Реферат

Великотърновски университет
„Св. св. Кирил и Методий”
Филиал гр. Враца

Курсова работа
по
учебната дисциплина
„Българска литература“
Тема: „Проблемът „свое–чуждо“ в комедията „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников“

РАЗРАБОТИЛ: РЪКОВОДИТЕЛ:

Добри Войников поставя началото на драматичния жанр и театралното изкуство. Най-високото постижение в неговата драматургична практика е „Криворазбраната цивилизация“. Създадена е в Букурещ през 1871 г. и е публикувана в списание „Училище“. През същата година излиза, като самостоятелно издание и се играе за пръв път в Русе.
В своята творба Войников осмива характерни слабости от действителността на съвременното общество. Новостите неизбежно проникват в живота на българите, но не всички хора са готови за това. Западните дрехи заместват типичните ръчно изработени одежди, хората играят модерни танци и говорят различни езици.
Темата на произведението е дадена от реалностите на живота, където осезаемо се противопоставят свое и чуждо, и това несъмнено води до конфликти с трагични последици. Българинът, като всички хора се стреми да се развива и усъвършенства, но много често в тези стремежи на подражание на Европейското се пораждат грозни отклонения. Именно тези аморални аномалии и изопачаването на културния прогрес са обект на критика в комедията „Криворазбраната цивилизация“.
Конфликтите в творбата разглеждат не само типичните опозиции: стари–млади, родители–деца, бедни–богати. В основата и са заложени много по-дълбоки проблеми, а именно начинът, по който героите осмислят и възприемат модерното и новото, как те асимилират противопоставянето на родното и своето с чуждо.
В патриархалното пространство на обикновения българин нахлува Маргариди – лицемер, представящ се за представител на цивилизацията. От фалшивия му чар са запленени Анка, нейния брат Димитраки и майка им Злата. Защитници на семейната чест и българските традиции са Хаджи Коста, баба Стойна, Марийка и Митю. Те показват другото лице на така наречената цивилизация и наказват подлия Маргариди. Конфликтът тук произлиза от характерите на героите и определя съдбата им. Измамният грък успява да омае и подлъже лекомислената майка, която не успява да произнесе думата цивилизация, но държи бъдещия и зет да говори „вранцушкий“. Синът Димитраки, който е учил в чужбина и вместо знания е усвоил стремеж към безгрижен живот, решава че френското е най-доброто, щом можеш да живееш на чужд гръб. Анка има най-драматична съдба. Тя изкупва презрението си към родното и българщината чрез страданието, което и причинява Маргариди, след като я използва и унижава, доловил недостатъците и.
Композиционно пиесата е изградена от пет действия, в които фарсът и нравоучението са в непрекъснат кръговрат. В първо действие сме въведени в атмосферата на едно българско семейство, представени са главните герои и конфликтите между тях. Във второ действие се запознаваме с останалите персонажи и се заговаря за сватосване и женитба. Заформя се класически любовен триъгълник. Митю и Маргариди ухажват Анка по различен начин, девойката категорично изразява желанията си, но те не съвпадат с решението на бащата. Конфликтите стават все по-остри, защото всяка от страните е убедена в правотата си и е непреклонна пред аргументите на другия. В трето действие рамките на дома се счупват и конфликтът се пренася на площада, който е централно и движещо място за възрожденския град. Ясно и категорично е показано, че не само Анка и майка и са последователи на новото и модерното. Конфликтът българско–чуждо е изграден чрез противопоставянето на народните хора с модерните танци и носията с модните дрехи. В този момент Маргариди разкрива истинските си намерения и сваля фалшивата маска. В четвърто действие настъпва кулминацията на конфликта, когато Анка избягва с подлия грък и осъзнава колко е заблудена по доста драматичен начин. Пето действие е развръзката на тези драматични и комични събития. Маргариди е наказан, но не ставаме свидетели на щастлив край.
Комедията завършва с песен, която разкрива поуката извлечена от самите житейски събития:
„Да сме верни в секи случай
на народний си обичай:
чуждото за нас е странно,
че за други е скроено.“
