Реакция и Внимание

3. Третата посока се характеризира с това, че се цели да се видят
и и д у к ц и о н н и т е . о т н о ш е и и я м е ж д у д в е т е сиг-
н а л н и с и с т е м и, т. е. да се изследва влиянието на едната сигнал­
на система върху другата.
Като пример за този вариант ще приведем методиката на Б. Б.
Косов.34 На възрастни лица се дават едновременно непосредствени и
словесни дразнители. При помощта на словесното подкрепление у тях
се образуват различни по характер двигателни реакции. При един ком­
плекс дразнители се образува двигателна реакция — изтикваме на под­
вижен лост навън (от себе си), а при друг комплекс — издърпване на­
вътре (към себе си). Поради едновременното даване на първосигналните
и второсигналните дразнители между тяхвъзниква взаимна отрицателна
индукция. Затова у едни опитни лица реакциите се свързват предимно-
с преобладаващия словесен компонент на сложния дразнител, а у дру­
г и — с по-значителния за тях непосредствен (първосигнален) компо­
нент. За да се проследи съотношението между въздействието на единия
и другия, компонент на дразнителите, опитът се провежда при три ва­
рианта.
При първия вариант у опитните лица се образуват показаните
две двигателни реакции—дърпане и изтикване при два комплексни
дразнителя, включващи и словесни, и непосредствени компоненти.
Непосредственият дразнител се състои в запалване на едноцветни лам­
пи в определен ред: 4—2—3—1. Това е пространствено-светлинен драз­
нител, понеже лампите са едноцветни, но наредени в един определен
ред. Едновременно с всяка лампа експериментаторът произнася наз­
ванието на определен цвят в постоянен ред: жълто—синьо—червено—
бяло. При това съчетание на дразнителите се образува реакция на дър-
пане.
При друго съчетание (друг ред) на същите дразнители се образува
друга двигателна реакция — натискане (навън) ръчката па електри­
ческия включвателен прибор. Тук редът на светването е: 1—3—2—4.
Редът на произнасянето на цветовете е: синьо—жълто—бяло—червено.
След като се затвърдят съответните реакции на тези комплексни
дразнители, въвеждат се т. нар. конфликтни дразнители. При тях се
разменят комбинациите на непосредствените и словесните компоненти,
така че редът на лампите (непосредствен дразнител), при който е обра­
зувана двигателна реакция дърпане, се свързва с назоваването на цве­
товете в такъв ред, който е свързан с другата двигателна реакция —
изтикване. Така например вместо 4—2—3—1 се дава 4—2—3—I.35
жсчб с ж б ч
Вместо 1—3—2—4 се дава 1—3—2—4.
сжбч жсчб
Някои лица се ориентират при новата комбинация по първосиг-
иалния компонент на сложния дразнител, а други се ориентират по
34 Б. Б. К о с с о в, К вопросу о методике определения типологических
различни, характеризирующихся соотношением I и II сигналньх систем, сб.
Доклади на совещании по вопросом психологии, М., 1954, с. 293—300.
35Буквите под цифрите означават съответните цветове.
150
второсигналния и реагират съответно на единия или другия.. Според
това се съди за преобладаване на първата или втората сигнална система.
Въз основа на тези опити изследваните 25 лица били разделени на
четири групи: 1 група действува съобразно със словесния дразнител:
т. е. у лицата от тази група доминира втората сигнална система (10 ду­
ши). Втората група от 6 души се ориентира по първосигналните драз­
нители. Трета група лица — 6 души, се ориентират сравнително равно­
мерно по дразнителите на двете сигнални системи. Четвърта група —
3 души, при конфликтните дразнители се затормозват при необичайните
съчетания на дразнителите. Това показва, че доколкото тези резултати
са достоверни, по-голямата група се оказват принадлежащи към вто-
росигналния тип, другите — към първосигналния, трети — към сред­
ния тип, а четвъртата група се отнася към някакъв тормозен тип по
общата квалификация на типовете.
Тези изследвания били варирани по други два начина, като се из­
ползува същата техника. При едни от тях се изработва диференцировка,
а при други от изследваните лица се изисква да възпроизвеждат сло­
весно непосредствените и словесните дразнители.
За да се избегне влиянието на различните анализатори (слуховия и
зрителния), опитите са варирани така, че дразнителите да се дават само
чрез един анализатор. Наименованията на цветовете не се произнасяли,
а се явяват на екрана написани.
Резултатите от това изследване били съпоставени с резултати от
изследвания с други методики — с методиката на Иванов—Смоленски
и друга методика, при която от изследваните лица се изисква да запом­
нят едновременно словесния и непосредствения компонент на редица
цифри, написани на листове хартия, като се използуват различни
цветове и различни размери (по дебелина и височина) на буквите.
Сравнения с резултатите от системни и продължителни наблюде­
ния върху типологическите особености също потвърдили достоверност­
та на метода.
От изложеното се вижда, че чрез различни варианти на лабора­
торния и естествения експеримент върху въпросите за взаимоотноше­
нието между двете сигнални системи се получават възможности за
решаване на различни важни въпроси на психологията.
