МЕЖДУНАРОДНО ВИСШЕ БИЗНЕС УЧИЛИЩЕ
БОТЕВГРАД
ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ
Бакалавърска програма Бизнесадминистрация
Учебна дисциплина “Финанси”
КУРСОВА РАБОТА
„Същност и характеристика на митата”
Разработил: Проверил:
Доц. Иванка Данева
София
Декември 2014 г.
Многообразието и съвкупността от данъците, които се прилагат във
всяка една държава формират нейната данъчна система. Данъчната система от
своя страна е важен компонент на финансовата система, а данъчната политика е
част от финансовата политика на една страна. Данъчната политика представлява
съвкупност от мероприятия, осъществявани от държавата в областта на
данъчното облагане или като използване на данъците за решаване на редица
фискални, социално-икономически и други цели. Основното предназначение на
данъците е да осигуряват приходи в бюджета, но това далеч не е единствената
им функция. Данъците имат социална и икономическа функция – т. е.
преразпределението на доходите чрез данъците се осъществява съвсем
целенасочено.
Данъците, прилагани в съвременната държава са най-различни и
многообразни, което налага те да бъдат групирани и класифицирани по
различни признаци.
В зависимост от средствата, чрез които се издължават биват
натурални и парични;
Според характера на облагане биват редовни и извънредни;
Според начина на събирането им – откупни, обложни,
безобложни, патентни, данъци, събирани чрез гербова хартия и гербови
марки;
Според това, в приход на кои бюджетни звена се събират –
държавни (постъпващи в централния държавен бюджет) и местни
(постъпващи в местните бюджети).
Най-съществения признак, по който данъците следва да се
различават е обектът или предметът на облагане. По този критерии те
биват преки и косвени.
Когато обект на облагане са имущества, доходи и богатства, говорим за
преки данъци. Когато с тях се облага производството на стоки или оказването
на услуги и данъците са калкулирани в цените на стоките и услугите става дума
за косвени данъци.
Косвени данъци
Това са данъците върху потреблението или консумацията. С косвени
данъци се облагат предимно производството и реализацията на стоки и услуги.
Те биват включени в цените на стоките и услугите, от което следва, че техен
носител са крайните потребители, които плащат тези данъци под форма на цена.
Косвените данъци имат фискален характер. Тяхната основна функция е
набирането на средства за бюджета. По отношение на доходите на
данъкоплатците тези данъци са регресивни, тъй като при облагане се използва
пропорционалния начин за облагане. Косвените данъци имат и своите
предимства – лесна събираемост и контролируемост, осигуряване на ритмични
постъпления в държавния бюджет.
Видове косвени данъци:
-Данък добавена стойност
-Акцизи
-Мита
Характеристика на митата
Най-старите форми, които са използвани като класическо средство за
регулиране на стокообмена с чужбина и провеждане на външнотърговската
политика са митата.
Митото е особен вид косвен данък, с който се облагат преди всичко
вносните, а понякога и износните и транзитните стоки, преминаващи през
границите на дадена страна. Тъй като се включва в цената на вносните стоки и
крайният платец е потребителят, митото представлява косвен данък.
През средновековието митата са били най-съществения източник за
набиране на средства в държавния бюджет. Постепенно значението им
намалява. Днес митата имат преди всичко регулативно предназначение и в по-
малка степен фискална роля. По отношение на вътрешния производител митата
могат да изпълняват защитно-покровителствени задачи. Може да се каже, че
чрез тях се охранява националната икономика от външната конкуренция.
Следователно основните функции на митата са защитна (социална),
икономическа и фискална.
Митата имат следните отличителни характеристики:
-те се събират принудително, като не зависят от желанията на
данъкоплатеца;
-при плащане на мито не се получава никаква друга услуга, т.е. събират се
безвъзмездно;
-постъпват в държавния бюджет;
-събирането се извършва от специална митническа администрация, чиято
дейност е регламентирана в Закона за митниците. У нас тази
администрация е отделена от данъчната администрация;
-не винаги митническата граница съвпада с границите на държавата.
