ресоциализация

УВОДDeviatio- отклонение ) предполага всички форми на недопустимо според обществените норми поведение, което „ нарушава правилата, предписващи т. нар. нормално поведение“. По своята същност девиантното поведение е „ поведение на човека, чиито решения, действия и постъпки се осъществявавт върху мотивите и ориентациите, които не съвпадат със системата от норми и ценности на обществото, фиксирани в законодателни и нормативни актове, обичаите и традициите на социалната среда на даден индивид“. Проявата на девиантно поведение е предшествано от редица девиции.
Поведенческите девиации, по правило са явления на системното нормативно поведение, актуализирани случайно или спорадично като грешки, но са характерни и за други типове поведение, и при всеки от тях играят различна роля. При аномалното и патолигичното поведение те обикновено разкриват същността и съдържанието на характерна симптоматика или произтичат с необходимост от симптомите на заболяването. В нормативното поведение девиациите са или случайни или дори преднамерени, но не притежават същностното за девиантното поведение качество системност.
В много случаи девиациите се дължат на несъответствие между социално-обществените норми и социокултурните качества на субекта. Тук значение придобиват както неговите етносни особености, така и нивото на вграденост в дадена култура, архитипните и индивидуалните свойства на личността. Друг значим пласт в оценката на девиациите се разкрива във възможността те да са актуализирани съзнателно или като защитна реакция.
Вече е ясно, че поведенските отклонения са в основата си социални и социално- психични явления, детерминирани от социалната ситуация на индивидуалното битие. Тук социално- педагогическите аспекти на социалната работа заемат значително място в процеса на социализация и ресоциализация на детето, но наред с тях придобиват голямо значение и редица други форми и методи на социална работа, които обхващат същесвени страни от живота на детео и юношата.
Интерeс
ИЗЛОЖЕНИЕ.
1
изискванията на моралните и правни норми. Всичко това изисква : да бъде направена точна диагностика на причините, предизвикали временното изключване от социума; причините
е
Условията и факторите обуславящи ефективната ресоциализация на детето се очертават по следния начин: диагностициране и разкриване характера на отклоненията , разкриване равнището на педагогическата занемареност и комплекса от причини, които ги обуславят; анализ на възможностите на различните обективни и субективни фактори педагогически да помогнат на детето да преодолее своите девиации и да се върне отново в съответните социални общности като равностоен, техен член; използване реалните възможности на различните възпитателни подходи; целесъобразно подбиране на форми , методи и похвати за педагогическото общуване с детето; създаване на благоприятна микросреда, стимулираща положителните промени у детето; изграждане на цялостна система за превантивна и керционно-възпитателна дейност с децата. Става дума за осигуряване на необходимата продължителност на взаимодейсвтието, за да се преустрои цялостно личността, защото този процес е неравномерен, не е постъпателен- само нагоре, а в определени моменти е скокообразен -с много върхове и спадове. Това може да бъде разрешено, като се осигури системно и компексно въздействие върху личността.
В структурен план процесът на ресоциализацията включва превъзпитанието, адаптацията и реадаптацията на личността.
ПРЕВЪЗПИТАНИЕТО,като основен компонент на възпитанието се разглежда като „ система от възпитателни действия на педагога, насочени към преобразуване, преустройство на неправилно формираната личност на възпитаника, към поправяне на качествата, чертите и навиците, които противоречат на нормите и изискванията на обществото.“
„ Анализът на процеса на превъзпитание, подчертава А. Кочетов, позволява да се отделят четири основни функции: възстановителна, компенсираща, поправяща и стимулираща.“ ВЪЗСТАНОВИТЕЛНАТА е свързана с възстановяване на онези положителни качества,които са преобладали у детето, докато се появят трудноститевъв възпитанието. КОМПЕНСИРАЩАТА е свързана с момента на превъзпитанието, при който се възстановяват духовните сили на детето. СТИМУЛИРАЩАТА функция на превъзпитанието е насочена към активизиране действията на ученика в онази област, в която се проявяват неговите положителни качества. ПОПРАВИТЕЛНАТА функция е свързана с преодоляване на отрицателните ценности и качества, умения и навици на личността. На тази база се изграждат нови умения и навици, нова мотивация за дейност, нови отношения и потребности, качествено нови поведенчески структури.Използва се силата на положителните емоционални преживявания и на променящата се емоционална сфера на личността.Това трябва да става като се отчита характера, честотата на отклоненията и силата на отрицателните промени, настъпили в личността. Превъзпитанието изисква да се извършат два различни процеса в един и същ момент, които по същество са и двата му основни компонента. ПЪРВИЯТ компонент е свързан с разрушаване на отрицателните стереотипи у личността, които я правят дезадаптивна към социума. ВТОРИЯТ компонент е свързан с формиране на нови установки, ценности, мотиви, умения и навици, качества които помагат на личността да се реадаптира към изискванията и установените норми на живот в дадена човешка общност.
Между социалната реадаптация и ресоциализацията съществува правопропорциона връзка

