Римско частно право - лекционен курс

ВЪПРОСНИК ПО РИМСКО ЧАСТНО ПРАВО
СУ, ЮФ, Право - I курс, II семестър 2006/2007 задочно


1) Предмет на дисциплината. Методи за изучаването на римското частно право. Извори -
критерии за класификация. Периодизация на римската правна история.
2) Източници на правото. Системи на действащото право.
3) Основни периоди в развитието на римската юриспруденция.
4) Царски период. Република. Архаично и предкласическо право.
5) Принципат. Класическо римско право.
6) Доминат. Следкласическо право. Вулгаризация.
7) Юстинианова компилация.
8) Правен континюитет на Източната римска империя.
9) Рецепция на римското право в съвременните частноправни системи.
10) Развитие на науката за римското право.
11) Статус на лицата. Свободни и роби. Римски граждани и чужденц и.
12) Юридически лица.
13) Римската фамилия.
14) Пекулий и прекарий.
15) Настойничество и попечителство.
16) Брак и развод. Годеж. Зестра.
17) Брачни реформи на Октавиан Август. Промени в семейното право, повлияни от
християнството.
18) Основни понятия на римския граждански процес - акция, литисконтестация.
19) Легисакционен процес. Фази на процеса. Легисакции. Принудително изпълнение.
20) Формуларен процес. Елементи на формулата. Фази на процеса.
21) Формуларен процес. Принудително изпълнение.
22) Особени преторски производства.
23) Служебен когнитивен процес.
24) Понятие за вещно право. Класификация на вещите по римското право.
25) Владение. Същност и елементи. Придобиване и изгубване на владението.
26) Видове владение. Правно значение. Защ ита на владението.
27) Право на собственост. Същност. Съдържание.
28) Видове собственост по римското право.
29) Защита на правото на собственост. Акции. Други правни средства.
30) Съсобственост. Публичноправни ограничения на правото на собственост.
31) Първични (оригинерни) способи за придобиване на право на собственост.
32) Вторични (деривативни) способи за придобиване на право на собственост.
33) Вещни права върху чужда вещ. (сервитути)
34) Право на строеж (суперфиция). Поземлени аренди.
35) Правният акт. Волеизявление. Унищожаемост и нищожност.
36) Същност, източници и класификация на облигациите по римското право.
37) Престация. Понятие и класифиционни критерии.
38) Промяна на страните на облигационното отношение.
39) Солидарност.
40) Гаранции за изпълнение на облигационното отношение. Лични и вещни обезпечения.
Задатък. Наказателни стипулации.
41) Погасяване на облигационното отношение чрез изпълнение.
42) Забава на длъжника. Забава на кредитора. Правни последици.
43) Невиновна невъзможн ост за изпълнение. Непреодолима сила. Случайно събитие.
44) Погасяване на облигационното отношение независимо от изпълнението.
45) Договорът в римското частно право. Понятие. Историческо развитие.
46) Класификация на договорите в римското частно право.
47) Основни и допълнителни елементи на договора.
48) Формални договори - либерални, вербални и литерални.
49) Обикновен заем. Заем за послужване.
50) Влог. Залог.
51) Покупко-продажба. Действие на договора. Основни права и задължения на страните.
52) Покупко-продажба. Отговорност на продавача за евикция и скрити недостатъци.
Допълнителни съглашения към договора.
53) Наем на вещ.
54) Наем на работа, наем на трудов резултат.
55) Дружество.
56) Мандат.

57) Ненаименувани договори.
58) Пактове.
59) Водене на чужда работа без поръчка.
60) Недължимо платено. Други отношения, уредени чрез кондикции.
61) Понятието за деликт по римското право. Пенални и смесени акции. Ноксална отговорност.
62) Персонална инюрия. Противоправно уреждане на чужда вещ.
63) Кражба. Деликти по преторския едикт.
64) Квазиделикти.
65) Наследство, наследяване. Принципи на римското наследствено право.
66) Интестатен ред на наследяване.
67) Наследяване по завещание.
68) Легати и фидеикомиси.
69) Приемане и отказ от наследство.
70) Дарение. Дарение по повод смърт.


......
Препоръчителна литература:
1) Римско Частно Право - Михаил Андреев
2) Римското Частно Право - Румен Чолов
3) Casebook по Римско Вещно Право - Херберт Хаусманингер
4)Casebook по Римско Облигационно Пр аво - Херберт Хаусманингер


Въпрос 01:
Предмет на дисциплината. Методи за изучаването на римското частно право. Извори
- критерии за класификация. Периодизация на римската правна история.



1) Предмет на дисциплината
Предметът на изучаване на дисципли ната е римското частно право в процеса на неговото
вековно развитие и по-точно в периода от началото на I в. до средата на VI в. Именно тогава
то достига своя разцвет, оформяйки се като една цялостна, добре изградена и завършена
правна система. Римското частно право е част от цялостната система на робовладелското
римско право. Или по-точно онзи дял от него, който урежда отношенията на римските
граждани помежду им. Частното право е разграничено от публичното от Улпиан в своите
Институции:

Publicum ius est quod ad statum rei Romanae spectat, privatum - quod ad singulorum utilitatem. -
Публичното право е това, което се отнася до положението на римската държава, а частното -
това, което се отнася до ползата на отделните лица.

