Речник на литературните термини

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
Б
траен мир.“ Обикновено по-краткият израз е освободен от ду
ми, които внасят претрупаност в речта. Това обаче не означава,
че във всички случаи следва да се предпочита брахилогията.
Художественият замисъл на автора определя в края на краи
щата какви изрази да се използуват.
БРОШУРА (от фр. brocher — съшивам) Малка печатна
книжка, в която обикновено се разглеждат актуални поли
тически въпроси. Преди появата на вестници и списания
брошурата изпълнявала тяхната роля; да осведомява обществе
ността и да пропагандира определени политически идеи. Тя
е твърде разпространена през време на буржоазните револю
ции в Англия и Франция през XVII и XVIII век. Широко се
използуват брошурите за разпространяване на марксизма,
особено когато партията е в нелегалност.
Брошури са например „Обяснение на закона за
глобите, вземани от работниците във фабриките и заводите“
(1895) от В. И. Ленин, „Що е социализъм и има ли той почва
у нас“ (1891) от Д. Благоев и др. В социалистическите страни
днес брошурата играе важна роля като издание в многохи
ляден тираж за разяснение на важни политически, икономи
чески и културни въпроси сред широките народни маси.
Често
като брошури се издават речи и доклади на видни
партийни и държавни дейци.
БУГАРЩИЦА (от сърбохърв. бугарин — българин) Дълга
епическа народна песен с героично съдържание, която се
пее на провлечен глас с припеви. Характерно за бугарщи-
цата е, че тя се състои от 13—15-сричков размер, един от
най-дългите размери в нашето народно песенно творчество,
с цезура след седмата или след осмата сричка.
За пръв път се говори за бугарщици през средата
на XVI в. като за народни творения, които се пеели в далма
тинското крайбрежие и в Дубровник (П. Хекторович, 1555).
Преминали са от южните български земи и според В. Ягич,
А. Сьоренсен, Т. Маретич, М. Мурко, Ив. Д. Шишманов,
Л. Мнлетич, П. Динеков оттам са получили и името си, а
според М. Халански, А. Н. Веселовски, Н. Петровски, Н.
И. Кравцов името им произлиза от лат. carmina vulgaria —
199

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
Б
простонародни песни. В сърбохърватския народен епос днес
са запазени само спомени за бугарщици, макар че в минало
то са записани не само отделни такива песни, но са и изда
дени в сборник (Богишич обнародва 76 песни). В личното
сърбохърватско поетическо творчество са вмъкнати бугар
щици (Дж. Баранович, Ив. Гундулич). Пример от бугарщица:
Хей, Торлак Марко на бяла Рада думаше:
„Запретни бели ръкави, задигни златни скутови,
хей, че отсей брашно нишесте, замеси бели погачи
до девет оки едната,
^хей, че напълни новата бъклица, дето събира
малко ни много — до девет^мери руйно вино!
БУКВАЛЕН ПРЕВОД Превод от чужд език, в който е преда
ден точният смисъл на думата и израза. Често под буквален
превод се разбира преводът на думите в синтактичния им ред
и особения начин на изказване. Например френският израз
J*ai faim означава „гладен съм“, преведен обаче дума по
дума (буквално), означава „аз имам глад“, което на български
е нелогично. Както се вижда, буквалният превод не вся
кога е в състояние да изрази точния смисъл.
БУКИНЙСТ (от фр. bouquin — стара книга) Дребен тър
говец на стари, антикварни книги.
БУКОЛЙЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА (от гр. boukolikds —
пастирски) Литературни произведения, в които се идеализи
рат пастирите и селският живот.
Най-развита е буколическата поезия, чиито произ
ведения се наричат „бу колики’4 — отделен литературен
вид в старогръцката и римската поезия. По съдържание и
стил буколиките са близки до еклогата (вж.) и пас то рала та
(вж. Пасторален жанр). Буколическата поезия се появява
в III в. пр. н. е. в стара Гърция при упадъка на робовладел
ското общество, когато свободните хора в градовете съвсем
обедняват, отправят поглед към селото и идеализират сел
ския живот. Към буколическата поезия се отнася голяма част
от творчеството на старогръцкия поет Теокрит (прибл. 310—
200