Добри Войников избира главния отрицателен герой да е грък – Маргариди притежава типичното за този народ самочувствие и усещане за превъзходство над останалите народи. Той демонстрира пренебрежително отношение към заобикалящите го през цялото време. Най-ярко разкрива мнението си за българския народ в края на творбата, когато не прикрива чувствата си: „Отмъщение може да са чака от секи друг човек, само от българин не. Той не знае друго, само да трепери пред другия.“ Той възприема българите, като простаци, които могат да бъдат манипулирани. Своеволията му стигат до такова ниво, че си позволява да възпитава хората по време на сватба, пренебрегвайки традициите. Освен това виждаме подлото му поведение спрямо едно младо и наивно момиче. Думите му звучат цинично, в тях откриваме само сладострастие и никакви признаци на дълбока привързаност и любов: „Натуралната та е дарила, бога ми, с такваз щармантна хубост, с таквази физически авантажи, таквази персонални грации!“. Веднага щом постига целта си, разкрива истинската си самоличност.
Конфликтът „свое–чуждо“ е най-силно изразен чрез образите на Злата, Димитраки и Анка. Те са заможни и не е нужно да се трудят, което ги прави лениви и лесни жертви на новото. Всичко което ги вълнува са модните журнали и изисканите обноски.
Димитраки е от тези млади българи, които само харчат и се наслаждават на живота. Върхът на глупостта и неуважение към своя народ, достига с изказването си: „Да зная, че има толкоз месо българско у мен, отрязвам го и го хвърлям на кучетата“. Героят се осъзнава в резултат на засегнатото си честолюбие, но разбирайки как се е държал преди, сам не може да си повярва и не успява да се изкаже до край: „Господа, вий знаете какво нещо е честта на българина. Аз като българин…“.
Анка, поласкана от ухажването на чужденеца се самозабравя. Не уважава баща си и не се вслушва в съветите на хората. Единствения и стремеж е да навлезе дълбоко в цивилизацията. Глупостта и е наказана и тя стига сама до важно и тъжно заключение: „О, таз пуста цивилизация! Ето до какъв ред ме докара.“
Образът на Злата е доста комичен. Тя не изпълнява домашните си задължения и измисля всевъзможни оправдания, за да избегне скандалите с Хаджи Коста. Намеренията и да омъжи дъщеря си на добро място са напълно нормални, но няма добра преценка за това кое е добро и кое не. Ограничените и познания пречат да прозре истината за намеренията на чужденеца и тя всячески тласка дъщеря си в неговите ръце. С глупостта и лекомислието си тя е косвен съучастник на Маргариди.
Хаджи Коста е показан, като здравомислещ човек, носител на родовата устойчивост. В неговата личност конфликтът свое–чуждо е представен в отрицанието му към всичко ново. Той напълно отрича модернизацията и не вижда нищо положително в промените. За Хаджи Коста е важно какво е постигнал човек чрез труда си. Понякога се държи доста деспотично и спира влеченията на Злата към модите с един хубав бой. Комичното в неговия образ е това, че напълно отрича новостите, но доста често прибягва до турцизми и всяка негова реплика завършва с „анадънму“, в което сякаш се крие решението на всичките му проблеми.
Носители на мъдростта на народа са Митю и Марийка. Марийка уважава рода си и смята, че срамът е честта на едно момиче. Почита родителите си и зачита волята им. Девойката не се срамува от корените си, традициите и къщната работа. Тя е носител на убеждението, че модното и родното трябва да вървят ръка за ръка чрез учение и просвещение. Митю от своя страна копнее България да се изравни с Европа икономически, политически и културно. Младежът се труди неуморно, защото е закърмен с идеята за трудолюбието и всячески се стреми да надмогне пасивността и ограниченията на средата, в която живее и да докаже себе си.
Сравненията на свое и чуждо връщат читателя към традициите съхраняващи народния дух. Новостите трябва да навлизат постепенно и по никакъв начин да не пречат на българщината. Между тях трябва да бъде намерен баланс и да съществуват в равновесие. Самия Добри Войников обяснява в предговора ясно и открито проблемите, които ще се разглеждат в неговата комедия. Той посочва последиците от сляпото подражание на чуждите маниери и изобличава заблудите и пороците на народа:
„У младите народи почти сичко върви по-скоро по подражание, отколкото по систематично изследувание. Много пътя най-добрите, най-нравственита начала са взети наопаки, разбрани накриво. От това вместо морал или благонравие в тях се вгнездява деморализация, разврат; вместо искреност, братска любов и привязаност — гордост, презрение и ненавист; вместо задружност и съгласие — раздор и разединение; следователно, вместо развитие — затъпление и заблуждение. А заблуждението спира напредъка на душевното развитие и образование.“