Същност на анатомията и физиологията на висшата нервна дейност

Лекция по “Анатомия и физиология на висшата нервна дейност”
(08.10.2010г)

Основни физиологични понятия:
Организъм – общност на взаимнозависими вътрешни органи организирани в физически саморегулиращи се системи, които функционират в определена среда.

Характерни свойства на организма;
-отворена система
-може да съществува при обмяна на в-ва и енергия
-информация от околната среда
-вероятностна система – не е строго определена. Отговорите зависят от характера на дразнителите и от състоянието на системата.
-самоорганизирана – възможностите за запазване на единството на отделните елементи
-йеретична- има определена йерархия
-свръхстабилна – може да се възстановява след дразнене. Може да се саморегулира с прави и обратни връзки.
-самоусъвършенства се чрез адаптация на околната среда

Физиологична система – система от органи, които изпълняват определени функции
Функционална система – форма на организация получена по наследство; тя е резултат от сложни регулаторни механизми
Хомеостаза – саморегулиращото състояние на организма за подържане на относително постоянство на физиологичните параметри на вътрешната среда (кръв, лимфа, вътрешна течност).

Регулация на физиологичните функции. Хомеостатична регулация и адаптивна чрез нервно хормонална и нервно рефлекс.
Хормоналният рефлекс се осъществява чрез биологично активни вещества.

Нервнатат система осъществява своята дейност по следния начин:
-получава и анализира амферентната сигнализация пристигнала от сетивните органи и системи
-създава “работни програми” за регулация на определени параметри
-след регулиращото действие проверява неговия ефект чрез повторна, обратна информация за получения резултат
-при необходимост постоянно регулира параметрите на работната програма за постигане на желания ефект
(физиологични параметри – телесна температура, кръвно налягане, сърдечна дейност).
Хомеостатична регулация – осъществява запазване на основните параметри на телесната хомеостаза в определени граници
Постоянна сигнализация за промените на най-важните параметри. Тези данни се получават чрез рецептори, изпращащи постоянни сигнали към централната нервна система
-получената сигнализация се анализира в определени структури на централната нервна система. Преработената информация се използва за създаване на временна промяна за регулация при конкретни условия на изхода на системата се активират рефлекторни механизми за регулиране. Тя се насочва по нервни пътища на соматичната нервна система (СМС) или чрез нервни пътища на вегетативната нервна система или нервен път свързващ ЦНС

Резултати от дейността на регулация на нервната система:
-адекватни програми
-отклонения от програмата

При втория път се включват механизми за коригиране – това е положителна обратна връзка.
При отрицателната обратна връзка се получава усилване на съответната функция за коригиране на недостатъчния ефект.

Aдаптивна регулация – предназначението й е да осигури временно преустройство на физиологични функции на ново равнище. Тя се осъществява в отговор на действие на нови, често необичайни фенктори и дразнители адаптацията е обратимо състояние.

Хипоксията е липса на кислород.