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
Б
250 г. пр. н.е.), конто възпява селските нрави и обичаи.
През II в. пр.н.е. буколики лишат Мосх, Бион и др. Буколи
ческата
поезия се развива и в римската литература. Сбирка
„Буколики“ написва Вергилий (70—19 г. пр. н.е.). Буко-
лически елементи има в романа „Дафнис и Хлоя“ от Лонг
(111 в. на н.е.).
През време на Възраждането буколики се създа
ват в XV в. най-вече в Италия като резултат на отвращение
от градските нрави и търсене на щастлив живот в недрата на
природата. Дж. Бокачо (1313—1375) написва пасторалната
поема „Нимфите ст Фезоле“. Идеализацията на селския жи
вот се засилва. Това личи по-късно в „Рибарски еклоги“
на Якопо Сеннадзаро (1458—1530), написана в духа на Вер-
гилиевите „Буколики“, а също и в романа му „Аркадия“
(1502), в който се рисува животът в чудна, блажена страна.
Такъв характер има и „Амитна“ (1573) от Торквато Тасо
(1544—1595). През XVII и XVIII в. в произведенията на за
падноевропейската дворянска литература се засилва тенден
цията да се противопостави идиличното село, в което няма
социални противоречия (тъй като писателите аристократи
си затварят очите пред тях), на градската култура, да се пред
стави селският живот в идеализирана светлина» като някак
ва „щастлива Аркадия“. В Италия дори се създава академия
на поезията, наречена „Аркадия“ (1690). Тя има за цел да води
борба срещу възпяването на градската разпуснатост и да
подпомага
възникването на поезия, която да отразява про
стия живот на село: В такъв дух творят поетите Паоло Роли
(1687—1765) и абат Фругони (1682—1768).
В Русия буколически творби се появяват в края на
XVIII век. Идилии и еклоги пишат А. Сумароков, В. Па-
наев, Н. Гнедич, В. Жуковски и др., но буколическата лите
ратура с нейната прекадена идеализация на селския живот
се посреща критически от читателите и не добива голям раз
цвет. Развитието на реализма в европейската поезия допри
нася за постепенното заглъхване на буколическата поезия.
В българската литература елементи на буколическо изобра
жение има в „Нещастна фамилия“ от В. Друмев, в „Изво
рът на Белоногата“ от П. Р. Славейков, в идилиите на П. Ю.
Тодоров и др.
201

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
Б
Видове на буколическата литература са идилията
(вж.) и еклогата.
БУЛЕВАРДЕН РОМАН Вж. Булевардна литература.
БУЛЕВАРДНА ЛИТЕРАТУРА (от фр. boulevard — ши-
рока улица) Съвкупност от белетристични и по-рядко лири
чески произведения, издавани в буржоазно-капиталистичес
ките страни от частни издателства с търговско-спекулатив
на цел, в които произведения липсва художественост и про
гресивна идейност; предмет на булевардната литература
са „подвизите“ на престъпници, крадци, гангстери, контра
бандисти, изнудвачи и др., неуловими от полицията; любовни
приключения и развратен живот на мъже и жени предимно
от господствуващата класа на обществото, които стигат до
поквара и вулгарен цинизъм; неочаквано възникнал кон
фликт между отделни лица или групи с динамично развива
щи се събития, изпълнени със случайности, изненади, неве-
роятности и др.
В булевардната литература се рисуват образи и
обстоятелства, които са далеч от действителността и не от
говарят на общоприетите изисквания на естетиката. Измеж
ду жанровете на булевардната литература са различните
детективски брошури, разкази, повести, романи и особен
вид долнокачествени любовни и приключенски романи.
Пишат се за читатели с лош литературен вкус, търсещи за
бавно, заинтригуващо четиво, което разпалва въображе
нието, събужда низки страсти и желания. Под вредното
влияние на булевардната литература попадат предимно
юношите и младежите, някои от които се стремят към при
ключения или към паразитен живот и усвояват поведение,
което е в разрез с нравствеността. Тези книги влияят особено
силно на младежи, които не са си изработили верен крите
рий за художествено произведение и нямат навици и вкус да
четат литература с богато идейно-естетическо съдържание.
Булевардните творби бързо се разпространяват
поради своята заплетена и забавна интрига. Те са вредни
от морално и от естетическо гледище. Под тяхно влияние
някои младежи изоставят своите трудови задължения и се
202

