Психопатология - База Данни

ПСИХОПАТОЛОГИЯ

ОБЩА ЧАСТ

Разстройства на перцепцията – става дума да усещания, възприятия и представи.Възприятията са свързани с представната дейност, разстройствата в сензорната дейност са разстройства на усещанията, крайните разстройства в сетивността водят до безчувственост /анестезия/. намалена чувствителност- хипостезия, увеличена чувствителност- хипестезия. С тези три понятия означаваме количествените нарушения. Те се проявяват не само във връзка с психиката, обикновено характеризират неврологични заболявания.
Специфичен вид усещане е болковото- изразяването му се нарича аналгезия, оттам идва понятието аналгетици.Понижаването на болковото усещане се нарича хипоалгезия, а усилването- хипералгезия.
Мъчителни усещания, които не са болка, а са като сърбеж, наличие на чуждо тяло – сенестопатия. Общото впечатление е за дискомфорт, телесни усещания. Сенестопатиите може да имат органична основа – ракови образувания, метастази.Някои причини са свързани със злоупотреба с наркотици, психотропни вещества.

Нарушения във възприятната сфера. Нарушенията във възприятията са :
1. Нарушена константност във възприятията – неподвижни предмети се движат, загубва се представата за близо, далече.
2. Разделено възприятие – състои се в загуба на способността за формиране на цялостен образ. Човек възприема отделните детайли, но не може да ги свърже – има го при шизофрениите, старческо слабоумие, отравяне.
3. Илюзии – представлява лъжливо възприятие . Неправилно, изопачено възприемане на реално съществуващи неща – напр. Дон Кихот и вятърните мелници. Има и физически илюзии, дължащи се на разстройство на свойството на средата. Появата на илюзия е във връзка с психиката доколкото очакванията са свързани с отделни илюзии.
4. Афективни – свързани със страх и тревога- когато човек под въздействие на дразнител вижда нещо плашещо. Могат да бъдат и във вербална форма – когато човек чува друго.
5. Пирестдолии – зрителни илюзии с фантастично съдържание. Обикновено се реализират когато се заглеждат в безформени петна. Те идват несъзнателно, а не в резултат на търсене.Някои илюзии са свързани с помрачаване на съзнанието, а не в резултат на търсене
6.Халюцинации – /сетивни измами/. Засегнатите виждат, чуват, възприемат различни неща без сензорна стимулация за разлика от илюзията. За да можем да определим едно разстройство като халюцинация трябва да няма реален обект, с който се свързва, а идва от нищото. Наред с лъжливия образ, халюциниращия възприема и адекватната реалност. Не е изцяло отграничена възприятната му дейност от въображаемия образ. Този халюцинаторен образ има субективно по – голямо значение от реалния.. важен момент в работата със самоубийците. Видовете халюцинации са най- различни. Определен тип халюцинации говорят за определено заболяване.
- зрителни халюцинации – зоологически, демономанийни, фантастни образи с плашещ ефект
- антропоморфни – хора, близки, умрели
- сценоподобни – сложни халюцинации със сюжет - може субектът да участва в него
-ендоскопични – халюцинации с виждания на собственото или чуждо тяло. Зрителните халюцинации показват природата на човека. Зоохалюцинациите са характерни за алкохолния делир, сценоподобните – за психозите, демоничните- с отравянията.
-слухови халюцинации – различни шумове, стъпки, пищене, звън на телефон
- фонемни – човешка намеса и глас – викове, плач, смях , кашляне
Вербални – отделни думи и изрази, които чува. Имат императивен или оценъчен характер. Човек може да влиза в диалог с този глас. Може да няма смисъл- неологизми.
-музикални – песни, музика. Има значение миналия опит, няма как да чуеш нещо, което не си приел като халюцинация.
Общо за слуховите халюцинации е присъствието в много разстройства, особено в шизофрениите, а също и при някои депресии, мании. Обслужват параноята при шизофрениците. Обонятелните, вкусови и кожно- чувствителни като дактилни, еротични, температурни. Интроцептивни висцерални – лъжливо усещане за присъствие в тялото на чуждо тяло - глисти, тении, полов орган. Халюцинациите са сложно явление и обикновено говорят не само за разстройство на възприемателната сфера, а на цялостно разстройство , следователно е необходим съвет с психиатър, халюцинация за да имаме трябва да имаме задължително участие на вниманието – човекът е обладан от халюцинаторния образ и зависим от него . Психиката е разцепена на две – между реалността и халюцинацията.

