Психопатология

3. П С И Х О Л О Г И Я

Определение - психологията е наука, която борави с ум-ствените и душевни процеси на индивида. Тя изследва по-ведението на хората и на другите живи организми и изуча-ва душевните процеси, интелекта, паметта, познавателна-та дейност, усещанията, емоциите, мисленето, личността и поведението.
Думата идва от гръцки ( psyche и logos, наука за душата).
Психологията разглежда закономерностите на възникването, развитието и проявите на психиката като субективно отражение на обективната действителност. Тя изучава психичните процеси у хората и животните, психичните особености на личността и на човешката дейност.
Цел - да опише, обясни и да предскаже поведението и душев-ните процеси
Както всички познания, така и познанията ни в психологията могат да бъдат използвани за добро или за зло. Тя цели да повиши моралните ценности, прецизността при обследване на обекта, познанията и изграждането.
Перспективи върху поведенческите и душевни процеси - има много дисциплини, които изучават човешката природа и ед-на от тях е психологията. Наред с психологията, биологията, по-ведението, психоанализата, хуманитарните и познавателни нау-ки са допълнителни. Всяка от тях имат своя собствена причина, цел, задачи, въпроси и възможности, но всички те заедно допри-насят за цялостно разбиране на душевността и поведението.
Психологични методи и задачи:
Методите са средство за добиване на познания и усъвършен-стването им води до задълбочаване на познанията за основните общи закони на психичните процеси и техните зависимости.
Наблюдение - психологичните наблюдения на отделните слу-чаи допринасят за описание на феномена.
Корелация и гъвкавост - гъвкавост при съпоставянето на фактите и явленията.
Експериментално идентифициране на причината и след-ствието - опит да изследва взаимовръзката между причините и следствието посредством психологически експеримент. Из-ползване на експериментална група при изследване, както и на контролна група за сравнимост.
1

3.1 Психологични направления

Биологично - помагат ни да разберем механизмитте на възник-ване на емоциите, паметта, перцепцията. Тази група психолози се насочват към изучаване еволюцията на наследсвеното пов-лияване на поведението, как сигналите отвън се трансформират в тялото, как биохимичните промени в кръвта са свързани с на-строението и мотивите. Разкриват връзката между биологично-то и поведението, наследствеността, хормоните, медикаменти-те, невротрансмитерите и различните мозъчни функции.
Психоаналитично - дословно преведено означава разчленя-ване на душата. Тя е направление в психопатологията и психо-терапията, създадено от виенския невролог и психиатър З. Фройд. Тя служи за изследване на труднодостъпните психични процеси и за лечение на невротичните разстройства.
Психодинамично - опит да преодолее догматизма на класичес-кия фройдизъм, като включна социалните фактори към безсъз-нателното. Юнг замества “безсъзнателно” с “колективното без-съзнателно”, което е филогенетично наследство от примитивни-те хора. Привърженик е на слоестата теория на психиката и виж-да в либидото недиференциран универсален енергиен източник.
Поведенческо - как всеки от нас може ефективно да ръководи постъпките си и действията си ефективно, напр. как да спрем да пушим. Всеки ден от нашия живот ние се опитваме да разберем другите хора. Когато поведението на другите е по-различно от нашето и са с нестандартно мисленето, сме готови да ги обявим за “луди”, “хистерици”, “психопати” с репликата “Ти не си наред”.
Хуманистично - противопоставят се срещу психоанализата, която вижда у хората ръководени от вътрешното несъзнавано. Привържениците му подкрепят идеята, че всеки си избира мо-дел в живота, с който би желал да достигне по-голяма зрелост.
Когнитивно - самото название показва нашето спомняне, мис-лене и познание. Стотици изследователи се занимават с проце-сите на запомняне, запазване и възпроизвеждане на информа-цията и как всеки би могъл да я използва за разрешаване на собствените си проблеми.
Психосоматично - разглежда въздействието на душата върху тялото и на тялото върху душата. Те говорят за двупосочност на действието ( психика душа). Нейни представители са Hein-roth (1930), Alexander (1951) è Dunbar (1959).

Отделните направления са взаимно свързани. Всяко едно от тях допринася с нещо за изучаването на психичните процеси и изясняване на поведението. 2
Колко древна е психологията ?
В религията на древните вавилонци съществува специален де-мон за всяка болест. Подобни примери на демонологично мис-лене се среща в ръкописите на древен Китай, Египет и Гърция.
Hyppocrates (5-ти век п.н.е.) - разглежда мозъка като орган на съзнанието, интелекта, емоциите, мисленето и поведението.
Galenus (римски лекар от гръцки произход, живял 129-199 г. от н.е.) приема, че от съществена роля за темперамента са преобладаването на една или друга течност - кръв, жълта жлъчка, слизеста течност или черна жлъчка.

