Развитие и възпитание на детето в предучилищна /яслена възраст

ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ
„ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”
Факултет по Педагогика

РЕФЕРАТ
По
Педагогика на ранното детство
На тема
Развитие и възпитание на детето през ранна детска (яслена) възраст

Изработил:
Цветелина Иванова Петрова ФН:1942754021
М.П. Иновации в предучилищното образование
Сп:Предучилищна и начална училищна педагогика
Проверил: ас. д-р Г. Благомилова

Увод
Общественото предучилищно възпитание у нас има дълбоки традиции . Детските училища у нас се разкриват още преди повече от сто години. През 1888г. Министър Георги Живков създава първата държавна” забавачница „която става базова към курса за подготовка на първите детски учители по методиката на Фр. Фрьобел ръководен от швейцарската Х. Мотьо. Важно изискване към първите „детски училища” е в тах да работят само българки , тъй като в предучилищна възраст се поставят основите на отношенията към околния свят , развива се рачта и мисленето, изграждат се предпоставките на нравствените и естетическите критерии.„Детски ясли” или така наречените „домове на майката и детето”.Докато детската градина ,при условие че осигори ,лични непосредствени и почти майчински отношения е много полезна за развитието и възпитанието на детето , и може да го направи напълно щастливо , детската ясла не може да удовлетвори потребностите на детето от ранна възраст, особенно след шестия месец когато е твърде характерна така наречената „афективна симбиоза”. Периодат от шестия месец до края на втората година бихме могли според А. Валон да наречем ефективен или емоционален стадий от живота на детето , в който то живее почти толковаот човешките отношения , колкото от материалната си прехрана. Този факт е потварден от изследвания.(Фидана Даскалова 1993г. –„Възпитанието на детето от раждането до училището”ПРОСВЕТА СОФИЯ )
От момента на раждането до превръщането на детето във възрастен човек, то преминава през определени стадии или периоди на детската възраст.Този процес се характеризира с промени в морфологичните и физиологичните характеристики, поведението, битовата и социалната среда на детето, както и в болестните процеси, които могат да липсват или да доминират през определен възрастов период. Винаги трябва да се конкретизира за кой възрастов период от детството става въпрос. Естествено, между отделните периоди на развитието не може да се прекара строга граница, но за удобство на практиката и съгласно традициите на българската педиатрия, онтогенетичното (индивидуалното) развитие на детето може да се подраздели на следните ос‌новни периоди, което се основава върху морфологичните и функционалните особености на детския организъм и върху условията на средата, в която детето живее и се развива:1. Период на вътреутробно развитие с два основни подпериода: ембрионален - до 3-я лунарен месец и фетален - от 3-я до 10-я лунарен месец.2. Период на новороденото (от раждането до края на 28-ия ден).3. Кърмачески период (от края на 1-ия до края на 12-ия месец).4. Период на ранното детство или яслена възраст (от 1 до 3 години).5. Предучилищен период (от 3 до 6 години).6. Училищен период със следните подпериоди:а. ранна училищна възраст - от 6 до 11 години,б. средна - от 11 до 14 години,в. юношеска - от 14 до 18 години.

