Речеви агнозии

Речеви агнозии

Фонеми – произвеждането на фонемите е сложен вид праксис. Гнозисът за речевите функции се формира по-рано, но праксиса да се възпроизвежда фонемите – по-късно.
Фонемите, които трябва да се разпознават и артикулират са речеви звуци. Различаваме речевите звуци като различни или еднакви фонеми. Могат силно да се различават звуково и акустично помежду си, но да са една фонема. Разликата между звучни и безвучни е много малка. (фонемата е казана с различна интонация)
При билабиалните (п, б, м) – разликата е много малка, но те са различни. Разликата е смислова. Възприема се чрез семантиката.
Освен речев гнозис, има и слухов гнозис за фонемите.
Речевия слухов гнозис се формира в слепоочния дял. Има невербален и вербален слухов гнозис. Вербания слухов гнозис се намира в лявата хемисфера, с слепоочния дял в злоната на Вернике.
Невербалния слухов гнозис е и в двете, но в по-голяма степен в дясната хемисфера, служи за разпознаване на характерни звукове и шумове.
Когато се повреди речевия слухов гнозис в лявата хемисфера се получава рядко в изолиран и чист вид. По-чести са комбинираните нарушения. Обикновено уврежда и езиковото кодиране и декодиране(езиковата система за разбиране на граматиката и семантиката). Това е увреждане на езиковата дейност и на гнозиса.
В редките случаи на единични нарушения(чисти, изолирани на речева слухова агнозия / чиста словесна глухота/) пациентът не разбира думите, макар и да ги чува. Разпознава предметните шумове, чува и фонемите, но не може да повтори думата. (сол- повтаря кон). Той има запазено езиково кодиране ( може да избира думите, когато иска да каже нещо, има запазена семантика на думите), но когато прави фраза, трябва да сглоби думите в изречението (граматика), това също е запазено. За да каже фразата, той трябва и има запазен праксис. Когато изговарят нещо, което мислят сами, те го правят. Може и да пише правилно. Всичко спонтанно може да го каже и напише. Затова той има запазено езиково кодиране.
При декодирането обаче, той има агнозия за речевите звуци. Когато му говорим той не разбира какво му говорим, защото възприема различна фонема (кон- сол). Може да разбере единствено, ако чете. Когато чете може и да декодира. В този случай той няма афазия, а има речева слухова агнозия.
Той чува думите и фразите, но не ги разбира. Той говори спонтанно, но не може да повтаря. Има спонтанна реч, но няма повторна реч.
- Не могат да пишат под диктовка, не могат да пишат чуваната реч.
Не разбират чуваната реч
Не повтарят чуваната реч
Речева зрителна агнозия – пациентът, който се е научил да чете и да пише (няма афазия). При нея няма гнозис за графеми (буквите). Не разпознава буквите, когато ги види. Той се учи да съотнася буквата към звука. Той вижда буквите, но не може да каже, коя буква на кой знак отговаря. ( вижда Г, назовава я Р). Той не може да чете (има алексия) , той няма афазия и може да кодира и декодира и говори правилно и разбира всичко, което му се казва. Могат да пишат по памет и на база на минал, научен праксис, дори и под диктовка, но не разбират това, което са написали, дори и буквите да са правилно изписани и подредени в думата (написва „куче“, но не може да разпознае, че е написало буквите: к у ч е , нито възприема смислово и единно написаното). В някои случаи разпознава цифрите, когато на изписани, но когато числото е написано с букви, не може. Това се нарича : алексия без аграфия. (има нарушено четене, без нарушено писане).