Психологията като наука . Място на психологията в системата на науките .

ТЕМА : 1 Психологията като наука . Място на психологията в системата на науките . Обект предмет и задачи на психологията . Връзка на психологията с естествознанието , философията и социалните науки.

Психологията възниква като самостоятелна дисциплина и наука в края на 19 век и носи старогръцко название – от „психе” /душа , дух / и „ логос” /слово , учение , знание/. Още от самота название на психологията /„учение за душата”/ подсказва , че съдържанието на нейния предмет на познание е вътрешният , психичен свят на човека . Изучаването на психичния живот на хората е необходимо не само за тяхното по – дълбоко опознаване , но и за развитие на обществото .
При изучаване на психологията съществуват няколко проблема , като първият е свързан с усвояването на психични знания . Психологията е структура на философското познание до края на 19 век . В резултат на бурното развитие и напредък , психологията се отделя от философията . Отделяйки се от философията , психологията обособява свои характерни черти , а те са : запазва категориалния характер на философията ; използва философията като най – общ метод на познанието . Някои философски концепции , служат като основа на психологията , например „Хуманистична психология” , „ Битие”, „ съзнание”, „ причина” , „ следствие” са философски категорий . Философска методология има в почти всяка психологическа школа , това е философски инструмент за опознаване на човешката психика .
Вторият проблем е връзката на психологията с ежедневното съзнание , като това е речник на психологията и философията или уеднаквяване на понятията . Има връзка между психологията и естествознанието , например : физиология , генетика и др. Познанието е ядрото на човешката психика . По принцип в ежедневието се влага едно понятие , а в психологията друго . В психичния процес , усещането , интуицията не се влага достатъчно съдържание . Психичните познания се формират от раждането .
Третият проблем е индивидуалното психологическо личностно ниво на всеки човек . Началните знания , формирани още от раждането са стари , те формират разума . Думите са хипотеза , важен е експеримента . Новите знания могат да влязат в противоречие със старите „ Съмнявай се” ! – Маркс . Съмнението значи проверка на фактите , синтез , анализ на новите знания .
Четвъртият проблем е степента на познание на природата . Същността на хипотезата е , че степента на развитие на естествознанието е пряко пропорционално със степента на развитие на психологията . Не бихме познавали себе си , ако не познаваме развитието на естествознанието , за да не попаднем в капана на парапсихологията . Човек е продукт на две реалности – природа и общество . „ Който е навсякъде , той е никъде” – Сенека . Истинският критерий е самият конкретен живот . Личностната мотивация е от голямо значение за всяка една дейност . Индикатор за това е степента на удоволствие от дадена работа . Парадокс на познанието – когато човек се ражда е в пълна тъмнина . Първите прояви на живот е виждането , разширява се светлината , формира се кръга от интелект . Парадоксът е , че колкото по – голямо става знанието , кръга на незнанието се увеличава . Интересът към психологията е заради заобикалящата среда , заради собственото „Аз”.
Петият проблем е нивата на психологеческо знание , като първото ниво е философско – знание получено чрез сетивата , знание свързано със съзнанието . То води началото си от Рене Декар . В психологията се прави анализ между емпиричното и сетивното познание . Второто ниво е теоретично – при него се търсят хипотези . Третото ниво е експериментално – отделни факти и феномени , психоаналеза в самото начало .
Общите категорий се наричат още философски . Социалните психични качества са свързани с изучаването на психологията . Обектът и предметът се сливат в едно . Спрямо психологията се формират и много отрицателни нагласи . Компетентността в психологията се нарича самосъзнание . Въпреки всичко интересът на хората към техния душевен вътрешен живот , към света на собствените им мисли , чувства и желания е толкова стар , колкото и човечеството . От първоначалните смътни и наивни представи на древните хора , до подробните и задълбочени знания , с които днес разполага съвременната наука , познанието на човешката душевност е извървяла дълъг и сложен път . За пръв път термина „ психология” се поевява през Възраждането . През тази епоха , родила кулка към неповторимата човешка личност , създала културата на хуманизма , обяснимо нараства интересът към съкровения душевен свят на човека , засилва се нуждата от самостоятелна наука , която да изследва този вътрешен свят . Названието „ Наука за душата” се използва от края на 16 век , но науката „Психология”, която целенасочено изучава психичните явления , тяхната същност и роля в цялостния живот на човека , възниква още по – късно - през втората половина на 19 век . Появата на научната психология се свързва с 1878 година когато Вилхелм Вундт открива първата лаборатория по експериментална психология . Терминът психология , както и съставляващият го термин психика лежат в основата на цялата общо психологическа терминология . За разлика от наименованията на много други науки и учебни дисциплини , терминът психология не е първият психологически термин с който хората се срещат в процеса на своето индивидуално развитие , познание и обучение . Значителна част от терминологията се оказва известна още преди да са започнали специално да я изучават . Всеки човек знае какво е това усещане , мислене , памет , чувство , воля , внимание .
