Съкратени лекции по Невропсихология

Невропсихология

04.02.2011год.

Проф. Мавлов

Изпит писмен с няколко отворени въпроса не повече от три, конкректни с отговори от няколко изречения от различни теми и лекции, съпоставяне на определени понятия и причинно-следствени връзки.

ВИСШИ КОРОВИ ФУНКЦИИ

Латинска терминология:
Всичко, което е в посока към корема е вентрално, а към гърба дорзално. В посока към главата – краниално, а в обратната страна каудално.
Посоки от латински – superior – горен
inferior – долен
anterior – преден
osterior – заден
латерален – отстрани
медиален - среден

Кръстовище на зрителните нерви – Хиазма

Д Л

В кръстовището на зрителните нерви се кръстосват само вътрешните клонове – контралатералната част, а външните части си остават некръстосани. В анатомията зрителен нерв се нарича частта от нерва преди кръстосването, а оттам нататък – зрителен тракт.
Ако се увреди десния зрителен нерв, ще ослепее дясното око, но ако се увреди десния зрителен тракт, се увреждат и дясното и лявото око, но само в едната половина на ретината, като за дясното око се уврежда външната страна на ретината, а за лявото вътрешната, тоест при увреждане на десния зрителен тракт се получава слепота в лявата половина на полезрението. Това е така поради особеностите на фокусирането на окото - външната половина на ретината на дясното око е за вътрешната част на зрителното поле на дясното око, а вътрешната част на ретината на лявото око вижда лявата, външна част от пространството, следователно при подобно увреждане, човек не може да вижда изцяло лявата половина от полезрението. При увреждане на хиазмата се получава битемпорална хемиенопсия??? Защото се увреждат двете вътрешни части, се губи външната част на зрителното поле двустранно.
Тръбно зрение – стеснен централен периметър на зрението.

Още латински термини:
Челен дял – Фронтален дял
Теменен дял – Париатален дял
Слепоочен дял – Темпорален дял
Тилен дял – Окципитален дял

Зрителната кора е в тилния дял, над извивката на птичата щпора, слуховата кора е в слепоочния дял – най-горната част на горната слепоочна извивка - островите на мозъчната кора (мозъчни гънки с много тесен вход, разширяващи се в дълбочина), в теменния дял – задната централна извивка зад задната централна бразда – сомато-сензорната зона, цялото тяло е представено в тази зона, като за всеки един рецептор от тялото има определен неврон, като сетивността за главата е най-отдолу, а за краката отгоре, по този начин цялото тяло се проектира в тази зона – соматотопично. Пред централната извивка в челния дял е разположена първичната моторна кора, тя също е соматотопично представителство. Тези проекционни зони са малка част от кората, останалата част от нея се нарича асоциативна зона. Висшите корови функции се изпълнявят от асоциативната зона на мозъка.

Висшите корови функции са:
Гнозис – сложната преработка на усещанията, различаване обектите един от друг. Чрез тази най-сложна преработка се осъществява дискриминация, класификация и идентификация на обектите.

Праксис – сложните двигагетелни програми, нашите двигателни умения, сръчности, двигателни навици, които се придобиват чрез упражнения, обучение, тренировка, те винаги целят постигането на някакъв желан и очакван краен резултат, имат прогнозиран, нужен краен ефект. Праксисните актове винаги са целенасочени. Праксисът не представлява рефлекси, никоя висша корова функция не е рефлексна дейност. Рефлексът е неволеви и освен това няма цел, докато праксисните актове са абсолютно целенасочени и с очакван, прогнозиран краен резултат.

Език – тази сложна чисто човешка корова функция, която представлява система от знаци – измислени, обозначаващи понятия. Състои се от семантична и граматична част.

Реч - способността чрез определена двигателна активност да се предават съобщения чрез езика.
Невропсихологията изучава, не само формирането на висшите корови функции, но конкретно и нарушенията тези функции – агнозии, апраксии и афазии.

АГНОЗИИ

Гнозията е сложна преработка на получената информация, при която става дискриминация, класификация и накрая разпознаване на обектите.
За да се определи като агнозия определено съствояние трябва да са изпълнени следните условия:
Съответната сензорна модалност да е напълно запазена – да няма увреждане на рецепторът и аферентния сетивен път.
Пациентът да няма психично разстройство.
Уврежданията на асоциативната част на кортекса в различните му зони водят до различни типове агнозии, но локализацията на синдрома не е локализация на функцията, тоест не е задължително фунцкията да се осъществява само в тази зона, чието увреждане предизвиква агнозия.

Видове Агнозии

Модално-специфични агнозии – увреждане на точно определена специфична сетивна модалност – зрителна, слухова и т.н. Това е обща класификация, като за определения тип модаалност са специфични различни типове агнозии.

