Развитие на психиката в начална училищна възраст

Развитие на психиката в начална училищна възраст

Обща характеристика на началната училищна възраст.

Краят на предучилищната възраст завършва с постъпването на детето в първи клас.
Началното училище е спонтанно /интуитивно/ появила се обществена структура като противодействие на своето отсъствие. Развитието на човешката нервна система и психика в един момент от своята еволюция /най-вероятно/ е стигнало до препятствия поради ранния край на детството и поради това рязката промяна в психичното развитие на подрастващите индивиди, следствие от което е била невъзможността те да възпроизведат съществуващата социална структура. Т.е. преди появата на началното училище най-вероятно са съществували социални структури, изискващи познания и поведение, надхвърлящи възможностите на психиката на новопоявяващите се индивиди, въпреки че психичното и физическо развитие на 7-годишните деца позволява участието им в съвместното поведение на възрастните хора /каквато социална практика съществува в много непромишлени и бивши промишлени региони.

В начална училищна възраст се развиват окончателно всички компоненти на фината моторика /фините движения с мускулите/. Към трети клас почеркът е най-красив, детето изработва сложни предмети с много детайли по трудово обучение.

Фактът, че началното училище се е появило стихийно преди повече от 2000 години /без съответните научни теории и експериментални изследвания/ означава, че неговите граници във възрастта на човека са фиксирани генетично /устойчиво/, т.е. те са биологично предопределени. И наистина, за време от порядъка на 2-3 месеца психиката на 6-7-годишните деца се променя от състояние “не може да тръгне на училище” до състояние “трябва да ходи на училище”.

До началото на глобализацията всяка човешка общност е решавала кога да започне обучението на своите деца в училище самостоятелно. Удивително е съвпадението във възрастта на децата, на която те трябва да тръгнат на училище между общества, които не са имали възможността да въздействат едно върху друго: тази възраст е между 6½ и 7½ години. Това означава, че към края на шестата година в психиката на детето наистина нещо се променя, което му дава възможност да ходи на училище заедно с други деца. Удивително е и това, че за тази промяна няма дума в езика на нито едно общество, а това означава, че за нея няма и понятие. Това от своя страна означава, че промените в психиката, които позволяват на едно дете да посещава училище, не се изразяват в появата на ново психично качество, а в някаква степен на промяна на вече съществуващи качества.

Физиологичен показател за това, че краят на шестата и началото на седмата година от живота е нов период в развитието на индивида, съответстващ на нов начин за приспособяване към околната среда /изграждане на нови видове поведение и отразяване на нови видове обекти от околната среда/, е появата на първите постоянни зъби.
Тяхната поява означава, че генетичният код подготвя индивида окончателно за съществуването му до края на индивидуалния му живот. Следователно психичните качества, които започват да се изграждат в индивида в начална училищна възраст, са последни /най-конкретни, окончателни/ в тяхната генетично фиксирана структура, върху тяхна основа повече не предстои изграждане на други качества на психиката и са тези, които трябва да позволят на индивида да съществува в неорганизирана от възрастните околна среда, т.е. в социалната структура на човешката група, и да се възпроизведе.
Това означава, че върху основата на качествата, изграждащи се след началото на начална училищна възраст, индивидът вече може да продължи да съществува до края на живота си /за разлика от качествата, изграждани преди това/, т.е. ако те не бъдат изградени, индивидът съответно не би могъл да се приспособи към околната среда. Поради това социалната структура на човешката група измества родителите от въздействието им върху психиката на децата и поема управлението /започва да влияе пряко/ върху тяхното психично развитие, за изграждане на окончателните психични качества на индивидите, необходими им за възпроизвеждането на социалната структура. Това става с появата на началното училище, а по-късно и следващите надградени върху него степени на образователната система.

Първоначално социалната структура управлява развитието на психиката само на една част от децата, необходими за възпроизводството на по-високите й слоеве /свещеници, обслужващ персонал/. С увеличаване броя на индивидите и броя на слоевете на социалната структура се усложнява веществената и социална среда, заобикаляща човешката група. Това вече изисква наличието във всички индивиди от човешката група на нови психични качества, които не са генетично фиксирани, и съответно поемането на управлението на тяхното изграждане от социалната структура във всички деца /т.е. задължително/.
Индивидуалните различия в психичното развитие между отделните деца обаче са доста големи и надхвърлят природната /традиционна/ годишна единица за интервал от време в човешкото понятие за време.
Това означава, че постъпването в първи клас трябва да отговаря едновременно на две противоречиви условия: да съвпадне с генетично предопределения край на “предучилищното” детство, и в същото време да се осъществи в един момент от времето за всички деца /поради относително консервативния характер на социалните структури, които трябва да създават образ на нещо съществуващо изключително продължително във времето в психиката на възприемащите ги индивиди/ /вж. египетските пирамиди, които са компонент от възпитателна социална структура/.

Отделните човешки общества решават това противоречие по два главни начина:

1. Най-променливите социални структури правят компромис между внушаващия характер на социалната институция “училище” и биологичното развитие на децата, и започват да приемат деца за обучение в първи клас след индивидуална оценка на психичното развитие на всяко отделно дете. Например такава е социалната практика във Великобритания: учениците в първия училищен клас се приемат три пъти през годината: през месеците септември, януари и април на текущата учебна година. По този начин родителите и учителите не се колебаят относно училищната зрелост на детето: вместо през септември то може да постъпи в училище например през януари или по-късно. Такава е била и практиката в някои български училища през 19 век.

