Растителна клетка- съставни части и структури. Специфични за растителната клетка

Въпрос №
4
Растителна клетка- съставни часРастителна клетка- съставни части и структури. Специфични з
а
растител
на
та клетка органо
ид
и- пластиди, кле
тъч
на обвивка, клетъчна
ва
куола и ергастични
включения.

Растителна клетка
Всестра
нното й изу
ча
ване е предмет на ц
итологията.
Обща характеристика- основна структурна и функционална единица, която предстаавлява отделен организъм (при едноклетъчните водорасли) или част от многоклетъчен организъм. В нея са съсредоточени всички прояви на живота- растеж, дразнимост, дишане, обмяна на вещес
твата, възпроизвеждане и т. н.
Части и структури на растителната
клетка като еукариотна клетка
Класификацията на структурите на растителната клетка с
РРасти
телна клет
ка
Всест
ранното й изучаване е предмет на цитологи
ята.
ОВсестранно
то й изучав
ане е предмет на цитологията.
Обща характеристика- основна структурна
и функцио
нална единица, която предстаавлява отделен организъм
(при еднокл
етъчните водорасли) или част от многокОбща характеристика- основна структурна и функционална единица, която предстаавлява отделен организъм (при едноклетъчните водорасли) или част от многокл
етъчен ор
ганизъм. В нея
са съсредоточени вси
чки прояви на живота- растеж, драз
нимост, д
иша
не, обмяна на ве
ществата, възпроизвеждане и т. н.
Части и структ
ури на растите
лната клетка като еукариотна клетка
Класифи
кацията на структурите
на растителната кл
етка става въз

основа на
ра
злич
ни крите
рии:
І критерий- Според участието си им в клетъчния метаболизъм те се разделят:
Протопласт (жива част от клетката)-
с активно
участие в обмяната на веществата;
П
арапласт (нежи
ва
част)- прод
укт от дейността на протопласта.
Протопластът е диференциран на ядро и цитоплазма, в която са разположени останалите органоиди. Цитоплазмата е отграничена с биомембрани: с плазмалема към клетъчната стена и с тонопласт- къ
м
вакуолата.
Парапласт- това са т.н. ергастични включения- резервни и секреторни вещества. Вакуолата и клетъчната стена се разглеждат от редица автори към парапласта.
Втори критерий- спор
ед т
ова дали са видими под светлинен (микроскопски структури) или електронен (субмикроскопски) структури:
III критерий- спорЧасти и структури на рас
т
ителната клетка като еукариотна клетка
Класификацията на структурите на растителната клетка става въз основа на различни критерии:
І критерий- Според участието

си им в клетъчния метаболизъм те
се разделят
:
Протопласт (жива част от кКласификацията на структурите на растителната
к
летка ста
ва въз основа на различни критерии:
І критерий- Според участието си им в клетъчния метаболизъм те се разделят:
Протопласт (жива част от клетката)- с активно участие в обмяната на веществата;
Парапласт (нежива част)- продукт от дейността на протопласта.
Протопластът
и
структуриМикроскопскиСубмикроскопски1. ЯдронуклеоплазмаяМикроскопскиСубмикроскопски
. Ядрон
ук
леоплазмаСубмикр
ос
копски1. Ядро
нук
леоплазмаядрена обв
ивк
ахромати
о
нуклеоплазмаядрена обнуклеоплазмаядрена обвивкахроматинядърцеядрена обвивкахр
ом
атин
яд
ърце2. Ци
то
плазмахи
ат
инядърце2. Цитопл
це
Ц
итоплазмахиалоплазмаПлазмалема, ендоплазмена мрежа, дикциозохиалоплазмаПлазмалема, ендоп
ла
змена мр
еж
а, диПлазмалема,
е
ндоплазмена мреж
а,
дикциозоми, лизозоми
, п
ероксизоми, глиокс
изоми
Рибозоми, микронишки
микротръ
бички3.
По
луавтономни
пласти
дипластидимитохондрииПарапласт1. Клетъчна стена

2. Клетъчна вакуола, скорбелни зърна, алейронови зърна, оксалатни кристали
Специфични за растителната клетка органоиди саРибозоми, микронишки
микротръбички3. Полуавтономни
пластидипластидимитохомикротръ
бички3. Полуавтономни
пластидипластиди
лу
автономни
пластидипластидимитохондрииПарапласт1. Клетъчпластидипластидимито
хо
ндриип
ла
стидимитохон
др
ииПараплас
хо
ндрииПарапласт1. Клетъчна стена

2.
ас
т1. Клетъчна стена

2. Клетъ
тъ
чна стена

2. Клетъчна вакуола, скорбелни зърна, алейронови зъ
22. Клетъчна вакуола, скорбе
лн
и зърна,
а
лейронови зърна,
о
ксалатни кристал
и
Специфични за раст
ите
лната клетка орган
оиди са: пластиди, клетъчна обвивка, к
летъчна вак
уо
ла и ергастични вкл
ючения.
І. Пластиди- двумембранни органоиди, които осъществят храненето на растенията. При кормусните растения 

