Ранна възраст. Развитие на психиката през втората и третата година от живота

Ранна възраст. Развитие на психиката през втората и третата година от живота

Втората и третата година от живота в България традиционно е прието да се означават с понятието “ранна възраст”, и с малко по-остарялото понятие “яслена възраст”.

Обща характеристика на ранната възраст

Ранната възраст е вторият период по големина на промените в психиката след младенческа възраст.

Ако приемем /приблизително/, че в младенческа възраст детето е опознавало /отразявало/ материалните предмети и си е изграждало поведение за взаимодействие със социалната среда /с генетично фиксирано поведение/, то е логично да предположим, че в ранна възраст детето си изгражда поведение, съответстващо на материалните предмети, но опознава /отразява, наблюдава/ социалната среда.
Ето защо най-типичното поведение в ранна възраст е бързото усвояване на поведение с материалните обекти, и отсъствие /относително/ на въздействия върху опознаваната в момента социална среда.
Ето защо в ранна възраст детето с предимство “играе” с предметите, а не с други възрастни и деца /въпреки че внимателно и с интерес ги възприема/.
Този факт дава основание на много психолози да направят извод, че в ранна възраст главните промени в психиката се изразяват в познание за материалните предмети, въпреки че очевидно протичат не по-малко значими промени, изразяващи се в познание за другите хора и тяхната психика /социалната среда/.

Към началото на ранната възраст /началото на втората година от живота/ всички сетива на човешкото дете функционират на практика като сетивата на възрастен човек. Промените в психиката в ранна възраст представляват промени в структурата от понятия на детето: изграждат се нови понятия и се изграждат нови равнища на вече съществуващите понятия, което в крайна сметка е едно и също.

В този възрастов период /за разлика от следващите периоди/ се изграждат условно три типа понятия:
1. Понятия за своето поведение към веществените структури /включително и веществените структури на живите индивиди/.
2. Понятия за невеществените структури на живите индивиди /социалната среда и психиката на другите хора/.
3. Понятие за структурата на изградените в своята психика понятия. Това понятие се означава с понятието “съзнание”.

В следващите възрастови периоди от детството се изграждат само понятия от първите два типа.

Появата на много нови понятия в психиката и нервната система се отразява от нея с изграждане /поява/ на понятие за тези понятия, т.е. с появата на съзнание.
Съзнанието се появява в ранна възраст, през третата година от живота. То е последното качество в индивидуалното развитие на психиката, което все още не съществува към началото на ранната възраст. Поради това неговата поява се приема като главното достижение на психиката в този период.

За физиологичното развитие в този период е типична най-голяма подвижност на детето, която в следващите периоди намалява.
Костите започват да стават по-твърди. Образуват се т.нар. "физиологични извивки" на гръбначния стълб и той приема "S-овидна" форма, типична за човека. Това позволява изправянето и ходенето, т.е. увеличава се активността на детето. Този процес на вкостеняване е продължителен и завършва към 25-годишна възраст. “S”-овидната извивка на гръбначния стълб се появява само когато детето е изправено, а когато лежи извивката не се забелязва.
Гръдният кош нараства бързо, но е еластичен и лесно може да бъде изкривен, ако детето често заема едни и същи пози.
В ранна възраст поникват и израстват всички млечни зъби - 20 на брой, с 12 по-малко от броя на постоянните зъби.

Изграждане на понятия за поведение, съответстващо на материалните предмети

В началото на ранната възраст нервната система усвоява вертикалното положение на тялото /т.е. възприемането на равновесие/.

Ходенето бързо се усъвършенства по бързина и точност. Първите стъпки са несигурни, различни по големина, неравномерни. Постепенно излишните движения изчезват: това са размахването и разперването на ръцете, неизправеното положение на тялото. Отначало детето пристъпва с широко разтворени крака /като че ли с "моряшка" походка/, постепенно разстоянието между краката и зрителният контрол върху тях намалява.

След като усвои ходенето, върху негова основа детето започва да усвоява нови форми на движение: тичане, скачане, катерене, ритмични движения, качване и слизане от стълби.

На 1,5-годишна възраст детето започва само да си създава трудности: катери се по предмети, които може да заобиколи; нарочно настъпва дребни предмети, мъчи се да мине оттам, откъдето очевидно не може. Този тип поведение може да се приеме като вид игра.

С началото на ходенето окончателно се изгражда възприятието за пространство. Детето вече не посяга за отдалечени предмети. То обаче отива във всяко достъпно помещение и хваща всеки достъпен предмет, разглежда го продължително и с интерес с всички възможни сетива, включително възприема и вкуса на всеки предмет.

Насочеността на поведението в ранна възраст към възпроизвеждане /изграждане/ на поведение с материални предмети се илюстрира с експеримент, в който пред дете се демонстрират три вида поведение: елементарни “моторни” действия /възрастен човек придвижва кубче по масата/, координирани последователни действия /възрастният повдига вързана на конец малка медна чашка от масата и три пъти удря по нея с метална пръчка/, и социални действия /възрастният поставя екран пред детето и два пъти се показва в екрана/. Резултатът от експеримента е, че през цялата ранна възраст децата най-охотно подражават на моторните действия на възрастния, като след 1,5-годишна възраст се увеличава честотата на подражание на координираните последователни действия.

Изграждане на понятия за социалната среда.

Понятията за социалната среда се изграждат в процеса на усвояване на поведение, съответстващо на социалното предназначение на материалните предмети.

