Същност, измерване и видове инфлация.

Същност, измерване и видове инфлация.
Инфлацията е многофакторен процес на относително дълготрайно повишаване на цените на стоките и услугите, което намалява покупателната способност на паричната единица, повишава издръжката на живота и води до преразпределение на доходите.
Причини за възникване могат да бъдат:
- производствения фактор – диспропорции между производство и потребление, противоречие между структурата на производството и структурата на платежоспособно търсене и др;
- паричния фактор – при нарушаване законите за паричното обръщение;
- други фактори са: бюджетния дефицит, външен и вътрешен дълг, както и много външни фактори.
Темпът на инфлация се намира чрез индекса на потребителските цени за определен месец или средно годишно въз основа на “потребителската кошница”, състояща се от определено число стоки и услуги. Индексът на цените на потребителските стоки е индикатор на общото равнище на цените.
Общият индекс на потребителските цени се изчислява чрез обобщаване на информацията по определена методика относно цените на стоките и услугите, регистрирани всеки месец в градовете на страната. Недостатъкът на индекса на потребителските цени е свързан с появата на нови стоки, с промени в качеството, теглата на купуваните стоки и др, поради което темпът може да се установи по-точно за по-дълъг срок, отколкото за по-кратък.
Темпът на инфлация е пряко свързан с номиналния и реалния лихвен процент. При инфлация реалния лихвен процент е по-нисък от номиналния и спестяванията се обезценяват. В този случай реалния е равен на номиналния лихвен процент минус темпа на инфлация.
В зависимост от темпа на нарастване инфлацията бива:
- умерена – инфлация до 4-5%. Нейното нарастване е сравнително бавно;
- галопираща – реалния лихвен процент е отриц.величина и достига високи стойности;
- хиперинфлация – икономиката е в тежко състояние, темповете достигат четири-петцифрени числа. Капиталът се натрупва в стокови запаси, в недвижимо имущество или в конвертируема валута.
В зависимост от това дали е предвидена инфлацията или не, различаваме:
- прогнозирана – тази, за която хората са се подготвили – рентата и наемите ще се коригират съобразно с очакванията, трудовите договори ще се индексират, заемателите и кредиторите ще определят реален лихвенпроцент който да отчита прогнозираната инфлация;
- непрогнозирана – последиците от нея имат преразпределителен ефект, защото измененията в темповете на инфлацията водят до преразпределение на дохода и богатството между различните групи от населението.
Балансирана инфлация има в случаите когато повишаването на цените е съпътствано с индексацията на доходите – реалните доходи и реалния лихвен процент не се променят
Небалансирана инфлация – когато нормата на инфлация расте с по-високи темпове от номиналните доходи и номиналния лихвен процент, се получава спадане на реалните доходи и реалния лихвен процент.
Съвременната инфлация се разглежда и като инерционен процес – темпът на инфлация за продължителен период остава един и същ. Това са такива темпове на инфлация които се очакват от стопанстващите субекти и се включват в договори и неформални съглашения. Кривите на агрегатно търсене и агрегатно предлагане се изместват нагоре с еднаква скорост.
Данъци и данъчна система.Фискална политика.Същност ,принципи и механизми на данъчно облагане.Видове данъци. Съвременни тенденции в развиттието на данъчната система
Данъци и данъчна система.
Данъците и данъчната система са основа на фискалната политика.
Данъците са фискални инструменти,които осигуряват приходите в държавния бюджет и оказват влияние върху съвкупното търсене и съвкупното предлагане.
Данъчната система представлява:
-съвкупност от прилаганите данъци
-начини на облагане
-събиране ,отчитане и контрол на данъците
-органите и институциите,които провеждат данъчното облагане
Източник на данъчните приходи са доходите на населението и фирмите.
Организацията на данъчната система зависи от съществуващите икономически условия.
Същност,принципи и механизми на данъчно облагане
Съвременното данъчно облагане трябва да отговаря на някои основни принципи:
1.Всеобщност на данъчното облагане-всички стопански субекти подлежат на данъчно облагане
2.равномерност на данъчното облагане- данъкът трябва да е съобразен с платежността на данъкоплатците
3.Определеност на данъка- всичко свързано с данъка да бъде точно и ясно и в законови рамки.
4.Удобство на данъка- техниките за събиране,отчитане и плащане да бъдат удобни
5.Евтиност на данъка- да бъдат минимизирани разходите по събиране на данъци и данъчно обслужване
6.Рационалност на данъчната система- да се утвърждават такива данъци ,които са рационални икономически
7.Рентабилност на данъка- това е възможността за поддържане на данъчна администрация с ниски разходи за издръжка
9.Избор на данъчни източници- да се подбират с оглед на икономическите и социални условия
10.Принцип на справедливост-справедливо разпределение на данъците според капацитета на гражданите
11.Принцип на ползата- финансирането на държавата да се разпредели според ползите,които гражданите извличат от потреблението на обществени блага