ССпец
иф
ични за растителната клетка органоиди са: пластиди, клетъчна обвивка, клетъчна вакуола и ер
га
стични в
кл
ючения.
І. Пласт
ид
и- двумембранни
орг
аноиди, които осъщес
твя
т храненето на рас
тенията. При кормусните растения се ср
ещат във вс
ич
ки органи- лист, ст
ъбло, корен, цвят, плод. Според класификацията на Шимпер (1882) в зависимост от баграта (респ. функцията) си пластидите се разделят на:
Хромопласти- жълто-червени
Левкопласти- беІ. Пластиди- двумембранни органоиди, които осъществят храненето
на растенията. При кормусните растения се срещат във всички орган
и- лист, стъбло, корен, цвят, плод. Според класификацията на Шимпер (1882) в зависимост от б
аграта (ре
сп
. функ
цията) си пластидите се разделят на:
оропласти- зелен
и пластиди
Хромопласти- жълто-червени
Левкопласти- безцветни
Общи структурни б
елези на п
ластидите.
Основната маса, която изпълва вътрешностт
а им се нари
ча строма (матрикс)- с белтъчно-липоидна природа. Пластидите са отграничени от цитоплазмата чрез външна биомембрана. Вътрешната биомембрана образува структурирана вътрешномембранна система-т
илакоидна
система. Особе
ностите в ултраструк
турата на пластидите имат важно та
ксономичн
о з
начение.
на хлоропласт при кормусните растения:

Плас
тидите са полу
а
втономни о
рг
анои
ди- съдъ
ржат ДНК (до 3%) от сухата маса и рибозоми. Пластидната ДНК е циклична, както при прокариотите. Тя съдържа част от
информацият
а, необходима за синтеза на пластид
ните белтХло
ро
пласти- зеле
ни пластиди
Хромопласти- жълто-червени
Левкопласти- безцветни
Общи структурни белези на пластидите.
ОХромопласти- жълто-червени
Левкопласти- безцветни
Общи структурни белези на пластидите.
Основната маса, Левкопласти-

безцветни
Общи структурни белези на пластидите.
Основната маса, която изпълва вътреОбщи структурни белези на пластидите.
Основната маса, която изпълва вътрешността им се нарича строма (
матр
икс)- с белтъчно-липоидна природа. ПластидитОсновната маса, която изпълва вътрешността им се нарича строма (матрикс)- с белтъчно-липоидна природ
а
. Пластидите са отграничени от цитоплазмата чрез външна биомембрана. Вътрешната биомембрана образува структурирана вътрешномембранна система-тилакоидна система.

Особеностите в ултраструктурата н
а пластидит
е имат важно таксономично значение.
ра
стения:

Пластидите са полуавтономни органоиди- съдържат ДНК (до 3%) от сухата маса и рибозоми. Пластидната ДНК е циклична, както при прокариотите. Тя съдържа част от инфор

Пла
ст
идите са полуавт
он
омни органоиди-
съд
ържат ДНК (до 3%) от
су
хата маса и рибозо
ми. Пластидната ДНК е циклична, както
при прокари
от
ите. Тя съдържа час
т от информацията, необходима за синтеза на пластидните белтъци (ос

Пластидит

Пласти
ППластидите са полуавтономни органоиди- съдържат ДНК (до 3%) от сухата маса и рибозоми. Пластидната ДНК е циклична, както при прокариотите. Тя съдържа част от информацията, необ
ходима за синтеза на пластидните белтъци (останалата се кодира от
ядрената ДНК). Пластидните рибозоми са от 70 S тип, също както при прокариотите.
Произход
и развитие
н
а плас
тидите в онтогенезата:
В делящите се клет
ки има зачатък н
а пластиди-
инициални частици. Те нарастват, стават елипсовидни. Вътрешната им м
ембрана об
разува вгъвания към стромата. Формират се пропластид
и. Инициални
те частици и пропластидите съответстват на младенческия стадий в развитие на пластидите.
При развитие на светло (в осветени участъци на растението) в пропластидите се формират Произход и раз
витие на
пластидите в он
тогенезата:
В делящи
те се клетки има зачатък на пласти
ди- иници
алн
и частици. Те на
растват, стават елипсовидни. Вътрешната им мембр
ана образува в
гъвания към строВ делящите се клетки има зач
атък на пластиди- иниц
иални частици. Те н
арастват, став
а
т елипсови
дн
и. В
ътрешнат
а им мембрана образува вгъвания към стромата. Формират се пропластиди. Инициалните частици и пропластидите съответс
тват на мла
денческия стадий в развитие на плас
тидите.
При ра
зв
итие на свет
ло (в осветени участъци на растението) в пропластидите се формират При развитие на светло (в осветени участъци на растението) в пропластидите се формират При развитие на тъмно не се образуват тилакоиди, а проламеларно тял
о
със зачатък на хлорофилна молекула. Така се формират безцветни пластиди- левкопласти (със скорбяла) и етиопласти (без скорбяла). При осветяване те се превръщат в хлоропласти.
Левкопласт
ите
и хлоропластите съответстват на стадия на метаболитна активност в развитието на пластидите в онтогенезата. Следва стадия на стареене, свързан с
р
ушене на ламеларните структури и пигментите. Хлорофилите се разграждат и новосинтезироните оранжевочервени пигменти- каротиноиди се отлагат в пластоглобулите и
п
ридават баграта си на така формир
аните хромо
пласти.
ІІ. Клетъчна обвивка
При еукариотните водорасли има разнообразни
об
вивки- пе
ликула, перипласт, броня, покривало. При различните таксономични групи водорасли те имат разнообразен: химичен състав (напр. протеини, захари, органични и неорганични съединения); структура и ултраструктура (от ленти, микротръбички, мехурчета, пластинки
дебелина (о
1

немембранни

ед

немембранни

едномембранни

ннемембр
ан
ни

едно
ме
мбранни

двумемб
ра
нни

Оцве
еедном
емб
ранни

двумембранни
Оц
ветените пластиди
се об
ддвумембранни

Оцветените пласти
ди се обеди
ня
ват по
ООцветените
пластиди се обединяват под името хроматофори

9

7

6

2

1

Външна биомембрана
Вътрешна биомембрана
Рибозоми
ДНК
Скорбелно зърно
Тилакоид на стромата
Тилакоид на грана
М