Родителски практики

Тема 6. Родителски практики
Чрез етнографско изследване, в което участват деца в начална училищна възраст и техните родители, Анет Ларо обособява 2 подхода на родителството:
- съгласувано отглеждане - родителите насърчават и оценяват талантите, мненията и уменията на децата.
- естествено израстване - родителите проявяват грижа за децата си, но разчитат на тяхното естествено развитие.
Ключовите измерения, по които авторката различава двата подхода са:
+ Организиране на ежедневието - в семействата със съгласуване отглеждане има много дейности, които са ръководени от възрастните. Родителите разчитат в извънкласни дейности детето не само да развие своите способности, но и да формира социални умения. В семействата с естествено израстване детето прекарва свободното си време предимно с родственици и деца от квартала.
+ Начин, по който се използва езикът - при съгласуваното отглеждане се използва предимно езикът на разсъжденията, допуска се децата да оспорват твърденията на възрастните. При естественото израстване родителите много често използват кратки нареждания и забележки и наблягат на дисциплината.
+ Социална свързаност - при съгласуваното отглеждане контактите са в по-разнообразна соцална среда и не са подчинени на семейната близост. При естественото израстване контактите са предимно в роднинска и съседска среда.
+ Огношение и намеса в институциите - в съгласуваното отглеждане децата се научават да изразяват мнение, да отправят критика, да се намесват от свое име. При естественото израстване се наблюдава в по-голяма степен зависимост от институциите , съпътствано от чувство на недоверие и безсилие.
Ограничен и развид код в комуникацията
- Ограничен - използва се от децата на работническата класа. Съдържа множество неизказана информация, която се очаква да се подразбира. Включва твърдения приети като даденост, на доверие. Речта е ориентирана към нормите на групата, семейството. Когато изискват от децата си, те не обясняват защо, а просто съобщават какво се очаква. Води механично и рутинно запаметяване и възпроизвеждане.
- Развит - характерен за средните класи. Съдържа причинно-следствени връзки , смисълът на думите е индивидуализиран и личностно ориентиран. Родителите обясняват основанията за различни действия и изисквания. Децата по-свободно правят обобщения и изразяват абстракни идеи. Съдейства за развитие на мисленето.
Култура на бедността- отсъствие на инициатива, зависимост от действията и грижите на другите, ниска мотивация за труд и постижения, неспособност за планране, стремеж към оцеляване, а не промяна. Натрупването на тези характристики води до оформянето на устойчив стил на живот. Културата на бедността става самостоятелна сила, същесвуваща независимо от породилите я условия.
Семейната среда и най-близкото обкръжение, могат да повлияят образователния и професионален избор в посока на по-ограничени хоризонти чрез културата на бедността.