Римското частно право представл ява една развита и съвършена в техническо отношение
правна система, която е оказала огромно влияние върху по -нататъшното развитие на правото,
докато римското публично право не е достигнало това съвършенство и ролята му съвесем не
може да се сравнява с тази на частното право. Именно заради това се изучава частното право,
а не публичното.

Класиците на марксизма са дали висока оценка на римското частно право и са посочили
неговото значение за развитието на правото като цяло. Когато стоково -паричните отношения
са се развили в Западна Европа, римското частно право е било възприето (реципирано),
защото примитивните феодални кутюми не са могли да уредят задоволително. След това
римското частно право е залегнало в гражданските закони на повечето от
западноевропейските държави.

За днешното българско право римското такова не оказва пряко значение и не е източник на
правни норми. Но то оказва огромно влияние, което е оказало върху хода на правната
история, така и поради обстоятелството, че то стои в основите на бурж оазните правни системи
и ни дава ключа за тяхното разбиране.

Преди всичко римското право е изключително полезно и значимо за школовката на младия
юрист. В него за пръв път са разработени логически и завършени правни понятия и правни
институти. До тях римската юриспруденция е достигнала чрез разработване на отделни случаи

и юридически казуси. Затова логическите конструкции на римското право, понятия и
институцти имат ясно изразена практическа насоченост.

Римското право също така представлява един завърше н юридически процес, при който може
да проследи в цялостното влияние, което икономическият базис оказва върху промените в
правната надстройка. От едно примитивно право, което урежда отношенията на гражданите в
една малка държава-град, римското право се превръща в една разгърната правна система,
която регламентира стокообмена на едно достигнало своя разцвет робовладение.

2) Методи за изучаването на римското частно право
- филологически;
res - нещо/вещ
actor - означава както актьор, така и ищец
- исторически;
- социологически;
- политологически;
- философски;
- екзегетически (филологически, логически и правни средства едновременно).

Римското частно право е било предмет на многовековни проучвания, но ако все пак
постигнатите резултати не са винаги задоволителни, то причината затова следва да се търси в
неправилния методологически подход, който е бил прилаган.

Сред съвременните романисти е прието, че първите изследователи на римското частно право
(глосаторите и постглосаторите) не са могли да достиг нат до едно исторически вярно негово
разбиране, тъй като са им липсвали необходимите познания. Те са се задоволявали с една
схоластична интерпретация на Corpus iuris civilis, вмъквайки отделни бележки в самия текст -
т.нар. маргинални (странични) и интерли неални (вътре в текста) глоси. Буржоазните
романисти, постигнали значителен напредък в сравнение с глосаторите, не са преодолели
методологическите слабости при изучаването на римското частно право. Така те не отиват по -
далеч от една обикновена екзегетика н а текстовете, от една формално-догматична
интерпретация на институтите на римското частно право.

Но според Лейфер резултатите от този път на анализ не са задоволителни. Те показват цялата
безпомощност на формално -догматичния метод при изясняване на съдър жанието на римското
частно право. За да бъдат правилно разбрани, институтите му трябва да бъдат свързани с
икономическите отношения, които ги обуславят, трябва да бъдат разгледани през призмата на
класовите цели, които те обслужват. Само по този начин може да се преодолеят не само
неясните моменти и противоречията, които има в разпорежданията на Дванадесетте таблици,
но и онези съмнения и трудности, които пораждат интерполациите на Трибониан и
помощниците в Юстиниановата кодификация.

Правилното разбиране на отношението между икономическия базис и юридическия сектор на
надстройката и тук би помогнало да се намери истината. Не е било възможно при коренните
промени на римската икономика през времето на Домината да останат непокътнати текстовете
на класическите римски юристи, които са служили като ръководство за практиката.
Измененията и поправките в класическите текстове са били неизбежни и са направени още в
през времето на следкласическото право. Възстановяването на първоначалните текстове,
което е необходима предпоставка за възстановяване на класическото римско право и не може
да се извърши, ако не се държи сметка за онези икономически отношения, които
законодателството и юриспруденцията са обслужвали.

3) Извори
>> Юридически извори
Източниците на РП са стигнали до нас благодарение на запазените извори – има доста такива.
- Юстниниановата компилация е запазена изцяло, открит е във Флоренция – ръкопис,
пресъздаващ компилацията (30те на VI в.).
- Веронски ръкопис – Институции;
- Фрагменти от т.нар. Правила – тематично и философско обобщение;
Дейност на римските юристи по подпомагане на римските граждани при водене на процеси и
разрешаване на спорове >> по въпроси с противоречния се създавали съчинения – Въпроси и
Респонза. Излага се определена правна сит уация и се дава нейното разрешение. Много често
се цитират други юристи и предшественици, така проследяваме развитието на
юриспруденцията.

- Corpus iuris е законодателен акт, запазени са различни материали на камък, бронзови
плочки са запазени закони; в 287 г. пр