Речник на литературните термини

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
Е
веният или личният идеал, отразен и претворен в изкуст
вото; въображаемата представа за съвършено общество и
съвършен човек, от позициите на която писателят оценява
естетически действителността.
Идеалът е духовен продукт на общественото битие
на човека, на неговата целенасочена дейност и на неговите
стремежи. Той въплъщава в себе си онова, което не достига
на човека и на обществото. Рационалното в идеала е, че чо
вешката увереност никога не е абсолютно химерична — тя
е добита в изминалия опит и в постигнатите придобивки и
завоевания. Ето защо идеалът е мощен подтик в развитието
на културата и цивилизацията изобщо. Понякога стимулира
щата му сила е по-голяма и от инстинкта за самосъхранение.
Ролята на идеала е била рано осъзната, поради
което самият идеал става обект на изследване и обяснение
от стрдна на философи и поети, които го доразкриват, дообо-
сатяват и започват да търсят средства и пътища за осъщест
вяването му. С развитието на обществото и с усложняването
на обществените отношения борбата на духовния фронт е
е същност борба между идеали. Така възникват отделните
обществени теории. Марксистко-ленинската теория за об
ществото е фактически теория на комунистическия общест
вен идеал.
Изкуството като отражение и претворяване на дей
ствителността не може да отмине обществения идеал — не
що повече, той става обект и съдържание на художествените
творби (в косвения смисъл на думата). В своята практика
изкуството се свързва с онези обекти, които в известни от
ношения са реално въплъщение на идеала или напомнят
идеала, както и с онези явления, които сочат пътищата за
осъществяването му. Така например по време на Троянската
война Елада е в период на завоевателни войни — те се смя
тат за път към благоденствие. Ето защо Омир спира внима
нието си върху най-изтъкнатите пълководНй и герои и ги изо
бразява като идеал на епохата, като пример за назидание.
Отразеният, претвореният в изкуството* хЛществен
идеал се превръща. в естетически идеал, койтояма 42воя
специфика.
Естетическият идеа# . Jtfe Ч система От й&зфлхтнл

/
РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
Е
представи, а конкретно емоционален образ, минал през сър*
цето на твореца. В него, както и в естетическото, има два
момента — обективен (класово-исторически определен мо
мент) и субективен (определен от мирогледа, от интелекту-'
алните и духовните възможности на твореца). Естетическият
идеал
много често е въплътен предимно в един образ („иде
ален“ герой, „положителен“ герой), но един-единствен образ
никога не може да изчерпи неговото съдържание, тъй като
той прониквавъв всички моменти на творбата и във всички
етапи на творческия процес.
Идеалът в изкуството винаги има свой прототип
в живота (за да се създаде образът на Бойчо Огнянов, тряб
вало е да съществуват Левски, Заимов, Каблешков); за раз
лика от прототипа обаче идеалът е „изчистен“ от всичко пре
ходно и незначително, в замяна на което той е изяснен и син
тезиран с оглед на прекрасното, безобразното, възвишеното
и т.н. или, с други думи, той е естетизиран.
Главен фактор в творческото изграждане на есте
тическия идеал е въображението и неговите комбинативни
процеси. Въображението е „пунктирано продължение“ на
настоящето, но то може да бъде изградено от представите иа
един отживял времето си свят (при консервативния роман
тизъм) или на един по-съвършен бъдещ живот (при про
гресивния романтизъм); в известни случаи въображението
може да използува представите на една ограничена среда
(напр. идеала на френските класнцисти) или на целия народ
(идеала, изграден от въображението на народния певец}.
В самия процес на творческо създаване известни
черти, които въплъщават мечтите, са на преден план — ак
центирани и подчертани. Този процес, при който се изтънва
с дълбока симпатия и с чувство на обич най-много желаното
за сметка на нежеланото, се нарича идеадизиция (вж.). Той
често се съчетава с хнперболизиране. В народната песен „Кра
ли Марко освобождава три синцжира роби“ певецът разказ
ва, че Крали Марро отсякъл главите на тримата арапи с
един замах на сабята си. Героичната идеализация в случая
е художествен израз на омразата~към нашествениците. В
тази омраза и в това желание за унищожаване на тираните се
крие иачадотА ма народната съиретива. В мевестта „Дядовата
Ъ /4

