Психопатология и психиатрия - Лекции

Психопатология и психиатрия

*Психопатология- psyche- душа и патология/отклонение, болест, смущение/. Изучава възможните отклонения на психичните функции, наука между психиатрията и психологията. Познаването на психопатологията е предпоставка за разпознаване на някои болести.

*Психиатрия- раздел от медицината, който изучава лечението на психичните разстройства.

*Патопсихология- област на клиничната психология, в която с психологически инструменти се изследват възможните отклонения в конкретния пациент. Пациент- пациенция- търпение- човек, който изтърпява нещо. Пациентът не само има някакво заболяване, а освен това е и личност. /Холистичен подход/.

Основни области:

1. Психомоторика и воля
2. Емоции
3. Възприятно-представна сфера
4. Мислене
5. Памет
6. Интелект
7. Съзнание

Основната разлика между психичноболния и психичноздравия индивид- способността за КРИТИЧНОСТ- т.е. отношението на пациента към реалността, събитията и собственото си състояние. Душевноболният обикновено отрича, че е болен. За него е характерно да е некритичен, той е неадекватен.

* Формална критичност- междинна критичност- пациентът донякъде е излязъл от състоянието си, но ядрото на болестта не е повлияно.

3 области, в които действа психолога:
диагностична
психотерапевтична
да научим близките на пациента да живеят с болестта на човека и да я разпознават.

Нива в патологията- 2 термина:
Симптом- едно смущение, изолирано, единично.
Синдром- специфично съчетание на конкретни симптоми.

адекватност

адаптивност

норма
Псих.здрав
В Психопатологията се разграничават две групи разстройства- количествени и качествени.

Количествени- имаме нарушение на функция/засилване или отслабване/- може да са про ва на душевна болест, но може и да не са.; характерна е дезадаптивност. хипер-, дис-,хипо-;

Качествени- винаги има душевна болест; характерна е неадекватност. пара-/несъответно/. Пара-симптомите се срещат най-често при шизофренните разстройства, но не винаги! Свързани с преценката на пациента.

----- психопатия- остаряла форма за термина личностно разстройство.

Пациентът трябва да се разглежда като единна същност. Ако човек е депресивен- намалява общият му психичен тонус. Той мисли, помни и т.н, но по-непълноценно.

Структура и функция в човешкото тяло и мозък

Душевните заболявания се наследяват в известна степен.

Два вида наследяване на качествата:
доминантен- пенетрантност/задължителна проява/- то се предава във всяко следващо поколение.
рецесивен- предава се вероятността/риска от проява.

Първо правило в психопатологията: “ Наследствената обремененост не е фатална съдба”. Т.е. ако има болен роднина не е задължително човек също да се разболее. Всеки пациент носи в себе си наследствени рискове, но освен това има рискове, свързани с индивидуалното развитие. Мутация- под влияние на външни фактори(вкл. стрес, радиация) се променя биоритъма на човека. Дори индивид със сериозна наследствена обремененост може да се опази от възникване на евентуални психични разстройства.

“Промоция на здраве”- създаване на условия за здравословно съществуване.
Голберг- “Психологически теории на личността”- накои от теориите смятат, че причините за патологиите са още в ембрионалното развитие и преди това.

Колкото по-порастнал е плодът, толкова по-малък е рискът от тежки деформации/функционални увреждания. Трудното раждане води до характерови изменения. Нарушенията на ембриона до 12-та седмица са с изключително тежки последствия. След 12-тата седмица плода вече не си е самодостатъчен. Изследванията от последните 20-30г. показват, че мозъкът, вследствие на психични въздействия, променя анатомията си; **/невропластичност- функция на висшите мозъчни клетки, които адаптират човека към събитията, адаптивна функция на мозъчните клетки/.

При хора, подложени на хроничен стрес, депресия, тревожност определени мозъчни структури намаляват обема си(хипокамп, челна кора, амигдала). Лечение- медикаменти и терапия- позитивни промени в мозъчната структура, не само във функцията. Нарушенията в невропластичността водят до дегенерация на клетките, намаляване на обема на клетките, оттам на определени структури, нарушени връзки между клетките нарушена психична функция.

