Работа с литературно произведение. Характер на детското възприемане. Приказката

РАБОТА С ЛИТЕРАТУРНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ. ХАРАКТЕР НА ДЕТСКОТО ВЪЗПРИЕМАНЕ. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРИКАЗКАТА КАТО ЖАНР
Възприемането на художествен текст е многопосочен процес. Сътворявайки произведението, авторът търси път за общуване с бъдещия си читател. От своя страна, читателят открива в текста личността на писателя, изразява съгласие или несъгласие с него. Т.е. четенето на художествено произведение е декодиране на вложеното в нег

ВВъзприемането на
художествен текст е многопосочен процес. Сътворявайки произведението, авторът търси път за общуване с бъдещия си читател. От своя страна, читателят открива в текста личността на писателя, изразява съгласие
и
ли несъгласие с него. Т.е. четенето
на художествено произве
д
ение е декодиране на вложеното в него съдържание и идея. За детето светът на художественото слово е свят на въображението, на емоционалното преживяване и красотата, но за да стигне
до тях, то трябва да измин
е н
емалък път на предварителна целенасочена подготовка.
Какво отличава детското възприемане от това на възрастния?
Устното възприемане на те
к
ста – така той има звучене, образ, който за възрастния отсъства.
Между детето и произведението стои медиатор – четец, к
ойто е четвърто звено във веригата творец-произведение-читател.
Устното предаване на текста позвол
ява обратна връзка – така четецът може да следи детските реакции и да ги съобрази с детското възприемане.
Учите
л
ят четец изпълнява ролята и на интерпретатор на произведението. Чрез изпълнението си той придава свой рисунък на текста. Детско
то възприемане се
насочва в определена посока - онази, която четецът желае да внуши. Емоци
о
налният прочит не само въздейства на детето, но е начин за анализиране и интерпретиране на съдържанието.
Детското възп
риемане не зачита и не осъзнава художествената условност. Психолозите наричат този подход към художествения текст наивно-реалистичен. Детето възприема онова, което му се чете, като случващо се в момента.
Какви са предпочитанията към различните жанрове на художествената литература от децата в различните възрастов
и групи?
Детето до 3
години имат ограничен кръг от представи, почти никакъв житейски опит и много беден речник. То борави преди всичко с конкретните значения на думите, въз
при
емането му разчита изключително на нагледно-образното мислене, наред с проявата на елементарни съждения. Особен афинитет в тази възраст проявява към приказките за животни с
двама, най-м
Литературното произведение може да бъде основен обект на възприемане в специално предвиден за това момент о
т

р
аботата по „Български език”, но може да участва както съставно звено в провеждането на дейности с друга основна задача, например по природен или социален свят. В тези случаи нравствено-познавателните задачи се съчетават с емоционално-естетическите, като в отделни моменти могат да доминират едните, а в следващите – другите.
Възприемането на
художествен текст не е еднакво лесен за децата от различните възрастови групи. Затова, за да бъдат приобщени децата към света на художественото слово, трябва да разчитаме на различни подходи при работата в

различните групи. При най-малките и
зползването на нагледно-
д
ействени способи и игрови похвати е най-резултативно. При по-големите деца тези методи отстъпват на нагледно-образните, а при най-големите разчитаме на словесните методи.
Работата
с художествени произведени
я е
свързана с жанровите им характеристики, затова работата върху жанровото разнообразие и разпознаването на отличителните им черти е ключов м
о
мент от работата по „Български език и литература”. Жанровото разнообразие в художествената литература за деца е почти т
олкова богато, колкото и литературата за възрастни. От трите основни литературни рода: лирика, епос
и драма, най-широко са застъпени епоса и лириката. Драматични произведения почти не присъстват в практиката на

предучилищната дейност поради характера на драматургичния текст – той е предназначен за театрализиране, а не за четене.
Обща х
арактеристика на е
пическата творба
Характеристичните черти, които са вододелни за епическат
а
творба и другите литературни родове са няколко:
Повествуванието, което се осъществява чрез сюжета: в центъра на епиче
скаВъзприемането на художествен текст не е еднакво лесен за децата от различните възрастови групи. Затова, за да бъдат приобщени децата към света на художественото слово, трябва да разчитаме на различни подходи при работата в различните групи. При най-малките използването на нагледно-действени способи и игрови пох
вати е най-резултатив
но. При по-големите деца тези методи отстъпват на нагледно-образните, а при най-големите разчитаме на словесните методи.
Работата с художествени произ
вед
ения е свързана с жанровите им характеристики, затова работата върху жанровото разнообразие и разпознаването на отличителните им черти е ключов момент от работата по „Българ
ски език и ли
Персонажната система е в тясна зависимост от сюжетното действие и с подчертана поляризация на героите. Геро
я
т

в приказката присъства не толкова да разкрие някаква човешка същност, колкото да осъществи чрез себе си движението на повествованието. Героите се явяват задължително в конфликтни ситуации, в действие. Тяхната същност е изразена обикновено с една-единствена черта на характера – най-често хиперболизирана: храбър, силен, хитър, глупав, честе
н и т.н.
Приказката има свой модел на света, намиращ се в определени отношения с реалния свят, но не му се противопоставя, нито го повтаря – твърде е различен от него и по облик и по същност – по-необикнов
е
н, по-загадъчен, с ярко хиперболизи
рано изображение на гроз
н
ото и красивото, на злото и доброто.
Стилово-композиционните похвати при приказката са също характерни: рядко се наблюдава ретардация, обикновено събитията се развиват в линейна по
следователност без връщане
към
минали моменти. Двоичността е също отличителна на този епически жанр – едновременното присъствие на реални и иреални характери и събития

създава магията на приказния свят. В композицията са налице елементи на повторяемост, те създават особен ритъм на цялот
о произведение. Инвертираният словоред е също особеност на този епически вид – сменените места на п
одлог и сказуемо създават усещането за песенност и ритъм.
Приказката има свой модел на света, намиращ се в опре
д
елени отношения с реалния свят, но не му се противопоставя, нито го повтаря – твърде е различен от него и по облик и по същнос
т – по-необикновен
, по-загадъчен, с ярко хиперболизирано изображение на грозното и красивот
о
, на злото и доброто.
Стилово-композиционните похвати при приказката са също характерни: рядко се наблюдава ретардация
, обикновено събитията се развиват в линейна последователност без връщане към минали моменти. Двоичността е също отличителна на този епически жанр – едновременното присъствие на реални и иреални характери и събития създава магията на приказния свят. В композицията са налице елементи на повторяемост, те създават
особен ритъм на цялот
о произведение. Инвертираният словоред е също особеност на този епически вид – сменените места на подлог и сказуемо създават усещането за песенност и р
итъ
м.
Стилово-композиционните похвати при приказката са също характерни: рядко се наблюдава ретардация, обикновено събитията се развиват в линейна последователност без връщане
към минали м