2. По-малко променливите социални структури определят постоянна възраст за постъпване в училище /в съответствие с възпитателния характер на социалните институции/, но поради неотменимите биологични закономерности в развитието на детската психика правят негласни корекции за началото на училищното обучение. Тези корекции от своя страна са два типа:
- в комунистическите тоталитарни режими се допускаше механизъм за “повтаряне” на първи или втори клас в съответствие с готовността на детето за училищно обучение;
- в демократичните общества в континентална западна Европа и САЩ този процес на негласната корекция на началото на училищното обучение пък от своя страна преминава през два етапа /досега/ във времето:
- Първите 60 години от 20 век. Измерва се готовността на всяко дете за обучение в училище, и в съответствие с нея то се изпраща точно на определената възраст в един от два типа училища: А/ училище за деца със средна /типична/ готовност за училищно обучение, и Б/ “училище” за деца, които не са достигнали готовност за училищно обучение. Във връзка с това от началото на 20 век започва трескаво изработване на многобройни начини за оценка на готовността за обучение в училище /”тестове”/ от частни и държавни производители. Тъй като готовността за обучение в училище няма интуитивно понятие, отделните тестове силно се различават по измерваните качества на психиката, като следователно измерват различни неща, т.е. някои тестове я измерват в по-голяма степен, а други – в по-малка степен, като техните различни първоначални варианти са регистрирали различна степен на готовност за училище на едно и също дете. Очевидно обаче не съществува родител, който би одобрил изпращането на детето му в училище за деца, които не са достигнали равнище на готовност за училищно обучение, върху основата на неизвестен тест, измерващ неизвестно какво. Това създава социално напрежение в обществената структура, което заплашва нейната устойчивост.
- Последните 40 години от 20 век. Социалната структура на страните от световната демократична общност вече обхваща почти изцяло възпитанието на децата от ранна възраст, и изцяло възпитанието на децата от предучилищна възраст в детски градини. След цялостното включване на децата от предучилищна възраст в социалната структура на детските градини през последните 20-30 години, моментът на “преминаване” от детската градина в първия училищен клас се “разширява” във времето и се превръща в доста голям “интервал”, съизмерим напълно с разликата в настъпването на готовността за училищно обучение между отделните деца, т.е. 1-2 години. Обществото започва да обединява юридически детските градини с началните училища в една структура; към началните училища се създават “подготвителни”, “предварителни”, “класове за готовност” и т.н. класове /които фактически представляват детска градина/, отделни деца се възпитават по “индивидуални планове”, като детето посещава “училището”, но за родителя е вече трудно да определи по кой индивидуален план, в кой предварителен или подготвителен “първи” клас то се обучава, като по този начин социалното напрежение спада до допустими равнища. Тенденцията на този процес е, че детската градина се обединява с началното училище в единна възпитателна структура. В крайна сметка това води фактически до възприемане на първия начин за начало на училищно обучение, а именно: чрез индивидуална оценка на готовността на всяко отделно дете.

Изискванията на училищното обучение към първокласниците са приблизително следните:

1. Детето да е в състояние да отиде до училището и да се върне от него. /т.е. да не се загуби по пътя на отиване и връщане, който може да бъде и доста продължителен/. Това означава, че разполагането на предметите освен в пространството трябва да става и във времето, т.е. да е изградено понятие за време най-малко от порядъка на едно денонощие.

2. Детето трябва да е в състояние да изпълни задачите, поставени му от педагога за самостоятелна работа в къщи за следващия ден или за няколкото оставащи дни до края на седмицата. Това означава, че изграденото понятие за време трябва да бъде от порядъка на традиционния единичен седмичен интервал от време в човешката психика

3. Детето трябва да е в състояние върху основата на вече усвоени знания да усвои нови знания. Това означава, че знанията, получавани в по-късни моменти в училище /а и след края на индивидуалния живот/ трябва да бъдат отнасяни /сравнявани/ със знанията, получени от първите дни след постъпването в училище и всички следващи моменти, и върху тяхна уснова да се усвояват нови знания. Това от своя страна означава две неща: първо, че понятието за интервал от време, в което са разположени другите психични образи, трябва да бъде от порядъка най-малко на една година, и второ, че всички усвоени знания от момента на постъпване в училище трябва да бъдат включени в структурата на психичния образ за другите психични образи /т.е. съзнанието/. Това означава, че понятието за времето до края на живота вече не трябва да бъде прекъснато, а непрекъснато. В съответствие с това и съзнанието от постъпване в училище до края на живота трябва да бъде непрекъснато. Това качество на психиката все още го няма в предучилищна възраст и към момента на постъпване в училище, то се появява именно в този момент, и означава готовността на детето за училищно обучение. Това е и главното достижение на психиката в начална училищна възраст. Очевидно нито един тест за диагностика на готовността за обучение не може да измери нещо, което все още не съществува, затова готовността за обучение се измерва косвено чрез динамиката на другите психични качества. Наличието на готовност за обучение в училище мож