СЪДЕБНИ АКТОВЕ

І. Постановяване на решението
Решението /Р/ е последният акт на исковото производство, с който то завършва. То предпосРешението /Р/ е последният акт на исковото производство, с който то завършва. То предпоставя, че всички предхождащи го процесуални действия с
а
вече предприети
. З
атова съдът пристъпва към п
остановяване на Р по делото след като обяви, че устните състезания са приключени /чл.186/.
За да обезпечи, че делото ще завърши с безпорочно /валидно, допустимо и правилно/ Р, законът въвежда редица изисквания, на които трябва да отговаря постановяването на Р. Те се отнасят до р
еда и условията за постановяването на Р, както и до съдържанието и формата на Р:
1. Р се основава на процесуалните действия по разглеждане на делото. Затова с оглед изискването за непосредственост, Р трябва да бъде постановено от съдебния състав, който е участвал в зас
ед
а
нието, на което е било завършено разглеждането на делото /чл.187(1)/. Р ще бъде опорочено, ако бъде постановено от друг състав. Нищожно е съдебното Р, когато в състава на съда, произнесъл Р, участва съдия, който при произнасянето не е член на съда, макар че той е бил такъв при последното съдебно заседание.
2. За да постанови Р, съдът се оттегля на съвещание. То трябва да бЗа да обезпечи, че делото ще завърши с безпорочно /валидно, допустимо и правилно/ Р, законът въвежда редица изисквания, н
а
к
оито трябва да отговаря постановяването на Р. Те се отнасят до реда и условията за постановяването на Р, както и до съдържанието и формата на Р:
1. Р се основава на процесуалните действия по разглеждане на делото. Затова с оглед изискването за непосредственост, Р трябва да бъде постановено от съдебния състав, който е участвал в заседанието, на което е било завършено разглеждането на делото /чл.187(1)/. Р ще бъде опорочено, ако бъде постановено от друг състав. Нищожно е съдебното Р, когато в състава на съда, произнесъл Р, участва съдия, който при произнасянето не е член на съда, макар че той е бил такъв при последното съдебно заседание.
2. За да постанови Р, съдът се оттегля на съвещание. То трябва да бъде тайно /чл.187(1)/: никой друг освен членовете на решаващия състав не може да присъства на съвещанието или да вземе участие в него. Р трябва да изразява волята на съда, неповлияна от другиго. Неповлияно трябва да бъде становището, на вс1. Р се основава на процесуалните действия по разглеждане на делото. Затова с оглед из
искването за непосредствено
ст, Р трябва да бъде постановен
о от съдебния състав, който е участ
вал в заседанието, на което е било завършено разглеждането на делото /чл.187(1)/. Р ще бъде опорочено, ако бъде постановено от друг състав. Нищожно е съдебното Р, когато в състава на съда, произнесъл Р, участва съдия, който при произнасянето не е член на съда, макар че той е бил так
ъв при последното съдебно заседание.
2. За да постанови Р, съдът се оттегля на съвещание. То трябва да бъде тайно /чл.187(1)/: никой друг освен членовете на решаващия състав не може да присъства на с
ъв
е
щанието или да вземе участие в него. Р трябва да изразява волята на съда, неповлияна от другиго. Неповлияно трябва да бъде становището, на всеки член от решаващия състав. Затова съвещанието трябва да започне със становището по делото на най-младшия от членовете на състава, а не със становището на председателя, от което другите членове биха могли да бъдат повлияни. Никой от членовете на състава не може да се въздържи да вземе становище по решаване на делото /чл.187(2)/. За да се постанови Р, нужно е да съвпаднат становищата на мнозинство от членовете на решаващия състав. Чл.187(1). Несъгласният с мнозинството член н
а състава може да из
рази становището си отделно като свое особено мнение, но е длъжен да подпише Р /чл.187(3)/, защото той изразява волята на съдебния орган като цяло, а не волята на отделни негови членове. Но с реформата от 1997г. /чл.105(2)/ се предвиди, че първоинстанционните дела на РС и ОС се разглеждат от един съдия. Но чл.108(1), 187 и 189(3) предпоставят колегиален съдебен състав като решаващ орган. Те ще се прилагат по първоинстанционни дела, ако особен закон постановява, че разглеждането на тези дела става от колегиале
н състав, както и по въззивни и
касационни дела, чието разглеждане става от тричленен състав.
При обсъждане на делото с оглед на въпросите
,
които т
о
поставя, трябва да се спа2. За да постанови Р, съдът се оттегля на съвещание. То трябва да бъде тайно /чл.187(1)/: никой друг освен членовете на решаващия състав не може да присъства на съвещанието или да вземе участие в него. Р трябва да изразява волята на съда, неповлияна от другиго. Неповлияно трябва да бъде становището, на всеки член от решаващия състав. Затова съвещанието трябва да започне със становището по делото на най-младшия от членов
ете на състава, а не със с
тановището на председателя, от което другите членове биха могли да бъдат повлияни. Никой от членовете на състава не мож
е да се въздържи да вземе становище по решаване на делото /чл.187(2)/. За да се постанови Р, нужно е да съвпаднат становищата на мнозинство от чле
новете на решаващия състав. Чл.187(1). Несъгласният с мнозинството член на състава може да изрази становището си отделно като свое особено мнение, но е длъжен да подпише Р /чл.187(3)/, защото той изразява волята на съдебния ор
г
ан като цяло, а не волята на отделни негови членове. Но с рефо
рмата от 1997г. /чл.105(2)/ се предвиди, че първоинстанционните дела
на
РС и ОС се разглеждат от един съдия. Но чл.108(1), 187 и 189(3) предпоставят колегиален съдебен
със
тав като решаващ орган. Те ще се прилагат по пъ
рвоинстанцион
ни дела, ако особен закон постановява, че разглеждането на те
зи
дела става от колегиален състав, както и по въззивни и касационни дела, чието разглеждане ста
ва от тричленен състав.
При обсъждане на делото с оглед на въпросите, които то поставя, трябв
а

