Речник на литературните термини

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
м
ЛИАЙСТЕРЗЙНГЕРИ (нем. Meistersinger — майстор-певец)
Поети и певци в немските земи из средите на занаятчиите
"ОТ XIII до XVI век. Различават се от минезингерите (вж.)—
създатели на рицарска любовна поезия» по тематиката
на своите песни и по организираността си. През XIV и XV
8. майстерзингерите творели и пеели песни само на религиоз­
ни теми. По-късно във връзка с развитието на градовете
•поезията им обхваща и други теми.
Майстерзингерите били организирани в литератур­
ни групи, подобни на занаятчийските цехове. Имало специал­
ни сборници с правила, според които певецът-занаятчия,
за да добие званието майстерзингер, трябва да бъде ученик и
калфа, както в занаята. Младите майстерзингери се учели в
•специални школи, за да усвоят майсторството на стиха и на
пеенето. Най-стара такава школа била Майнската (на Рейн)
»през XIII и XIV век. Известност добил Ханс Сакс, кой­
то стоял начело на Нюрнбергската школа майстерзингери.
В празнични дни майстерзингерите уреждали пое­
тически състезания, на който се раздавали награди. Лириката
им достига най-голямо развитие през XV и XVI век. Във
«ръзка с упадъка на немското занаятчийство и на цеховите
организации от края на XVI в. започва да запада и поезията
wa майстерзингерите.
«МАЙСТОРСТВО Вж. Художествено майсторство.
МАКАМА (а раб. та ката— реч, доклад на събрание) Малък
разказ, примесен със стихотворна реч, в. който се говори за
приключенията на някой хитрец.
Най-чести действуващи лица в макамата са: ловък
•измамник, който се шегува с търговци и велможи, а също и
(разказвачът, конто наблюдава хитрините му.
Този литературен вид бил развит в старата араб­
ска литература. Прочути били макамите на ад-Харири
<1054—1122).
През средните векове макамите се разпространяват
«е само в арабската, но и в персийската, н в еврейската лите­
ратура. През това време те са се превърнали в шеговити но-
399

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
м
вели, писани в ритмична проза, с рими. Обикновено били
обединени в цикли, наречени макамати.
У нас терминът се употребява в смисъл на лека
сладникава любовна песен. П. Р. Славейков го използува в
баснята си „Осел и славей“;
... и много ми се иска мен
да те послушам някой ден,
да видя ти какви маками пееш
и колко майсторски умееш.
МАКАРОНЙЧЕСКА ПОЕЗИЯ (от ит. maccheroni — макаро­
ни) Хумористично-сатирична поезия, чийто комизъм се из­
гражда главно върху преднамерено, изкуствено вмъкване в-
речта на думи и. изрази от чужд език или върху неуместно
използуване на архаизми от родния език. Понякога само
формата или окончанието на думата добиват чужд или ар­
хаичен облик.
Макароническата поезия обикновено осмива пре­
клонението пред чуждото или пред остарялото, което се е пре­
върнало в анахронизъм. Развива се в Италия през XV век.
Макароническа поезия тогава наричали поеми-пародии
написани на смесен латински и италиански език. Такава
била и комичната поема „Maccheronea“ (1490) от италиан­
ския поет Тифи, от която този вид поезия получава назва­
нието си. През XVI в. под същия наслов се появява поема
и от италианеца Фоленго. Впоследствие понятието макарони-
зъм се разширява и означава вмъкването на чужди думи, из­
рази и форми не само в латински текст, а и в който и да е
език с цел да се предизвика комичен ефект.
В Русия макароническата поезия предава комич­
ното в разговорите на дворяните през XVIII и XIX в., кои­
то вплитат в речта си френски думи и изрази (напр. поемата
на И. Мятлев — „Сенсации и замечания госпожи Курдю*
ковой за границею, дан л’етранже“). Макароническия стих
използуват Д. Бедни и В. Маяковски. В сатирата „Манифест
на барон фон Врангел“, за да подчертае продажността на бе-
логвардееца контрареволюционер, Д. Бедни вмъква в речта
му немски думи и говори от негово име:
600