1
^РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
Е
Славчева уиука“ Т. Г. Влайков идеализира патриархални»
бит; в него не липсват и социални стълкновения, но в повест
та те са само загатнати, и то като нещо странично; важно-
значение има мирният живот на хората, обичта, съгласието-
/ и равенството помежду им (равенство на нравствена основа).
Такава „идилична“ идеализация най-често разкрива демокра
тизъм и хуманизъм. В поемата „Бойко“ от П. П. Славейков,
идеализацията е вече с оглед на отделния човек, обаче също
така е свързана с демократизъм и хуманизъм (вяра в нравст
веното начало у човека).
Идеализацията може да бъде и фалшива. Пре&
XVII м XVIII в. в западноевропейската литература (а след
това и в Русия) се разпространява в средата на царедворците;
и аристокрацията идиличната пасторала; в нея се разказват-
сантиментални любовни случки между овчари и овчарки,
които пасат стадата си сред прекрасна планинска природа;,
самите те са изключително красиви и дълбоко нравствени,,
чувствата им са нежни, а езикът — изискан, това е едва ли.
ие езикът на самия писател. В случая идеализацията е сред
ство за развлечение на хора, отчуждени от народния живот.
В капиталистическия свят идеализацията се използува за
агитация, пропаганда и реклама — в американския филм.
„Златната врата“ личният „идеал“ на главния герой е да ста
не гражданин на „обетованата земя“ (САЩ). След редица
перипетии от любовен характер героят постига желаната
цел. Сценаристът, и режисьорът обаче неволно са разкрили
фалша на идеализацията — героят по битие и по призвание'
е авантюрист.
Съответствието между обективния момент в идеа
лизацията (взетото от действителността) и въображаемата-
представа
за бъдещето (мечтаното) може да се постигне само
когато писателят се съобразява със закономерностите на об
щественото развитие и с обществения идеал и най-напредни-
чавите обществени групировки. Такова съответствие в най-
изразителння му вид и в най-пълното му покритие с обектив
ността намираме в комунистическия естетически идеал,
който е претворено отражение на комунистическия общест
вен идеал.
Комунистическият идеал е картина на бъдемето^
2в 401

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
е основата на която лежи настоящето. Той е плод на твор-j
ческото въображение на поета комунист, чийто мироглед се
изгражда върху основните принципи на марксизма-лениниз
ма. Ето защо творческото въображение в случая не е фанта-j
стика, а логично развитие на бъдещето, базирано на общест-,
вения опит. В „Червените ескадрони“ от Смирненски рису
ваните герои са една реалност и същевременно идеализирани
борци за едно по-щастливо бъдеще. Те идат да възцарят
„вечна обич, вечна правда над света“. Червените ескадрони
в случая са и борци за осъществяване на идеала, и сами по
себе си идеал (на борци).
Комунистическият естетически идеал е действен,
мобилизиращ, дълбоко импулсиращ и вдъхновяващ, тъй
като е обобщение на най-светлите мечти на човечеството, а
същевременно е и със здрави корени в действителността. При
мер за такъв идеал (и в действителността, и в бъдещето) е
лириката на Вапцаров. Той мечтае за страната, където „жи
вотът пулсира, израстват завод след завод, бръмчат пропе-
лери“. Тази страна без съмнение е СССР; но той мачтае и за
щастливото бъдеще, за което се бори:
Ще дойдат години
и ний ще ги стегнем тогава.
На дните водите
ще впрегнем в бетонен ръкав. ..
Ще им кажем:
„Така ще вървите!“
И те ще тръгнат така!
Нашият поет ясно чувствува, че има два вида, два
типа мечти и утвърждава желаното, което е в съответствие
със законите на общественото развитие.
Идеализацията в социалистическото изкуство има
свои разновидности и особености. В романа „Разораната
целина“ от Шолохов например идеализацията е „скрита“,
но се чувствува въпреки „недостатъците“ в характерите
Авторът иронизира някои от постъпките на Нагулнов, но в
тази ирония се усеща утвърждаващото начало.
Идеализацията в социалистическото изкуство от
вежда въображението към една светла и оптимистична пред-