Видове данъци
Според предмета на данъчно облагане данъците биват:
-данъци върху личността
-имуществени данъци
-данъци върху дохода
-данъци върху потреблението
Според начина ,по който засягат икономическите субекти данъците биват:
І.Преки данъци- това са данъците,при които платецът изцяло понася данъчното бреме.Събират се непосредствено от физическите лица и фирмите
1.Подоходен данък- данък върху дохода,който засяга всички данъкоплатци и формира значителна част от бюджетните приходи
2.Данък върху печалбата (корпоративен подоходен данък)- с него се облагат доходите на корпорациите.Данъчна основа представлява облагаемата печалба,установена от разликата между приходите и разходите
3.Имуществени и др. данъци
ІІ. Косвени данъци- тези ,при които данъчните тежести се прехвърлят към потребителя като част от цената ,която той плаща за една стока
1.Данък върху добавената стойност (ДДС) –с него се облага добавената стойност,която се прилага към различните фази на стопанска дейност.
Добавената стойност е разлика между пазарната цена на произведените блага и вложените в производството им ресурси.
Данъчната основа включва само добавената стойност предназначена за потребление.
ДДС се дължи на всяка доставка на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната, както и при внос на стоки.
В България основната данъчна ставка е 20%.

ДДС = ДО .20
100 ДО-данъчна основа

2.Вносни мита
3.Акцизи и др.
Съвременни тенденции в развитието на данъчната система
Въпреки наличието на специфични разлики в данъчните системи на отделните страни на съвременния етап е налице тенденция към хармонизиране на данъчните норми и системи (в рамките на ЕС ).
Данъците са белег на цивилизованост на обществото.
Според американския икономист А.Лафер –по-ниските данъци водят до по-ниски цени –по-голямо производство и следователно по-високи приходи за държавата.
Пари,парична политика и макроикономическо регулиране .Същност и функции на парите.Паричен пазар.Търсене и предлагане на пари.Парично равновесие.
Парите са икономически феномен ,средство,което прави достъпни всички стоки и услуги.Появата им е предизвикана от размяната.
Парите са основен посредник при движението на благата между икономическите субекти.
Същността на парите се изявява най вече чрез техните функции:
-Средство за обръщение(размяна)
Мярка на стойността,платежно средство
-Средство за натрупване(спестяване)
-Световни пари
Паричен пазар
Паричния пазар е особен вид пазар ,където се купува и продава специфичната стока пари.
Паричния пазар е финансов пазар на който се търгува с най-ликвидните пари и краткосрочните активи. Той е особен вид пазар ,защото е обект на покупко-продажбата не са парите , а способността им да носят доход.
Такъв пазар е фондовата борса(пазарът на ценни книжа).
Търсене и предлагане на пари
Търсене на пари
На определен етап предприемачите се нуждаят от пари в заем,за да продължат нормалното функциониране на бизнеса си.
Търсенето на пари е основано на потребностите да се правят трансакции и желанието да се притежават активи в бъдеще.
Главните фактори,които определят търсенето на пари са:
1.Лихвения процент
2.Равнището на дохода
3.Равнището на цените на стоките и услугите
Предлагане на пари
Предлагането на пари е общото количество пари ,които има в държавата за определен период(например година).
Определянето на общото количество пари в държавата зависи от нейната парична политика и от Централната банка.
Увеличаването или намаляването на паричното предлагане е решение най вече на Централната банка.Мотивите за него са свързани с поддържането на
Макроикономическо равновесие, пълна заетост,стабилно равнище на цените и икономически растеж.Търговските банки също влияят на предлагането на пари,като създават кредитни пари,използвони от тези ,които имат депозити.
Парично равновесие
Когато търсенето на пари е равно на тяхното предлагане се получава парично равновесие, на което се формира равновесната цена на парите-лихвения процент
1.Когато се формира по-висок лихвен процент,търсенето на пари намалява
2.Когато цените на облигациите се увеличават, а лихвения процент намалява, търсенето на пари се увеличава
3.Когато се формира по-нисък лихвен процент, търсенето на пари се увеличава
11.Пари
Парите и паричното обръщение оказват влияние в/у такива съществени макроикономически променливи като цени, заетост,производство.Това налага да бъдат изяснени тяхната същност и функции а така също и някои асперти на функционирането на банковата система.Липсва единно разбиране на същността и ролята на парите,а от там и за паричната политика и за начина на решаване на такива съществени проблеми каквито са тези за инфлацията и безработицата.Под пари се разбира всяко нещо което е широко използвано и свободно приемано при размяната на стоки и ослуги.Смята се че първоначаслната основна форма на размяна е била бартерната търговия.Тоий се основава на размяната на стоки 1 срещу друга, но неудобството му е, че изисква пълно съвпадение на желанията на участниците както по отношение на резменните стоки,така и за тяхното количество и качество.С разрастването на иком обмен и оформянето на локални пазари започва постепенни излъчване на преставителите на стоковия свят,които за зададен пазар изпълняват ролята на пари.
С формирането на световния пазар тази роля се поема от среброто и златото,в последствие само от златото.От средата на 20 век златото загубва ролята на световни пари и е изместено от силните валути в тази функция.За парите има различни теории и за това паричната тория тр