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
Вам мой фамилии веем известнмй.
Их бин фон Врангел, герр барон.
Я самнй лючшин, самьш шестнь1й
Есть кандидат на царский трон.
В стихотворението си „ Американские русскпе“,
изпъстрено с английски думи, Маяковски осмива онези руси
в Америка, които забравят родния си език.
В българската поезия елементи на макаронизъм
има в стихотворението „Контето“ от П. Р. Славейков:
Едно конте контаренте,
пременено,
уредено
и стъкнато, хе . . . парленте. .
МАКАРОНЙЧЕСКИ стил Начин на изразяване, хуморис­
тична реч, примесена с думи и изрази от чужд език или
изпъстрена с нарочно вмъкнати думи, променени по формата
на чужд език, за засилване на комизма. Чрез макароничес-
кия стил най-често се осмива чуждопоклонството, безкритич­
ното прекадено благоговеене пред чужд език и чужда култу­
ра. Елементи на макаронически стил има в комедията „Кри­
воразбраната цивилизация“ от Добри Войников (вж. Макаро-
ническа поезия).
МАКСИМА (лат. maxima — основно правило, принцип)
Кратко изречение, което изразява ръководен принцип. По
свся стегнат израз максимата се доближава до сентенци­
ята (вж.).
Максими са например пословиците: „Ум царува,
ум робува“, „Не питай старо, а патило“, „Не брой звездите,
да не паднеш в кладенеца“, „Не вярвай на велможата, одира
ти кожата“, „Старо либи, младо вземи“ и др.
„Врабец в ръка е повече, отколкото орел в небето“
е максимата, от която в началото на пътуванията се ръково­
ди
практичният Санчо Панса, блазнен от реалното, осезае­
мото, полезното в момента („Дон Кихот“ от Сервантес). Във
френската литература са известни максимите на Ф. дьо Ла-
рошфуко („Максими и морални размишления“, 166).

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
м
Й. В. Гьоте написва „Максими и разсъждения"'
(напр. „Първото и последното, което се изисква от гения,
е любов към истината“, „Дори в момента на пай-висше щастие
и на най-голяма беда ние се нуждаем от художника“ и др.).
МАКСИМАЛЕН ШОК (от лат. maximus — най-голям, и
фр. choc — УДар) Композиционен и стилен похват в упадъч-
ните „абсурдна“ драматургия и „абсурден“ театър, чрез кой­
то похват се цели по най-дързък начин да се смае, да се по­
рази, да се разтърси читателят или зрителят.
Максималният шок е характерен за абсурдната1
драма (вж.) и за антитеатъра (вж.) на Е. Йонеско. Този
румънски парижанин използува в драмите си композиция,,
която преднамерено отхвърля логическата връзка между
отделните събития, за да се постигне възможното най-голямо-
шокиране на публиката. В неговата пиеса „Момиче, готово-
за женитба“ майка хвали своята нежна и женствена дъщерич­
ка, за чието задомяване е загрижена. Когато дъщеричката
влиза, оказва се, че това е . . тридесетгодишен син с подчер­
тан
мъжки глас и дебели мустаци, дързък и нахален, който-
умее
да извлича непрекъснато облаги от слабостите на май­
ката към „дъщеричката“.
Със същата задача — да шокира, да раздруса зри­
теля, Йонеско си служи с алогизма, гротеската, пародията,,
афоризма, парадокса, лъжесилогизма. В драмата „Плеши­
вата певица“ (авторът я нарича „антипиеса“) се говори за бебе,,
умряло преди година и половина, а съобщението за смъртта
му, което бащата посочва в днешния вестник, се било появи­
ло преди три години. Бащата, майката и бебето носят едно*
и също име — Боби. Майката говори за бащата и за бебето:
„Тъй като двамата носеха едно и също име, не можехме да ги
отличаваме един от друг, когато биваха заедно“. Авторът ис­
ка да шокира и да провокира зрителя с неочаквани безсмис­
лици, с хаос от случайности, с фрапантни и парадоксални
остроумия: „Автомобилът пътува бързо, обаче готвачката
готви по-добре“, „Хлябът е дърво, докато хлябът е също дър­
во, а от дъба израства дъб всяка сутрин при развиделяване“,
„Плъховете имат мигли, обаче миглите нямат плъхове“ и пр.
В края на същата пиеса, за да бъде зрителят макси-
602