Разстройство на сензорния синтез - психосензорни разстройства. При тях има нарушение в обработката на този сензорен поток, на който човек е обект във всеки един момент от будното си и небудното си състояние. Комплекс на анализатова на несъзнателно ниво. Човек придобива възприятие от този сензорен синтез. Обектите от действителността се възпроизвеждат изкривено.
Дереализаторно разстройство – касаят форма, големина, място, движение на предметите, засяга се субективното възприятие за времето, което не отчита ход. Човек смесва актуалното с миналото – френския израз „Де жа ву” .
Деперсонализационно разстройство – свързано е изкривеното или нарушеното възприятие на схемата на тялото – собственото тяло.

Разстройство на вниманието – Във всеки момент в човек достигат голямо количество дразнения и информация от която той подбира значимото за него, а останалото игнорира – това става с помощта на вниманието. Подборът на нужната информация, която осигурява избирателното поведение и контролът върху него – според Лурия. Вниманието се характеризира с основни свойства и нарушението на вниманието са нарушения на тези свойства – обем, разпределяемост, устойчивост, концентрираност. Активно /волево/, пасивно /неволево/ - когато не е свързано с човешкото намерение.
Нарушенията на вниманието са важен диагностичен признак за психично разстройство, особено тези свързани с мозъчни увреждания. Какви са разстройствата на вниманието:
намаляване на обема – изразява се чрез разсеяност, виждане, когато човек губи мисълта си – прекъсва говоренето.
намаляване дълбочината на вниманието - намалена наблюдателност и лесна отвлекаемост. Трудно задържане на вниманието върху един обект. Когато човек не слуша събеседника си. Лесна отвлекаемост от случайни дразнители – зависи от възраст, употреба на транквилизатори, не винаги е признак за болест.
лесна уморяемост – невъзможност за дълго съсредоточване на вниманието. Умореността също не винаги е болест.
нарушение на насочеността . Вниманието е насочено към нещо за сметка на други неща. Превъзнесено е вниманието към нещо за сметка на друго нещо. Може да бъде жизненоважно. Говори за едно, а мисли за друго – неврогенно разстройство от типа на хипохондрично.
парапрозекция – когато човек изпитва напрегнато очакване на нещо, а то му пречи да види друго нещо , което е актуално и важно.
апрозекция – изключване, липса на внимание. Отсъствие на интерес към случващото се.
намалена разпределяемост – невъзможност да се насочва вниманието на няколко неща. Докато човек не може да мисли за две неща, но вниманието може да се разпределя.