2
и зависимост. Колкото по-добре е организиран процесът на социалната реадаптация, толкова
по-висока е и степента на ресоциализацията на децата с девиантно поведение и обратно. Неефективната социална реадаптация е причина за възникване на сериозни трудности в процеса на ресоциализацията на децата в специализираните институции .В основата и на двата процеса е превъзпитанието на детето с отклонения в поведението.Тези процеси са цел и средство. Целта е ресоциализацията, а средството е социалната реадаптация.
При диагностиката се отчитат следните изисквания:
- -e те
- използване на реални критерии и показатели за оценка и самооценка на личността; използване на комплексна методика с оглед обективността на направените изводи.
4
В практиката тези подходи са взаимно свързани и взаимно обуславящи се.Тяхното деление
творчеcтво
Значимо условие и фактор за ефективна ресоциализация на децата с девиантно и делинквентно поведение е създаването на благоприятна микросреда, стимулираща положителните промени у детето.Става дума за съвкупност от принципи и методи, които имат практическа насоченост и са дефиренцирани в няколко направления.
1.Методи осигуряващи превенцията и профилактиката на отклонения в поведението и начина на живот
2.Методи ориентирани предимно към индивида разрешаването на неговите конкретни проблеми.Такива са:
а) обсъждане на вероятните поведенски отклонения- обсъждане на социалните норми; запознаване с формите и функциите на социалния контрол; хармонизиране на социалните позиции; запознаване с формите на санкциониране и поощрение.
б) съдействие при преодоляване на конфликти- съдействие при преживяване на депривация, изграждане на поведенски привички,обсъждане на лични перспективи, актуализация на личната активност.
когнитивни и диагностични, формиращи(трансформиращи), управленски, регулиращо-ограничаващи и активизиращи
в) организация на непосредственото въздействие- стимулиране, активизиране, коригиране, санкциониране- организация на съдействието с девиантните- интеракции, коопериране, съотнасяне, съпреживяване, индуктиране; организация на автовъздействието-саморегулация, самооценка, самоорганизация, автокорекция и др.; организация на опосредственото взаимодеяствие в 3 насоки: за личностно развитие и актуализация, методи за развитие на средата и методи за развитие на отношенията субект-среда.
г) за формиране на позитивни нагласи и дейности чрез: ролеви игри(с промени на ролите и партньорите) като средство за развитие на отношенията(емпатййни релации) в средата и чрез самата среда. Използва се в групов вариант на работа с девиантни; интеракциите са в смесени и мономорфни групи и съдържат елементи на социално обучение и социален тренинг.; игри, тренинг и социално обучение и практика за постигане на оценъчни, саморегулативни, самооценъчни, познавателни и самопознавателни умения и възмойности главно в сферата на социалните норми, ценностите, законосъобразното поведение и начин на живот; социално обучение и тренинг за стимулиране на личностното развитие и усъвършенстването на когнитивните качествана девиантните- чрез обсъждане и оценка на реалните ситуации и казуси, познаватени задачи, игри и тренинг. Тук спадат беседата, груповата беседа, дискусията. ,
д) по организацията и реорганизацията на близката среда, като използваните тук методи се основават на предварителни наблюдения бърху отношенията в близката среда(отряд, спално помещение, класна стая), оценката на социалния статус на лицата и възможностите за промяна на взаимодействията и взаимоотношенията в малките групи- работа с лидера и аутсайдерите, закрепване на отпадащите от групата, преодоляване на негативното отношение към аутсайдери и жертви; организация на взаимоотношенията с педагозите за стимулиране на просоциалната активност на девиантните и регулиране на дейността им чрез форми на стимулация и санкциониране; усъвършенстване на цялостния режим за корекционно- превъзпитателно взаимодействие и разширяване на възможностите за
5
самоуправление и активизиране на състава на групата; перспективни въздействия и взаимодействия на базата на моделирането на казуси, инциденти, конфликтни ситуации във формалната и неформалната среда.
е) слабо използвани методи с позитивен резултат:за усъвършенстване на речевата и емоционалната комуникация; за усвояване на поведенски етикет (моделиране чрез познавателно развитие и подражание); за работа върху определен стил на поведение (държание) и начин на живот; за развитие на интеракции с конкретни позитивни цели; за поведенски тренинг и др.
интелектуалната
ОБОБЩЕНИЕ.

6

СЪДЪРЖАНИЕ

1.УВОД.............................................................1стр.

1стр-6стр.

6

ЛИТЕРАТУРА

1.Игнатовска Св. „Социална работа с деца и юноши с отклонения в развитието“, Университатско изд.“Епископ К.Преславски“ Ш-н 2009г.

„ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ“
„ ПЕДАГОГИЧЕСКИ“ ФАКУЛТЕТ

ДИСЦИПЛИНА: ЕТОПЕДИЯ

РЕФЕРАТ

ТЕМА: „ОСНОВНИ СТРАТЕГИИ, ТАКТИКИ И ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРАКТИКИ В РЕСОЦИАЛИЗАЦИЯТА НА ДЕВИАНТНОТО ПОВЕДЕНИЕ“

ИЗГОТВИЛ: ПРЕПОДАВАТЕЛ:МИГЛЕНА ИЛИЕВА ИЛИЕВА ПРОФЕСОР ИВАН КАРАГЬОЗОВ

СПЕЦИАЛНОСТ: СОЦИАЛНА ПЕДАГОГИКА
ПЪРВИ КУРС
ФАК. № 1440090045

ШУМЕН 2015г.