Ренесанс

/14-17 век./

Ренесансът е идейно и духовно отрицание на Средновековието и поврат към духа, естетиката и поетиката на европейската античност.
Обща характеристика: поетика на ренесансовата литература.
Италианската ре
несанс
РРенесансът е
идейно и

духовно отрицание на Средновековието и поврат към духа, естетиката и пое
тиката на евр
опейската античност.
Обща характеристика: поетика на ренесансовата литература.
Италианската ренесансова литература е представена главно с творби и автори из епохата на треченто: /Ранен италиански ренесанс/
1. Франческо Петрарка - "Песенник", петраркизъм
2. Дж
овани Бо
качо - "Декамерон", "Елегията на модана Фиамета".
Високият ренесанс /16-17в./ е застъпен чрез върховите постижения на френската, испан Обща характеристика: поетика на ренесансовата литература.
Италианската ренес
ансова литература е п
ред
ставена гла
вно с творби и автори из епохата на треченто: /Ранен итали
ански ренесанс/

1. Франческо
Петрарка - "Песенник", петраркиз Италианската ренесансова литература е представена
г
лавно с творби и автори из епохата на треченто: /Ранен италиански ренесанс/
1. Франческо Петрарка - "Песенник", петраркизъм
2. Джовани Бокачо - "Декамерон", "Елегията на модана Фиамета".
Високият ренесанс /16-17в./ е застъпен чрез върховите постижения на френската, испанската и английската литература.
1. Франсоа Рабле - "Гаргантюа и Пантагрюел". Разглежда се пантагр
юелизмът като специфичен вариант на европейският хуманизъм, който е идеология на Ренесанс 1. Франческо Петрарка - "Песенник", петраркизъм
2. Джовани Бокачо - "Декамерон", "Елегията на модана Фиамета".
Високият ренесанс /16-17в./ е застъпен чрез върховите постижения на френската, ис 2. Джовани Бокачо - "Декамерон", "Елегията на модана Фиамета".
Високият ренесанс /16-17в./ е застъпен чрез върховите постижения на френската, испанската и английската литература.
1. Франсоа Рабле - "Гаргантюа и Пантагрюел". Разглежда се пантагрюелизмъВисокият ренесанс /16-17в./ е застъпен ч
рез върховите постижения на френската, испанската и английск
ата литература.
1. Франсоа Рабле - "Гаргантюа и Па
нтагрюел". Разглежда се пантагрюелизмът като специфичен вариант на европейският хуманизъм, който е идеология на Ренесанса.
2. Мигел де Сервантес - "Дон Кихот". Романът с
е разглежда като пе
рспектива на европейският рицарски роман.
- Проблемът
за лудостта на героя.
3. Уилям Шекспир - драматургия и сонети. Тво 1. Франсоа Рабле - "Гаргантюа и Пантагрюел". Разглежда се пантагрюелизмът като специфичен вариант на европейският хуманизъм, който е идеология на Ренеса
Алберти е един от най-
големите теоретици на ренесансовото изкуство. Той е автор на трактаголемите теоретици на ренесансовото изкуство. Той е автор на трактатите „За статуята“, „Три книги за живописта“ и „Десет книги за строителството“ – критически преглед и преработка на гол
емия труд на Витрудий
„За арх
и
тектурата“.
Интересът на литературата е насочен към сферата на общуване,
авантюризъм,
действителния свят. Човекът и земята са видени в тяхното динамично взаимодействие.
Реалистична литература, но не и реализъм.
Ангажирана е действителността. Литературата също е свързана с неправдоподобното, невероятното, фантастичното.
Природата е много важен комп
онент за
ренесансовата литература. Тя е обект на изображение.
1. Да символизира душевните състояния на човека.
2. Да покаже как чрез природата се говори за Бога творец.
Природата е ценност сама по себе си.
Творецът се у
съвършенства, като се
по
тапя в прир
одата.
- Творецът субект, природата - обект.
Жанрове:
- започва с ли
рика, след това
Интересът на литературата е насочен към сферата на общуване, авантюризъм, действите
л
ния свят. Човекът и земята са видени в тяхното динамично взаимодействие.
Реалистична литература, но не и реализъм.
Ангажирана е действителността. Литературата също е свързана с неправдоподобното, невероятното, фантастичното.
Природата е много важен компонент за ренесансовата литература. Тя е обект на изображение.