**Апоптоза- намаляване на обема на клетките.
Лимбична система- емоции; хипокамп, хипоталамус, амигдала, ретикуларна формация(arousal, съществуват центрове/зони на удоволствие и неудоволствие).
Челни дялове- воля.
Лява слепоочна област- памет.
Главен мозък- интелект, мислене- Алцхаймер.
Тилни области- виждане; Темпорални области- чуване; Основа на челната област- мирис.

Медиатори:
Ацетилхолин- интелект;
Серотонин- настроение, хранене, секс;
Норадреналин-акт;
Допамин/при шизофрения силна обмяна на допамин/; Гама-амино-маслена киселина.

При определен род заболявания- нарушени синаптичните връзки. В пресинаптичната част- импулс към неврона. Във везикулите синапсът произвежда определен вид молекули, които се освобождават при определен импулс.

** Синапс- връзка между две мозъчни клетки, връзка между аксона и дендрона- подаване и приемане на информация чрез активните молекули. Най-финните преживявания са резултат от тези връзки, някои заболявания са резултат от нарушения на синаптичната връзка. Нервни клетки—неврон/предаване на импулс/ пресинаптична част на синапса/везикулни мехурчета произвеждат определен вид молекули/ освобождаване на молекулите в резултат на импулсапресинаптична цепкапоетапно в синаптични звенарецепторследващ неврон.

Нарушения дефектен неврон, невъзможност за генериране на импулс, недостатъчни, непълноценни молекули, недостатъчен брой рецептори или многомножество рискови механизми за пълноценно психично функциониране.

Разстройства на волята

Волята е активен психичен акт, който резултира в определен вид поведение (/не/адаптивно, /не/адекватно). Волята като психичен акт е преживяване. Волята като външен факт- поведение или действия. Воля- действие или бездействие.

**Челните дялове на мозъка имат отношение към волята. При тяхното заболяване страдат волевите прояви.
**Лимбичната система/емоциите/ също има косвено отношение.
**Ретикуларната формация/състояние на будност/ - проява или удържане на волевите стимули.
**Левостраничния слепоочен дял + хипокампа също имат отношение към волята.

Волевият акт е сложно човешко управление, осмислено с участието на множество формации, които участват във формирането, зараждането и подбуждането на волевия акт. Волевите разстройства не трябва да се разглеждат отделно от останалите. Ако човек е с ВР това означава, че той има и други разстройства.

Потребност Мотив Цел Условие /Леонтиев/
Сфера на мотивите- потребност-стремежи- желания- ценности.

Оценка на ситуациятаПодбудаВземане на решениеИзбор на целОценка на резултатите

I 4 цели3 мотиви2 потребн.1 нагон

Сфера на мотивите
Базисни нагласи

+
Соц. усл.

-- II

МОТИВАЦИЯ
ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ

III

Конкретно действие крайна фаза реализиране

Потребност- ?? базисна ?? или под него има нагон по осн?.?=> Цялото поведение на човек може да се сведе до нагона/Анализа/. Според Адлер стремежът към власт кара човек да действа, като в него са включени и комплексите на човека.
Сфера на мотивацията- определя основните мотиви, поведението на човека в живота, определя целите му, нагласите му, ориентациите му.
Условие - социална среда, определяща рамката, в която се случва определена цел, в която се осъществява.
Човек се движи във волевия акт и адаптира целите към условията оценка на резултата и промяна на целите.

Опростена схема на волевия акт:

ЦЕЛ ----------- ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕ ----------- ДЕЙСТВИЕ.

Количествени разстройства:

1. Хипербулия- засилена волева активност- нарушен е един от трите основни волеви акта. Тук целите възникват много лесно и спонтанно. Взимането на решение също. Борба на мотиви или противомотиви. Пациентът е деен, без да е резултатна тази действеност, защото скача от цел на цел. Ако тази повишена активност не пречи на социалната му адаптация- няма болест, просто е свръхактивен. Ако се нарушава адаптацията- известна болест. Ако се наруши адекватността- душевна болест. Има душевни болести, където свръхактивността е основно разстройство(напр. маниите).

