РЕДУВАНЕ НА ГЛАСНИТЕ В КОРЕННИ МОРФЕМИ

РЕДУВАНЕ НА ГЛАСНИТЕ В КОРЕННИ МОРФЕМИ
Промяната на коренната гласна в думи от един и същ корен наричаме редуване, аблаут, апофония или отглас. Чрез редуване могат да се променят не само коренни гласни, но и суфискални гласни. Редуването е морфонологично явление, то представлява словообразувателен механизъм също като префиксация и постфиксацията. Различните видове гласни, които се получават при редуването, се определят като отгласни степени. Така напр. говорим за а-степен, о-степен, е-степен и т.н. на дадена коренна гласна, а полученито редове - отгласни редове. Процесът е бил наследен в старобългарски от праславянския език, но с чувствителни промени в закономерностите, по които е протичал. Различавали са се два вида редуване - количествено и качествено. При първото сме имали редуване на различни по своето количество гласни (дълги, кратки, редуцирани), а при второто само на качествено различни гласни. Тъй като сред гласните в старобългарски не съществува противопоставяне по краткост и дължина, следите от старото количествено редуване се откриват със средствата на сравнителното индоевропейско езикознание. Така напр. редуването на коренната гласна в .......... и ................................................................ , което в старобългарски е вече качествено, има за основа старо количествено редуване на кратко ...... с дълго...... . Също така промените на коренната гласна във формите за минало свършено време на някои глаголи има за основа старо количествено редуване, напр. ...... 'водя' и ..... 'водих' , ........................................................ (редуване на кратко ...... с дълго .......). Младограматическата школа в общото езикознание поддържа теорията, че Е и О са две степени на една и съща гласна, като Е е нормалната й реализация, а О - отгласната, напр: .................................................................................... . Пак според тази Теория на младограматическия ларингален модел съществуват още степени на реализация на фонемите: нулева и редуцирана. Напр: ......... (3 л. мн. ч.), ....... (сег. деят. прич. м. и ср. р.) - ..................................... (нулевава степен, която не се проявява в инфинитива на спмагателния глагол ..............) По-отчетлива е следата на онова количествено редуване, при което старата редуцирана степен на гласните е застъпена в старобългарския от ерови гласни, напр. ................................................... 'бия, удрям' (срв. Перун, пера, пе-пе-руда 'обред при суша'), .................................................... . Обобщено казано, ларингалният модел е намерил отзвук в старобългарския език по следния начин: .............................................. . В този отгласен ред някоя от гласните може и да липсва. Например:Редуването на гласни е засегнало и двете носовки, срв.