Когато се търси мястото но психологията в системата на науките , може да се започне от там , че всичко което съществува е реалност . Към нея спадат природа , общество , човек . При поява на „ Хомо сапиенс” се появяват две реалности – обективна / битие/ и субективна / съзнание/ . Съзнанието първо съществува като мит – религия – морал – изкуство – държава – наука . Нас ни интересува науката , като част от битието . Битието бива обективно и материално . Съзнанието е винаги на някого т.е. субективно . Науката е субективно отражение на битието . На единия полюс е материалното , а на другия идеалното . Битието се състои от природа , психика на животни и хора , общество плюс човек , съзнание . Съзнанието се състои от природознание , психология , социология , педагогика , философия . Психиката се поевява при поява на първите животни , но не е тъждествена с психологията . Психологията не е чисто философска , психологическа природна наука . Тя ги интегрира . Психологията е най – старата и заедно с това най – новата наука , най – древната и същевременно най – модерната област на научното познание , може да се каже дори наука на бъдещето . Характеризира се като най – стара , поради обстоятелството , че някакво психологическо познание е съществувало още от самата поява на човека . В най – древните документи на човешката цивилизация – ведите могат да се открият значителни психологически ценности които не само свидетелстват за подчертан интерес към психологическите явления , но и за едно твърде концентрирано последователно и методично психологическо наблюдение и разсъждение . Може да се разглежда и като една от най-новите модерни бързо развиващи се и перспективни науки. Древногръцките философи са смятали психологическото познание за второстепенна философска област. Психологията е един от най-новите отрасли на научното познание, защото тя последна предявява и отстоява своите права за самостоятелно съществуване и развитие. Едва през последната четвърт на 19-ти век тя се отделя от философията и се обособява като самостоятелна наука, със свои собствени насоки на развитие, със свои принципи, методи, категории, критерии и школи. Психологията като нова наука може д се открие във факта, че окончателните резултати отпсихологическите усилия се постигат твърде късно. Двата основни проблема на психологията бяха решени едва с възникването на съвременния материализъм и чрез рефлекторната теория . В древността не е познаван нито един точен и обективен метод за изследване на психичните явления. Причисляването на психологията към категориите на новите науки се основава и на това, че практическото й приложение до неотдавна бе крайно ограничено и почти не излизаше вън от педагогическата практика и от някой клонове на теоретичната медицина . Едва през последните десетилетия приложната психология получи едно бурно и експлозивно развитие . Действителното навлизане на психологичното познание във всички области на живота и на социалната практика може да се наблюдава в една или друга степен само в наши дни . Психологическото познание има давността на първобитния човек , но психологическата наука е млада , жизнена и плодоносна – тя е науката на нашето съвремие и наука на бъдещето .
Връзката на психологията сдругите науки се проявява от една страна в това , че тя използва техните открития които се отнасят до същността на психиката , а от друга страна , че тя ги обслужва със знания предимно за психиката начовека . Най – тясна връзка психологията има с философията . Тази връзка се определя от материалистическото или идеалистическото обяснение за психиката . Въздийствието на научната философия върху процеса на психологическо познание и особено преднамерената методологическа регулация на психологическото изследване се осъществява предимно с помоща или под формата на философо – метологическите принципи на психологията . това са философски постулати , закони , правила , зависимости или изисквания , които ориентират , контролират процеса на психологическо познание . Различните философски системи или отделни принципи по ний – различен начин въздействат или не въздийстват върху различните психологически школи . Върху процеса на психологическото познание и развитието на психологическата наука в днешно време въздийства съвременния материализъм . Връзката на психологията с естествознанието /природните науки/ възниква от необходимостта да се използват техните открития за доказване на материалния произход на психиката . Психологиятя получава много ценна помощ от най – различни области на естествознанието . Особено значителна е помоща от страна на биологичните науки като започнем от общата биология , зоологията и антропологията и стигнем до анатомията и физиологията на сетивата . Психологията получава методологична помощ преди всичко от най – общите представи и идеи , от концептуалните равнища на естествознанието . О билен фактически материал за материалистическото обяснение на психиката дават на психологията , съвременната биохимия , генетика , кибернетика . Всички открития на природните науки блестящо потвърждават научно материалистическото схващане за психиката като хункция от сложната мозъчна дейност . Психологията има съществена връзка с лекуването и медицината . Клоновете свързани с медицината са : психопатологията занимаваща се със ппецифичните заболявания и разстройства и техните симптоми и синдроми , клинична психология и медицинска психология , ниврология и хизиология . Връзката на психологията с обществознанието се определя от факта , че човекът със неговото съзнание е главна фигура в материалния и духовен живот на обществото . Самото съзнание е отражение и продукт на обществените условия . За неговото изследване психологията широко използва откритията на историята , икономиката , социологията , езикознанието и естетиката . От друга страна обществените науки не могат да се развиват успешно без използването на психологическите знания за човека . Без такива знания не могат да се изучат задълбочено и обяснят много обществени явления като производството , езика , политиката и др. . Психологичните знания са необходими при обучението и възпитанието на младото поколение и професионалната му подготовка за формирането на човешката личност . Връзката на психологията с педагогиката е най – съществената и най – старата . При връзката си със социологията трябва да се обърне повече внимание от страна на психологията , на социологията на семейството , на политическия живот . Социалната психология е най – мощната