Рудолф Щайнер (1861–1925)

Рудолф Щайнер (1861–1925)



За да опознаем човешката природа в
развитие, преди всичко трябва да се
опрем на наблюдаването на скритата
природа на човека.

Р. Щайнер



Произведения:

• “Философия на свободата” (1897);
• “Възпитанието на детето от
позициите на хуманитарната
наука” (1907);
• “Човешката природа: познаването
на човека – основа на
възпитанието”; “ Метод и
практика”; ”Изкуството да обучаваш – методологически и
дидактически аспекти” (1919);
• “Духовна основа на възпитанието” (1922);


Епоха:

Движението за нова педагогика печели все повече
привърженици в европейските държави. През първите десетилетия
на ХХ век едновременно се правят различни опити за създаване
на ново училище – практически модел на реформаторските
педагогически идеи. Революционната атмосфера в Германия след
Германската революция (1919) създава подходяща емоционална
атмосфера за прилагане на практика на концепциите за
образованието в едно ново училище. Почти по едно и също време
се появяват “Валдорфските” училища на Р. Щайнер и “Йенският”
план на П. Петерсен – два модела, които не са загубили своята
актуалност и до днес.


Хронологична таблица:

1861г.,25.02.- роден в гр. Кралевец, Хърватско, в
семейство на железничар от австрийските жп линии;
1879г. – записва се студент по математика, история на
природата и химия във Висшето техническо училище във Виена,

като едновременно работи като възпитател и учител на дете-
инвалид в богато виенско семейство;
1890г.– привлечен във Ваймар за хоноруван сътрудник в
Архива “Гьоте и Шилер”;
1891г. – защитава докторат по философия на тема ”Истина и
наука”;
1897-1903г.– премества се в Берлин и работи като редактор,
писател, учител по история и води курсове по реторика в
организираното от Карл Либкнехт “Училище за работници”;
1913г.– основава Дружество по антропософия в Дорнах, близо
до Базел, Швейцария;
1919г.– изнася беседа пред работниците от цигарената
фабрика “Астория” във Валдорф, до Щутгарт относно
образованието на широките народни маси. На 7.09.1919
тържествено се открива първото “Свободно училище Валдорф”
(смесено начално и средно учебно заведение с 256 ученика,
произлизащи главно от работническите семейства от фабриката;
1920г.– по покана на швейцарски учители провежда курс за
обновяване на обучението в Базел;
1925,30.03.– умира в Дорнах, в годината когато първият
випуск на училището “Валдорф” се подготвя за зрелостен изпит.


Водещи педагогически идеи:

�‰ опитва се да помири науката, религията и изкуството, търси
универсалното единство в природата, като открива
постепенните проявления на духовното в примитивните й
явления, в архитиповите от растителния и животински свят.
Върху това интериоризиране на духовния свят и одухотворяване
на всички страни от живота се гради педагогическата
антропология на Р. Щайнер;
�‰ според него духовното в човека води до духовното в света.
Само ако човек усъвършенства самопознанието си, ако развие
дремещите способности у себе си, може да проникне в скрития
зад сетивата свят и свързаните с тях мисли. Всеки чрез
трениране на своя орган на познанието за медитация може да
придобие способностите, които ще му позволят да стигне до
познанието на висшите светове, до логиката на духовния свят
и космическия му ред. Превъплъщението, кармата, връзката
между макрокосмоса и микрокосмоса са основни закони в
антропософията на Щайнер;
�‰ образованието е средство за подпомагане на превъплъщението,
за подкрепа и хармонизиране на растежа на духовното
същество, за да приеме то своята физическа форма, която е
генетично и духовно, кармично определена;
�‰ човекът е свят в намален мащаб, той е микрокосмос, а светът
е човекът в голям мащаб – макроантроп. Това единство с
космоса стои в основата на екологичното възпитание във
Валдорфските училища (хомеопатия, природна терапия);