2. Хипобулия- болестно отслабена волева активност. Същите три нива на нарушение. В норма- по-мудните хора в определяне на целите, вземането на решение и действията. Тежките депресии- човек не може да си постави цели, твърде трудно взема решения, не предприема действия- нарушена адекватност. Депресивните не бива да се насилват да вършат различни дейности.

Качествени разстройства:

Парабулиите са неразбираеми, дълбоко неадекватни разстройства на поведението. При тях съществува много висок риск.

* Личностното разстройство е социална дезадаптивност, а не психична болест.

1. Кататонни парабулии- тонус, движение и съдържание на движението. Качествено неадекватно съдържание на 3-те волеви акта.

кататонна възбуда- безцелна, разрушителна, опасна, безсмислена, няма смислено действие.
кататонен ступор-обездвижване- също безцелно и безсмислено.

Такъв вид болен обикновенно е легнал, с бледо мъртвешко лице, омазнено, лъскаво/не изпотено/, не говори, не се храни, не пие вода, не уринира съзнателно, изпуска се. Абсолютно отсъствие на съзнание. Може да проявява пасивна съпротива/неучастие/ или активна съпротива. Симптом на въздушната въглавница- държи главата си на 2см над възглавницата. Особен мускулен тонус- восъчна гъвкавост, мускулите му не се уморяват. Парадоксални реакции- когато му говориш не ти отговаря, но ако му шепнеш или напишеш на лист, отговаря. Размяна на дневно-нощната активност, склонност към повтаряне на звуци /ехолалия/ или действия/ехопраксия/. Този пациент най-добре се повлиява от електрошок.

хибфебрилна кататонна шизофрения енцефалит, без реално да има мозъчно възпаление/пак електрошок/. Шизофренният пациент е обикновенно в пъти по-силен отколкото здравите хора със същата мускулатура.

2. Импулсивни парабулии- има последователност от три стъпки във волевия процес /по правило/, но при импулсивните парабулии липсва 2-ри елемент. Има цел, която е неясна и действие. Задължително липсва вземане на решение/късосъединителна реакция/. Решение липсва и при някои органично. болни и епилептици.

3. Автоматизмена парабулия- липсва цел, целта е чужда. Един такъв пациент прави нещото, което болестта го кара да прави.(“Гласът ми говори….”, “Аз съм автомат на моите халюцинации”, “Взимат моите мисли и вменяват чужди….”, “Облъчват ме, за да направя нещо…….”). Пациентът няма сили, няма психичен капацитет да се противопостави. Императивни халюцинации.

автоматична подчиненост- целта не е продукт на болестта, а на чуждо влияние.

Емоции

Локализират се в лимбичната система(вкл. хипоталамус, кръг на Папец). Емоцията е архаична психична проява. Първичен инструмент за много бърза ориентация на индивида за определяне на поведението в една нова ситуация. Чрез нея се оценява застрашаваща или не е ситуациятабягство или не..../дихотомна оценка- дихотомна реакция/.

До първите 3 до 5сек., максимум 15сек. се определя първата базисна нагласа към новия обект. Връзка между интуиция и емоция- средство за мигновена ориентация, интуицията е несъзнателна и неконтролируема, не се осмисля. Познатите неща не се възприемат интуитивно, тези нови стимули при първо възприемане се уподобяват несъзнателно на нещо, което ни е познато, търси се сходствосъбужда се емоция от предишно преживяване и тя се пренася върху новия обект. Емоциите са психична база, която моделира другите наши преживявания, влияят върху паметовите функции.

Невропластичността е непосредствено свързана с емоциите. Във всички възрастови преходи има възможност да се произведат нервни клетки, те да се развиват и да правят нови връзки помежду си. Има различни видове медикаменти—водят до подобрена невропластичност. При депресия някои мозъчни клетки дегенерират/атрофия, апоптоза/. Антидепресантите подобряват увредите. Емоцията е “активна нагласа към....”, “отношение”, а не “отражение” или “преживяване за качествата”.

Опит за класификация на емоциите- кратковрем