1. Да символизира душевните състояния на човека.
2. Да п
окаже как чрез природата се говори за Бога творец.
Природата е ценност сама по себе си.
Творецът се усъвършенства, като се потапя в природата.
- Творецът субект, прироРеалистична литература, но не и реализъм.
Ангажирана е действителността. Литературата също е свързана с неправдоподобното, невероятното, фантастичното.
Природата е мАнгажирана е действителността. Литературата също е свързана с неправдоподобното, невероятното, фантастичното.
Природата е много важен компонент за ренесансовата литература. Тя е обект на изображение.
1. Да символизира душевните състояния на
човека.
2. Да покаже как чрез природата се говори за Бога т
ворец.
Природата е ценност сама по себе си.
Творецът
се усъвършенства, като се потапя в природата.
- Творецът субект, природата - обект.
Природата е много важен компонент за ренесансовата литература. Тя е обект на изобра
жение.
1. Да симво
лизира душевните състояния на човека.
2. Да покаже как ч
рез природата се говор
и
за Бога творец.
Природата е ценност сама по себе си.
Творецът се усъвършенства, като се потапя в природата.
- Творецът субект, природата - обект.
Жанрове:
- започва с лирика, 1. Да символизира
След това Хамлет е извикан от майка си, която го упреква, че е обидил Клавдий. Полоний се е скрил зад една завеса, за да подслуша разговора между Хамлет и майка му. Хамлет и Гертруда си разменят остри упреци и Полоний, притеснен за сигурността на кралицата се развиква. Хамле
т веднага реагира и н
амушква
П
олоний през завесата. Полоний е убит и тъй като Клавдий също се страхува
да не бъде н
амушкан, изпраща Хамлет заедно с Розенкранц и Гилденстерн в Англия, които носят писмо до английския двор с искане, щом Хамлет пристигне да бъде незабавно обезглавен. Хамлет открива заговора срещу него, взима тайно писмото през нощта, изтрива името си, а на мястото
му вписв
а имената на онези двамата. Пирати нападат на кораба, Хамлет попада на техния кораб, но когато разбират кой е Хамлет го оставят в най-близкото пристанище на Дания.
Преди да замине за Англия, Хамлет се държи жес
токо с Офелия. След с
мър
тта на баща
си тя полудява. Накрая тя се удавя. Когато Хамлет се връщ
а първото нещо,
което вижда е
погребението на Офелия. Лаерт - брат й, който силно я обича, се е върнал от Франция
и
е решен да отмъсти за смъртта на баща си и на сестра си. Отначало той мисли, че Клавдий е виновен за смъртта на Полоний, ала кралят му казва, че Хамлет е истинският виновник и убеждава Лаерт да убие Хамлет и измама.
Хамлет и Лаерт се дуелират. Върхът на шпагата на Лаерт е намазан с отрова, освен това кралят е приготвил за Хамлет и чаша са острова.
По време на дуела,
без да знае, че в чашата има отрова, Гертруда и изпива и умира. Хамлет, ранен от Лаерт, също е отровен, макар да не знае това. Двамата продължават да се бият и в разгара разменят оръжията. Хамлет ранява Лаерт. Изпълнен с угризения, Лаерт казва на Хамлет, че Клавдий е наредил на намажат върха на шпагата с отрова. Усещайки, че краят му наближава, Хамлет набива отровната шпага в сърцето на чичо си.
Хорацио, верният и добрият, Фортинбрас, младият принц на Норвегия, войник, храбър и решителен, остават за да разкажат истината.

Ренесанс в Англия /16-17 век./, два века по-
късно

Този период в английската история е наричан още "ер
ата на Шекспир"
или "Елизабетинската епоха" - по им
ената на най-известните автор и монарх през Английския ренесанс.
Едмънд Спенсър и Джон Милтън
"Вълшебната кралица" , "Изгубеният рай"
Драматурзи: Кристофър Марлоу, Уиля
м Шекспир създават
театралната представа за английските възприятия за живот
а, смъртта и историята
.

Доминираща форма в изкуството е била литературата.
Англичаните не са се влияели толкова от античното изкуство, те са се влияели повече от самите италианци и преоткриват античното изкуство чрез с
Крал Лир
За пръв път поставена на сцена около 1605г.
/Ужас и жалост/

Пиесата е посветена на фината крехкост дори на най-бла За пръв път поставе
на на сцена около 160
5г.