‰ основава разбирането си за специфичността на личността чрез
четирите вида темперамент, дефинирани в древността от Гален
(сангвиник, холерик, меланхолик, флегматик). Според щайнер
даден темперамент се дължи на преобладаването на една от
четирите космически сили (физическа, свръхестествена,
астрална или духовна) по време на прераждането. Една от
основните задачи на образование е хармонично уравновесяване
на различните тенденции на темперамента, така че нито един
да не преобладава. Учителят е терапевт и ваятел на духовното
съзряване на ученика;
�‰ истинският социален напредък изисква непрекъснато обновяване
на обучението и възпитанието по съдържание и форма;
�‰ акцентът в обучението се поставя на човешкото
взаимодействие, на заниманията с изкуство, на обсъждането и
практикуването на нравственост и религия;
�‰ учителят в педагогическата дейност да се ръководи от
действителното познаване на същността на развиващото се
дете, да носи пълна отговорност за делата си и да разгръща
цялата си инициатива.



Приноси:

• Училищата и детските градини на Р. Щайнер се отличават от
останалите училища, тъй като: те са автономни учебни
заведения по отношение на програмите и финансирането;
училищата нямат директор, организационните и педагогически
проблеми се решават на колегиални събрания; училищата
обединяват началния и средния курс на обучение. Учениците
учат заедно в постоянни класове от 1 до 12 клас, без оценки
и без да повтарят. В края на годината учителите подготвят
писмен отчет, характеризиращ постиженията на ученика; един
учител води един клас първите осем години, като преподава по
два часа основните традиционни предмети, по 4 седмици всеки
на т.нар. периоди (за по-голяма концентрация). Вместо
стандартни учебници се ползват изготвените от учениците
периодични тетрадки; от първи клас се въвеждат два чужди
езика чрез диалози, стихове и разговори, а от ІV клас нагоре
се изучават и писането и граматиката им; детските градини се
отличават със семейната си атмосфера и всеки ден се отделят
по два часа за свободни игри и игри с естествени материали,
художествени дейности и размишления за природата и
религията.
• Педагогическата реалност (пространство, време, социално и
материално обкръжение) в училищата Валдорф е ритмично
структурирана и така цялото обучение и възпитание изглеждат
интегрирани в космически порядък като ритуално явление
(оцветяване на стените, подреждане на учениците според
темперамента, ритуални празници в началото на всеки годишен
сезон, рецитиране на определен библейски стих от всеки

ученик на рождения му ден, седемгодишни периоди на
развитие).
• Епохите на човешката история се изучават в синхрон с етапите
на развиване на детето.
• Въвежда учителските конференции, на които всеки има право да
изкаже мнението си и където се обсъждат всички училищни
въпроси.
• Макар и оспорвано като теория, като практика училището на Р.
Щайнер се радва на все по-растящ успех не само в Германия,
но и във Великобритания, Източна Европа, Канада, Австралия,
Южна Африка, Япония (над 500 училища в целия свят). В него
работят компетентни учители, основните педагогически
принципи се спазват с убеденост в правотата и необходимостта
им, с чувство на приемственост от собствените традиции,
систематично се обсъжда педагогическата дейност на
конференции, учителите непрекъснато се усъвършенстват –
всичко това го прави предпочитано учебно заведение от нов
тип. Освен това резултатите на завършилите училищата на
Щайнер доказват решително по-добра подготовка и реализация,
а и по-голяма нужда от непрекъснато усъвършенстване.



Библиография:

Щайнер, Р. Общото човекознание като основа на
педагогиката. - Ст. Загора, 1995.
Щайнер, Р. Антропософията като космософия. В 2 ч., - Стара
Загора, 1996
Бижков, Г. Валдорфската реформаторска педагогика на Рудолф
Щайнер. - Педагогика, 1993, № 3
Улрих, Хайнер. Рудолф Щайнер. - В: Мислители на
образованието, Перспективи, т.4, - С., с. 551-569