Романтизъм

За разлика от Просвещението , когато на историята се гледа като на филолософия , обучение чрез примери , през XIX век нараства интересът към миналото , заради самото него.Това води до важни промени.На първо място историята окончателно се отделя от философията и литературата в самостоятелна научна дисциплина.На второ място продължава развитието на методите , с които си служат историците.На трето място историята се разширява и като тематичен обхват.Като цяло XIX век , особено първата му половина, е време на нестабилност.Френската революция от 1789 година разлкаща основите на съществуващия ред , а последвалите наполеонови воини в Европа (1848-1849 г.) и Кримската война допълнително разклащат европейските общества и затова в миналото започва да се търси от една страна корените на тогавашните събития , а от друга миналото започва да се идеализира.Голямо влияние през XIX век имат романите на Уолтър Скот , не само за създаването на една романтична представа за миналото , но също тези романи влияят върху историческата наука.По това време съществуват две основни школи – немската с основен представител Леополд фон Ранке и френската с представители Франсоа Гизо , Огюстен Тиери и Жул Мишле.
Ранке оказва влияние не само върху съвременниците си , но и върху развитието на историята в дългосрочен план.На първо място защото Ранке задава един модел на работа , който може да бъде обобщен като основна задача на историците да разберат какво точно се е случило в миналото.На следващо място влиянието му се дължи на това , че той доразвива идеите на Гьотингенската школа и нейният критически анализ на изворите.Интересът на Ранке към историческите извори произлиза не само от конкретните му занимания , но и като съвременниците си е харесвал романите на Уолтър Скот и затова остава шокиран да открие , че в някои исторически романи има грешки , които той смята че историците трябва да избягват и могат да избегнат като подложат изворите на анализ.Затова той поставя най-високите в йерархията на изворите документи , които произлизат от конкретни свидетели на епохата или са създадени от непосредствени участници в събитията.Оттук следва , че работата на историците трябва да се съсредоточи върху архивите и библиотеките , където се съхраняват оригиналите на тези документи , и не трябва да разчитат на официално документи – хроники , спомени и т.н.Това , което Ранке препоръчва е историците да следят за вътрешната цялост на текста , за несъответствията , пропуските и дори лъжите.Ранке препоръчва документите да бъдат съпоставени с други документи.Това може да помогне да сме сигурни за това , което откриваме в един документ.Също може да ни даде две главни точки към събитията и по този начин да създадем избистрена картина за някоя личност и т.н.Ранке има дългогодишно творчество.Основните му произведения са свързани с историята на латинските и германските народи , с историята на папите.Когато е бил на 83 години той започва да пише история на света , от която до смъртта си (91 години) завършва в седемнадесет тома.Макар че има голям принос , до голяма степен Ранке принадлежи към класическото направление в историята.Той проучва най-вече големите духовни или светски институции , а през XIX век постепенно започва да си пробива път наред с интереса към политическата и дипломатическата история и интересът към социалната история.
Тук е особено съществен приноса на френската школа.Гизо , Тиери и Мишле изиграват голяма роля за навлизането на социалната история сред основните исторически теми.Французите смятат , че за да се разберат наистина историческите събития и историческите личности , историците трябва да проучват живота на обикновените хора - техният начин на живот , вярванията.Трябва да се отдава необходимото внимание на климатичните и географските особености и историците трябва да видят как те влияят върху живота и развитието на народите.В много от тези произведения се усеща влиянието на Романтизма, защото изложението е живо , интересно , лесно се възприема.Но от друга страна , какъвто е случая с Тиери , той е критикуван за неточност в своите произведения.В произведенията на Мишле се открива един революционен патос.Освен отношението към изворите , френската и немската школа се отличават и по начина , по който гледат на историческото развитие.Германците разглеждат историческото развитие като бавен процес , а французите виждат в историята промените в революцията.
Като цяло приносът на XIX век е огромен.През XX век наследството му е доразвито примерно по отношение на социалната история , обогатена с нови теми и подходи , а в някои отношения оспорвано и дори отхвърляно.Като пример целта на Ранке да разбере какво точно се е случило , заедно с това критика ще търпи и неговото отношение към изворите.Другият принос е свързан с отделянето на историята като самостоятелна дисциплина, място , което през XX век ще бъде утвърдено , но също така и оспорвано , защото историята ще започне да търпи влияние от други дисциплини.