РАЗСТРОЙСТВА НА ПАМЕТТА

Психически процес, който се изразява в запомняне, съхранение и възпроизвеждане на информация – памет. Тя е важна , защото осигурява използването на миналия опит. Разстройствата, свързани с паметта са свързани с много болести, почти при всички нервни разстройства и доста от психичните разстройства, атеросклерозата.
І. Количествени – амнезия, хиперамнезия и хипоамнезия.
1. Амнезия- пълна загуба на спомен за дадено събитие за определен период от време, не е достояние на съзнанието. Частична амнезия – касае самата ситуация, но е е по отношение на процеса на забравяне. Видове амнезия:
Фиксационна амнезия - загуба на способност за фиксиране на събитието, затруднение в събиране на нови знания, но при запазване на старите спомени;
Прогресираща амнезия – постепенна загуба на паметта – тя следва определена закономерност – забравят се конкретни неща, а общите не. От близо надалеч – забравя се новото, а си спомня старото. От малко емоционалните към по- емоционалните. Най- много се помнят по- емоционалните спомени. Дай- дълго се съхраняват двигателните навици- те са стабилизирани като стереотип без участие на мисленето.
Ретроградна амнения – състои се в забравяне на събития, предхождали дадена травма – черепно- мозъчна травма – събития, часове, дни преди което не се помни, а всичко след травмата се помни. При инфекции, свързани с мозъка – енцефалит, менингит, отравяне.
Конградна амнезия- свързана с период на помрачение на съзнанието – делир – не помниш какво си правил.
Психогенна амнезия – свързана с механизма на изтласкването. Когато човек не може да живее с тази мисъл и е несъвместимо с Аза – напр. насилие. То е привидно изтласкано в безсъзнателното и става причина за невротични страдания, които са негови симптоми. То е плашещо, неприятно;
Алкохолна амнезия- свързана е с транс. Човек не може да се държи нормално.
2. Хипермнезия – патологично засилване на паметта. Обикновено е последица от черепно-мозъчна травма. Тя може съзнателно да се предизвика чрез трениране на паметта. Конституционална стабилност – вродена – такива са били Цезар, Александър Македонски.
3. Хипомнезия – отслабване на паметта - главно поради намаляване на фиксационната способност. Тя може да е резултат на умора и не винаги е патология. Свързана е с проблеми с вниманието. Невротичните заболявания се свързват обикновено с намаляване на паметта в резултат на употребата на вещества.
ІІ. Качествени нарушения на паметта – Парамнезии – изкривявания и заблуда на паметта:
Аломнезии – илюзии . При тях характерното е че действителни събития се възпроизвеждат неточно, видоизменено, поради различни причини , свързани с този, който ги възприема - емоционално състояние – страх, афект, ценностни нагласи , познавателни интереси. Разновидност на аломнезиите е т. нар. Криптомнезия – състои се в това, че чуто или прочетено от някъде после се разгласява като собствено творчество. Вид аломнезии са и псевдореминисценциите – това е неправилно подреждане във времето и във връзката можеду им на действително станали събития.
Конфабулации – измами на паметта . В случаите, когато Амнезиите се запълват с измислици. Когато се дават неточни показания пред съда – не лъже и е убедителен. Може празнините да се запълнят и с други действителни случки, но от друго време.
Псевдомнезии – халюцинации на паметта – при тях характерното е, че предишни собствени фантазии се преживяват като реални спомени. Свидетелстват за сериозни нарушения, най- вече патологии и среща при шизофрениите.

РАЗСТРОЙСТВА НА МИСЛЕНЕ И ИНТЕЛЕКТ

Мисленето е най- сложната психична дейност, основаваща се на ІІ сигнална система. Висша форма на отражение на действителността, показваща предметите и явленията обобщено в логически образи, в тяхната взаимовръзка и закономерности. Осъществява се с помощта на думи и е немислимо без речта. Особено характерно при децата, които правят това, което мислят за разлика от възрастните, които имат контрол върху мислите си и това, което изговарят.
Мисленето е абстрактно, но за да бъде в норма трябва да се придържа към реалността. Ако се скъса връзката с реалността имаме патология на мисленето.
Патологичните отклонения на мисленето са в три основни групи :
По отношение на скорост:
ускорено мислене – мислене, което протича по- бързо от обичайното и не е обусловено от условията, а е постоянна характеристика на човека. Асоциациите възникват с голяма лекота, бързо се стига до идеен вихър, словесен напор. Ускореното мислене като разстройство се наблюдава главно при манийните състояния.
Забавено мислене – по – бавно от обичайно върви мисловния процес – асоциациите възникват трудно, не се задържат мислите в съзнанието. Външна изява – бавен говор, с бавни реакции във времето. Характерен е за някои разстройства при афект и депресии и някои форми на умствена изостаналост.
По отношение на структурата :
- Мисловна разкъсаност – изразява се в липса на смислови връзки между отделни изречения или отделни групи изречения, които изговаря. В това мислене се откриват неологизми, нови, несъществуващи в езика думи. Свързва се с тежк