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
м
тиално изумен, героите произнасят несвързани думи, срички,
звукове, след което всички многократно повтарят в хор:
„Не е там, там е, не е там, там е, не е там, там е, не е там,
там е . . . “ Шокът заставя зрителя да мисли, да търси логи­
ческа връзка между парадоксалните явления, а се оказва, че
такава връзка няма, че всичко е безсмислено. Това отговаря
на авторовите реакционни възгледи за света като хаос и за
човешкия живот като абсурдна нелепост. „Светът ми изглеж­
да празен откъм смисъл, а действителното — недействител­
но“ — твърди той.
МАкУЛАТУРА (от лат. maculo — зацапвам) 1. Лист хар­
тия, станал негоден при печатането поради зацапване, раз­
местване, изкривяване, неправилно изрязване и пр. Макула-
турата се унищожава.
2. В пренесен смисъл: съвсем посредствено, неиз­
държано, нехудожествено литературно произведение.
MAHHÉPEH СТИЛ (от фр. manière — похват, начин) Стил,
на който са присъщи изкуственост, иредвзетост, стремеж да
се блесне с нещо особено, ефектно, изключително. Мание-
рен е стилът в някои от разказите на Г. П. Стаматов (напр.
е сбирката „Прашинки“), в които преднамерено, изкустве­
но са употребени само прекадено кратки изрази, състоящи се
понякога само от едча дума. Например:
„Тръгнах. Отидох на кино. Срещнахме се. Говорих­
ме. Сбогувахме се.“ Или: „Лети . . . Нищо интересно —
всичко познато, тяхно, софийско, обръгнало . . . Спира . . .
влиза . . излиза . . . Сяда. . . пак слиза. . .“(„В автомобила“).
Маниерен е и стилът, който прекомерно е натруфен
с красиви епитети, метафори, сравнения и др., употребени
самоцелно.
Маниерност има в стила на редица писатели и пое­
ти модернисти — символисти, футуристи, дадаисти, сюр­
реалисти, абсурдисти и т.н., чието лъжливо новаторство
често се изявява и в лъжлива оригиналност, в причудливи
и парадоксални съчетания на думи и изрази, с които се цели
да се предизвика смайване, шокиране на читателя или
зрителя.
603

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
м
МАНИЕРЙЗЪМ (фр. maniérisme — предвзетсст) Течение
в западноевропейското изкуство, главно в Италия, през вре­
ме на феодално-църковната реакция в XVI в., което се отли­
чава с прекадена декоративност, с изкуствена натруфеност,.
с предвзетост и ефектнсст на формата.
Маниеризмът се развива преди всичко в живописта,
скулптурата и архитектурата. Неговите представители,,
които външно подражават на художниците от епохата на
Възраждането, в същност отстъпват от хуманистичните и
реалистичните традиции, като се увличат по външния бля­
сък. Мнозина привърженици на маниеризма разпространя­
ват реакционни идеи, волно или неволно обслужват феода­
лизма и религията.
Възникнала във връзка с изобразителните изкуства*
естетиката на маниеризма оказва влияние и върху литера’
турата, особено върху придворната поезия във Франция и
Испания през XVI и