Речник на литературните термини

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
т
те песни, които са му били посветени. Името си носи от хорис
тите, които са съпровождали „бога“ и са били облечени в коз-
лови кожи, наподобявайки по този начин сатири. Трагизмът
в античната трагедия се изгражда върху безуспешната борба-
на отделния герой— бог или смъртен — с предо пределен кето
на съдбата. Най-великите трагици на старогръцката литера
тура са Есхил, Софокъл и Еврипид. Античната трагедия се ха
рактеризира с някои особености, които днес не се спазват:
единство на време, място и действие (вж. Три единства).
Разработването на сюжети, взети от митологията, е наложи
ло да се въведе и „деус екс махина" (вж.). Въпреки ограничител
ните норми гръцките трагици създават безсмъртни произве
дения. Близо две хилядолетия по-късно френските класицисти
възприемат повечето от правилата на гръцката трагедия и съз
дават трагедия по тяхно подражание, без да се съобразяват
напълно с новите условия на живот, с развитието на литерату
рата и с изискванията на народните маси.
Разцвет на трагедията се забелязва в английската-
литература в творчеството на У. Шекспир — „Ромео и Жу
лиета“, „Отело“, „Хамлет“ и др.;във френската литература:
П. Корней — „Сид“, „Хораций“, Ж. Расин — „Аталия‘\
„Федра“, В. Юго — „Рюи Блаз“; в немската литература:
Фр. Шилер — „Разбойници“, „Коварство и любов“, Лесинг —
„Емилия Галоти“; в норвежката литература: X. Ибсен —
„Бранд“, „Призраци“; в руската литература: А. С. Пушкин—
„Борис Годунов“, А. Толстой — трилогията „Смъртта на Иван
Грозни“, „Цар Феодор Иванович“ и „Цар Борис“. В българска
та литература не са постигнати значителни резултати в об
ластта на трагедията. (Вж. Катарзис.)
■s*
ТРАГИКОМЕДИЯ (от гр. tragôdia —трагедия, и Komôdîa —
комедия) Драматически вид, в който се съчетават трагически
и комически ситуации. В трагикомедията писателят се стреми
да покаже противоположностите в отношенията на хората и в
техните характери. Трагикомични елементи се срещат още в
античната трагедия (Еврипид—„Алкеста"). Шекспир също
ги въвежда в своите драми. Като драматически вид трагикоме
дията не е създала забележителни, класически произведения.
Трудно е да се съчетават трагически и комически герои и да се
999

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
т
редуват трагически и комически ситуации, без да се нарушат
реалистичното изображение и мярката за художественост.
ТРАГИКОМЙЗЪМ Трагично и комично настроение, което се
предизвиква от характерите на героите и от възникналите отно
шения между тях в художественото произведение.
Трагикомизмът може да се срещне както в драмати-
чески, така и в епически и в лироепически жанрове. До голя
ма степен той се отнася към естетическите категории. Дали
художественият образ и създадената във връзка с неговото по
ведение ситуация иматтрагикомичен характер, зависи не само
от замисъла на писателя, но и от мирогледа, морала и естети
ческата култура на читателя. Така например образът на Тер-
сит от „Илиада“ е изграден от Омир като комичен образ и ка
то такъв се е възприемал от съвременниците на поета заради фи
зическата уродливости гротесковото изображение. За сегашния
читател с изменено морално и обществено съзнание Терсит е по
вече трагичен образ. Днес физическите му недостатъци не пред
извикват присмех, а съчувствие. Дон Кихот в едноименния
роман на Сервантес е в пълния смисъл на думата трагикоми
чен герой. В поведението му читателят вижда трагизма на чо
века, неразбран от съвременниците си поради неговото изоста
ване от обществено-историческото развитие, и в същото време
се смее добродушно над приумиците му, които пораждат ре
дица сблъсквания с въображаеми неприятели.
ТРАГЙЧЕСКА ВИНА Вж. Трагически герой.
ТРАГЙЧЕСКА ИРОНИЯ (от гр. tragôdia — трагедия, и
eirônéia — ирония) Момент в развитието на сюжетната линия
в античната гръцка трагедия, в който действуващото лице се
чувствува щастливо от постигнатото след водена борба, без
да вижда, без да съзнава или да предусеща, че се намира на
ръба на пропастта, че след малко ще узнае своя дълбок,
неизбежен трагизъм, своята катастрофа (вж.).
Трагическата ирония в античната трагедия в същ
ност
е ирония на съдбата, която се надсмива над опитите на чо
века да отбегне нейното предопределение. В трагедията „Едип
цар“ на Софокъл Едип си поставя за цел да установи дали е
1000

