РЕДАКЦИИ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК

РЕДАКЦИИ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК
Кирило-Методиевият език още със самото си създаване в средата на IX в. получава функция на международен книжовен език, който обслужва другите славянски страни. Тъй като книжовната дейност през тези векове се осъществява чрез преписване на ръка, от родния език на преписвача чужденец при преписването на текстовете постепенно навлизат езикови особености от чуждата, макар и сравнително близка славянска езикова система.
МОРАВСКО-ПАНОНСКА РЕДАКЦИЯ Кирило-Методиевият език, възникнал върху солунския български диалект, донесен от двамата солунски братя и техните ученици в Моравия и Панония, има кратък, 22-годишен извънредно интензивен живот. Най-старите паметници, които се отнасят към Моравския период, са Киевските листи от X в. и Пражките фрагменти от края на XI -началото на XII в. Предполага се, че през този период са били създадени много повече произведения от онова, което е достигнало до днес. Киевските листи и Пражките фрагменти съдържат чешко-моравски езикови черти :........................................................................................................................................................................................................
ХЪРВАТСКА РЕДАКЦИЯ
Предполага се, че след смъртта на Методий (885) част от прогонените Методиеви ученици се оттегля към Далмация и Венеция, достигат до някои от островите в Адриатическо море. Има сведения, че в отделни църковно-книжовни средища се е служела литургия не само от западен, но и от източен тип. Запазенатаписменост е глаголическатам отначало написана е кръгла глаголица, която по-късно придобива типичния си ъглест вид. Книжовната традиция се е поддържала от хърватски монаси, наречени хърватски глаголаши. Най-старите хърватски глаголически паметници са от XII в.: Виенски листи, фрагментите от Гръшковичевия апостол. Постепенната хърватизация на книжовните норми е намерила отражение предимно във фонетичната система: замяна на Ж с ...., А на ......, С ......; пазят се еровете (................................................) , едноеровиса; употребява се И вм ъi. Пази се Кирило-Методиевата лексика. От края на XV в. се засилва процесът на приспособяване на езика на хърватската глаголическа писменост към нормите на хърватския говорим и книжовен език. На хърватската глаголическа писменост е била създадена богата литература, която според някои може да се окачестви като ''златен век'' на хърватския глаголитизъм. Основна е била преводната литература от латински език, предназначена да служи на католическото богослужение.СРЪБСКА РЕДАКЦИЯ
Постепенно на сръбска почва се появяват кирилски паметници от старобългарски произход, в които бавно навлизат елементи на народния сръбски език. Така постепенно възниква сръбската редакция или според терминологията на сръбските историци на езика - сръбско-славянският КЕ. Най-старите паметници са от XII в. : Мирославово евангелие (1191 г.), Грамота на бан Кулин (1189 г.), Вуканово евангелие (1199 г.), Номоканон (1262 г.), Шишатовацки апостол (1324 г.). Най-старият период от развоя на стб. КЕ на сръбска почва, т.е. на сръбско-славянски КЕ носи името зетско-хлъмска редакция (по-името ............. или ......, област в Западна крайморска Сърбия) - на нея е било написано най-старото сръбско евангелие: Мирославовото.
След зетско-хлъмския период следва периодът на рашката писменост, от името на град Раса (сега - Нови пазар). Фонетичната характеристика на Мирославовото ев. ни дава основните промени в тази редакция: Ж се заменя с ОУ, В(май), Ю, а ш.............................................................................. употреба само на ь, замяна на ......... (трябва да се види в някоя тетрадка)

От втората половина на XIV в. датира т.нар. ресавски правопис. Най-отличителната черта на ресавския правопис е еровата гласна в слабо положение.
РУСКА РЕДАКЦИЯ
Отначало старобългарският КЕ прониква в Киевска Русия. Редица исторически свидетелства внушават предположението, че това е станало преди официалното покръстванена руския народ пред 988 г. Киевските князе поддържали сложни и разнообразни връзки не само с Византия, от която приели официално кръщението, но и с България, която го приема пред 865 г. Руската редакция се създава постепенно, чрез бавно навлизане на елементи от руския език в системата на стб. КЕ. 2 ПЕРИОДА в развоя на РР: 10 X-XI в. и най-вече XII-XIIIв. и 2) т.н. ''второ южнославянско влияние'' от XIV-XV в. През ПЪРВИЯ ПЕРИОД главните черти на РР са: ж>оу (моужь,роука), ..... се запазва, но променя звуковата си стойност в .... . Съчетанията ър, ьр, ъл, ьл м/у съгласни се пазят: ......., ....., ....., (срещу руските ........................................................) Наследниците на *tj и *kti на места са се замествали от ч(..............................................................) Писането на стб. (ш) е било произнасяно като (шч). Ятовата гласна се е пишела, но се е произнасяла като (е). По-голямата част от староруските ръкописи са двуерови - напр. най-старият ръкопис: Остромировото ев. от 1057 г. Други са само с (ь) или само с (ъ). По-незначителни са промените в морфологията: окончаниеза ТвП ед.ч.м.р. .................................. Паметници от РР: Архангелско ев. (края на XI в.), кирилската част на Реймското ер., Служебни миней от 1095-1097 г. Чудовски псалтир и Евгениевски псалтир от XI в., Симеонов (Светославов) изборник от 1073 г. Езиковите връзки между българи и руси продължават да се развиват, превръщат се в сложен, двустранен културноисторически процес, който обхваща и следващите векове и от XVI - XVII в. променя посоката си. Оформилият се руски КЕ оказва мощно влияние в/у формирането на БКЕ от XVIII - XIX в. РР в пределите на Русия все повече стеснява своята функция, като постепенно се затваря в рамките на каноничната литература и се превръща в църковнославянски език. Това е езикът на корпуса от богослужебни книги, които се употребяват в източноправославното богослужение. Именно този оформен и печатно фиксиран език се нарича църковнославянски.

РУМЪНСКА РЕДАКЦИЯ
В самата румънска наука румънската редакция е известна като книжовнославянски език. В румънските църкви богослужението се е извършвало на БКЕ от среднобългарски тип, а в румънските княжества се е използвал за канцеларски цели. Общият брой на документите (''влахобългарски грамоти'' и др..) надвишавала 7000. Преписвани са и исторически хроники, белетристични произведения (апокифи, книги с поучително съдържание), юридически трудове (номоканон), агиографски произведения.