Предметите от средата, заобикаляща от човека, имат два типа свойства:

1. Физически свойства /които са следствие от тяхната веществена структура/.
2. Социални свойства, които са следствие от начина, по който хората използват /променят/ този предмет. Това е социалната “функция” на предмета, съответстваща на отношенията между хората в структурата на човешката група..
Илюстрирано грубо, един часовник може да има метална, пластмасова или силициева структура, но неговата функция е една и съща и съответства на отношенията между хората. Т.е. функцията му е социална. С часовника могат да станат много промени, свързани със структурата му, но промените, които са типични за социалната структура /неговата функция/ са само едни /еднакви промени през еднакви интервали от време/.

Експериментирането с предметите /т.е.играта с тях/ в ранна възраст придобива нови качества: детето започва да регистрира не само техните физически свойства /тяхната веществена структура/, но се стреми да открие “скрити” свойства: такива, които не се възприемат незабавно със сетивата, т.е. типичния начин на използване на предмета от хората, неговата функция, и да го промени по този начин, т.е. да осъществи с него поведение, съответстващо на неговата функция. През първата година от живота детето също възприема всички качества на предметите, но поведението му към предмета не съответства на социалните му свойства /функция/.

Усвояването на поведението, съответстващо на функцията на предмета, изисква изграждане на продължителни /във времето/ сложни поведенчески последователности, съставени от по-елементарни компоненти. Това качество на психиката именно се появява и започва да се изгражда с предимство през ранна възраст. В следващите възрастови периоди то се развива допълнително в съответствие с развитието на понятието за време и на всички останали понятия.
Например на 6-месечна възраст детето манипулира с лъжичката и чашката по съвсем различен начин, отколкото на възраст 1,5 години. Използването на лъжичката минава през много предварителни експерименти и изисква много усилия и упражнения. Отначало се усвоява присягането, след това загребването, след това поднасянето към устата. Още по-сложна е употребата на вилицата, която се усвоява към третата година.

В началото на втората година в поведението на детето се появява качеството "заместване" – манипулиране с предметите в процеса на играта не с тяхната пряка функция /въпреки че тя вече е усвоена/. Това означава, че детето се стреми да си изгради поведение, съответстващо на друг възприет, но недостъпен предмет. Например чинията може да стане "одеяло", чашата - "шапка" и т.н. Това означава също, че детето активно и усилено се стреми да намери /и намира/ сходство между предмети, които си приличат не толкова по техния външен вид, колкото по тяхната функция, т.е. по начина, по който се променят.

Игра с други деца.

През първата година от живота децата не взаимодействат едно с друго. 10-месечните деца се отнасят едно към друго като с движеща се играчка: дърпат се за косите, пипат очите си с пръст и т.н.

Първите непосредствени взаимодействия с връстниците се появяват на 18-20-месечна възраст, като след тази възраст децата се стремят да играят едно с друго.

Съвместната игра в ранна възраст има като свои компоненти самостоятелната игра на всяко от децата със своите играчки. Началото на съвместната игра представлява игра на децата не едно със друго, а едно до друго. През третата година децата започват все по-често да играят едно със друго.

Изграждане на поведение по зададен от възрастните образец. Усвояване на правила за поведение.

От началото на втората година детето активно усвоява заобикалящите го предмети /ходи, лази, тича, пъха пръстите си навсякъде, отваря шкафовете, пъха в устата всеки предмет, който види/, като много от действията му представляват опасност за самото него.
Появява необходимост макроповедението на детето да съответства на правилао, зададени от възрастните. Детето трябва да бъде активно и да усвоява поведението с предметите в околния свят, и в същото време това усвояване компонент от от структури на поведение, които ще се изграждат през следващите възрастови периоди, и не трябва да бъде заплаха за него и за другите деца.

Изграждането на несъществуващ в психиката вид поведение се причинява от познавателния интерес и става върху основата на възпроизвеждане на поведението на възрастен човек, към когото детето е привързано. В края на втората година децата прилагат сериозни усилия, за да изпълнят изискванията, които възрастните предявяват към тях.

Колкото по-силно е привързано към родителите си детето, толкова по-охотно спазва установените от тях правила /забрани/, т.е. усвояването на правилата става върху основата на чувството за привързаност.

Установяването на правилата не изисква строгост към детето. Най-ефективни са забраните /правилата/, при които на детето се обяснява /внушава/ техния смисъл: "Не трябва да удряш мама, защото я боли".
Топлите дружески отношения с детето са единствената основа за правилна социализация на децата.

Изследване на детската привързаност. Детската привързаност към близък човек и отношението на детето към непознат човек се изследва с т.нар. "метод на необичайната ситуация". Наблюдава се поведението на детето в седем епизода от по три минути при раздяла с близък човек, когато остане само, само с непознат човек, при излизане и връщане в помещението на близък човек в различни комбинации. Експериментът се прави с деца на възраст между 12 и 18 месеца.
След като се наблюдава поведението на достатъчно голям брой деца и се обобщи типичното поведение на децата в различните ситуации, се прави извод за спецификата на тяхната привързаност.
Оказва се, че децата могат да бъдат разделени на три големи групи:
1. Надеждно привързани деца - 70%. Тези деца не се разстройват силно когато майката излезе от стаята, а когато майката се върне в стаята лесно се успокояват и се стремят да я прегърнат /т.е. майката да вземе детето/.
2. Ненадеждно привързани индиферентни /”безразлични”/ деца - 20% от деца