилищната възраст възможностите /потенциалът, капацитетът/ на нервната система значително нарастват.

Значително нарастват възможностите на нервната система за възприемане на по-голям брой обекти, на връзките между тях и на изграждането от тях на единен цялостен образ. Например ако дете на 4-годишна възраст е склонно да разглежда привлекателна картинка 6-8 секунди, то на 6-7-годишна възраст детето разглежда привлекателна картина към 12-20 секунди /т.е. “вижда” в нея 2-3 пъти повече компоненти/.

Значително се увеличават възможностите на паметта, а следователно и интервалите от време, в които са разположени психичните образи, включително и образа за себе си /съзнанието/.

Значително се увеличава броят на новите понятия, за промяната на който се прави извод по увеличаването броя на новите думи, които децата използват в речта си.

От четвъртата до седмата година речниковият запас се увеличава 3-4 пъти - от 1000 думи докъм 3000-4000 думи за съвременните деца в промишлените региони. /Преди 80 години 7-годишните деца са знаели няколко пъти по-малко думи/.

Речта се подобрява в граматично, стилистично и фонетично отношение.

В предучилищна възраст се появява един от последните компоненти на речта. Това са съюзите, с които се свързват няколко изречения /съждения/ и на тяхна основа се изказва ново изречение /прави се умозаключение/: "затова", "ето защо", "макар", "ако" и някои други.

В тази възраст бързо се появяват думи, които означават социални обекти. Появяват се названията на професиите, парите, глаголи за взаимоотношенията между хората /купувам, продавам, ходя на работа, послушен-непослушен, награда, наказание, играя, бия се и т.н./.
Детето разговаря с партньорите, с играчките, назовава това, което върши, споделя.

Един път появила се, структурата на понятията започва да се изгражда интензивно освен в съответствие с емоциите и в съответствие с природното разположение на обектите във времето и пространството. Интензивността на задаването на въпроси в тази възраст достига своя максимум /до 300-400 въпроса дневно/, като въпросите са свързани най-често с изясняване смисъла /компонентите/ на поведението на възрастните, който пък от своя страна се състои във взаимоотношенията между тях. Т.е. съдържанието на въпросите съответства на поведението, което се изгражда в момента /а то е социалното поведение/. Много от въпросите са за поведението на героите от телевизионните сериали. Отговорите на много въпроси не винаги са лесни и очевидни за възрастния: “Какво е инфлация”, “Какво е държава”, “Какво значи държавен служител”, “Коя държава е най-силна, защо ние не живеем в нея”, “Защо Луната не пада на Земята”, и т.н.

Много от въпросите на детето са за това кое е най-голямото, по-красивото, най-красивото, кой е по-силен, кой е най-силният и т.н. Това означава, че детето сравнява понятията /намира общото и разликата между тях/ и от няколко понятия изгражда ново, по-обобщено понятие, т.е. новите понятия се добавят и свързват в структурата от вече съществуващи понятия, извършва с понятията типичните за човека мисловни операции.

В резултат на сравняването и анализирането на обекти и ситуации, детето започва да схваща сходство /общото/ в структурата между обекти с различни функции, и сходството във функциите между обекти с различна структура. Тази разновидност на изграждане на понятия се означава с понятието “аналогия”.
Появата на този процес /експериментирането с него, играта с него/ се изразява в интереса на детето към гатанките, които пък сами по себе си представляват спонтанни илюстрации