Развитие на българското образование през османското владичество

Развитие на българското образование през османското владичество .
Бистра Иванова Джантова. Приложна Германистика втори курс. Факултетен №1810110015

С падането на българите под османска власт , условията за развитие на образование, култура духовен живот у нас са прекъснати за векове наред. Културния, книжовния и духовен живот престават да съществуват, поради малкото книжовници оцелели в изгнание.

Всеки грамотен човек можел да стане даскал, стига да има ученици, които желаят да се обучават. За откриването на такова училище не е нужно много, всяка стая в дома на даскала можела да стане класна стая. Учениците сядали върху постелки или столчета, които си носели.
Броят на учениците в килийните училища не е голям, обучението е индивидуално и се заплаща. Учителят се е занимавал индивидуално със всеки ученик. В повечето случаи, даскала получавал плащанията си в натура – храни, напитки, стоки за бита и животни.

Наред с четене учениците се учат и на писане. Има примери на свещеници , които могат да четат, но не могат да пишат. Методите на писане се различават от средновековните, учениците пишат на изгладена четвъртита дъска наречена панакида, направена от кожа или дърво. Пишело се с пуйче или орлово перо. Мастилото било направено от оцет и бъз ( храст с черни плодове). Обучението по смятане било доста трудно занимание, което не било за всеки. Смятане не се е преподавало във всички килийни училища. Но там, където се е преподавало се е залагало на събиране и изваждане, и в много редки случаи на умножение и деление. Тогава са означавали буквите с числа и това доста затруднявало учениците.
Имало и ред в училищата, които учениците трябвало да спазват, когато учениците нарушат правилата биват наказвани – бой с пръчка през ръцете, седене на колене върху орехови черупки и др.
Килийното образование получава широко разпространение през 17 и 18 век. През този период, като книжовни средища изпъкват София и Враца, просветна дейност се развива и в други градове и села – Самоков, Калофер, Видин, Казанлък и др. Грамотността се разпространявала най-много в селища, които се намирали в близост до манастири.
В Котел килийното училище отваря врати през 18 век, там учи Софроний Врачански, има сведения за килийни училища и в село Хаджир днес село Свежен карловско, Стрелча и др.
Килийната образованост се развива до 1835г. , когато се появяват взаимните училища. Килийните училища се запазват в много селища.
Извън манастирските центрове изпъква Софийската книжовна школа от нея излизат граматици, свещеници и преписвачи. Софийските учители продължават делото на Патриарх Евтмии. През този период Петър Бакшев и Петър Парчевич създават много католически училища, това е продиктувано от Ватикана и от династията на Хабсбургите и служи на техните политически и духовни стремежи. Български деца били изпращани да учат в западна Европа и после създавали католически училища у нас Чипровец, Желязна и др.
За нуждите на католическите училища в Рим през 1851г. се издават печатни книги Абгар , те били по молба на никопулския епископ Филип Станиславов.
о
Книгата се разпространявала с препис, първият препис е на Софроний Врачански. Той развива идеите на Паисий, за българското образование и приканва българите да отворят училища. През 1824г. Доктор Петър Берон създава Рибния Буквар, това е първия български буквар. Петър Берон е първия български възрожденски просветител, методически автор, който успява да прокара новите педагогически идеи. Отхвърля черковните книги, и се застъпва за светското образование, препоръчва взаимно обучение и достъпност на учебния материал. Обръща внимание на необходимост от девическо образование, милее за училищата от цялата страна. Въвежда нови учения в училищата – гимнастика – подобряване на физическото здраве, педавтика – нравствено възпитание и дидактика – представи за заобикалящия свят и развитие на мисленето на учениците.
Появяват се обществени килийни училища ръководени и издържани от българските общини. През 1835г. е открито Габровското училище, смятано за първото училище в България. Метода по, които се преподава е взаимноучителния метод на преподаване ( Бел-Ланкартърски-алиподидактичен метод ). Тук, като учител се проявява Неофит Рилски, който написва голяма част от учебниците намерили широко приложение у нас по онова време.

През 1840г. в Плевен е открито първото девическо училище от Анастасия Димитрова, такива училища възникват във Враца, Свищов, Ловеч и др.
Към края на 18 век у нас се внасят много църковни книги исторически и теологически съчинения и славянски буквари.
При съставянето на учебниците нашите учебникари се възползват от руските учебници, поради русофилството и борбата срещу гъркоманията и влахоманията. Васил Априлов и Николай Палаузов внасят руска литература и учебници, те издействат стипендии на български деца да учат в Русия – Москва, Петербург, Хранков, Киев и Одеса, така нанасят удар върху останалите две учения, след завършването в Русия българите се завръщали у нас и ставали учители. Те откривали първите класни (главни, горни и високи) училища в страната.
През 1846г. Александър Екзарх изпраща два мемоара до руския император, за изграждане на учебна програма по руски модел. Построени са нови училища. Програмата зависела от даден учител,които учил в Русия, в училищата се отварят семинаристи, които застъпват хуманитарни науки, езици ,в други учебни заведения и се набляга на математика и физика . В някои училища се преподават специални дисциплини , като пасханя и догматично богословие. В програмата на всички училища има дисциплини,като езици, свещена история, аритметика, география и българска история. Новия метод пренесен от Русия у нас е че, учителя разказва урока и иска същото от своите ученици.
Разликата между взаимното и класното училище е, че във взаимното училище се учи от таблици, докато в класните училища учениците си водят записки. Българските класни училища възникват, като продължение на взаимните училища. В класните училища има подготвена и съставена програма за една година, когато се завърши се съставя нова програма и т.н. Класните училища се появяват там, където има условия.
През 1846 е открито първото класно училище от Найден Геров в Копривщица, програмата му се покрива с долните класове на руските реални гимназии, включена е българска история и търговски познания. Ученето е ставало, като се водят записки под ръководството на учителя.
Българските училища се развиват след Кримската война след издаването на Хатихумаюн ( Това е султанска заповед издадена на 18 февруари 1856г. от султан Абдул Меджид първи, ферманът дава равни права на мюсюлмани и християни ) този ферман дава известни права на българите, самата Висока порта оценява нуждата от образование, като използва чужди специалисти, за да развие училища в Цариград, Одрин и Смирна. Най предпочитаните колежи за заможните българи е Робърт Колеж и Френския Лицей в Галатасарай, техни възпитаници са Добри Войников, Константин Величков, и др.
През националното възраждане българския народ създава образователна система върху, която се основава училищната система след освобождението.
Оказва се, че преди да съществува самостоятелно България има независима църква и образователна система. Тази система изгражда интелигенция, литература, появяват се издателства, библиотеки, театри и българското читалище.
Българите – Раковски, Каравелов, Ботев, Левски и Бенковски са свързани с възрожденското възпитание и образование.