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
т
вярно предсказанието на ясновидеца Тирезий за него — че е
убиец и кръвосмесител, т. е. убил е баща си и се е оженил за
майка си и с това е предизвикал гнева на боговете. Постепен
но героят установява факти, които частично подсказват, че
Тирезий ще се окаже прав — Едип е убил възрастен човек,
който може да му бъде баща. Той е силно разтревожен. Но в
това време идва коринтянин, който съобщава, че баща му По-
либ е починал. Едип ликува.
„Едип. Ха, ха. Кой вече, съпруго, ще зачита проро
ческите алтари в Делфи или кресливите птици на въздуха?
Нали според тях аз трябваше да убия баща си? А той умрял
и вече е скрит под земята. И аз, който съм тук, не забих меча
си в него.
Този момент представлява трагическа ирония, защо-
то след това коринтянинът му обяснява, че Полиб не е не
гов истински баща, тъй като го е осиновил.
Трагическата ирония може да се срещне в по-къс
ната драма вече не като резултат от предопределението на
съдбата, а като случайност или като композиционен похват,
чрез който се създава напрежение в действието. Трагическа
ирония може да се срещне и в епически произведения.
ТРАГИЧЕСКИ ГЕРОЙ Главен герой, чийто живот завършва
катастрофално. Среща се най-често в трагедията, но също и в
другите литературни родове и видове. От създаването на пър
вите трагедии до днес трагическият герой се е развивал, ка
то е запазил основните си черти: води с враждебни сили не
примирима борба, която се оказва гибелна за него (вж.
Трагичното).
В античната гръцка трагедия героят е играчка на
съдбата независимо от това, че прави опити да се отскубне
от нейната власт и действува по свой ум и по своя воля, за да
постигне целта си. Прометей от трагедията на Есхил „Прико
ваният Прометей“ обича хората, помага им, като им дава огъ
ня и проправя пътя за тяхното културно развитие, но той не
може да отбегне гнева на Зевс. Трагизмът му се състои не в
страданията, които понася, а в това, че се счита прав, че е с
непокорен дух, макар и окован във вериги и осъден на вечно
страдание. В античната трагедия се създава и теория за тра-
1001

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
T
гичното и за трагическия герой. Както съобщава Аристотел,
действието в трагедията трябва да извиква у зрителите страх за
съдбата на героя и съжаление, състрадание за неизбежното
му участие във възникналия конфликт с непреодолими от не
го сили. Такъв страх са изпитвали античните гърци — зри
тели
в театъра, когато са наблюдавали трагедиите за участта
на Прометей и Едип, и то главно поради това, че първият обя
вява война на Зевс — бащата на боговете, а вторият въстава
срещу съдбата. (Вж. Катарзис.)
В Шекспировите трагедии героите действуват по
вътрешни подбуди и се борят срещу реални противници. Шекс
пировия трагически герой се разкрива в пълнота с всичките
колебания и противоречия на своя характер, с доброто и ло
шото в него. Той се развива пред очите на зрителите под влия
нието на обществените сили и условия извън него, в сблъск
ване с околната среда, с предразсъдъци, традиции и т. н.
Трагизмът на героя се крие и в неговия характер, в силните
страсти, в необикновената воля, в съдбоносната непримири
мост при постигане на някаква цел в живота.
Така е и в по-късните трагедии. В повечето случаи
героят е носител на онова възвишено, положително, героично,
прекрасно, което е необходимо, за да живее и се развива, но
което бива победено или загива, защото още не са назрели нуж
ните условия за него.
При обясняване облика на трагичното някои из
куствоведи развиват теорията за т. нар. трагическа вина.
Според тази теория героят сам е виновен за гибелта си, тъй
като в облика му има някакви страсти, възгледи, действия
или прояви, излизащи вън от нормалното, обикновеното,
които са в остро противоречие с окръжаващата го среда —
те все повече се разрастват и стават все по-непримирими, като
в резултат причиняват гибелта на индивида трагически ге
рой, В теорията за трагическата вина има рационално зър
но — в една или друга степен тя се отнася за облика на реди
ца трагически герои. Но неправилно е да се абсолютизира
аа всички случаи. Освен това не бива да се пренебрегват со
циалните условия, които почти винаги лежат в основата на
трагическите стълкновения. Определянето на лична „вина“
у героите, които загиват, често невярно представя идеите на
1002