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
^тава. Тази и особеност внася и определя революционната
романтика или, с други думи, онзи приповдигнат мажорен
^патос, който окриля обикновените хора и ги издига до пие
дестала на герои. Революционната романтика произлиза от
обстоятелството, че пролетариатът е класа, насочена към
слънчевото бъдете. Павел Власов („Майка“ от М. Горки),
не е първият герой-революционер в световната литература;,
но неговата гордост не е индивидуална, а е проява на марк
систка убеденост; силата му е в мощта на народните маси,,
в хода на историческото развитие и т.н.
Революционната романтика на социалистическото*
изкуство определя чувството за безсмъртие („Но в бурята
ще бъдем пак със тебе, народе мой, защото те обичахме!“ —
„Предсмъртно“ от Н. Й. Вапцаров). Тя одухотворява социали
стическия естетически идеал и го превръща в патос на свет
лите мечти, на здравия оптимизъм и борческата воля, на чо
вешката гордост.
Тъкмо в това е неговата въздействена и възвися
ваща сила.
ЕСТЕТЙЧЕСКИ ВКУС Вж. Художествен вкус,
ЕСТЕТЙЧЕСКИ КАТЕГОРИИ (от гр. aisthetikds — из
разяващ прекрасното, и kategoria — група). Система от
еднородни
естетически оценки на различни прояви и форми*
на действителността (вж. Естетическа наслада), Напр. ка
тегорията на прекрасното систематизира положителните ес
тетически оценки към природата, към обществените явления,,
към изкуството. Същото се отнася и до останалите естетичес
ки категории (вж. Възвишеното, Комичното, Прекрасното,.
Трагичното,
Безобразното), Съдържанието на естетичес
ката категория се определя от характера на обективната-
естетическа оценка, която от своя страна е израз на естети
ческия идеал (вж.). Естетическите категории са близки по об
лик в много отношения*, прекрасното се прелива във възви
шеното, възвишеното често — в трагичното (смъртта на.
героя в „Хаджи Димитър“ от Хр. Ботев), трагичното, което
се свързва с прекрасното, понякога преминава в комичното
(вж. Трагическа ирония), а в известни случаи добродушната»

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
Е
ирония може да има утвърждаващ характер (отношението,
«а Елин Пелин към дядо Матейко в разказа „На оня свят“).!
Ето защо при определяне на отделната естетическа катего- •
рия и при разграничаване на отделните естетически оценки]
е необходимо да се проявява диалектическа гъвкавост. На/
учното и задълбочено изясняване на естетическите категории
и тяхното творческо прилагане обогатява естетическата
култура и подпомага литературната критика и литератур
ния анализ.
В последните години съдържанието на термина
„естетически категории“ се разшири значително. Има автори,
които излизат от философското съдържание на термина „ка
тегория“ („основни логически понятия, които отразяват най-
общите и съществени връзки, отношения на действителност
та“). Те считат за естетически категории и художествения
образ, и естетическия идеал, и творческия метод. Други
отиват и по-далеч („Типический характер как зстетическая
категория“, „Героическое как категория зстетики — в „Зс-
тетика — категории и искусство“, Акад. наук СССР, ИФ,
1965). За да се внесе известна система, някои автори делят
категориите на два типа: към първия тип отнасят свързаните
с естетическите свойства и явления на действителността и
изкуството (прекрасно, безобразно и т.н ), а към втория —
определящите „гносеологичната“ страна на изкуството (ху
дожествен образ, художествен метод и пр ). В това схващане
има известна неизясненост, тъй като „гносеологичното“ в
образа се определя от „гносеологичното“ в естетическото яв
ление, което дава естетическия облик и съдържание. Освен
това, когато става дума за „гносеологичното“ в изкуството,
трябва да се има пред вид неговата специф