Психологията днес

*И.П. Павлов , руски физиолог, професор в института за експериментална медицина в Петербург. Големите му приноси са “нова ера” във физиологията. В многобройните публикации, той рядко се е писал за съавтор. Проф. Тигерстед от Каролинския университет е посетил института в Петер-бург, за да проучи кой точно стои зад тази плодотворна дейност. Така заслугите на Павлов ста-нали общоизвестни и през 1904 г. на 55 годишна възраст станал носител на Нобелова награда по медицина и физиология за своята разработка върху физиологията на храносмилането. Той се на-сочил към физиологията на ВНД и бил повторно номиниран през 1920 г.
** Той е намерил, че при разсичане на мазолестото тяло (корпус калозум) процесите във всяко полукълбо протичат независимо. Той потвърдил, че всяка половина от мозъка има свои собствени функции. С лявата се осъществява речта, писането и смятането, а с дясната - възприемането на пространството, формите и интуитивното разпознаване. Тъй като пътищата се кръстосват дясно-то полукълбо управлява лявата половина, а лявото - дясната. Затова, ако човек след операция на мозъка или инсулт, пипне с лявата си ръка някакъв предмет, той го разпознава по форма, но не може да го назове. Необходимо е на помощ да дойде другата ръка и тогава информацията от осезанието се превръща в лявото полукълбо в словесно описание.
3
3.2. Медицинска психология

Определение - медицинската психология е наука, която раз-глежда редица въпроси от медицинската теория и практика в психологичен аспект.
Тя се изгражда на основата на признаването на тясната взаи-мовръзка между психичното и соматичното. Особено роля за развитието на медицинската психология играе учението за маг-нетизма, известно като месмеризъм (mesmerismus) по името на основателя му Franz (или Federich) Anton Mesmer* (1733-1815) от Австрия. Според него в целия свят съществува психичен, жизнен, лечебен магнетизъм. Някои хора (магнетопати) го притежавали в голяма степен. Те имали способността да го пренасят върху болните, които се подобрявали.
Jean-Martin Charkot (1825-1893), френски невролог и психиатър, работещ върху амнезията при функционалните нару-шения (най-често с хистеричен произход). При нея забравеното от пациента се възпроизвежда в хипнотично състояние. С описанията си върху т.н. голяма и малка хистерия, симптомът на каската при неврозите, синдрома на душевна слепота, хисте-ричната дъга и други състояния, той допринася за развитието на медицинската психология.
За първи път понятието “медицинска психология” се среща в средата на 19 век от R. Lotze
През 70-те години на същия век се появява трудът на английс-кия психиатър Daniel H. Tuke (1827-1895), “Dictionnairy of Psy-chological Medicine” (“Речник на психологичната медицина”).
P. Jane (1859-1947) âúâåæäà òåðìèíà “психастения” при нев-ротични пациенти изпитващи чувство на страх, нерешителност, безволие, натрапливи мисли. Той описва дисфоричните състоя-ния у психопатни личности. В резултат от богатия му клиничен опит е излязлата книгата му “Психологична медицина”.
Freud (1836-1939) - разработките му върху психоанализата дават нови насоки в медицинската психология.
_______________________________________________
*Mesmer Първоначално е използвал магнит, като вярвал че в него е скрита латентната житейска сила. Привържениците му твърдяли, че съществува взаимна връзка и взаимодействие на всички обекти на живата природа, т.н. животински магнетизъм (animal magnetism). Изтичащият от тях флуид (някакво универсално вещество), било способно да изменя състоянието на организма и да лекува болните. Флуидът с тази магнетична течност държал в голяма туба и от нея пълнел много бутилки, които ги окачвал на пръчки. Той лекувал болните като намазвал с течността различни части от тялото им. През 1778 г. той бил дискредитиран във Виена и заминал за Париж. През 1784 г. Бенжамин Франклин установил, че неговия магнетизъм не почива на научна основа с репликата “Въобръжението е всично, магнетизмът - нищо”.

4
Kretchmer става известен през 1921 г. с пуликацията си “Телесен телостроеж”, в която описва 3 типа телостроеж - астеничен, пикничен и нормостеничен. Той счита, че на всеки от типовете телостроеж съответствува даден характер и определе-но психично заболяване: на астеничния отговаря - шизотимния характер, на пикничния - хипертимния, на атлетичния - епилепто-идния. Автор е на книгата “Медицинска психилогия”, претър-пяла много издания в различни страни, включително и у нас.
Материалистическа психология - най-важните й представи-тели са Сеченов с произведението “Рефлекси на главния мозък” и Павлов с учението за висшата нервна дейност.

Предмет на медицинската психология - занимава се с ро-лята на психичния фактор за възникването, протичането и изхо-да на телесните заболявания и изучаване на психиката на бол-ния човек. Освен това тя има решаваща роля при избор и анализ на медицинската професия, трудовата й среда, взаимоотноше-нията между членовете на колектива на различни нива от една страна и болния от друга, избор на медицински директор, начал-ник, на главна и старша сестра, личностова характеристика на членовете в звеното, психологичен подбор на екипа в различни-те сектори, взаимоотношенията между медицинския и помощен персонал (технически служби, секторите за доставка на храна, пералня и др.). Подбор на пациентите в стаите, особено в заведенията за хронично болни.

Цел и задачи на медицинската психология - посредством изучаване на психичния фактор да допринесе за изработване на цялостен подход към болния, да се гледа на него като на лич-ност, а не като обект на изследването и лечението. Медицинс-ката психология трябва да е в помощ на медицинския персонал за изграждането на добър психоклимат между членовете в здравното заведение от една страна и болните - от друга.

.3. Клинична психология

Клинична психология изучава ролята на психичния фактор за възникването, протичането и изхода на телесните заболявания, изследва психиката на болния човек във взаимодействието й с болестния процес в организма и във взаимоотношенията на бол-ния с окръжаващата го социална среда. Особено внимани