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
T
писателя, оправдава реакционните сили, потискащи новото и
прогресивното. Например неправилно би било да търсим
„трагическа вина“ у Ромео и Жулиета от едноименната тра
гедия на Шекспир, защото те стават жертва на закостене
лите традиции, на властвуващите феодални закони. Поривите
на героите са внушителни и монументални, те излизат извън
рамките на всекидневието, но с това още повече се извисява
благородството на характерите и на устремите им.
В литературата на социалистическия реализъм тра
гичното не се възприема с такава неудовлетвореност от чита
теля или от зрителя в театъра, както в произведенията на
критическия реализъм. Това се дължи на оптимизма, с който
е пропита тази литература (напр. „Балада за комуниста“,.
„Сашка“ от В. Андреев).
В някои случаи трагическият герой може да бъде
лице, което иска да направи нещо хубаво в живота, вярва в
него, но не умее да го осъществи, защото не знае или не мо
же да постъпи правилно. Трагизмът му се състои в това, че
иска и е готов да даде живота сн за благородни и възвишени
идеали, но от неговите усилия и жертви нищо не излиза („Егор
Буличов и другите“ от М. Горки). В някои случаи това е тра
гизмът на малкия човек. Трагически герой е и Григорий Меле
хов от „Тихият Дон“ на М. Шолохов с това, че не може да раз
бере законите, на които е подчинено общественото развитие в
Русия след Великата октомврийска социалистическа револю
ция, и опропастява живота си.
ТРАГИЧНОТО (от гр. tragôdia —трагедия) Стълкновение с
трагичен край, голямо нещастие, гибел, смърт, крушение,
сполетяло хора от прогресивни среди и течения, които се бо
рят за новото, прекрасното, възвишеното, дълбоко човечно
то, за всичка, въплъщаващо светъл идеал или някои него
ви страни.
В миналото са правени редица опити да се характери
зира същността на трагичното като естетическа категория. Те-
обаче почти винаги са били едностранчиви, тъй като авторите
им изхождат от идеалистически или от метафизически позиции.
Съвременната марксистко-ленинска естетика разглежда пра
вилно въпроса, кето се основава на принципите на диалекти-
1003

РЕЧНИК НА ЛИТЕРАТУРНИТЕ ТЕРМИНИ
T
ко-материалистическото разбиране за общественото разви
тие. Правилно се характеризира трагичното не само в дей
ствителността, но и в изкуството през различните периоди;
в зависимост от степента на социалното и културното разви
тие по различен начин са тълкувани трагичните ситуации.
В античното общество те са обяснявани с намесата
■на свръхестествени сили, с ролята на съдбата, която господ-
ствувала над човека и над неговия живот. Това намира отра
жение и в изкуството.
В същност най-често в основата на трагичното се
крие важен обществен конфликт, дълбоко стълкновение меж
ду противоречиви сили. Не всяко нещастие и не всяка смърт
са трагични. Отделна личност или група от хора повеждат
борба против реакционното, отрицателното, старото в името
на положителни обществени идеали. В тази борба поради лип
са на необходимите благоприятни условия или поради друга
причина положителните сили загиват. При тяхната смърт про
гресивните хора изпитват съчувствие. Трагична е например
■смъртта на Бойчо Огнянов, Соколов и Рада в „Под игото“ от
Ив. Вазов, тъй като в тяхно лице авторът разкрива съдбата
4ia своя народ в борбата му за осъществяване на високия
идеал — националната независимост. Тук трагичното идва
не само от мъката и със