Съществуват т.нар. свободни безмитни зони, където митническият
контрол се осъществява при влизането и напускането на тези зони.
Видове мита:
Съществуват множество и различни критерии, на базата на които се
разграничават различни видове мита.
Според направлението на обмитяваната стока митата се делят на вносни,
износни и транзитни.
Вносни мита – тези, с които се облагат внесените в страната
стоки. Те имат регулативно значение за вноса;
Износни мита – прилагат се рядко. С тях се облагат
изнесените от дадена страна стоки. Отличителна
характеристика на износните мита е, че се прилагат рядко
върху ограничена група стоки и за ограничен период от време;
Транзитни мита – за облагане на чуждестранни стоки, които се превозват
транзитно през митническата територия на дадена страна. Този вид мита не се
използва често, тъй като са загубили своето значение.
Според целите и икономическото си съдържание:
Фискални – основната им цел – приходи в държавния бюджет. С фискален
характер са митата, с които се облагат стоките за потребление;
Протекционистични - основната им цел – защита на вътрешното производство,
неутрализиране на конкуренцията, създаване на благоприятни условия за
родните производители, защита от приток на чуждестранни стоки;
Запретителни (забранителни) – основната им цел – да се прекрати вноса на
съответната стока, тъй като този вид мита са много високи и вносът е
икономически неизгоден;
Антидъмпингови – използват се като противодействие на дъмпингови цени
при осъществяване на внос на определен вид стока;
Разрешителни – намаляват, но не прекратяват вноса на стоки. Умерени мита;
Според техниката на облагане и начина на изчисление:
Стойностни (адвалорни) – тези мита представляват процент
от стойността на облаганата стока. За различните стоки този
процент е различен. Този вид мита е най-разпространен и се
прилага за повечето стоки. От съществено значение е
правилното изчисляване на митническата стойност. Тези
мита са обвързани само с цената, откъснати са от
количеството (бройки, килограми, литри);
Специфични – този вид мита се определят като фиксирана
сума за физическа единица от внасяната стока. Фиксирани са
за всяка група стоки по различни критерии. Най-често това е
фиксирана стойност за определена мерна единица (брой,
литър, метър, килограм). Прилагат се по отношение на
стандартни стоки.
В митническата тарифа на нашата страна преобладават стойностните
мита. Тарифата отразява митническата ни политика.
Митническата тарифа представлява установена от държавата система за
определяне, облагане, изчисляване и събиране на митата, както и за пропускане
на някои стоки безмитно. Митническата тарифа включва списък на стоки с
митническите им ставки, по които се извършва плащането на митата. Стоките,
които са разрешени за внос, износ и транзит са изброени поименно. Отразен е и
начинът за определяне на митата, техния размер, както и митническите
процедури. Стоките се обособяват в групи в зависимост от произхода им,
степента на преработка и предназначение.
Митническите тарифи също биват различни видове – прости
(едноколонни) и сложни (многоколонни).
прости (едноколонни) – при този вид тарифи се предвижда само
един размер на митото за вноса и износа на всяка стока;
сложни (многоколонни) – включват две, три или повече нива на
митото. Броят на митата зависи от броя на колоните, като
размерът е различен за една и съща стока в зависимост от
постигнатите договорености с дадени страни.
Митническата дейност в нашата страна се регулира съобразно
действащите нормативни документи – Закон за митниците и правилника за
прилагането му, Закон за административни нарушения и наказания, Валутния
закон, Устройствения план на Агенция „Митници“ и други.
Използвана литература:
1.Лекции от платформата за дистанционно обучение на МВБУ
2.Официален сайт на Агенция „Митници“
3.Информация от интернет
0 коментара
За да коментирате, трябва да сте влезли в профила си.
Влезте