Седма глава
МЕТОДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ ВРЕМЕТО НА РЕАКЦИЯТА
1.УВОД
Обстоятелството, че измерването на времето на реакцията датира
още от първия период в развитието на експерименталната психология и
продължава досега да заема важно място в психологическите изследва­
ния, показва значимостта на явленията, които това понятие обхваща.
Тези изследвания се правят както в предимно теоретически план,
151

така и с оглед на редица проблеми на практиката, по-специално на
трудовата практика на човека.
От теоретическо гледище е важно да се изясни физиологическата
и психологическата същност и структура иа времето на реакцията, като
се разкрият съществените физиологически предпоставки и психологи­
чески фактори, които влияят върху него. Ето защо проблемите на из­
следване времето на реакцията заемат важно място в областта иа пси-
хофизиологията, но не по-малко значение имат те и в различни други
клонове на психологията.
Времето на реакцията на човека в различни жизнени ситуации
се определя от действието на множество обективни и субективни фак­
тори. Затова разкриването на тези фактори хвърля светлина и върху
сложната психологическа структура на това явление, в което участву­
ват не само органическите състояния, но и такива психически про­
цеси, като способност за възприемане на информацията, готовност за
това, готовност и услужливост на паметта, бързината на мисленето и
съобразителността, емоционалната реактивност, волевата устойчи­
вост, силата на задръжките и др. Това означава, че времето на реак­
цията се свързва с всички елементарни или по-сложни психически про­
цеси. От своя страна то определя някои качествени особености на те­
зи процеси, като например разпределеността на вниманието, услужли-
востта на паметта, подвижността иа мисленето, емоционалната ста­
билност и др.
Известно е, от друга страна, голямото практическо значение на
времето на реакцията при всекидневната дейност на човека. В същност
началото на изследването на това явление се намира в решаването на
един жизнен, практически въпрос, свързан с уволнението на асистен­
та на Гринвичката обсерватория, който отбелязал появата на една
звезда със стотни части от секундата по-късно от директора на обсер­
ваторията. Когато 25 години по-късно през 1820 г. друг астроном се
заинтересувал от този случай, той установил, че съществуват индиви­
дуални различия във времето на реагиране. След три десетилетия от
това проучване Хелмхолц се приближава към методиката за научното
изследване на това явление, а едва в лабораторията на В. Вунд (през
1879 г.) се оформя психологическият метод и се дава названието време
на реакцията.
Разбира се, различията във времето на реакцията имат значение
не само за лабораторни условия, но и в разнообразните други прояви
на човека. Те придобиват особено голямо значение в наше време, ера­
та на автоматизацията и огромните скорости при транспорта и овладя­
ване на космоса.
С теоретическото значение и практическото приложение иа въпроса
се обяснява голямото число изследвания върху времето на реакцията
в продължение на повече от сто години. «Като се прилага с достатъчно
основание и се съпровожда с правилно тълкуване на получаваните ре­
зултати — пише Р. Шошол, — методът за измерване времето на реак­
цията е най-добър метод за изучаване на висшите функции и има голя­
мо значение» (74, с. 316). Макар че това универсализиране иа този ме-
152
тод не може да се приеме за всички висши психически процеси, несъм­
нено той заслужава по-специално разглеждане в курса по експери­
ментална психология, толкова повече, че сега вече не може да се гово­
ри само за един метод, а за множество негови варианти и с оглед на
различни страни на основната проблема.
Преди да изложим някои от тези методи, необходимо е да се изя­
сни понятието за явлението, което се изследва. Понятието време на
реакцията или, както понякога се казва, реактивно време, се отнася
до реакциите, които имат волев характер. С това то се различава от
понятието л а т е н т е н п е р и о д , което се приближава много до
него, но се отличава по това, че се отнася както до волеви, така и до
неволеви реакции, наблюдавани при случаите на условните рефлек­
си. Затова понятието латентен период се използува главно във връзка
с изследванията на условните рефлекси, но по съдържание не се от­
личава от понятието време на реакцията. И в двата случая се касае
за онзи най-кратък интервал от време, който протича от подаването
на даден сигнал (дразнител) до появата на ответната реакция.
2. О Б Щ А ХАРАКТЕРИСТИКА НА М Е Т О Д А
От краткото определение на времето на реакцията следва, че при
изследване на това явление е необходимо да се използуват такива апа­
рати, чрез които може да се подава определен дразнител, да се реги­
стрира реакцията и да се измерва времето от подаване на дразнителя до
появата на реакцията. Това определя и основната схема на методите
за изследване. Независимо от тяхното разнообразие според характера
иа задачите ходът на изследването е следният; след като се привле­
че вниманието на С, подава се определения сигнал (зрителен, слухов
или др.) при дадена инструкция (например да се натисне морзов ключ
или друг бутон при сигнала). В момента на подаване на сигнала се
пуска в движение хронометърът, а в момента на реагирането лицето
спира стрелката му едновременно с реакцията си. Изтеклото време от
подаването на сигнала до началото на р е а к