I. Зрителни агнозии
Предметна зрителна агнозия - зрителна агнозия, при която пациентът вижда предметите, но не ги разпознава. За разпознаване на по-леката форма на този тип агнозия се използват картинки с накъсани силуети, сенки и контури. Диагностицирането на агнозията, зависи от критериите, по които провеждаме изследването, понякога при по-занижени критерии може и да не се забележи лека форма на агнозия, а при по-високи критерии може да се „открие“ агнозия у напълно здрав човек.
Прозоп агнозия- от гр. Прозоп – лице – пациентите, които страдат от тази агнозия, не могат да разпознават лица, дори собственото си лице. Тя е много изследвана, защото у човека прозоп-модуса е много силно развит. Ако първобитния човек е общувал с 10-ина души, то съвременния човек общува с хиляди хора и е развил способността си да ги рразпознава до много високо равнище. Спиред някои учени има специални зрителни пътища, които служат само за разпознаването на лица. При една от формите на този тип увреждане - афективна прозоп агнозия, пациентът разпознава лицата, но не може да разпознае мимиките на съответните лица.
Цветова агнозия – не става въпрос за различаване на два цвята, тоест пациентът не трябва да има цветна слепота, никакви увреждания на зрителните органи. Става дума за увреждане на цветогнозиса, който представлява способността да се формират определени групи от цветове, които се различават едни от други, но са достатъчно близки за да попадат в един сектор. Първо се категоризират основните цветове и едва след това междинните, които са преходи между тях. Названията на основните цветове в славянските езици са близки, докато имената на междинните са общо взето приети от различни други езици. Един от най-често срещаните проблеми е цветовата агномия – тоест пациента разпознава цветовете, но не знае имената им. За да се провери дали е налице у пациента цветова агнозия е необходимо да се даде задача при която трябва да се разделят на отделни групи предмети с близки цветове(по този начин се избягва погрешно диагностициране поради евентуална цветова слепота или агномия). Ако пациентът разпределя в една група само абсолютно еднаквите цветове, то страда от агнозия.
Симултан агнозия – има запазен всякакъв тип гнозис, но в даден момент може да разпознае само един предмет. Поради това не може да схваща взаимоотношенията между предметите. Такива пациенти не могат да схванат сюжетите на картини и сцени между отделни лица. Най-често се дължи на силно стеснен обем на вниманието. Дължи се на двустранно увреждане на задно-теменната кора. Левият и десният теменнен дял са свързани с пространственото възприемане. При четене те имат вербална алексия – те четат само буква по буква.

II. Слухови агнозии
Предметна слухова агнозия - неразпознаване на специфичните звуци, които се издават от различните обекти.
Фон агнозия – увреждане на гнозиса за разпознаване на индивидуалния човешки глас. Има и афективна фон агнозия, при която пациентът може да разпознава добре гласовете на познатите хора, но не разпознава емоционалната окраска на речта.
Тонална агнозия – при нея не могат да се разпознават различните височини на тоновете. Когато е налице такава агнозия, тя води до нарушение на музикалния слух. Нарушението на музикалните способности, след като са били изградени в някаква степен преди това, се нарича амузия.
Аномия – граматичната страна на езика е запазена много добре, а лексикалната се забравя.

Предметна тактилна агнозия – пациентът не може да усети предметът при опипване.

Надмодални агнозии - видове агнозии, при които преработващия механизъм е общ за всички видове сетивност.

Времевият гнозис – за перцепция за време се говори, когато трябва да се обединят микроинтервали от време, най-често под 1сек., да се подредят по някакъв специфичен начин, когаго трябва да се изгради патерн, гещалт - холистичен(цялостен) образ. Типичните представители на патерните са ритмовите структури, които най-често са образувани от къси и дълги микроинтервали. Най-често ритмова агнозия се различава, когато се постави за задача да се сравнят два ритъма. Тук значение имат интервалите от време, които изграждат ритмовата структура. Типа дразнение не е от значение в случая, тоест ритмите могат да се съпоставят кросмодално, чрез различни сетива. Ритмовата агнозия се получава при увреждане на лявата хемисфера – времевото възприятие. Тя предизвиква амузия.

Гнозис за пространство – той също е надмодален, но ако за времевия гнозис най-добър е слуха, то за пространствения най-добри са: на първо място зрителната и след нея тактилната модалност. Тъй като има други патерни, за да се схване една форма, то тя трябва да се възпприема симултантно. Бентън още в средата на миналия век прави следния тест:

При който изследвания трябва да посочи, на кои линии съответства наклона на линиите отстрани.
И двете хемисфери имат влияние на пространственият гнозис, но в лявата страна се намира координатното пространство, там където се дават имена и направления на посоките, а дясната отговаря за ориентацията в реална обстановка. Жените, по отношение на лекота на вербална продукция са по-добри от мъжете, но мъжете имат по-добра пространствена ориентация. Уврежданията, които водят до загуба на ориентация, се наричат топографска дезориентация. Тя има две форми – топограф амнезия и топограф агнозия.
Топограф амнезията е по-често срещана, при нея се губи менталната карта, пациентите компенсират този дефект, като запомнят само специфични обекти, по които намират и дадения маршрут.
При агнозията пациента има представа за маршрута, но забравя специфичните обекти, тези които би трябвало да го ориентират за мястото, където трябва да отидат. В такъв случай когато отиват някъде с превозно средство за тях придвижването става особено трудно, тъй като не могат да следят маршрута. Тъй като и двете форми са дясно хемисферни и локализациите и на двете не са много далече една от друга, нерядко те се съчетават.
- Едностранно игнориране – този синдром се проявява при увреждане на дясната хемисфера, като това което показва, че има корова увреда. Това е нарушено пространствено внимание. За реално заобикалящото ни пространство е важна дясната хемисфера, в лявата се намират карти, координати и др. теоретичите знания. Дясната хемисфера активира вниманието в цялото пространство – лявата хемисфера активира вниманието само в дясната половина на пространството. При увреждане на лявата хемисфера се получава никакво или почти пникакво увреждане на пространственото внимание. Ако се увреди дясната обаче, се получава синдром на едностранно игнориране, който засяга само лявата половина на пространството. В зрителната модалност, при едностранно ингнориране, пациентът се тества с един лист запълнен с чертички, които се инструктира да задраска. При синдром на едностранно игнориране той задрасква само половината. Има различни начини на откриване на едностранното игнориране, например чрез убождане на лявата ръка, при което ако е налице увреждане пациентът, ако не може да игнорира дразнението той съобщава за него или го поректира в дясната си половина.Това се нарича алоестезия – прехвърляне на дразнението на симетричен пункт в дясната половина при едностранно игнориране.
Че