/Ужас и жалост/

Пиесата е посвет
ена на фината
крехкост дори на най-благородния човешки дух и на слабостта дори на най-силния сред хората. Тя р /Ужас и жалост/

Пиесата е посветена на фината крехкост дори на най-благородния човешки дух и на слабостта дори на най-силни
я сред х
ората. Тя разказва за цената на глупавата доверчивост. И за дъ
ППиесата е посветена на фината крехкост дори на най-благородния човешки дух и на слабостта дори на най-силния сред хората. Тя разказва за цената на г
лупавата доверчивост.
И
за дълга на
старостта. Крал Лир споделя с класическите трагедии на гъ
рците вярата в
човешкото безси
лие: "За боговете ние сме като мухите за буйните деца"
Достигнал до преклонна възр
а
ст, крал Лир от Англия от 1 в пр. Хр. се отказва от трона си и пожелава да раздели кралството между трите си дъщери, като обещава най-голямата част от него на онази своя дъщеря, която му докаже, че го обича най-много. Гонерила описва с щедри думи любовта към баща си, Регана е още по-щедра в словата си. Корделия обаче не желае да ласкае с кухи излияния своя баща. Тя казва
, че обича баща си така както й повелява дългът, ни повече ни по-малко. Думите й обаче разгневяват краля и той я лишава от наследство, а когато верният му служител граф Кент я защитава, Лир го изгонва от кралството.
В същото време в двора гостуват двама ухажора на Корделия - Бургундския княз, който се отказва да й иска ръката, когато баща й я обезнаследява, ала кралят на Франция е впечатлен от честността й, и й предлага брак. Лир отказва да благослови брака, който двамата сключват, а полагащо се на Корделия наследство той разделя между двете й сестри. Обаче това не задо
Достигнал до преклонна възраст, крал Лир от Англия от 1 в п
р. Хр. се отказва от трона си и пожелава да раздели
кралството между трите си дъщери, като обещава най-голямата част от него на онази своя дъщеря, която му докаже, че го обича най-много. Гонерила описва с щедри думи любовта
към баща си, Реган
а е още по-щедра в словата си. Корделия обаче не желае д
а ласкае с кухи излиян
и
я своя баща. Тя казва, че обича баща си така както й повелява дългът, ни повече ни по-малко. Думите й обаче разгневяват краля и той я лишава от наследство, а когато верният му служител граф Кент я з
В творбата, паралелно с историята за Лир, върви и друга линия: Глостър – Едгар – Едмънд. Глостър наподобява своя крал. Прекалено е самоуверен и самодоволен, за да разбере какво в действителност се случва около него. Едмънд е типичният герой, неспиращ се пред нищо до достигане
на целите си. Без ни
какво съ
м
нение, той е най-хитрият от всички. Никакви престъпления не могат да го
уплашат или д
а го спрат. Едгар е пълната противоположност. Въпреки, че съдбата го наказва жестоко, той не скланя глава и не губи ориентация. Носи идеята за борба и оптимизъм. Никога не губи надеждата си. Единственият път, когато се чувства слаб, е когато се среща с ослепения си
баща. Н
о пак устоява на удара на съдбата и продължава. Така Едгар получава още по-важна задача в сюжета на творбата. Той трябва да улесни по някакъв начин прозрението на крал Лир.
Друга важна тема е тази за лудостта. Ли
р наистина ли обезумя
ва?
Всъщност Л
ир е бил луд преди, когато е управлявал, когато, според хо
рата, е бил здр
ав. А сега, в с
воята лудост, Лир израства като нравствена личност и мъдрец. Неговата лудост и страд
а
ния му отварят очите.
История за прехода на един крал от владетел в човек. История за надеждата, че след лошото ще дойде хубавото и в света ще останат слънчеви хора.

"Дон Кихот"
/1605г.-Първа част/
Мигел де Серв
антес, испанска.

Творецът през епохата на Ренесанса е забележителна личност, става дума за образована личност, интересна за обществото.
През 1547г. е роден Сервантес, дипломат.
Пленен в Алжир, Сервантес започва писателската си дейност. Пише много и в най-разнообразни жанрове. Започва като поет . сонети, балади. Драматургичното му творчество обаче е недооценено.
Сервантес иска да внесе някак