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
Б
отдават на приключения, увреждащи обществените интере
си и водещи понякога до престъпления. Въпреки лошото си
въздействие булеварди ата литература намира закрила в
капиталистическите страни не само заради огромните печал
би, които носи на издателствата, но и защото отвлича внима
нието на младежта от наболелите класови противоречия.
Голям дял от престъпленията, извършени от юноши и девойки
в тези страни, се дължат на булевардните книги.
От белетристичните видове на булевардната лите
ратура най-широко място заема романът. Неговата забавна
и усложнена фабула въвежда читателя в света на най-нео-
чаквани приключения, в света на престъпността и порногра
фията, увлича го и държи в болезнено напрежение внима
нието му. (Вж. Порнографска литература.)
БУРИМЕ (фр. bouts rimes — римувани краища) Сти
хотворение, написано по предварително дадени рими, които
затрудняват смисловото свързване на стиховете. Понякога
за написване на буриме се дава и тема. Буриме е много по
пулярен литературен жанр през XVII и XVIII в. особено
във Франция. Неговото разпространение тогава е свързано
с господството па бароковия стил в изкуството, който се стре
ми към поетичното, постигнато по изкуствен начин. Съчиня
ването на буриме в същност се превръща в игра. В по-ново
време писането на буриме е само вид литературна игра.
БУРЛЕСКА (ит. burlesca от burla — шега) Пародийно-
комичен вид, в който комичното произлиза от контраста меж
ду темата и езика, на който е написана творбата. Така на
пример възвишена тема или велико класическо произведе
ние се разработва на народен, дори на вулгарен език. Нещо
подобно на разпространяваните у нас пародии върху произ
ведения на наши големи поети, предавани на развален бъл
гарски език, говорим от някои малцинствени групи.
Бурлеска може да се получи и по обратен начин —
като подбрана незначителна или дори пошла тема се развие
на висок стил. Преди 9.IX. 1944 г. в някои хумористични
вестници и листове за развлечение на буржоазията и прос
толюдието се печатаха обяснения в любов на слугиня и войник»
203

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
Б
написани във високопарна реч. На Запад и в Русия през
XVII и XVIII в. бурлеската се използува като форма на про
тест срещу абсолютизма. У нас този вид в художествената
литература не се е развил.
„БУРЯ И НАТИСК“ (нсм. Sturni- und Drangperiod — пе
риод на буря и натиск) Литературно и обществено движе
ние на немската дребна буржоазия през 70-те и 80-те години
на XVIII век. През този период немският феодализъм се раз
лага напълно. Висшата аристокрация тъне в развала и ле
ност, държавният и административният апарат са сковани
от военщина и бюрократизъм, съдебните инстанции са в пъл
на зависимост от господствуващите класи, просветата е в
ръцете на духовенството.
Движението „Буря и натиск“ се явява като противо
действие на този ред на нещата. Срещу ограничението в об
разованието то ратува за широка народна просвета; срещу
наложилия се в литературата френски класицизъм, харак
терен с разсъдъчността и догматнзма си, то издига непосред
ственото чувство, преклонението пред силната и войнству-
ваща личност. То е против аристократичния стил рококо, из
граден върху симетрията и изящната стилизация, изразя
ващ външната изтънченост и парадния блясък на царедвор-
ската аристокрация от епохата на абсолютизма. Както за
белязва Маркс, немската буржоазия в сравнение с френ
ската не достига до пълна революционна зрелост. Нейният
протест е неясен, неясни са и политическите й идеали. Ней-
нят бунт е книжен — бунт на личността, н нди вид у ал истин
но отразяваща горещото си желание да помете остатъците
от господствуващия строй, да унищожи унизителното нера
венство между хората, да премахне нравствената разруха
(„Разбойници“ от Фр. Шилер, „Гьон фон Берлихинген“ от
Й. В. Гьоте). Все пак този бунт е израз на недоволството на
немския народ от нерадостната действителност.
Дейността на „щурмунддрангерите“ се