1.Периодът на ранната детска възраст (1 - 3 г)
В този период започва да се разрушава ситуацията на единство между детето и майката. Психологическото отделяне от майката започва от ранното детство. Това е свързано с факта, че у детето възникват не само нови физически възможности, но и интензивно се развиват психичните функции, а към края на периода се появяват първите основи на самосъзнанието.
Също този период се характеризира с бързото усъвършенстване на двигателните функции и активността на детето, говора и психиката, разширяват се социалните му контакти и познавателните възможности. Темповете на растеж намаляват, но остават относително високи. Голямата фонтанела се затваря и приключва прорязването на млечните зъби. Настъпва стабилизиране на функциите на всички органи и системи, което се отразява благоприятно върху заболеваемостта. До края на периода в общи линии приключва съзряването на имунната система.Възможността за самостоятелно придвижване, любознателността и навикът всички предмети да се поставят в устата са причина за увеличаване на травмите, нещастните случаи (аспирация на чужди тела, изгаряния и др.) и отравянията в тази възраст. Зачестяват някои остри заразни заболявания (морбили, рубеола, варицела), но те се срещат все по-рядко поради масовите имунизации срещу повечето от тях.Игрите заемат все по-голямо място и стават важен фактор за възпитанието и изграждането на полезни навици. В тази възраст настъпва самоконтрола над тазовите резервоари.( )
Основните постижения на яслената възраст са прохождането и проговорването. През ЯВ се осъществява интензивно физическо развитие на децата. Налице е висока двигателна активност, но недостатъчна координация в движенията, несигурна походка, често падат, трудно преодоляват препятствия. Детето все още не е в състояние да прескача нисък предмет. Движенията на ръцете започват да стават по-точни (опити да държи прибори за хранене).В края 1- началото 2 г. детето започва да произнася набор от думи и изрази. Почти всички деца разбират някои изрази и думи, но не винаги могат да ги произнасят. В края на ранната детска възраст детето вече прозинася повече думи и се опитва да съставя по-сложни изречения от повече думи. Наблюдават се две групи деца - едните проговарят по-рано; другите мълчат до 2-3 г., но в определен момент настигат и дори изпреварват другите деца в речевото си развитие.Въображението на децата се развива по-интензивно. Вниманието е по-волево (играят по-дълго с една играчка). Децата търсят общуване с възрастния (извор на игрова култура), а не с другарчетата. Представите им стават по-богати. Децата в тази възраст имат по-богати усещания. Паметта се развива, увеличава се обемът й.Налице са наченки на трудово развитие. Децата извършват елементарни трудови оперрации (обличане, подреждане на играчките). Има наченки на естетическо възпитание - усет към красотата в облеклото. В ЯВ децата започват да правят опити да спазват някои от приетите норми и правила на поведение (нравствено възпитание) , но все още имат трудности, тъй като съществува противоерчие между желание и правило.2. Цели и задачи на възпитанието през ранна детска възраст.
Основната цел е цялостно формиране и развитие на детската личност в няколко основни направления:
- физическо;
- умствено;
-социално- нравствено;
- естетико- художествено ;
Физическото възпитание е първата задача на възпитанието през ранното детство. Съдържанието й се изразява главно в работа, укрепване и запазване здравето на детето, закаляване, създаване на условия за пълноценно физическо развитие.
Умственото възпитание през ранна детска възраст също има свой специфичен израз. Основните задачи на умственото възпитание са формиране на първичната представа за предметите от близкото обкръжение. Поради това много важен фактор в ранното детство е сензорното възпитание, включващо развитие на сетивата и предметната дейност. За целта е нужно зрително и слухово съсредоточаване, след което детето се води към по-силно дефиренциране на външните въздействия – цветове, звуци и т.н. Друг важен фактор е предметната дейност изразена в различни предметни действия. Много важен въпрос е през ранното детство е развитието и възпитанието на говора.
В ранното детство възпитанието се разбира като твърде широко понятие, което включва всички целенасочени и планомерни въздействия на средата под ръководството на възрастния, целящи постигането на определени задачи в развитието. Възпитанието обхваща всички грижи по отглеждането на детето. Възпитателно значение има дори това, как ще се организира обстановката, храненето, обличането, разходката, как ще се поднесе храната, какви ще бъдат приборите и т.н. През първите три години на детето се поставят основите на бъдещата личност. Децата растат и се променят. Изменят се техните възрастови възможности и особености, а успоредно с тях се променят и методите и средствата на възпитание.
Възпитанието е организирано и продължително въздействие на възрастния върху детето като се използва влиянието на средата за правилното му развитие и оформянето му като личност. Възпитанието на малкото дете е сложен процес и основната му цел е да помогне на детето в приспособяването към изискването на околния свят. В него е необходимо да бъдат включени всички, които могат да окажат някакво въздействие върху детето. Трябва да се отбележи, че в ранната детска (яслена) възраст взаимодействието между физическото развитие, здравословното състояние и психическото развитие на детето е много силно. Ранното детство е най-активният период на развитие и съзряване на мозъчните структури. Установено е, че периодът на усиленото съзряване на висшите дялове на нервната система е най-благоприятното време за полагане основите на възпитание на детето. Положените грижи за психическото развитие и възпитание в този период ще имат огромно значение за бъдещето умствено развитие на детето. Психичното развитие на детето е сложен и продължителен процес. Той зависи от различни фактори, но основна роля имат възпитателните въздействия. Детето се ражда слабо приспособено към околната среда и първата задача на възпитанието е да развие зрението, осезанието, слуха, обонянието и другите видове усещания. Без развитието на сетивните органи са немислими възпитанието и психическото развитие на детето. Още от първия месец трябва пред погледа на бебето да се поставят разнообразни висящи играчки, да му се говори ласкаво, да се показват звучащи предмети, които бавно се придвижват в зрителното му поле, за да ги следи с поглед. Оцветяването на стените в стаята, в която се отглежда, да бъде в меки и приятни тонове. Добре е да слуша за кратко време приятна и тиха музика. На по-далечно разстояние от детето да се поставят едри и ярко оцветени играчки, които да предизвикват зрително съсредоточаване. През втората и третата година са необходими и някои специални занимания за приучване към различаване на свойствата и качествата на предметите.
3.Трудности при възпитанието през ранна детска възраст (яслена).
За трудности при възпитанието се говори тогава, когато въпреки въздействието на възрастните не се получават положителни резултати в развитието и поведението на детето. Обикновено към групата на т. нар. трудни деца се отнасят онези, които не страдат нито от умствени недостатъци, нито от лошо физическо здраве. Много често се оказва, че у такива деца почти винаги има нарушения в емоционално- волевата сфера.
По принцип трудностите при възпитанието на децата се увеличават с увеличаване на възрастта и усложняване на възпитателните задачи. Следователно би следвало да се очаква, че през ранното детство трудностите при възпитанието са по- рядко явление, но това не е така, защото през този възрастов период е характерна крайн