д
а се спази определена поредност. Тя цели да се постанови с минимални усилия безпорочно Р, но не е условие за редовността на Р.
1. Първият въпрос, на който съдът трябва да си отговори е: какъв е предметът на делото, какво е спорното субективно пра
во
и какъв вид защита се търси спрямо
в. Меродавен за решаване на делото е този нормативен акт, който в деня на постановяване на решението регулира спорното правоотношение. Закон с обратна сила може след предявяването на иска и преди постановяването на Р да заличи субективното право, което в деня

на предявяването
на
иска е съществувало.
Съдът
трябва да издири приложимия закон, защото трябва да основе Р си на него. Издири ли приложимия закон, съдът трябва с оглед на него да прецени основателността на предявения иск, като изхожда от фактическите твърдения на страните, така както те са направени, без да проверява тяхна
та истинност чрез преценка на доказателствата, защото (не)основателността на предявения иск може направо да следва от закона при изнесените от страните факти.
Съдът трябва да изгради свой извод относно спорното право само в/у тези факти, които страните са имали възмож
но
с
т са обсъдят при разглеждане на делото. Р на съда трябва да отрази правното положение м/у страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на устните състезания. Затова съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска стига те да са от значение за спорното право, било защото го пораждат, погасяватСъдът трябва да издири приложимия закон, защото трябва да основе Р си на него. Издири ли приложимия закон, съдът трябва с оглед на него да прецени осно
ва
т
елността на предявения иск, като изхожда от фактическите твърдения на страните, така както те са направени, без да проверява тяхната истинност чрез преценка на доказателствата, защото (не)основателността на предявения иск може направо да следва от закона при изнесените от страните факти.
Съдът трябва да изгради свой извод относно спорното право само в/у тези факти, които страните са имали възможност са обсъдят при разглеждане на делото. Р на съда трябва да отрази правното положение м/у страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на устните състезания. Затова съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска стига те да са от значение за спорното право, било защото го пораждат, погасяват или променят.
Ако фактите, изнесени в подкрепа на иска, възраженията, репликите и дупликите са правнорелевантни и се нуждаят от доказване, за да се произнесе съдът дали спорното право съществува, трябва да прецени дали тези факти са доказани. Преценката на доказателствата е ядрото на реш
аващата дейност на съда, за
щото в/у нея съдът изгражда сво
ите констатации, че определени факт
и са се осъществили, а други - не и като подвежда тези констатации под правната норма, стига до извода, че спорното право (не)съществува.
Преценката на доказателствата съдът върши по свое вътрешно убеждение - чл.188(1). Законът не предопределя със задължителни за съда правила изводи
те, които съдът трябва да направи от събраните по делото доказателства. В необвързаността на съда от правила, предписващи доказателствената сила на доказателствените средства, се състои свободата, с
ко
я
то тойСъдът трябва да изгради свой извод относно спорното право само в/у тези факти, които страните са имали възможност са обсъдят при разглеждане на делото. Р на съда трябва да отрази правното положение м/у страните по делото такова, каквото е то в момента на приключване на устните състезания. Затова съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска стига те да са от значение за спорното право, било защото го пораждат, погасяват или променят.
Ако фактите, изнесени в подкрепа на иска, възраженията, репликите и дупликите са правнорелевантни и се нуждаят от доказване, за да се произнесе
съдът дали спорното
право съществува, трябва да прецени дали тези факти са доказани. Преценката на доказателствата е ядрото на решаващата дейност на съда, защото в/у нея съдът изгражда своите констатации, че определени факти са се осъществили, а други - не и като подвежда тези констатации под правната норма, стига до извода, че спорното право (не)съществува.
Преценката на доказателствата съдът върши по свое вътрешно убеждение - чл.188(1). Законът не предопределя със задължителни за съда правила изводите, които съдът трябва да на
прави от събраните по делото до
казателства. В необвързаността на съда от правила, предписващи доказателствената сила на доказателствените
с
редства,

се състои свободата, с която той разполага при преценка на доказателствата.
Свободата при преценката не означава, обаче, произволно формиране на съдийското убеждение. За да обезпечи правилността на съдийското убеждение относно фактите чл.188(1) задължава съда да прецени всички доказателства по делото. Доказателствата трябва да бъдат събрани с участието на страните, а в противен случай – съдът не؀Ако фактите, изнесени в подкрепа на иска, възражен
ията, репликите и дупликит
е са правнорелевантни и се нуждаят от доказване, за да се произнесе съдът дали спорното право съществува, трябва да пре
цени дали тези факти са доказани. Преценката на доказателствата е ядрото на решаващата дейност на съда, защото в/у нея съдът изгражда своите конст
атации, че определени факти са се осъществили, а други - не и като подвежда тези констатации под правната норма, стига до извода, че спорното право (не)съществува.
Преценката на доказателствата съдът върши по свое вътрешно убе
ж
дение - чл.188(1). Законът не предопределя със задължителни за
съда правила изводите, които съдът трябва да направи от събраните по
де
лото доказателства. В необвързаността на съда от правила, предписващи доказателствената сила на
док
азателствените средства, се състои свободата, с
която той ра
зполага при преценка на доказателствата.
Свободата при прецен
кат
а не означава, обаче, произволно формиране на съдийското убеждение. За да обезпечи правилност
та на съдийското убеждение относно фактите чл.188(1) задължава съда да прецени всички доказат
е
л
с
тва по делото. Доказателствата трябва да бъда